№ 506
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100503223 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по две жалби:
1.Въззивна жалба вх.№ 41383/26.06.2020г. от М. Й. М., чрез пълномощник срещу
Решение № 2354 от 15.06.2020г. постановено по гр.д.№ 17549/ 2019г. по описа на ВРС, 24
св., В ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от М. Й. М., ЕГН **********,
с. Детелина, община Долни Чифлик, Област Варна срещу Д.П.-Я., в качеството на частен
съдебен изпълнител, рег. № 711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** искове, както
следва:
- за заплащане на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно проведено
принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху единственото му
жилище, представляващо дворно място с площ от 840 кв.м. в с. Детелина, общ. Долни
чифлик, причинили стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние от
намиране на средства за осуетяване на публичната продан на единственото жилище, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.
- за заплащане на сумата от 120 /сто и двадесет лева/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно
проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо
се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение от „ОДЕСОССТРОЙ”
ООД за труд за месец октомври 2014г., поради погасяване на вземането по давност, на осн.
чл. 74 ЗЧСИ.
- за заплащане на сумата от 1 259, 98 лв. /хиляда двеста петдесет и девет лева и
1
деветдесет и осем ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение
по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема
част от получавано възнаграждение за труд за периода от 01.11.2017г. до месец октомври
2018г. от работодателя „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД със сегашно наименование „БРАНАКС”
ЕООД, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.
- за заплащане на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - стрес, неудобства и влошаване на здравословното
състояние, в резултат на незаконосъобразно преведено принудително изпълнение, за
събиране на несеквестируема част от получено възнаграждение за труд, за времето от месец
октомври 2014г. до месец октомври 2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 74 ЗЧСИ.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да
бъде уважени , като основателни и доказани. Излагат се твърдения, че при формиране на
изводите си съда неправилно е кредитирал показанията на свидетелите по делото
.Неправилно е приел, че с обсъдената и приета по делото декларация на ищеца, същия се е
съгласил с това да му бъдат правени удръжки , доколкото отказа от закрила на
несеквестируемия доход е недействителен. Твърди се, че по делото са доказани
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на проведеното принудително
изпълнение.
Претендира присъждане разноски по чл. 38 от ЗА.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна,
чрез процесуалния и представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
2. Въззивна жалба вх.№ 44046/07.07.2020г. от ЧСИ Д.П. Я., чрез пълномощник срещу
Решение № 2354 от 15.06.2020г. постановено по гр.д.№ 17549/ 2019г. по описа на ВРС, 24
св., В ЧАССТА, С КОЯТО СЪДЪТ Е ОСЪЖДИЛ Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен
изпълнител, рег. № 711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.
Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни Чифлик, Област Варна сумата от 1 788,
04 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и четири ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на
незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело №
20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано
възнаграждение за труд, както следва: 810 лв., събрана за периода от месец ноември 2014г.
до месец март 2015г. от работодателя „ОДЕСОССТРОЙ” ООД и 978, 04 лв. за периода от
месец март 2017г. до 30.10.2017г. от работодателя „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД със сегашно
наименование „БРАНАКС” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74
ЗЧСИ.
Изложени са твърдения, че ЧСИ няма задължения да определя точния размер на
удръжките по запора при положение, че работодателя е приел същия за изпълнение.
Позовава се на разпоредбите на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.т.13. Претендира се отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на друго с което иска да бъде отхвърлен.
2
Претендира присъждане на разноски.
В срок – ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който оспорва същата
като неоснователна . Претендира се отхвърляне на същата и присъждане на разноски- по чл.
38 ЗА.
В съдебно заседание M. M., чрез процесуален представител с писмена молба
поддържа жалбата, оспорва жалбата на насрещната страна моли да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната от него част , да се потвърди в обжалваната
от насрещната страна част и да му се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание Д. П. –Я.,чрез процесуалния си представител, с писмена молба,
моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да й се присъдят направените по делото
разноски. Претендира отмяна на решението в обжалваната от нея част и постановяване на
решение, с което иска на ищеца да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството по делото е образувано по предявени от М.М. срещу Д.П.-Я., в
качеството на частен съдебен изпълнител, рег. № 711 с район на действие Окръжен съд –
Варна, искове с правно осн. чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 3 168,02 лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в
резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело
№ 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано
възнаграждение за труд, както следва: сумата от 930 лв. от „ОДЕСОССТРОЙ” ООД за
периода от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. /вкл./ и 2 238, 02 лв. от „ТРЕЙС
СТРОЙ” ЕООД за времето от месец март 2017г. до месец октомври 2018г. /вкл./, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно проведено
принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху единственото му
жилище, представляващо дворно място с площ от 840 кв.м. в с. Детелина, общ. Долни
чифлик, причинили стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние от
намиране на средства за осуетяване на публичната продан на единственото жилище, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и за заплащане на и сумата от 3 000 лева,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - стрес, неудобства и влошаване на
здравословното състояние, в резултат на незаконосъобразно преведено принудително
изпълнение за събиране на несеквестируема част от получено възнаграждение за труд, за
3
времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът М.М. твърди, че по заявление на „ОББ” АД и във връзка с
теглен от него кредит е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12999/2012г. на ВРС, с който
е осъден да заплати в полза на банката суми, представляващи главница, обезщетение за
забава и разноски, произтичащи от договор за кредит.Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително производство по изп. дело № 20127110400979 по описа на ЧСИ
Д.П. – Я..Твърди , че в хода на предприето изпълнение, ответникът е извършил
незаконосъобразни изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на възбрана върху
единственото жилище на длъжника по изпълнението и събиране на несеквестируема част в
размер на 3 168, 02 лв. от възнаграждение за труд за времето от месец октомври 2014г. до
месец октомври 2018г., от което са произтекли имуществени и неимуществени вреди,
причинили, стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние, намиращи се в
причинно – следствена връзка с незаконосъобразното принудително изпълнение.
Ответникът Д.П. – Я., чрез процесуалния си представител, оспорва предявените
искове по основание и размер с твърдения, че от проведеното принудително изпълнение, не
са настъпили вреди, намиращи се в причинно – следствена връзка с незаконосъобразни
изпълнителни действия.Не оспорва , че по молба на взискателя „ОББ“ АД и въз основа на
представения изпълнителен лист, на 27.09.2012г. е образувано изпълнително производство
по изп. дело № 20127110400979 по описа на ЧСИ Д.П. – Я..На длъжника е връчено ПДИ ,
като ответникът – длъжник се явил в кантората на съдебния изпълнител и заявил, че ще
погасява дълга доброволно, заплащайки месечно сумата от по 100 лв.Внесена била
единствено сумата от 150 лв.,като след месец ноември 2012г. длъжникът е преустановил
плащанията.По молба на взискателя и предвид спиране на плащанията, съдебният
изпълнител е предприел действия по обезпечаване на изпълнението, налагайки възбрана
върху собствен на М.М. недвижим имот, вписана в СВ на 25.04.2013г., а длъжникът
уведомен на 06.06.2013г.Твърди , че това е допустимо изпълнително действие, което не е
несъвместимо с несеквестируемостта. Действия по осребряване на несеквестируемото
жилище на длъжника не са предприети, поради което се поддържа, че неимуществени вреди
за длъжника по изпълнението не са настъпили. По молба на взискателя е наложил запор на
трудовото възнаграждение на длъжника в „ОДЕСОССТРОЙ” ООД,като запорно съобщение
до работодателя получено на 16.08.2013г. и „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД. Излага се, че за
запорните съобщения работодателите са уведомени надлежно, като в качеството им на
третото задължено лице,са заявило, че ще правят месечни удръжки по правилата на чл. 446
ГПК. За времето от 16.08.2013г. до деня на прекратяване на трудовото правоотношение –
09.04.2015г., „ОДЕСОССТРОЙ” ООД е превеждал по изпълнителното дело месечни
удръжки от трудовото правоотношение.На 07.01.2016г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя „ОДЕСОССТРОЙ” ООД, който е уведомил съдебния изпълнител, че
трудовото правоотношение с длъжника е прекратено на 04.01.2016г., поради което удръжки
от трудовото правоотношение, не следва да бъдат правени. За времето от 05.04.2017г. до
02.03.2018г. работодателят „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД, е извършвал удръжки от трудовото
възнаграждение.На 02.03.2018г. съдебният изпълнителен е уведомен, че длъжникът по
изпълнението получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата, което е
основание да се преустанови извършването на удръжки от него. Работодателят е уведомил
съдебният изпълнител, че по молба на работника, „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД ще продължи да
удържа месечно сумата от 100 лв. за погасяване на задълженията по изпълнителното
производство.
4
Въз основа на изложеното се поддържа, че при събиране на суми за трудово
възнаграждение, съдебният изпълнител е спазил разпоредбата на чл. 446 ГПК. По негова
сметка е постъпвала секвестируема част от нетното трудово възнаграждение, определена от
работодателите след извършени от тях удръжки за данъци и осигурителни вноски.
В условия на евентуалност, при доказване на основанието на всеки един от исковете,
се настоява за отхвърлянето им поради погасяване на вземанията по давност, евентуално за
намаляване на обезщетението за неимуществени вреди поради принос от страна на
длъжника за настъпването на вредите, който въпреки предоставената от закона възможност
не е предложил друг начин за изпълнение, не е обжалвал действията на съдебния
изпълнител и не е погасил доброволно дълга си.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Отговорността по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е такава за процесуалната незаконосъобразност
на действията и бездействията на съдебния изпълнител.За да е налице сложният фактически
състав на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, съобразно константна съдебна практика на ВКС, следва да се
установят неправомерни действия или бездействия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена
при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях. Пряката вреда
представлява директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че той
не би претърпял вредите, без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, а
преки са само тези вреди, които са типична последица от вредоносния резултат, т. е., които
са закономерно следствие от увреждането /Решение № 372 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 127/2012 г., III г. о., Решение № 120 от 08.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., II т.
о., Решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о. и др./.
Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане
е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и
са спазени другите изисквания на процесуалния закон за осъществяването му.
Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се
състои в процесуалната незаконосъобразност на конкретното действие или бездействие на
съдебния изпълнител. Доказателествената тежест за всички посочени елементи на
фактическия състав е за ищеца, който претендира вреди. Единствено за вината е предвидена
оборима презумция, според която същата се предполага до доказване на противното и
оборването й е в тежест на ответника.
В конкретната хипотеза е безспорно, че изп. дело № 979 по описа на ЧСИ Д.П. - Я. е
образувано въз основа на изп. лист от 25.09.2012г. издаден в полза на ОББ АД по ч.гр.дело
ч.гр.д. № 12999/2012г. по описа на ВРС. Ищецът -длъжник М.М. не отрича дълга си, не
оспорва, че е получил ПДИ на 23.10.2012г., както и че не е внасял дължимите по
изпълнението вноски доброволно съгласно заявеното от него пред ЧСИ видно от протокол
от 29.10.2012г. Няма спор и, че : ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот
собственост на длъжника - незастроено дворно място с площ от 840 кв.м. в с. Детелина, общ.
Долни чифлик, като същата е вписана в СВ на 25.04.2013г., за което длъжникът е уведомен
на 06.06.2013г.; по молба на взискателя ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение
на длъжника получавано от „ОДЕСОССТРОЙ” ООД /запорно съобщение до работодателя
получено на 16.08.2013г. / и „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД/запорното съобщение е получено на
30.03.2017г./. Между страните няма спор и относно размера на постъпилите от запорите на
трудовото възнаграждение по изпълнителното производство суми. Същите са установени
от приетото по делото заключение на ССЕ, както и от данните по изп.дело.
5
Спорно по делото е законосъобразни ли са извършените от съдебния изпълнител
действия/възбрана и запор/ и ако не са – длъжникът претърпял ли е твърдените от него
имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от действията
на ЧСИ.
От събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност , настоящия
съдебен състав приема, че в случая ищеца не е установил наличието на нито един от
елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Действията на
ЧСИ по изпълнителното дело са процесуално законосъобразни, како в имуществената сфера
на длъжника - ищец не е настъпила вреда, която да подлежи на репариране по установения
от законодателя в ЗЧСИ ред. Аргументите за това са следните.
Длъжникът по изпълнението по принцип търпи имуществена загуба , равна на
изпълняемата престация, която обаче е нормален и законосъобразен резултат от
принудителното изпълнение.
Съгласно приетото в т.1 от ТР № 2/2013 г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК налагането на
възбрана върху непотребими вещи, измежду които е и несеквестируемото жилище на
длъжника, не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.
Доколкото в хода на изпълнителното производство ЧСИ не е предприел действия по
продажба на възбранения имот, за който длъжника твърди, че несеквестируем, това е
достатъчен аргумент за приемане, че ответника, в качеството му на съдебен изпълнител не е
извършил незаконосъобразно действие.
Основателно е възражението на въззивника ЧСИ, относно приетото от
първоинсстанционния съд , че същия е извършил незаконосъобразни действия при налагане
на запор на трудовото възнаграждение на длъжника – ищец за периода от месец ноември
2014г. до месец март 2015г. и от месец март 2017г. до 30.10.2017г. Наложеният от ЧСИ
запор на трудовото възнаграждение на длъжника при съответните работодатели е извършен
законосъобразно. Запорното съобщение е връчено на работодателя/те, с които длъжника е
бил в трудовоправни отношения и който/които заплащат трудовото му възнаграждение, в
него се съдържа конкретна и пълна информация относно размера на дълга и разноските,
основанието, на които се налага и за съобщението, което работодателят следва да изпрати на
ЧСИ. Последният е указал на третите задължени лица /работодателите/ как следва да се
определи частта от трудовото възнаграждение на длъжника, която следва да се удържа, а
именно при спазване на разпоредбата на чл.446 от ГПК , което е достатъчно, за да е ясно на
работодателя какви действия да извърши. Тук следва да се има предвид , че за ЧСИ не е
ясно какъв е размера на получаваното от длъжника трудово възнаграждение, за да е
възможно със запорното съобщение да прецени точния размер на несеквестируемия доход и
на сумата която следва да се запорира във всеки един момент. След получаване на запорното
съобщение , работодателите са депозирали при ЧСИ отговор на основание чл.508 от ГПК ,
че ще правят удръжки съобразно законовата норма, което означава, че същите са наясно с
разпоредбата на чл.446 от ГПК. Ето защо работодателя е този, който следва да извърши
изчисленията по запора и да преведе удръжката по сметка на съдебния изпълнител,
като това негово задължение е скрепено със санкция по реда на ГПК и НК.
По изложените мотиви настоящия състав не споделя изводите на ВРС , че
събирайки сумата от 1 788, 04 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и четири ст./,
представляваща възнаграждение за труд, както следва: 810 лв., събрана за периода от месец
ноември 2014г. до месец март 2015г. от работодателя „ОДЕСОССТРОЙ” ООД и 978, 04 лв.
за периода от месец март 2017г. до 30.10.2017г. от работодателя „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД
със сегашно наименование „БРАНАКС” ЕООД, ЧСИ е извършил незаконосъобразно
действие по принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979.
6
Основателно е възражението на ЧСИ, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че в
настоящата хипотеза следва да се приложи посоченото в т.13 от ТР 2/2013г. на ВКС
ОСГТК. Изводите на ВРС биха били правилни ако наложения запор е на банкова сметка, в
която постъпват средства и от трудовото възнаграждение. От мотивите на т.13 от TP става
ясно, че задължението на ЧСИ да осъществи връзка с касиера на работодателя за
установяване секвестируемостта, съответно несеквестируемата част трудовото
възнаграждение, възниква в хипотезата, в която има наложен запор върху банкова
сметка на длъжника и едновременно с това е подадена информация до него от страна
на банката или длъжника, че по запорираната банкова сметка постъпват
възнаграждения за труд или пенсия. Тогава за ЧСИ възниква задължение да определи
размера на несеквестируемия доход и да посочи сумата , която следва да се възбрани.
Възражението на въззивника М. , относно недействителността му от отказ от права
позовавайки се на чл. 447 от ГПК е неоснователно.
Към въпроса за даденото съгласие за удръжки на сумите по делото са представени
два документа – декларации л.73 и л.74 от делото на ВРС, в които ищеца изрично е
написал лично, че дава съгласие/желае доброволно да му бъдат удържани/ какви суми и за
какво да му бъдат удържани. Същите са с дата и носят неговия подпис , който не е оспорен,
поради което ги правят годни да установят дадено съгласие по смисъла на чл. 272 КТ за
удръжките.
Съгласно чл. 272 КТ, озаглавен Удръжки от трудовото възнаграждение, без
съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му
възнаграждение освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото
възнаграждение;
4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за
всички осигурителни случаи;
5. запори, наложени по съответния ред;
6. удръжки в случая по чл. 210, ал.4, а общият размер на месечните удръжки по
предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален
кодекс, т.е. чл. 447 ГПК.
По аргумент за противното следва, че със съгласието на работника могат да се правят
удръжки от получаваното от него трудово възнаграждание неограничено, без да се
съобразяват несеквестируемите поради чл. 447 ГПК суми. Така в задължителна съдебна
практика по чл. 290 ГПК - № 487/26.07. 2010 г. по гр.д. № ЗЗ9/2009 г. на трето г.о. на ВКС,
което настоящия състав изцяло споделя.
7
Положителния извод за липса на един от елементите на фактическия състав на
отговорността по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ- незаконосъобразни действия на ЧСИ е достатъчен за
отхвърляне на предявените от ищеца искове.
За пълнота следва да се посочи, че при условието на пълно и главно доказване
ищецът не е установил изложените в исковата молба фактически твърдения относно
претърпяна вреда, която да е в причинна връзка с поведението на ответника и която да
подлежи на репариране по установения от законодателя в ЗЧСИ ред. Следва да се има
предвид, че когато една сума е събрана принудително от съдебния изпълнител, съобразно
правилата на ГПК, излизането и от патримониума на длъжника не е имуществена вреда, а
изпълнение на негово задължение,установено със съдебен акт.
Изложеното обосновава неоснователността на претенцията за ангажиране на
отговорността на ответника при условията на чл.74 от ЗЧСИ, поради което въззивната
жалба на М.М. следва да бъде отхвърлена, а въззивната жалба на Д.П. – Я. , в качеството й
на ЧСИ уважена. Обжалваното решение в отхвърлителната част следва да бъде потвърдено,
а в осъдителната отменено и вместо него постановено друго, с което иска на ищеца бъде
отхвърлен.
С оглед изхода от спора, M. M. следва да заплати на Д.П. –Я., в качеството и на ЧСИ
сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 635.76
лева, представляващи държавна такса и 600.00 лева възнаграждение за един адвокат
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването му.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2354 от 15.06.2020г. постановено по гр.д.№ 17549/ 2019г. по
описа на ВРС, 24 св. ,в частта с която Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител,
рег. № 711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** Е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на
М. Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни Чифлик, Област Варна сумата от
1 788, 04 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и четири ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на
незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело №
20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано
възнаграждение за труд, както следва: 810 лв., събрана за периода от месец ноември 2014г.
до месец март 2015г. от работодателя „ОДЕСОССТРОЙ” ООД и 978, 04 лв. за периода от
месец март 2017г. до 30.10.2017г. от работодателя „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД със сегашно
наименование „БРАНАКС” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74
ЗЧСИ, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни
Чифлик, Област Варна срещу Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител, рег. №
711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** иск за заплащане на сумата от 1 788, 04
лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и четири ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на
незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело №
20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано
възнаграждение за труд, както следва: 810 лв., събрана за периода от месец ноември 2014г.
до месец март 2015г. от работодателя „ОДЕСОССТРОЙ” ООД и 978, 04 лв. за периода от
8
месец март 2017г. до 30.10.2017г. от работодателя „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД със сегашно
наименование „БРАНАКС” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74
ЗЧСИ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2354 от 15.06.2020г. постановено по гр.д.№ 17549/
2019г. по описа на ВРС, 24 св., в частта с която е:
ОТХВЪРЛЕН предявения от М. Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни
Чифлик, Област Варна срещу Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител, рег. №
711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** иск за заплащане на сумата от 3 000 лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на
възбрана върху единственото му жилище, представляващо дворно място с площ от 840 кв.м.
в с. Детелина, общ. Долни чифлик, причинили стрес, неудобства и влошаване на
здравословното състояние от намиране на средства за осуетяване на публичната продан на
единственото жилище, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.
ОТХВЪРЛЕН предявения от М. Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни
Чифлик, Област Варна срещу Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител, рег. №
711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** иск за заплащане на сумата от 120 /сто и
двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение
по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема
част от получавано възнаграждение от „ОДЕСОССТРОЙ” ООД за труд за месец октомври
2014г., поради погасяване на вземането по давност, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.
ОТХВЪРЛЕН предявения от М. Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни
Чифлик, Област Варна срещу Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител, рег. №
711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** иск за заплащане на сумата от 1 259, 98
лв. /хиляда двеста петдесет и девет лева и деветдесет и осем ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на
незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело №
20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано
възнаграждение за труд за периода от 01.11.2017г. до месец октомври 2018г . от
работодателя „ТРЕЙС СТРОЙ” ЕООД със сегашно наименование „БРАНАКС” ЕООД, на
осн. чл. 74 ЗЧСИ.
ОТХВЪРЛЕН предявения от М. Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни
Чифлик, Област Варна срещу Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител, рег. №
711 с район на действие Окръжен съд – Варна, *** иск за заплащане на сумата от 3 000 лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - стрес,
неудобства и влошаване на здравословното състояние, в резултат на незаконосъобразно
преведено принудително изпълнение, за събиране на несеквестируема част от получено
възнаграждение за труд, за времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, с. Детелина, община Долни Чифлик, Област
Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.-Я., в качеството на частен съдебен изпълнител, рег. № 711 с
район на действие Окръжен съд – Варна, *** сумата от 635.76 /шестстотин тридесет и пет
лева и седемдесет и шест ст./ лева представляваща сторени по делото във въззивната
9
инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10