Решение по дело №2070/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 122
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Валентина Иванова Тодорова
Дело: 20225510102070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Казанлък, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102070 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба Т. К. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****, със съдебен адрес: ****, чрез
пълномощника адв. Г. Д. М., против С. И. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ****. Предявени са искове за прекратяване на сключения между
страните през 2008 г. граждански брак, поради настъпване на дълбоко и
непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината.
Обичайното местопребиваване на страните е в И., където са родени и двете
им деца Н. Т. С., род. на **** г. и Е. А. С., род. на **** г..
С определение № **** г. съдът е прекратил частично производството по
делото поради липса на международна компетентност на Районен съд-
Казанлък за разглеждане на предявените искове, касаещи лични отношения с
децата – Н. Т. С., род. на **** г. и Е. А. С., род. на **** г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е депозирала писмен
отговор, в който не отрича, че бракът е дълбоко и непоправимо разтроен и
моли със силата на съдебно решение да бъде прекратен.
Ищецът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се
явява, за него се явява процесуален представител - адвокат, който поддържа
иска. Заявява, че в подадената от него искова молба е заявил, че желае
прекратяването на брака да стане поради дълбокото и непоправимо
разстройство и е упълномощил процесуален представител, който от негово
име да заяви волята му пред съда. Представил е и удостоверение от
14.02.2023г., издадено от ЕТ „****“, Република И., ****. В това
1
удостоверение е вписано, че същото се издава на Т. С., с настоящ адрес: ****,
в уверение на това, че в периода от 13.02.2023г. до 17.02.2023г. , поради
предварително планирани срещи и ангажименти, не само с контрагенти на
фирмата, но и с потенциални купувачи на произвежданите цигулки, същият
не може да отсъства.
Ответницата, редовно призована за датата на съдебното заседание, не
се явява, за нея се явява процесуалния представител - адвокат, който заявява,
че приема, че има уважителна причина от страна на ищеца за личното му
неявяване в първото по делото заседание по иска за развод, тъй като страните
живеят в И. и към момента са трудово ангажирани и в невъзможност да
отсъстват. Моли съда да уважи исковата молба и да прекрати сключеният
между страните граждански брак, без да се издирва вината между тях.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак на Община К.
(дубликат), издадено въз основа на Акт за граждански брак № **** г.,
страните по делото са сключили граждански брак на 16.08.2008 г. в гр. К.,
като съпругата е запазила предбрачната си фамилия - А..
От представените по делото удостоверения за раждане, издадени въз
основа на актове за раждане № **** г. и № **** г. на Община К. на Н. Т. С. и
Е. А. С., се установява, че от брака си страните имат две деца, родени в И..
По делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелят С.Г. А.,
майка на ответницата, заяви, че семейството на дъщеря й живеело в И. в гр.
К., там съпрузите завършили и образованието си. Преместили се скоро в къща
в същото населено място. В момента отношенията им били доста обтегнати.
Това продължавало последните 1-2 години, вече и по-сериозно. В работата
имали противоречия и различни възгледи, което наложило да разделят
бизнеса си, свързан с лютиерство. Според свидетеля страните имали
несходство в характерите и нямали общо виждане за бъдещето. От две
години спели отделно в две стаи и нямали интимни отношения. И двамата
казвали, че искат да се разведат. Не виждали общо бъдеще. При гостуването
си в И. ставала пряк свидетел на изострените им отношения. Нямали желание
да продължат заедно, тровели си взаимно живота. Имали и две деца и всичко
рефлектирало и върху тях, което не било правилно. За съжаление и децата
ставали свидетели на конфликтите. Децата говорели повече италиански език
и трудно разбирали свидетелката, но винаги им казвала, че не трябва да
участват в конфликтите, защото това щяло да рефлектира върху тях, казвала
им да не вземат страна в конфликта. Смята, че един развод бил най-доброто
решение за тях. Тяхното съжителство в момента било като съквартиранти. Те
сами казвали, че връзката между тях била приключила.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че
2
предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът, че
страните са в обтегнати отношения и макар да обитават едно жилище от
години живеят в неразбирателство. През този период не са положили усилия
за заздравяване на брачната връзка, което е довело до отчуждение. Всеки от
тях има свой собствен личен живот. Бракът им е изпразнен от духовното
съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Установените по
делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е
дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи,
установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само формално,
поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. При това
положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на
съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не
се произнася по въпроса за вината, каквото е и желанието им.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определи окончателна
държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00 лв., платима
поравно от страните по делото, а именно по 25,00 лв. в полза на съда.
По изложените съображения, Районен съд-Казанлък
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Т. К. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **** и С. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, за който е
съставен Акт за граждански брак № **** г. на Община К., поради дълбокото
му и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА Т. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да
заплати в полза на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща
окончателна държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА С. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да
заплати в полза на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща
окончателна държавна такса по допускането на развода.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
3