Р Е Ш Е Н И Е
№
11.05. 2021 г. гр. Търговище,
В
името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На единадесети май 2021
година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ИВАНОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Като разгледа
докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело № 24, по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Постъпила
е жалба от Е.К.М. ***, чрез адвокат В. Г. от ВАК, против действията на частен съдебен
изпълнител Анелия Загорова от гр. Търговище, по изп.д. № 1146/2020 г., по което
жалбоподателят е длъжник. Предмет на обжалване са действията на ЧСИ по
разноските. Изразява се несъгласие с определените разноски поради
своевременното доброволно изпълнение, при което се иска и намаляване на
адвокатския хонорар на адвоката на взискателя. Посочва се, че разноските били
определени в съобщение от 03.12. 2020 г.
Съдът,
като провери събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е недопустима
и просрочена, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
Производството
по посоченото изпълнително дело, е образувано на 09.11. 2020 г. по молба на
"Енерго-Про Продажби" АД, по изпълнителен лист №227/24.02. 2020 г., в
общ размер на 1252,05 лева. В молбата взискателят е посочил изрично, че преди
образуване на делото длъжникът е заплатил 200 лева, част от посоченото вземане,
като следователно същото следва да се счита за предявено за сумата от 1052,05
лева. В хода на делото е предприето следното от ЧСИ Анелия Загорова:
извършена
е справка до РББС при БНБ за наличието на банкови сметки и сейфове с титуляр
длъжника;
извършена
е справка до НОИ ТП Търговище за регистрирани трудови договори, сключени с
длъжника и е
наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от "Топ
Енерджи" ЕООД.
На
11.11. 2020 г. е връчена ПДИ на длъжника с обективирано в нея задължение по
изпълнителното дело за 1754,41 лева, от които 1136,75 лева
присъдени разноски/по и.л./, 432 лева разноски по изпълнителното дело и 185,66
лева такси по Тарифа към ЗЧСИ.
На
09.11. 2020 г. ЧСИ, с протокол определя дължимите към нея такси по тарифата си,
като първоначално дължимите такси са внесени от взискателя на 11.11. 2020 г. На
09.11. 2020 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника М.,
като му е указано, че той дължи общо 1754,41 лв., от които 1136,75 лв.
присъдени разноски, 432 лв. разноски по изпълнителното дело, 185,66 лв. такси
по ТЗЧСИ, дължими към 23.11. 2020 г., т.е. когато изтича срокът за доброволно
изпълнение. На 12.11. 2020 г. длъжникът внася цялата сума от 1754,41 лв., като
е представил вносната бележка пред ЧСИ и в нея има отбелязване, че е погасена
1564 лв. и ст. и 189 лв. и ст./вероятно 87/, като е съставена и сметка за
189,87 лв. Съставен е на 12.11. 2020 г. и протокол за извършено погасяване за
сумата от 1568,75 лв. по предмета на делото и за 185,67 лв. разноски по
тарифата на ЧСИ. На 13.11. 2020 г. ЧСИ приключва изпълнението с постановление,
поради изпълнение и вдига наложения на длъжника запор. Той е уведомен на 18.11.
2020 г.
На
24.11.2020г. е депозирана молба вх. №15191 от настоящия жалбоподател до
съдебния изпълнител, с обективирано в нея искане за редуциране, поради
прекомерност, на претендирания за репариране от взискателят адвокатски хонорар
от 432 лева, на 240 лева с вкл. ДДС, за изготвяне на постановление за
разноските с определени такси за заплащане, с оглед правилния размер на дълга и
действително приложените изпълнителни способи за неговото събиране, както и за
възстановяване на надвзета сума в размера на 84,70 лева (разликата между 1136,75
лева посочени в ПДИ и сумата от 1052,05 лева - предмет на вземането).
ЧСИ
е оставил без уважение цитираната молба, като обосновава становището си и
посочва, че производството по делото вече е приключило.
При
така описаните факти, съдът прави следните изводи: според чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, като жалбата се
подава по общите правила на чл. 436 от ГПК.
Към
момента е отменено от АС – Варна определението на съда за прекратяване на
производството поради недопустимост на молбата, поради просрочието й. Съдът
приема, че отказът на ЧСИ да измени постановлението си за разноските подлежи на
обжалване, въпреки че приема недопустимост на производството по чл. 248 от ГПК
в изпълнителния процес. С оглед на това, след като това действие според горния
съд подлежи на обжалване, то жалбата е в срок и подлежи на разглеждане. Макар и
да не е съгласен с това становище, съдът е длъжен да се съобрази с него.
От
допълнителните обяснения на ЧСИ Загорова се установява следното: Вземането на
взискателя е в размер на 1564,55 лв. и включва сумата от 1047,05 лв., 5 лв. за
издаване на ИЛ, 432 лв. адв.хонорар и 80 лв. авансово внесени такси при
образуване на делото. Авансово внесените такси са по т. 1 – 24 лв./ с ДДС/, по
т. 3 – два пъти по 6 лв., общо 12 лв., по т. 5 – 24 лв., по т. 9 – 18 лв., по
т. 31 – 4,20 лв. за пощенски разходи и отделно по т. 31още 2,50 за справка от
БНБ. По т. 26 е начислена такса от 185,66 лв.
При
така описаните факти, съдът прави следните изводи. На първо място по отношение
на адвокатския хонорар. Сумата, за която са се договорили взискателят и
адвокатското дружество е в размер на 360 лв., като върху нея има начислен ДДС
предвид регистрацията на дружеството по ЗДДС. Тази сума се дължи от потребителя
на услугата и тя следва да бъде начислена, като по този начин се заплаща изцяло
от упълномощителя. Така определеният хонорар е минималният за делото. Според
НМРАВ, за образуване на изпълнително дело се заплаща такса от 200 лв. , а за процесуално
представителство по такова дело, таксата е в половин размер според цената на
вземането за процесуално представителство в исково производство. Видно от
договора за правна помощ, той касае както образуването на делото, така и процесуално
представителство по него. Сумата е минималната по закон и няма как съдът да я
намалява повече. Възражението за прекомерност е неоснователно.
По
отношение на събраната такса за авансови вноски в размер на 80,50 лв. Тя се
дължи, защото е внесена от взискателя и ЧСИ е осъществила всички описани от нея
действия по изпращане на покани, извършени справки, налагане на запор и т.н.
Това че длъжникът е платил много бързо, не означава, че действията не са извършени.
Те са извършени и именно затова длъжникът е платил бързо.
ЧСИ
е допуснал грешка при изчисляване на дължимата такса по т. 26 от неговата
тарифа. На първо място, както сама посочва, сумата от 200 лв. повече относно
вземането на длъжника, автоматично е било начислено от ползваната програма. На
второ място, в сумата са включени и авансово платените суми от взискателя. Това
също е неправилно, предвид изричната разпоредба на нормата на чл. 26 от
тарифата и забележката към нея. Затова тези суми следва да се извадят от тази,
върху която се начислява таксата по т. 26 и така дължимата сума става 1707,47
лв. Събрана е такава в размер на 1754,41 лв. Разликата от 46,94 лв. следва да
се възстанови на длъжника от ЧСИ.
Жалбата
е основателна в тази част и постановлението на ЧСИ следва да се измени, като
общо дължимата сума от длъжника се намали на 1707,47 лв.
По
разноските. Според уважения размер на жалбата и представения списък с разноски,
на длъжника се дължи сумата от 149 лв. Тези разноски обаче не следва да се възлагат
в тежест на другата страна, която с поведението си не е станала повод за
завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 от ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ постановлението за разноските на ЧСИ
Анелия Загорова по изп.д. № 1146/2020 г., в частта, в
която е определена дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
по ЗЧСИ, като намалява същата от 185,66 лв., на 138,72 лв.
В
останалата част оставя жалбата без уважение.
Оставя
без уважение искането за заплащане на разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.