Р Е Ш
Е Н И Е
№34
Гр.В.
10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в открито закрито заседание на единадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател : В. М.
при секретаря В.У.
и с участието на прокурора
изслуша докладваното
от съдията В.М. гр. дело № 586 по
описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по исковата молба на „РВ с.“ЕООД ,в открито
производство по несъстоятелност със седалище и адрес на управление гр.В. с ЕИК.
,представлявано от управителя Р. П. В. чрез синдика адвокат И. А. против 1.„М."
ЕООД, гр. С. ЕИК:. представлявано от управителя Р. М., съдебен адрес:*** чрез
адвокат А. С. и „И. М. Б.„ЕООД гр.С.,
ЕИК : , съдебен адрес-*** чрез адвокат А. С. с правно основание чл.135 ЗЗд във
вр с чл.649 ТЗ.
Подържа в исковата молба, че с нот акт за покупко-продажба на недвижим
имот, вписан в Служба по вписванията в гр.С. с вх рег № 58984 акт № 23 с дата
18.12.2012 „М. „ЕООД е продало на втория
ответник собствени на дружеството недвижими имоти в груб строеж ,в жилищна
сграда с магазини, офиси и подземни гаражи с площ 7 238 кв.м, съгласно
одобрен архитектурен строеж от 28.05.2008, разрешение за строеж № 357/04.06.2008 в урегулиран ПИIII-718,719 в кв.83 , по плана на гр.С. целия с площ 2 066 кв.м, а именно
ЖИЛИЩЕ,АПАРТАМЕНТ в сграда с площ от 124.270 кв.м-партида №
ЖИЛИЩЕ,АПАРТАМЕНТ
в сграда с площ 89.800 кв.м, подземно паркомясто № 17 с площ 15.750 кв.м,
представляващо 15,75/578,84 ид.ч от подземен паркинг с 18 места и подземно
паркомясто -18 с площ от 14.750 км , представляваща 14,758578.84 ид.ч от
подземен паркинг с 18 места в посочената сграда.
В исковата молба
се твърди ,че към 18.12.2012г, когато е
сключена сделката между ответниците ,между„РВ С.“ЕООД и „М." ЕООД, гр. С. ЕИК: . представлявано
от управителя Р. М., е било учредено облигационно правоотношение, произтичащо
от договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл.от ЗЗД, по силата на което
ищецът като изпълнител се бил задължил срещу заплащане на съответното
възнаграждение да извърши СМР, описани в договора, без одобрени количествени
сметки.
Взаимоотношенията
били оформени в сключения на 24.02.2009 г. Договор за строителство на обект
„Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи", находящ се в УПИ III-718, 719 в квартал 83 по плана на гр. С.“, местност „М. л.-И.",
съгласно одобрения работен инвестиционен проект, със застроена площ от 1179,38
кв.м., и разгърната застроена площ (РЗП) от 7214,49 кв.м., за която е било
издадено Разрешение за строеж № 357/04.06.2008 г. на Столична община , или общо
подземна и надземна част на сградата, съгласно архитектурния проект с площ от
9579,73 кв.м. ( т. 1.1.), по който ищецът е главен изпълнител, а ответникът е
възложител.
Съгласно т. 2.1.
от договора възложителят възлагал, а ищецът „РВ С."ЕООД се задължавал да
извърши със свои сили и средства, материали и труд строителството на целия
обект, посочен в т.1.1. до приемането му с акт образец № 15 по Наредба №
3/31.07.2003 г. на МРРБ.
Съгласно раздел
III от договора било договорено възложителят да заплати на главния изпълнител
цена в размер на 1 600 000 евро, без включен ДДС (т. 3.1.)/ както и да му
учреди /прехвърли на него или посочено от него трето лице правото на
строеж/правото на собственост върху изградени в груб строеж самостоятелни
обекти от сградата с обща площ от 1867,26 кв.м., с включени идеални части от
общите части на сградата (т. 3.2.),които съгласно Приложение №2 към договора,
са индивидуализирани така: магазин №3,15, апартаменти с номера №№
1,2,4,5,10,17,18,25,30,36,41,43,46 и 60, заедно със 164,55 /578,84 ид.ч. от
подземен паркинг с 18 места, разположен на кота -2,85 с право на ползване върху
6 индивидуално определени паркоместа с номера 23,24,25,31,32 и 33, както и
155,07 /574,22 ид.ч. от паркинг с 25 паркоместа на кота +0,00 с право на
ползване върху 6 индивидуално определени паркоместа с номера
№47,48,49,50,51,51,62,64,65.
Съгласно т. 3.3.
било договорено, че цената на договорените СМР по т. 3.1. ще се разпредели на
базата на двустранно приети количествени сметки за изпълнение на отделните
етапи. Съгласно т. 3.4. било договорено,
че тези цени са на база проектни площи, като при установена разлика при
окончателното замерване те ще бъдат коригирани и отразени в крайната цена при
цена от 161,98 евро за кв.м. С оглед на така определеното комбинирано възнаграждение,
ответникът „М.ЕООД се задължил както
парична престация,така и натурална престация-прехвърляне на собственост /даване
вместо плащане/.
Съгласно т.4.1.
била договорена схема за плащане от страна на възложителя, установена във
Финансов план - Приложение № 1, в който дължимите суми били разпределени
поетапно на равни месечни вноски, с изключение на първата. В същото Приложение
№ 1 били предвидени под формата на авансови плащания равни месечни вноски и за
довършителните работи на обекта, съгласно точно фиксирани срокове за плащане по
този финансов план.
Ответникът-възложител изпаднал и в забава, като заплащал със закъснения и на части
договорените във финансовия план суми. След достигането на
кота + 2,75/3.50
той е спрял
всички по-нататъшни плащания по
договора - както тези по основния финансов план, така и по допълнителния такъв.
Последното негово плащане е било с платежно нареждане от 04.06.2009 г. за кота
-2.92, платено по банков път.
Независимо от
липсата на плащане за изпълнени нива на строежа, „РВ С."ЕООД изпълнило строителството до кота +15,10,
като останали неплатени следващите пет
коти (+2.75/3.5; +6.40; +9,30, +12,20 и +15,10) - изцяло, както и дължимите за
втория етап суми.
Поддържа се ,че
РВ С. ЕООД е изпълнило и редица довършителни работи на обекта
(канализация-хоризонтална разводка, обратна засипка, херметизиране, изпълнение
на армирана бетонова настилка, хидроизолационни работи), което се установява от
съставения Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване от
27.05.2009 г. Дружеството-ищец било изградило и дренаж по околни сутеренни
стени, ревизионни шахти, полагане на геотекстил и обратна засипка, видно от
приложение Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване от
10.07.2009 г.
Между страните
било безспорно установено, /на база писмени доказателства-13 бр. актове по
строителството, количествено-стойностна сметка с приложени към нея 27
бр.анализи, съдържащи подробни изчисления за естеството и размера на
изпълнените СМР, както и от заключението на приета съдебно-техническа
експертиза по т.д.№ 2094/ 2010 г. на СГС VI ТО 13-с. / че ищецът бил изпълнил
СМР на обекта във фаза" груб строеж" до плоча на кота +15.03, чиято
стойност съгласно заключението на
експертизата била 1 745 626.44 лв.
За тези СМР и в
съответствие с договорно установените условия били останали неизплатени задължения
по редовно издадени и осчетоводени фактури12 бр за сумата977 210,09 лв
С изрична
писмена покана до възложителя с дата 18.01.2010 г., получена от последния на
22.01.2010 г. чрез неговия пълномощник адв. С. ответникът бил поканен да
заплати просрочените задължения в размер на 207 360 евро за първи етап от
строителството и 187 200 евро за втория етап - по основния договор, дължими по
банков път, както и да сключи предварителен договор за учредяване право на
строеж върху предвидените за главния изпълнител обекти от сградата с обща площ
от 1867,26 кв.м., съгласно приложение № 2 от договора , определящо точно кои
самостоятелни обекти от сградата ще бъдат прехвърлени.
Със същата
покана били изпратени до ответника и двете неплатени фактури съгласно първия
етап от финансовия план за достигнати нива, заедно с приемателно-предавателните
протоколи за извършени СМР по видове, видно от самата покана. Тъй като тези
фактури били изпратени по пощата, същите не били подписани от получателя им,
съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството. От момента на тяхното получаване
досега същите не били оспорени или върнати със забележки, поради което ищецът
твърди ,че са приети без забележки. По същия начин били връчени и останалите
цитирани в справката фактури, отново на упълномощения адвокат А. С., която била
направила единствено забележката, че фактурите не са подписани от синдика.
До момента на входяване на исковата молба
/04.12.2014 г./ въпреки осъдителното решение по частичния иск /Решение №1346/
14.12.2011 г. по т.д.№ 1004/2010 г. на СГС ТО VI-2 с/ плащане на присъдените
суми не било постъпило, нито пък последвало изпълнение на задължението на
ответника за сключване на предварителен договор за изпълнение на непаричната
престация.
Ответникът „М." ЕООД, гр. С. по дотук установените отношения дължи плащане
и изпълнение по вземане на ищеца за реално изпълнениете и установени СМР по
договора в общ размер
1 745 626.44 лв. След отстраняването на ищеца,
ответника „М. „ЕООД е предприел поредица разпоредителни действия и сделки,
осъществени със свързани с него лица, с единствена цел да се осуети
възможността ищецът да удовлетвори своето вземане. Липсата на плащане на
задълженията по процесния договор, което продължава и към настоящия момент, е
довело дружеството-ищец до обективно състояние на неплатежоспособност и по
отношение на него е открито производство по несъстоятелност по и.№194/2012 г. на ВОС.
Посочва се,
че знание у втория ответник, като трето лице по смисъла на закона, с което
длъжникът е договарял съществува и това се презумира от факта, че РЕАЛНО
ПЛАЩАНЕ ПО СДЕЛКАТА НЯМА. Сделката е уговорена с отложено плащане, което не е
било осъществено нито в сроковете и по начина, указан в нотариалния акт, нито
към настоящия момент.
Между ответниците е сключена фиктивна отчуждителна
сделка, чиято единствена цел е увреждане интересите на ищеца като кредитор с
изваждането на недвижимо имущество от патримониума на неговия длъжник-първия
ответник „М."ЕООД. Това се потвърждава и от факта,че вторият ответник като
купувач не е декларирал на свое име -новопридобития имот съгласно чл.17 от ЗМДТ, а той продължава да се води -е името на прехвърлителя.
От друга страна- поради липса на плащане по
сделката, същата се явява ПРИВИДНА
защото формално материализира продажбено правоотношение, но без да са постъпили
парични суми по нея в патримониума на продавача и поради това съответно е НИЩОЖНА,
предвид разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД. На следващо място-поради липса на
удостоверено състояние на „груб — строеж" за сградата, тя се явява
незавършен строителен обект, от които прехвърлянето на реални обекти на
собственост е НИЩОЖНО поради липса -предмет на прехвърлянето.
С оглед на горното, за синдика е наложително да
предприеме попълване на масата на несъстоятелността по исков ред, още повече
след е безспорно установено, същата не съдържа други активи освен ВЗЕМАНИЯТАдлъжника
към „М."ЕООД. За дружеството-длъжник и неговите кредиторите на
несъстоятелността, чиито интереси се охраняват от синдика, е налице правен интерес да бъде проведено
съдебно производство да бъдат присъдени
дължимите суми, извън частично уважената претенция по т.д 01004/2010 г. на СГС TO, VI-2 с. като се претендира ответникът –М.ЕООД да бъде
осъден да заплати на ищеца всички дължими, но неплатени парични задължения по
Договора за строителство, сключен между страните на24.02.2009 г. и по извършените от ищеца СМР на обект жилищна
сграда с магазини, офиси и подземни гаражи", находящ се в УПИ 0718,719 в квартал 83 по плана на гр. С. р-н Т., м-ст М.
л.-И., който договор е законно и валидно сключен и по него е имало реално изпълнение и от двете
страни. По отношение на този договор няма постановен съдебен акт, установяващ
неговото разваляне или регламентиращ последиците на извършено едностранно
прекратяване от едната или от другата страна. Действията на синдика за
попълване на масата на несъстоятелността са още по-наложителни, предвид
счетоводно отразените и официално предявени в производството по несъстоятелност
ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ на длъжника „РВ С."ЕООД в особено големи размери, като
подлежащото на удовлетворяване вземане на държавата като - служебен кредитор в
производството по несъстоятелност е в размер на 292 774.61 лв.
Въз основа на изложеното молят
Съда да постанови решение, с което обяви
за относително недействителна спрямо ищеца, сделката
между двамата ответници, оформена с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в Служба по вписванията в гр. С. с вх. per. № 58984 , акт № 23 акт том 142 на 18.12.2012
г. с която „М. ЕООД с ЕИК: :с управител
Р. М. е продало на „И. М. Б."ЕООД - горепосочените недвижими имоти, в
ЖИЛИЩНА СГРАДА С МАГАЗИНИ, офиси И
ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ с разгърната
застроена площ от 7238 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от
28.05.2008 г. на СО, ДАГ и разрешение за строеж № 357 от 04.06.2008 г. на СО, ДАГ, влязло в законна сила на
21.07.2008 г. в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-718, 719 от квартал 83 по плана
на град С.", местност „М. л.-и.", целият с площ от 2066 кв.м., при
съседи по скица: от две страни улици, УПИII-429, 720 и УПИ I-601 .
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства:
Договор за строителство от 24.02.2009 г., заедно с приложенията към него;Акт за
установяване състоянието на
строежа при спиране
на строителството от 15.03.2010 г.Решение № 1346/ 14.12.2011 г. по
гр.д.№1004/ 2010 г. на СГС,Решение №1606/ 25.07.2013 г. по гр.д.№ 4358/ 2012 г.
на САС;Решение по т.д.№ 3190/ 2010 г. на СГС ТО VII-17,Решение
№2416/ 21.12.2013 г. по т.д.№ 4417/ 2013 г. на САС;Решение № 1728/ 11.08.2014 г.
по т.д.№ 10448 2014 г. на САС,Справка от Търговския регистър за актуална търговска
регистрация на „РВ С."ЕООД /н/ и „М."ЕООД;
Ответникът
„М."ЕООД, Гр. С., ЕИК. със съдебен адрес ***, ТЕЛ. /ФАКС: чрез адвокат
А. О. С. е депозирал писмен отговор на исковата молба .
В отговора се оспорват изцяло
исковете като неоснователни и недопустими.
В отговора се
подържа следното: на 24.02.2009 г. между „М."ЕООД като възложител и „РВ С."ЕООД
като главен изпълнител бил сключен
договор за възлагане на строителство с цена от 1 600 000 евро без ДДС.
Впоследствие, поради виновно неизпълнение и забава от страна на главния
изпълнител „РВ С. ЕООД, този договор бил прекратен чрез подписването на нов
договор, между същите страни и със същия предмет, но при цена от 950 000 евро и
нов финансов план по Приложение № 1.
По взаимно
съгласие на страните, на втория договор е поставена същата дата - 24.02.2009г.,
като сумите ,платени от възложителя по първия договор до момента на
подписването на втория договор, се приспадат от дължимите суми по финансовия
план на втория договор.
Именно договорът
с цена от 950 000 евро без ДДС и съответния на тази цена финансов план по
приложение № 1 към него бил валидният, действал между страните до 12.03.2010г.,
въз основа на който били издавани от
ищеца на ответника всички фактури за изпълнени СМР.
На стр. 3, абз.
2 от ИМ ищецът твърдял, че бил изпълнил строителството на пет коти от
процесната сграда - +2,75/3,50м; +6,40м; +9,30м; +12,20м и +15,03м, които
останали неплатени от ответника и че не
му били платени и дължимите за втория етап на строителството -
„довършителни работи", суми от плана, които му се дължали авансово.
Твърди се в
отговора,че за тези пет коти ответникът не дължи плащане на ищеца на основание
чл.66 ЗЗД.
Работата на
ищеца по тези коти не била приета от ответника
по договорения в т.4.3. начин - с протокол образец 19, защото до
развалянето на договора на 12.03.2010г. те не били изградени в уговорената
степен на завършеност-до „груб строеж", съгласно първия етап на
строителството по т.2.4. от договора, а още по-малко с довършителни работи до
етап приемането им с Акт 15, съгласно втория етап на строителството.
Видно
от представения с ИМ акт обр. 10 от 15.03.2010г., съставен при спиране на
строителството, поради развалянето на договора със строителя, към този момент е
била изградена само бетоновата конструкция на сградата до кота +15,03м. На нито
една кота нямало ограждащи и преградни стени, т.е. не е била довършена до
степен „груб строеж" съгласно изрично уговореното в т.2.4., ал.1, б.
„а" от договора.
Във финансовият
план по приложение № 1 обаче страните са уговорили плащанията за първия етап на
строителството да се извършват по коти - при изграждане на съответната кота до
уговорената степен на завършеност - „груб строеж". Съгласно т.4.3. от
договора, възложителят дължи плащане на съответната част от цената по
финансовия план, в срок от 3 работни дни от подписване на акт обр.19 между него
и изпълнителя.Тъй като до момента на развалянето на договора на 12.03.2010г.,
посочените в ИМ пет коти не били
завършени в уговорената степен на завършеност, ответникът не бил длъжен да приема предложеното му
изпълнение на части - само бетоновата конструкция, без преградни и ограждащи
стени, а още по-малко дължал плащане на цялата уговорена сума по финансовия
план за съответната кота, каквито всъщност се явявали претенциите на
ищеца.Поради това, претенциите на ищеца за заплащане на работата му по
посочените пет коти били неоснователни - за частично изпълнена кота
възложителят по договора не дължал нито приемане, нито плащане.
Поддържа се , че
съставеният и подписан от ответника акт обр. 10 от 15.03.2010г. не представлява
приемане на работата на ищеца от първия ответник до кота +15,03м, а имал
смисъла на акт, установяващ състоянието на строежа при спиране на
строителството, съгласно Наредба № 3/2003г. на МРРБ. Освен това, този акт не
бил подписан от ищеца, поради което не представлявал предаване на изпълнение от
строителя на възложителя по договора.
Договорът за
строителство от 24.02.2009г. бил развален едностранно и без предизвестие от
възложителя на 12.03.2010г., поради лошо изпълнение (частично, некачествено и с
огромна забава спрямо графика за изпълнение на отделните коти по Приложение №
1) от изпълнителя.След подписване на акт обр.10 за строежа се установило, че
качеството на вертикалните елементи на бетоновата конструкция между коти
+12,20м и +15,03м няма необходимата якост, което наложило извършването на
допълнително укрепване от страна на възложителя на това ниво, изцяло за негова
сметка.
Извършената от
ищеца обратна засипка на обекта не била
приета от лицето, упражняващо строителен надзор, поради лошо изпълнение
и без хидроизолация, констатирано с изричен протокол, подписан и от управителя
на „РВ С." ЕООД. Това било отразено изрично и в акт обр.10 от 15.03.2010г.
-т.3., което наложило повторното изпълнение на този вид работа, пак за сметка
на ответника .
До развалянето
на договора ищецът изобщо не бил започнал изпълнение на втория етап на
строителството по т.2.4. „Довършителни работи", описан във финансовия план
по приложение № 1. Видно от този план, предвидените крайни срокове за втория
етап били за изпълнение на довършителни работи, а не за плащане на съответната
част от цената. Това било в унисон и с уговорката по т.4.3. от договора, съгласно
която плащането се дължало след приемане на работата, а не авансово или на
определена дата. Поради това претенциите
на ищеца за „авансово" заплащане на довършителни работи от втория етап на
строителството били абсолютно неоснователни. Изпълнение на такива работи не
било приемано от ответника.
Въз основа на
изложеното по-горе ответникът оспорва
изцяло претенциите на ищеца за заплащане на сумите по ИМ. Заявява, че те не му
се дължат, тъй като той е неизправна страна по договора за строителство от
24.02.2009г., поради следното:
-изпълнил е само
част от възложените му СМР от първия етап на строителството „Груб строеж"
за процесиите пет коти - само бетонова конструкция;
-изпълнението
е некачествено и с огромна забава спрямо крайните срокове за изпълнение по приложение
№ 1;
- „довършителни работи" от втория етап на
строителството изобщо не са изпълнявани от ищеца, нито са приемани от първия
ответник.
Оспорва се като неоснователно и твърдението на ищеца, че
ответникът му дължал „изпълнение",
чрез прехвърляне на собствеността върху обектите по Приложение № 2. Поради
недовършването на нито един от двата етапа на строителство преди развалянето на
договора за възложителя не
възникнало задължение за
прехвърляне на собствеността върху
обектите по Приложение № 2 в полза на изпълнителя,
съгласно уговореното по т.4.5.
Ответникът
оспорва като невярно твърдението на ищеца, находящо се на стр.3 в ИМ, че между
страните било „безспорно установено", че ищецът бил изпълнил СМР на обекта
във фаза „груб строеж" до плоча на кота +15,03м, чиято стойност била 1 745
626,44 лева. Съдебно-техническа експертиза по друго съдебно производство, нито
доказала това твърдение, нито била допустима като доказателство в настоящото
дело.
Ответникът
оспорва като неверни и всички твърдения в исковата молба, че работата на
изпълнителя до кота +15,03 м била приета от възложителя, тъй като той не бил
оспорил или върнал издадените фактури, изпращани му по пощата.
Съгласно
уговореното в т.4.3. от договора, възложителят дължал плащане в 3-дневен срок
от двустранното подписване на протокол обр. 19 за приемане на работата. Такъв
протокол не бил подписван между страните за нито една от процесиите коти.
Издаването на
фактура от изпълнителя и изпращането й по пощата не било основание за плащане,
съгласно процесния договор. Издадените преди приемане на работата от
възложителя фактури били преждевременни и без основание, поради което по тях не
се дължало плащане.
Развиват се
подробни доводи относно това,че фактурата била счетоводен документ и не
доказвала приемане на изпълнение по договор за изработка, чийто подвид бил
договорът за строителство. Освен това, без приемане на работата от възложителя
по договора за строителство не било налице данъчно събитие (извършена доставка
на строителна услуга) по смисъла на ЗДДС, поради което издадените от ищеца
фактури били издадени без основание.
Невярно било и
твърдението на ищеца, че фактурите не му били върнати от ответника, нито че
това означавало приемане на работата по тях. Същите били върнати на
17.09.2014г. на ищеца, чрез адвокат Г. Д. от когото били изпратени до
ответника незабавно след получаването
им, с изрично изложение на мотивите за връщането.
Невярно било
и твърдението на ищеца, че по договора
реално бил получил от ответника само 224 372,82 лева. Всъщност получените суми
възлизали общо на 403 682,11 лева, но защо само част от тях били осчетоводени
от ищеца бил друг въпрос.
При преценка на
основателността на главния иск се иска да се вземе предвид и факта, че
вземането по **********/27.07.2009г. е прехвърлено от ищеца с договор за цесия
от 10.11.2010г. на трето лице -„И. Г." ЕАД, а с допълнително споразумение
към договора от 16.10.2013г. и вземането по изпълнителен лист по гр.д. №
1004/2010г. на СГС (макар, че листът е издаден от САС, ТО, 3-и състав, по
въззивно т.д. № 4358/2012г.). Въз основа на цитирания изпълнителен лист било
образувано ИД № 20138380407754 по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие СГС,
като към
момента на подаване на отговора на исковата молба това изпълнително дело било прекратено.
Ето защо, нямало
как ищецът да претендира заплащане на сумите по тази фактура, нито присъдените
му по частичния иск суми, след като ги е цедирал на трето лице и цесията е в
сила за длъжника.
Извън
горепосоченото, при условията на евентуалност - ако се приеме за доказано, че
ищецът е кредитор на първия ответник по валидно и изискуемо парично вземане
се прави възражение за прихващане на
това вземане с валидното и изискуемо вземане на „М. ЕООД срещу „РВ С." ЕООД
в размер на 339 460,96 лева(триста тридесет и девет хиляди четиристотин и
шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки), от които:
-251 580,83 лева
- непогасен дължим остатък по констативен протокол от 26.08.2009г., за доставка
на бетонови смеси в периода 21.04.2009г. - 26.08.2009г., с падеж на плащането
30.09.2009г.
-78 712,13 лева
- законна лихва върху главницата от
251580,83 лева, за периода 10.12.2009
г.. - 18.12.2012г.
-9 000 лева -
съдебни разноски по гр.д. № 962/2010г. по описа на РС-Н., по издаден изп. лист
от 06.08.2010г.;
-168 лева -
разноски по изп.д. № 20108490400189 по описа на ЧСИ А. П., рег. № 849, с район
на действие СГС.
В горецитирания
размер вземането било придобито по договор за цесия от 18.12.2012г., с цедент
„И. М. Б." ЕООД, ЕИК . и цесионер „МА. ЕООД. За прехвърляне на вземането
длъжникът бил уведомен на
17.09.2014г. чрез синдика И. А.
От своя страна
цеденът по горепосочената цесия придобил
прехвърленото вземане от „Б. К. ЕООД, ЕИК. чрез договор за цесия от
06.11.2012г., за която ищецът бил уведомен на 24.11.2012 г..
Ответникът прави възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца по процесните 12 бр. Фактури.
Въз основа на
гореизложеното ответникът поддържа,че
предявеният главен иск е неоснователен и недоказан и се иска да бъде
отхвърлен.
Първият ответник
разполага с имущество на стойност, надхвърлящо поне два пъти претендираната
сума от ищеца 1 745 626.44 лв., поради което процесната сделка не
уврежда ищеца в качеството му на кредитор.
Не е налице и
знание за увреждане на първия ответник.
Подържа, че иска
е НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Ответникът оспорва акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
като неоснователен ,тъй като доколкото главният иск бил неоснователен, такъв се
явявал и акцесорния към него.Прави се възражение за погасяване по давност на
претенциите за лихви по процесните фактури.
Към отговора на
исковата молба са приложени следните писмени доказателства:
-Договор за
възлагане на строителство от 24.02.2009г. с цена 950 000 евро и приложение № 1
към него;
-Протокол № 1 от
23.04.2009г. за приемане на СМР-фундамент и издадената по него ф-ра №
63/27.04.2009г., с платежни документи към нея - банков превод от 27.04.2009г. и
разписка с касов бонот 01.05.2009Г.;-Потокол № 2 от 03.06.2009г. за извършени
СМР на кота -2,85м с издадената по него ф-ра № 64/03.06.2009г. и платежни
документи към нея - банков превод от 04.06.2009г., разписка от 11.06.2009г.
и касов бон от 02.07.2009г.;-Протокол № 3 от 17.06.2009г. за извършени
довършителни видове СМР с издадената по него ф-ра №66/17.06.2009г. и касов бон
към нея, за плащане в брой от същата дата;
-Разписка от
01.04.2009г. за получаване на 2 000 евро;
-Разписка от
07.04.2009г. за получаване на 50 000 евро;
-Разписка от
11.06.2009г. за получаване на 34 500 евро;
-Разписка от
01.07.2009г. за получаване на 39 220 евро;
-Протокол от
12.03.2010г., подписан между консултанта и ищеца -за обратната засипка;
-Техническа
експертиза относно обследване и оценка на изпълнението и състоянието на
носещата конструкция до кота +15,03м и 3 бр. протоколи към нея.
-Нотариална
покана за разваляне на договора за строителство, връчено на ищеца на
12.03.2010г.
-Договор за
цесия между „РВ С." ЕООД и „И." АД и допълнително споразумение към
него от 16.10.2013 г.;
-Изпълнителен
лист от 25.09.2013г.
-Съобщение за
прекратяване на ИД № 20138380407754 по описа на ЧСИ М. Б..
-Договор за
цесия от 18.12.2012г. и уведомление по чл.99, ал.З ЗЗД с обратна разписка за
получаването му от РВ С. ЕООД на 17.09.2014г.;
-Договор за
цесия от 06.11.2012г. и уведомление по чл.99, ал.З ЗЗД, връчено на РВ С. ЕООД
на 24.11.2012г., чрез нотариус Б. Т. рег. № 161;
-Договор №
5/05.04.2009г. с нотариална заверка на подписите рег. № 3669/01.07.2009г. на
нотариус М. Н. рег. № 362;
-Споразумение от
20.05.2009г.
-Протокол №
1/22.04.2009 г.;
-Протокол №
2/29.06.2009 г..;
-Протокол №
3/26.08.2009 г.;
- Констативен
протокол от 26.08.2009г.;
-Запис на
заповед от 26.08.2009г.
-Фактура №
**********/27.04.2009г.;
-Фактура №
**********/04.03.2010г.;
-Фактура №
**********/30.06.2010г.;
-Отчет по сметка
на „Б. К. ЕООД към 30.07.2010г.;
-Изпълнителен
лист от 06.08.2010г. на НРС по ч.гр.д. № 962/2010г.
-Сметка №
**********/20.08.2010г. на ЧСИ А. С. П. за платени такси по изп.д. №
201008490400189.
-Писмо за
връщане на фактурите от 2014г., с обратна разписка за получаването му на
17.09.2014г.
-Изпълнителен
лист от 19.08.2014г.
-Констативен
протокол от 30.03.2010 г.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба ,в която заявява ,че ищецът се
придържа към същата фактическа обстановка, при която е било разгледано и решено
делото по частично предявената претенция - търг.дело №1004/ 2010 г. по описа на
СГС ТО VI-2 състав, като към окончателната претенция са добавени допълнително
издадените фактури за изпълнени и приети във връзка с договора СМР – прилага се исковата молба по частичното дело.
Ответникът е
депозирал отговор на допълнителната искова молба /л.305-310 от делото/ ,в която
се изразяват доводи относно нередовността на исковата молба.Поддържа се,че
договорът за строителство от 24.02.2009г. е развален на 12.03.2010г.
едностранно, предсрочно и без предизвестие от възложителя на основание т.9.4. от текста му - поради
забавата на изпълнителя с много повече от 1(един) календарен месец спрямо
уговорените в графика за изпълнение на възложеното строителство по Приложение №
1, срокове за отделните нива (коти).Изявлението за едностранно прекратяване на
договора било изпратено с нотариална покана, представена по настоящото дело с
отговора на ИМ и било получено от „РВ С." ЕООД чрез пълномощника му адв.
Г. М. Д. на 12.03.2010г., от която дата договорът се считал за развален
(прекратен занапред, доколкото същият е с продължително изпълнение по смисъла
на чл.88, ал.1 ЗЗД).
В хипотезата на
т.9.4. от договора страните изрично са
предвидили възможността той да бъде развален от възложителя без предизвестие и
без да е необходимо да предоставя на изпълнителя допълнителен срок за
изпълнение. Съгласно чл.20а ЗЗД, договорите имат сила на закон, за тези, които
са ги сключили.Следователно, изявлението на „М." ЕООД за разваляне на
процесния договор, без да се предоставя подходящ срок за изпълнение на
строителя било напълно валидно и било произвело своето прекратително действие.
Конкретната забава на строителя по коти, спрямо договорените в графика за
изпълнение срокове била конкретизирана
детайлно в писмо от 05.02.2010г., получено от „РВ С. ЕООД на
08.02.2010г. чрез пълномощника му адв. Г. Д.
Оспорват се всички представени с допълнителната искова
молба фактури
След като взе предвид събраните
по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното
:
ВОС е сезиран с иск по чл.135 ЗЗд , с който да обяви за относително недействителна спрямо ищеца, сделката
между двамата ответници, оформена с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в Служба по вписванията в гр. С.с вх. per. № 58984 , акт № 23 акт том 142 на 18.12.2012 г. с която „М." ЕООД
с ЕИК: :с управител Р. М. е продало на „И. М. Б."ЕООД - горепосочените
недвижими имоти, в ЖИЛИЩНА СГРАДА С МАГАЗИНИ, офиси И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ с разгърната застроена площ от 7238 кв.м.,
съгласно одобрен архитектурен проект от 28.05.2008 г. на СО, ДАГ и разрешение
за строеж № 357 от 04.06.2008 г. на СО,
ДАГ, влязло в законна сила на 21.07.2008 г. в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-718, 719 от квартал 83 по плана на град С.", местност
„М. л.-и.", целият с площ от 2066 кв.м., при съседи по скица: от две
страни улици, УПИII-429, 720 и УПИ I-601 .
Между ищцовото търговско дружество
„РВ С." ЕООД и ответника „М." ЕООД е сключен договор за изработка по смисъла на чл.258 и
сл.от ЗЗД ,по силата на което ищецът като изпълнител се е задължил срещу заплащане на
съответното възнаграждение да извърши СМР,описани в договора, без одобрени
количествени сметки. Взаимоотношенията са оформени в сключения на 24.02.2009 г.
Договор за строителство на обект „Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни
гаражи", находящ се в УПИ 111-718, 719 в квартал 83 по плана на гр. С., местност „М. л.-И.", съгласно одобрения
работен инвестиционен проект, със застроена площ от 1179,38 кв.м., и разгърната
застроена площ (РЗП) от 7214,49 кв.м., за която е било издадено Разрешение за
строеж № 357/04.06.2008 г. на СО, или общо подземна и надземна част на
сградата,съгласно архитектурния проект с площ от 9579,73 кв.м. (т. 1.1.), по
който ищецът е главен изпълнител,а ответникът е възложител.
Съгласно т. 2.1. от договора, възложителят
възлага, а „РВ С."ЕООД се задължава да извърши със свои сили и средства, материали и
труд строителството на целия обект, посочен в т.1.1. до приемането му с акт
образец № 15 по Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРЕ.
Съгласно раздел III от договора е договорено
възложителят да заплати на главния изпълнител цена в размер на 1 600 000 евро, без включен ДДС (т.
3.1), както и да му учреди /прехвърли на него или посочено от него трето лице
правото на строеж/правото на собственост върху изградени в груб строеж самостоятелни
обекти от сградата с обща площ от 1867,26 кв.м., с включени идеални части
от общите части на сградата (т. 3.2.),които съгласно Приложение №2 към
договора, са индивидуализирани така:магазин №3,15, апартаменти с
номера №№ 1,2,4,5,10,17,18,25,30,36,41,43,46 и 80, заедно със 164,55 /578,84
ид.ч. от подземен паркинг с 18 места, разположен на кота -2,85 с право на ползване
върху 6 индивидуално определени паркоместа с номера 23,24,25,31,32 и 33,както и
155,07 /574,22 ид.ч. от паркинг с 25 паркоместа на кота +0,00 с право на
ползване върху 8 индивидуално определени паркоместа с номера
N847,48,49,50,51,51,62,64,65.
Съгласно т. 3.3. е договорено, че цената на договорените СМР по т. 3.1. ще
се разпредели на базата на двустранно приети количествени сметки за изпълнение
на отделните етапи.
Съгласно т. 3.4. е договорено, че тези цени са
на база проектни площи, като при установена разлика при окончателното замерване
те ще бъдат коригирани и отразени в крайната цена при цена от 161,93 евро за
кв.м.Съгласно т.4.1. е договорена схема за плащане от страна на възложителя,
установена във Финансов план - Приложение № 1, в който дължимите суми са
разпределени поетапно на равни месечни вноски, с изключение на първата. В
същото Приложение № 1 са предвидени под формата на авансови плащания равни
месечни вноски и за довършителните работи на обекта, съгласно точно фиксирани
срокове за плащане по този финансов план.
Налице е
неизпълнение на договора и от двамата контрахенти ,като изпълнителят изпълнявал
уговорените СМР със забава ,а възложителят заплащал със закъснения и на части
договорените във финансовия план суми,а след достигането на кота +
2,75/3.50 той спрял всички
по-нататъшните плащания по договора - както тези по основния финансов план,
така и по допълнителния такъв. Последното негово плащане е било с платежно нареждане от 04.06.2009 г. за кота
-2.32, платено по банков път. Независимо от липсата на плащане за изпълнени
нива на строежа, „РВ С."ЕООД е изпълнило
строителството до;,кота +15,10,
като са останали неплатени следващите пет коти (+2.75/3.5; +6.40; +9,30, +12,20
и +15,10) - изцяло, както и дължимите за втория етап суми. „РВ С.“ ЕООД е изпълнило и редица
довършителни работи на обекта (канализация-хоризонтална разводка, обратна
засипка, херметизиране,изпълнение на армирана бетонова настилка,
хидроизолационни работи), което се установява от съставения Акт за установяване
на всички видове СМР, подлежащи на закриване от 27.05.2009 г. Дружеството-ищец
е изградило и дренаж по околни сутеренни стени, ревизионни шахти, полагане на
геотекстил и обратна засипка, видно от приложение Акт за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване от 10.07.2009 г.
За извършените СМР ищецът издал и осчетоводил 12 бр. Фактури, описани подробно в заключението на вещото лице /л.369-370 от делото/,като в
заключението са посочени подробно датата
на издаване,стойността в лева,лихвата и общата сума за всяка една
фактура.Фактурите са на обща стойност 888
372,81 лв.,лихвата е 88 837 ,28 лв. ,а общата сума е 977 210,09 лв.
С изрична писмена покана до
възложителя с дата 18.01.2010 г., получена от последния на 22.01.2010 г. чрез неговия
пълномощник адв. С., ответникът е поканен да заплати просрочените задължения в размер на 207 360 евро за първия етап на строителството и 187 200 евро за втория етап - по основния договор,дължими
по банков път, както и да сключи предварителен договор за учредяване право на
строеж върху предвидените за главния изпълнител обекти от сградата с обща площ
от 1867,26 кв.м., съгласно приложение № 2 от договора , определящо точно кои самостоятелни обекти от
сградата ще бъдат прехвърлени. Със същата покана са изпратени до
ответника и двете неплатени фактури съгласно първия етап от финансовия план за
достигнати нива, заедно с приемателно-предавателните протоколи за извършени СУР
по видове, видно от самата покана. Тъй като тези фактури са били изпратени по
пощата, същите не са подписани от получателя им, съгласно чл. 7 от Закона за
счетоводството /отм./.
Въпреки осъдителното решение по
частичния иск /Решение №1346/ 14.12.2011 г. по т.д.№ 1004/2010 г. на СГС ТО
VI-2 с/ плащане на присъдените суми не е постъпило, нито е последвало
изпълнение на задължението на ответника за сключване на предварителен договор
за изпълнение на непаричната престация.
С изрична покана от 05.02.2010 г. ответникът едностранно развалил договора, като посочил нарушения от страна на ищеца,свързани
със забава в строителството.
Ищецът е
предявил частичен иск само за 1/10 част от вземанията
си, по който е образувано гр.дело №1004/2010 г. по описа на СГС ТО VI-2 с. С
Решение №1348/14.12.2011 г. по т.д.№1004/ 2010 г. на СГС ответникът е осъден да
заплати на ищеца сума от 40 558,09 лв. -частична претенция за извършени СМР на
обща стойност 405 560,92 лв. което решение е потвърдено от САС с решение №1806/
25.07.2013 г, по гр.д.№ 4358/2012 г, в частта относно иска по чл.79 във вр. с чл.286 от ЗЗД е изменено относно размера на иска по чл.86
от ЗЗД. Уважената частична претенция в размер на 40 556,09 лв. се отнася за извършени от
ищеца СМР, за които са издадени фактури №68/ 27.07.2009 г; 69/ 07.09.2009 г, 76/ 04.01.2010 г. и
77/13.01,2010 г.като предмет на делото не са били допълнителните 8 бр. фактури от 06.08.2014 г. предмет на настоящото дело.
Не се спори от
страните ,че между тях е имало сключен договор за строителство на „Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни
гаражи", находящ се в УПИ III-718, 719 в квартал 83 по плана на гр. С. м-ст „М. л.-И.", както и че е имало реално изпълнение и от двете страни. По
отношение на този договор няма постановен съдебен акт, установяващ неговото
разваляне или регламентираш последиците на извършено едностранно прекратяване
от едната или от другата страна.
С Решение № 36 от 05.01.2017
по т.д 542 от 2014 по описа на ВОС,последния ОСЪЖДА „М. ЕООД, ЕИК да заплати на „РВ С."ЕООД, в несъстоятелност,
ЕИК сумата 888 372,81 лв. главница,
ведно със законната лихва от завеждане на делото -04.12.2014 г.до окончателното
издължаване - за изпълнени СМР по първи етап и част от втори етап на сключения
на 24.02.2009 г. между „М."ЕООД в качеството на възложител и „РВ С."ЕООД
в качеството на главен изпълнител Договор за строителство на обект „Жилищна
сграда с магазини, офиси и подземни гаражи", находящ се в УПИ III-718,719
в квартал 83 по плана на гр.С., местност „М. л.-и." съгласно одобрен
инвестиционен проект, със застроена площ от 1179,38 кв.м. и разгъната площ от
7214,49 кв.м. за която е издадено Разрешение за строеж №357/ 04.06.2008 г. на
Столична община, който първи етап като видове и стойности СМР е договорен в
чл.2.4 ал.1 б."а" и „б" от посочения договор, към момента на
спиране на строителството и съставяне на акт образец №10 от 15.03.2010 г.
Искът
е частичен от обща сума на изпълнени от
„РВ С."ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК СМР в размер на 1 712 130 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РВ С."ЕООД в несъстоятелност, ЕИК срещу
„М. ЕООД, ЕИК . иск за заплащане
на сумата от 88 837,28 лв. представляваща обезщетение
за забавено плащане във вид на
договорена лихва от 0,1% за всеки просрочен
ден но не-повече от 10%,
съгласно т.9.6 от
Договора за възлагане
настроителството.
ОТХВЪРЛЯ възражения за прихващане
със следните парични вземания на „М." ЕООД срещу „РВ С." ЕООД :
-251 580,83 лева
- непогасен дължим остатък по констативен протокол от 26.08.2009г., за доставка
на бетонови смеси в периода 21.04.2009г. - 26.08.2009г., с падеж на плащането 30.09.2009г.
-78 712,13 лева
- законна лихва върху главницата от
251580,83 лева, за периода 10.12.2009
г.. - 18.12.2012г.
-9 000 лева -
съдебни разноски по гр.д. № 962/2010г. по описа на РС-Н., по издаден изп. лист
от 06.08.2010г.;
-168 лева -
разноски по изп.д. № 20108490400189 по описа на ЧСИ А. П., рег. № 849, с район
на действие СГС.
-2 650 лева -
разноски по т.д. № 2094/2010г. на СГС, ТО, VI-13 състав;
-1 000 лева -
разноски пред въззивната инстанция по т.д. № 2094/2010г. на СГС, ТО, VI-13
състав ;
-5 750 лева -
разноски по т.д. № 3190/2010г. на СГС, ТО, VI-17 състав;
-3 000 лева -
разноски пред въззивната инстанция по т.д. № 3190/2010г. на СГС, ТО, VI-17
състав по т.3;
-4 000 лева -
разноски по т.д. № 582/2014г. на ВОС;
-15 300 лева -
разноски по гр.д. № 585/2014г. на ВОС.
Решение
на ВОС е изменено с Решение № 1275 от
06.06.2017 по тд 1581от 2017 на САС, с
което окончателно е разрешен въпроса , относно дължимостта на сумите.
По
делото са постъпили данни за извършено плащане от страна на М. ЕООД , чрез ЧСИ М.
Б. рег № 838 по изп. Д № 20178380407054 от което се установява, че образуваното
изп производство от „РВ С. ЕООД“/ н/ за събиране по присъдени суми по изп лист
от 25.09.2017 п т.д № 1581 /17 на САС е
свършено поради пълно заплащане на сумите.
Заявява се, че ищеца е загубил качеството си
на кредитор по настоящето дело поради пълно плащане на дължимите суми.
Предсавено е съд удостоверение от ЧСИ изх № 71596 от 08.07.2019г.
При така установената
фактическа обстановка Съдът приема за установено от правна страна следното :
Окръжен съд-В. е сезиран с иск с
правно основание чл. 135 ЗЗД ,с който да обяви за относително недействителна спрямо ищеца, сделката
между двамата ответници, оформена с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в Служба по вписванията в гр. С. с вх. per. № 58984 , акт № 23 акт том 142 на 18.12.2012
г. с която „М. ЕООД с ЕИК: :с управител
Р. М. е продало на „И. М. Б."ЕООД - горепосочените недвижими имоти, в
ЖИЛИЩНА СГРАДА С МАГАЗИНИ, офиси И
ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ с разгърната
застроена площ от 7238 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от
28.05.2008 г. на СО, ДАГ и разрешение за строеж № 357 от 04.06.2008 г. на СО, Д, влязло в законна сила на 21.07.2008
г. в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-718, 719 от квартал 83 по плана на град С.", местност
„М. л.-и.", целият с площ от 2066 кв.м., при съседи по скица: от две
страни улици, УПИII-429, 720 и УПИ I-601 .
Съгласно чл.133 от ЗЗД
длъжникът отговаря за своите задължения с цялото си имущество. Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Уреждането е обективна предпоставка за уважаването
на такъв иск и то не само, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, за да затрудни удовлетворяването на своя
кредитор, но и когато го намалява.
Фактическият състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД изисква наличие на
следните предпоставки: наличие на
действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието,
чието обявяване за недействително се
иска, извършването на действие, което уврежда кредитора; с оглед възмездния
характер на сделката, лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за
увреждането, което кредитора понася в резултат на сделката, като това знание
трябва да е налице към момента на извършването й.
За дружеството-длъжник и неговите кредиторите на
несъстоятелността, чиито интереси се охраняват от синдика, е налице правен интерес да бъде проведено съдебно
производство да бъдат присъдени
дължимите суми, извън частично уважената претенция по т.д 01004/2010 г. на СГС TO, VI-2 с. като се претендира ответникът –М."ЕООД да
бъде осъден да заплати на ищеца всички дължими, но неплатени парични задължения
по Договора за строителство, сключен между страните на24.02.2009 г. и по извършените от ищеца СМР на обект жилищна
сграда с магазини, офиси и подземни гаражи", находящ се в УПИ 0718,719 в квартал 83 по плана на гр. С., м-ст М. л.-И.",
който договор е законно и валидно сключен и
по него е имало реално изпълнение и от двете страни. По отношение на
този договор няма постановен съдебен акт, установяващ неговото разваляне или
регламентиращ последиците на извършено едностранно прекратяване от едната или
от другата страна.
Безспорно
е установено по делото, че между страните са възникнали облигационни отношения
във връзка с изпълнението на възложени от ответното дружество, в качеството му
на възложител, на ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, строително
монтажни работи на обект на обект „Жилищна сграда с магазини,офиси и подземни
гаражи”,находяща се в УПИ ІІІ-718,719 в кв.83 по плана на С.“, м.”М. л. ”,
като спорен въпрос е въз основа на кой
от двата представени от страните договори за строителство , възложителят дължи
възнаграждение за получената престация. С
решение № 1346 от 14.12.2011 г. , постановено по т.д. № 1004 / 2010 г.
на Софийски градски съд,Търговско отделение , VІ – 2 състав ,потвърдено с решение № 1606/ 25.07.2013 г.
на Софийски апелативен съд по гр.д. №
4358 по описа за 2012 г.е прието, че действителните отношения между страните са
по договора с цена от 1 600 000 евро .Решеният преюдициален въпрос е формирал
крайния извод на съда и по него е формирана сила на пресъдено нещо ,поради
което съществува забрана за пререшаването на спора отново /Чл.299 ал.1 ГПК/. От
страните са представени два договора за строителство от една и съща дата, с
идентичен предмет и идентично съдържание, различаващи се единствено по
договорената цена, рефлектираща съответно във финансовия план, приложение към
всеки договор,като в представения от ищеца договор е отразена цена в размер на
1 600 000 евро, разпределена по етапи- за първи етап 826 000 евро и за втори етап довършителни
работи останалата сума. Не се спори, че разплащанията между страните са
извършвани по банков път и в брой. В представения от ответника идентичен по съдържание договор , е отразена
цена от 950 000 евро, за двата етапа на строителството, разпределена за първи
етап в размер на 485 000 евро и 464 000 евро за втория етап, като дължимите
вноски за съответната достигната кота са определени в размер на 43 200 евро, с
изключение на първите две вноски. При съобразяване на реално извършените
плащания, част от които са по банков път, а част в брой, както и с оглед
посочените основания за плащания се установява,че действителната цена на
договора е 1 600 000 евро, като страните са постигнали съгласие част от тази
цена - 60% без ДДС да бъде фактурирана и изплащана по банков път и на каса, в
който случай да се издават касови бонове, а останалата част - в брой срещу
разписка, без да се издават финансови документи. В подкрепа на този извод са
издадените фактури, фискални бонове и разписки за извършените от възложителя
плащания, които не се оспорват от него. С оглед на това се налага изводът, че
независимо от факта, че представеното приложение от договора не съдържа означение, че е
неразделна част от този договор, същото е относимо към него, тъй като самият
възложител е осъществявал плащанията по договорената в него схема и начини на
плащане на вноските. При съобразяване на тези обстоятелства с факта, че и
самият ищец с процесните фактури претендира заплащане на вноските по финансовия
план ,съответстващи на отразените вноски в допълнителното споразумение ,то е
безспорно ,че отношенията между страните
са регламентирани от сключения на същата дата договор с цена от 1 600 000 евро
, по който плащанията се дължат съобразно приложения към него финансов план,
конкретизиран в именно в приложение № 1 .
По отношение Качеството „кредитор“ на ищеца „РВ С.“ЕООД /н/.
С
Решение № 35 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., се
установява, че лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, може да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е
прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно
или изискуемо, да е установено с влязло в сила решение. Страната, поискала
отмяната по чл. 135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор, без да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес.
Предпоставките, обуславящи успешното провеждане на иска, са: 1) наличие на
съществуващи спрямо длъжника права; 2) извършена от длъжника сделка, която
пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; 3) действието е
съзнавано от длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права,
които сделката уврежда. Когато изследваме качеството кредитор на ищеца по иск с
правно основание чл. 135 ЗЗД, интерес представлява и въпросът, „По иска с
правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на
дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене, и какво е
значението на това обстоятелство – за допустимостта или за основателността на
предявения иск?“.
С
Искът по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
по отношение на него действията, с които длъжникът го уврежда. Затова правото
на иск по чл. 135 ЗЗД има вторичен характер, то може да възникне и да бъде
упражнено само при наличието на друго правоотношение между страните. То не може
да бъде отделено и да съществува самостоятелно и независимо от основното
правоотношение. Целта на този иск е да обяви за относително недействителни по
отношение на кредитора действия, с които длъжникът намалява имуществото си или
съществено затруднява удовлетворяването на кредиторите си. Чрез него кредиторът
може да запази предоставеното му от чл. 133 ЗЗД общо обезпечение чрез цялото
имущество на длъжника към момента на възникването на вземането. С оглед на това
чрез иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът е защитен срещу увреждащите действия
на длъжника, като запазва имуществото му от намаляване, а наред с това
осигурява възможност, при евентуалното му уважаване, да бъдат предприети
действия по принудително изпълнение и по отношение на вещи, с които длъжникът
се е разпоредил в полза на трети лица. Искът
по чл. 135 ЗЗД има характера на обезпечение, което обстоятелство следва и от
систематическото му място в глава VІІ „Обезпечение на вземанията“ от общата
част на ЗЗД.
Длъжникът
по П иск може винаги да обезсили намесата на кредитора в имуществената му
сфера, като плати дължимото.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има
кредитор и че действието му уврежда неговите права – а такова действие е всяко
действие, всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили правата на кредитора.
Увреждащата
сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и
само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество
бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е
погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. В този смисъл е и съдебната практика -
Решение № 552 от 15.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК и др.
Тъй
като искът относно съществуването на
вземането, е бил предявен пред ВОС по т.д №542 /2014г, като ищецът е подържал,
че е налице преюдициалност и делото е спряно, извършени са плащания в хода на делото на процесното вземане , видно от съдебното удостоверение на
ЧСИ-М.Б., съдът приема, че вземането е част от предмета на разглеждания иск, освен
това от представените по делото доказателства се установи плащането му.
В
настоящият случай искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обективно свързан с иска за вземането, предмет на делото , като наред
с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като
кредитор.
В
този случай съдът съобразява в решението
по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД дали вземането съществува, както и в решението
по иска за вземането-правната промяна.
В
производството по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме
обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В конкретния
случай по делото са налице доказателства, че твърдяното от РВ С.“ЕООД/н/ вземане е заплатено от ответника
„М. „ЕООД по изп дело № 20178380407054 на ЧСИ М.Б. поради
което ищеца е загубил качеството си на кредитор , а това от своя страна води до
неоснователност на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
С оглед горното, искът като неоснователен следва да бъде
–отхвърлен.
По отношение на
разноските.
От ответната страна е представен списък с разноски-600 лв.
депозит на СТЕ и ССЧЕ и 10 000 лв. –адвокатски хонорар. По молба на адв С. е направен отказ от изпълнение на СТЕ експертиза, като съда е постановил
връщане на депозита в размер на 400 лв. , видно от протокол от 11.12.2020г.
С молба от
11.12.2020г ищеца е направил възражение за прекомерност на адв.хонорар, което е
основателно. Цената на иска по чл.135 ЗЗД е в размер на
76 250лв. / ¼ от 305 000-данъчната оценка на имота и
съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на
2 012 лв./чл.10 ал.2 т.4 от
Наредбата -830+3% за горницата над 10 000 лв./.
Съобразно
тълкувателно решение №6/2012 г на ОСГТК при въведено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК
се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото.
Налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права..
С Решение от
28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС, е прието, че правната
уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното
право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна,
трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални
изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една
значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е
понесла.
Изложените
по-горе обстоятелства дават право на настоящия съдебен състав
да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност
на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и
процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито
и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в
Наредбата.
Настоящият
състав на Съда, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно
съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в
гражданския процес с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната
и правна сложност на предмета на правния спор, счита, че направеното възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно.
Настоящият
състав намира,че жалбата е частично основателна,тъй като претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно и че следва да му се присъдят
разноски в размер на 4000/четири хиляди/ лева.
Водим от горното, ВОС :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.135
ЗЗд във вр с чл.649 ТЗ, с който да се обяви за относително недействителна спрямо РВ с.“ЕООД ,в открито производство по несъстоятелност със седалище и адрес на управление
гр.В. с ЕИК ,представлявано от
управителя Р. П. В. чрез синдика адвокат И. А., сделката между
1.„М. ЕООД, гр. С. ЕИК: представлявано от управителя Р. М., съдебен адрес:*** чрез
адвокат А. С. и „И. М. Б. „ЕООД гр.С.,
ЕИК :, съдебен адрес-*** чрез адвокат А. С. с правно основание чл.135 ЗЗд във
вр с чл.649 ТЗ, оформена с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията в гр. С. с вх. per. № 58984 , акт № 23 акт том 142 на 18.12.2012 г. с която „М." ЕООД с ЕИК: , :с
управител Р. М. е продало на „И. М. Б."ЕООД - горепосочените
недвижими имоти, в ЖИЛИЩНА СГРАДА С МАГАЗИНИ, офиси И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ с разгърната застроена площ от 7238 кв.м.,
съгласно одобрен архитектурен проект от 28.05.2008 г. на СО, ДАГ и разрешение
за строеж № 357 от 04.06.2008 г. на СО,
ДАГ, влязло в законна сила на 21.07.2008 г. в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-718, 719 от квартал 83 по плана
на град С.", местност „М. л.-и.", целият с площ от 2066 кв.м., при
съседи по скица: от две страни улици, УПИII-429, 720 и УПИ I-601 .
ОСЪЖДА
„РВ С.“ЕООД ,в открито производство по несъстоятелност със седалище и адрес на
управление гр.В. с ЕИК ,представлявано от управителя Р. П. В. чрез синдика
адвокат И. А.да заплати на .„М. ЕООД,
гр. С. ЕИК: представлявано от управителя Р. М., съдебен адрес:*** направените
разноски в размер на 4 200/четири хиляди и двеста /лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски Апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: