№ 3531
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110108611 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „СЪНФУДС
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр.София против Т. Ц. Костов,с която по реда на чл.422 от ГПК е
предявен положителен установителен иск,с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл.
92 ЗЗД за сумата от 1200лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по
Договор за повишаване на квалификацията от 01.07.2020год.,ведно със законната лихва от
05.05.2021год.,до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на
41,34лв.,мораторна лихва за периода 31.12.2020год. до 05.05.2021год.,за които суми е
издадена Заповед № 394/27.05.2021год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 25391/2021год. по описа на СРС,65 състав.
Ищецът „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД твърди, че с ответника бил сключен
трудов договор, по силата на който последният бил назначен на длъжност „готвач,
заведение за бързо хранене“, която длъжност отговаряла на определената от работодателя
във вътрешното длъжностно разписание „Ресторантски работник“ в ресторант „Витоша“ с
адрес: „гр. София,бул.“Алабин“ № 48. Към трудовия договор бил сключен Договор за
повишаване на квалификация от 01.07.2020 г. Съгласно чл. 12 от договора, ответника се бил
задължил да не прекратява трудовото правоотношение по време на предстоящите обучения
и 18 месеца след тяхното приключване. Съгласно чл. 13 от договора, в случай, че
служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете
по чл. 12, същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1200,00 лв. Съгласно чл.14
от договора за повишаване на квалификацията ,в случай че служителя стане причина с
виновното си поведение работодателят да прекрати трудовото му правоотношение по време
на срока ,уговорен в чл.12 ,същия дължи неустойка в размер на 1200лв.
Съгласно Договора за повишаване на квалификацията от 01.07.2020 г. на ответника
бил проведени курсовете на обучение – „Основен курс за управление на смяна“, който
приключил с успешно положен изпит на 09.07.2020 г. Преди провеждането на курс на
обучение „Напреднал курс за управление на смяна“, ответникът не се бил явил на работа в
два последователни дни ,поради което със Заповед № 3046/07.11.2020год. трудовото му
правоотношение било прекратено ,с дисциплинарно наказание „Уволнение“ ,по време на
обучението му,поради което бил нарушен чл.12 от договора и съгласно чл.14 от същия се
дължала неустойка в размер на 1200лв.
Претендира и че ответника е изпаднал в забава ,считано от 31.12.2020год. – датата
1
на която била върната пратката с покана за доброволно изпълнение на посочения от него
адрес ,до датата на предявяване на заявлението в съда – 05.05.2021год.,поради което дължал
обезщетение в размер на законната лихва или 41,34лв.
Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл.92,ал.1 ЗЗД, че ответникът му дължи заплащане на сумата от
1200,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Договор за
повишаване на квалификацията от 01.07.2020год.,ведно със законната лихва от
05.05.2021год.,до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на
41,34лв.,мораторна лихва за периода 31.12.2020год. до 05.05.2021год.,за които суми е
издадена Заповед № 394/27.05.2021год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 25391/2021год. по описа на СРС,65 състав. Претендира разноски.
Ответникът Т. Ц. Костов не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Предявената е претенция е с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, а именно че страните
по трудовото правоотношение са сключили договор за повишаване квалификацията на
служителя; в договора да е уговорено професията и специалността, по която служителят ще
се обучава, мястото, формата и времето на обучението и финансовите, битовите и други
условия за времето на обучението; в договора да е уговорена отговорността на служителя
при неизпълнение на задължението си за работа при работодателя в уговорения в този
договор срок, както и че ищецът е изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил
задълженията си по сключения договор, респективно, че е бил готов да ги изпълни; че е била
уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на задължението на служителя за
работа в уговорения в договора срок, както и какъв е размера на неустойката.
Ответникът следва да установи, че е изпълнил задълженията си по процесния
договор /в случай, че същите са били изискуеми/, както и че е заплатил претендираната
сума, за които обстоятелства същия не сочи доказателства.
По делото не е направено изрично признание на права и обстоятелства от страните.
Липсват обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Ищецът е посочил и представил доказателства за твърденията си и е направил
доказателствени искания.
След проверка на редовността и допустимостта на предявените искове и след
обсъждане на доказателствените искания, както и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2023год.
в 11,20ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д.№ 25391/2021год. по описа на СРС,65
състав.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3