Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   гр.Своге, 19.06.2018г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното заседание на деветнадесети юни, двехиляди и  осемнадесета година, в състав:

 

Председател: НАДЯ   БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия БАКАЛОВА гр.д.№  153/2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл.12 и сл.от ЗЗДН.

Делото е образувано на основание молба от М.Г.П. ЕГН ********** ***, лично и в качеството й на законен представител на малолетното й дете С. П. П. ЕГН **********  против П.Г.П. ЕГН ********** ***.От молителката се поддържа, че на 05.03.2018г.в ресторант”..”в град С. ответникът – баща на малолетната й дъщеря С., влязъл в заведението проявил агресия по отношение на момиченцето, като го отскубнал от майката и започнал да го тегли към изхода, при което то се разплакало, а в по-късен момент П. насочил яростта си към М.П. и започнал да я души и обижда пред присъстващите.Твърди се, че се наложило сервитьор от заведението да сигнализира за случилото се на телефон 112, в резултат на което на място пристигнали полицейски служители на РУ Своге.

Съдът е сезиран с молба и от П.Г.П. ЕГН ********** *** против М.Г.П. ЕГН ********** ***.В молбата се твърди, че на 05.03.2018г.П. нарекла П. с обидни думи, след  като отишъл в ресторант „…”в град С., при което дъщеря му – С. П. П. се разплакала.Молителят е направил искане за издаване на заповед за защита в негова и на детето полза и е образувано гр.д.№ 188/2018г.по описа на РС Своге, което с определение № 214/26.03.2018г.е присъединено към гр.д.№ 153/2018г.по описа на РС Своге.

 Иска се от съда да предприеме спрямо ответника мерки за защита срещу домашно насилие.

В о.с.з.на 19.06.2018г.е направен отказ от иск от П.Г.П. на основание чл.233 от ГПК и в тази част производството по делото следва да  се прекрати.

В о.с.з.молителката лично  и чрез процесуалния си представител поддържа молбата.

Ответникът лично и чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на молбата, като подробни съображения е развил в писмен вид, твърдейки, че случилото се е „инсценировка”от страна на молителката, която цели да препятствува упражняване на правата му на родител по отношение на детето.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Не се спори от страните, че имат малолетна дъщеря.

Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, в която е заявила, че на 05.03.2018г.в град Своге ответникът – баща на малолетната й дъщеря С., влязъл в заведението, в което се намирали,  проявил агресия по отношение на момиченцето, като го отскубнал от майката и започнал да го тегли към изхода, при което то се разплакало, а в по-късен момент П. насочил яростта си към М.П. и започнал да я души и обижда пред присъстващите.

Видно от представения по делото социален доклад от Агенция за социално подпомагане, Отдел „Закрила на детето”Своге, страните по делото са живели на семейни начала и са родители на детето  С. П. П. ЕГН **********, родена на ***г./представено е  и копие на удостоверение за раждане, издадено от Община Своге/.От социалния доклад и заявеното от социалния работник в о.с.з.се установява, че  не се наблюдават индикации за насилие върху детето С. П. П., но то е  стресирано и тревожно, тъй като е въвлечено в конфликтните отношения на родителите си.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства(показанията на свидетелите А.С., И. К., Б.А., К.Д. и В.Т.)се установява по безспорен начин, че на 05.03.2018г.ответникът влязъл в ресторант „…”в град С., мотивиран от желание за саморазправа с молителката М.П., свързано с упражняване на родителските права върху почти петгодишната към този момент С./свидетелят С. сочи:”в заведението влезе един мъж, с гръм и трясък и се насочи към М.”, свидетелката –очевидец И. К. твърди:”той нахълта в заведението, като беше много агресивен”/. Когато П. влязъл в заведението, детето С. играело с друго дете под масата, но виждайки баща си излязло от там.Когато той посегнал към него, то се сгушило в скута на майка си и ответникът направил безуспешен опит да го вземе от там, вследствие на което момиченцето се разплакало.Установява се, че П.П. започнал да дърпа молителката, да я заплашва, че ще я бие и дори я хванал за гушата.

Ответникът подал сигнал на телефон 112, чрез който потърсил съдействие от полицейските служители в РУ Своге, твърдейки, че бившата му съпруга не му дава да види детето им.Същевременно М.П. също помолила сервитьора на заведнието – свидетеля С. да повика полиция чрез телефон 112.

На място пристигнали служителите на РУ Своге-свидетелите Т. и Д., пред които П. заявил, че „си изпуснал нервите и, че разговарял с малко по-груб тон със съпругата си”.Полицейският служител К.Д. констатирал, че молителката П. е видимо разтревожена, детето С. също изглеждало притеснено.От показанията на свидетелката А. се установява, че неколкократно ответникът изисквал присъствието на полицаи и служител на ДСП Своге, за участие в предстоящите му срещи с молителката М.П. и детето С.

Видно от заключението по извършената видео-техническа експертиза и от заявеното от вещото лице М.Й. в о.с.з.на 19.06.2018г., на записа от видеокамерата в заведение”…”в град С. се вижда  следното:В 15:01:11ч.на 05.03.2018г.в кадър се наблюдава бар и салон на заведение.Фронтално срещу заснемащото устройство е разположена маса, със седящи две лица от видим женски пол и дете от видим мъжки пол.От врата в лявата част на кадъра се появява лице отт видим мъжки пол, облечено с черно яке, тъмна блуза и тъмен панталон, което се отправя към масата.Лицето от мъжки пол се накланя към едното от лицата от женски пол и протяга ръка към главата му.

Не се установяват действия, наподобяващи дърпане на дете.

Видно от представено по делото копие на съдебно решение № 1078 от 08.07.2016г. на СРС, родителските права върху малолетното дете С. П. П. ЕГН ********** са предоставени за упражняване на баща й П.Г.П. ЕГН **********.

От събраните по делото доказателства, както и от обясненията на ответника, дадени в о.с.з., следва извод, че под претекст за стриктно съблюдаване на произтичащите от посочения съдебен акт права, П. упражнява психически, а на 05.03.2018г.упражнил и физически тормоз върху майката на детето му М.П./дърпал я, хванал я за гушата/.На процесната дата той демонстрирал агресивно поведение, появил се внезапно, „изпускайки нервите си”, по груб и жесток за  майката начин опитал да отскубне детето от нея.Дори фактът, че въвлечено в конфликтната обстановка, момиченцето се разплакало, не възпрял П. и той посегнал с дърпане на молителката, както и я хванал за гушата-действие асоцииращо се с душене.По този начин ответникът, който е и осъждано лице, предизвикал състояние на стрес и чувство за безпомощност у ищцата, каккто и  силна майчина тревога-че детето ще бъде изтръгнато и отведено, против волята му.

Последващите му действия – на сезиране на РУ Своге чрез сигнал до телефон 112 за оказване на помощ за виждане на детето, навежда на извода, че П. се опитал да изгради защитна версия за себе си, като създаде впечатление у полицейските служители, че самият той е жертва в отношенията с М.П., до какъвто способ прибягвал неколкократно преди това.

Като смущаващо и несъответстващо на родителските възприятия, настоящият съдебен състав приема демонстрираното от отвентика в обясненията му отношение към малолетната С., като към вещ и разменна монета в  конфликта с молителката-„Спечелил съм детето на три инстанции”. Упражненият от него тормоз спрямо М.П. кореспондира на твърдението на ответника”Аз по всякакъв начин се мъча да си го взема..”и е израз на настъпилата в поведението на П. промяна, след постановяване на съдебно решение за родителските права.Ответникът се възползва от обстоятелството, че е постановен съдебен акт, за да демонстрира, че молителката, като губеща страна трябва да се съобразява с всяко негово желание и дори да бъде подчинена с дърпане и хващане за шията, пред очите на разплаканото дете.

По делото се установява по безспорен начин, че на 05.03.2018г.ответникът посегнал грубо кам молителката с дърпане и  хващане за шията, накарал я като майка да се страхува силно за детето С., опитвайки  се да го вземе от скута й и отведе против волята му.След стореното ответникът повикал полицейските служители,  с цел да оневини себе си, а да злепостави и заплаши М.П..

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Въз основа на представената от  молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и, след преценка на всички събрани доказателства, като единствено възможен следва да се приеме извода за осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, съставляващ психическо и физическо насилие над    ищцата.Чрез грубо дърпане, и хващане за шията, ответникът предизвикал страх за здравето и живота на молителката, чрез опита да вземе  от прегръдката й и отведе момиченцето против волята му, посегнал по циничен и брутален начин на изконна човешка ценност –майчината любов, накарал майката да се тревожи силно за мъничкото си дете.

В ЗЗДН изрично се предвижда и провеждането на спорно съдебно   производство по реда на чл.12, ал.1  и чл.15, ал.1 с възможност  за събиране на допустими от ГПК доказателства, съгласно чл.13,ал.1.По този начин се осигурява и правото на ответника да защити  своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената  стойност на декларацията  по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която законът й придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че ответникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно упражненото по отношение на молителката домашно насилие. Показанията на свидетеля Н. Б. не са относими към конкретния случай, тъй като той не е очевидец на събитията от 05.03.2018г., преди и след инцидента.

Съдът намира, че молбата е основателна и доказана в частта, относно твърденията за домашно насилие упражнено върху М.П. и в тази част, следва да бъде уважена, но отхвърлена като недоказана в останалата част относно упражнено домашно насилие върху малолетната С. П.Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката. Предвид отношението, което ответникът има към молителката, следва да му се забрани да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на М.Г.П. за срок от  осемнадесет месеца. При определяне на санкцията по  чл.5, ал.4 от ЗЗДН  настоящият съдебен състав съобрази тежестта на осъществения акт на домашно насилие. От данните по делото се установява, че ответникът не осъзнава укоримостта на поведението си, което налага извода, че по-малък срок на мярката няма да има възпиращо действие.

Претенцията относно упражнено домашно насилие от П.П. върху малолетната С. П. се явява недоказана  и неоснователна, тъй като от имащия превес доказателствен материал (включително заключението по видео-техническата експертиза и социалния доклад)не се установява по категоричен начин дърпане, теглене или друго   насилствено действие спрямо детето-опитите на бащата да го вземе от скута на майката, са били тревожни за нея, предвид създалата се ситуация, но не и необичайни за  момиченцето, което е живяло с ответника в предходен период.Състоянието му на разтревожено дете, следва да се приеме като последица от въвличането му  в конфликтните отношения на родителите, а не като реакция на случилото се конкретно на датата 05.03.2018г., в какъвто смисъл са и изводите в социалния доклад.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер на 200,00 лева, както и държавна такса по сметка на РС – Своге в размер на 80,00 лева на основание чл.11, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, а също  и направените разноски за изготвената експертиза в размер на 95/деветдесет и пет/лева.

Молбата за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, заявена от молителката М.П. е основателна и следва да бъде уважена,  съразмерно с уважената част от исковите претенции и е еквивалентна на сумата от 200,00/двеста/лева, като адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено само един път – т.е. само по вече съединените в общо производство дела, по което общо производство е осъществявано процесуалното представителство, а не и по двете дела, по които то е било претендирано преди тяхното съединяване.

Съдът намира основателно възражението на ищцовата страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника, тъй като в настоящото производство не е налице фактическа и правна сложност, това възнаграждение, следва да се съобрази с предвидения в чл.22 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 9.07.2004 г. размер от 400,00/четиристотин/лева и следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК като сума от 200,00/двеста/лева.

 

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА  съгласно чл.5, ал.1, т.1 от   Закона за защита от домашното насилие  П.Г.П. ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие  по отношение на М.Г.П. ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА съгласно чл.5, ал.1, т.3 от   Закона за защита от домашното насилие на П.Г.П. ЕГН ********** *** да приближава дома, местоработата и местата за социални контакти и отдих на  М.Г.П. ЕГН ********** *** срок от осемнадесет месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на молителката, в която да се впише, че при неизпълнение на същата, нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗСДН.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.Г.П. ЕГН ********** *** качеството й на законен представител и майка на малолетното й дете С. П. П. ЕГН **********  против  П.Г.П. ЕГН ********** *** за упражнено домашно насилие на 05.03.2018г.в град Своге по отношение на дъщеря им С. П. П.

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д.№ 153/2018г.по описа на РС Своге, в частта относно предявения иск по Закона за защита от домашното насилие от П.Г.П. ЕГН ********** *** лично и в качеството му на баща и законен представител на С. П. П. ЕГН ********** против М.Г.П. ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА   П.Г.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200,00/двеста /лева, на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие, както и държавна такса в размер на 80,00/осемдесет /лева по сметка на РС – Своге на основание чл.11, ал.2  от Закона за защита от домашното насилие и разноските за изготвяне на видео-техническа експертиза от вещо лице в размер на 95,00/деветдесет и пет /лева.

ОСЪЖДА   П.Г.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П. ЕГН ********** *** по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200/двеста/лева и отхвърля тази претенция за сумата над 200/двеста/лева.

ОСЪЖДА   М.Г.П. ЕГН ********** *** заплати на П.Г.П. ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 200,00/двеста/лева и отхвърля тази претенция за сумата над 200/двеста/лева.

Решението да се връчи на страните и на РУ МВР – Своге на осн.чл.16, ал.3 от ЗЗДН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в 7 – дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: