Решение по дело №153/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 39
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20212300500153
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Ямбол , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Д. С. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500153 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Т. Д. от гр.*** и по въззивна жалба на
дружеството "Джони Транс 2016"ООД гр.Ямбол, срещу Решение №260076/12.02.2021г. на
Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№1019/2020г., с което "Джони Транс
2016"ООД е осъдено да заплати на И. Т. Д. на основание чл.200 КТ сумата 180 000лв. -
частичен иск от сумата 580 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, претърпяна на 20.04.2019г., ведно със законната лихва от 20.04.2019г.;
отхвърлен е предявеният от И. Т. Д. против "Джони Транс 2016"ООД иск за заплащане на
сумата 3 952лв.- имуществени вреди от трудовата злополука; дружеството "Джони Транс
2016"ООД е осъдено да заплати на адв.М. Д. адв.възнаграждение в размер на 5 130лв., а в
полза на ЯРС - ДТ в размер на 7 200лв. и 250лв.- разноски, и И. Т. Д. е осъден да заплати на
"Джони Транс 2016"ООД разноски в размер на 64,56лв.
Въззивникът И. Т. Д. е обжалвал решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за имуществени вреди в размер на сумата 3 952лв., като счита
решението в тази част за неправилно, с твърдение, че искът е доказан с разходно-
оправдателни документи, установяващи всяка от изразходваните суми. Този въззивник е
оспорил решението на ЯРС и в частта, с която е отхвърлен иска му за неимуществени вреди
1
за разликата над сумата 180 000лв. до размера на 580 000лв. с оплакване, че решението е
непълно, тъй като с него няма произнасяне изцяло по претенцията му за неимуществени
вреди в заявения размер за сумата 580 000лв. В тази й част жалбата на И. Д. има характер
на молба по чл.250, ал.1 ГПК, по която компетентният съд ЯРС се е произнесъл с решение
по реда на чл.250, ал.3 ГПК, което не е обжалвано, влязло е в сила и в доклада по чл.268
ГПК въззивният съд е приел, че в предмета на въззивното обжалване не е претенцията за
неимуществени вреди за разликата над сумата 180 000лв. до размера на сумата 580 000лв.
Въззивникът "Джони Транс 2016"ООД е обжалвал решението на първата
инстанция в частта, с която е осъден да заплати на ищеца И. Д. на основание чл.200 КТ
сумата 180 000лв. - частичен иск от сумата 580 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 20.04.2019г., ведно със
законната лихва от 20.04.2019г. Оплакванията са за неправилност на решението в
атакуваната му част, поради нарушения на процесуалния и материалния закон, и
необоснованост. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила районният съд не приел
като веществени доказателства по делото представени аудиозапис и видеозапис, при
наличие на условията по чл. 32, ал.2 от КРБ и чрез специфичния способ за възприемането
им - оглед, който следвало да се осъществи по предвидения в чл.204 ГПК ред с участието на
двете страни. Също в нарушение на процесуалния закон съдът отхвърлил искането за
събиране на гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л. П. В., П. Ю. О. и С. Р.,
мотивирайки се, че се касае за констатирани от тези лица факти, закрепени в представени по
делото документи. Работодателят намира, че по делото не е установена трудовата злополука,
за която неправилно районният съд приел, че за наличието й е налице влязъл в сила
административен акт - Разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО. Неправилни били и
изводите на ЯРС, че не е осъществена хипотезата на чл.201, ал.2 КТ - проявена груба
небрежност от страна на ищеца, макар с доказателствата по делото да е установено, че за
товара не е било използвано никакво работно оборудване, че ищецът не е използвал стълба
и е скачал многократно от каросерията на камиона, че причината за настъпване на събитието
е изборът на неподходящ начин за позициониране и закрепване на ремъците, което е в
нарушение на разпоредбите на румънското законодателство, както и че на ищеца е бил
проведен инструктаж от работодателя, а също и инструктаж по безопасност в румънското
дружество, в нарушение на който ищецът се е качвал върху хартиените ролки и е скачал от
там, без да използва стълба, а обувките му са били намерени на платформата на ремакето.
Сочи се, че според длъжностната характеристика на ищеца същият не е имал задължение да
укрепва товара, а само и единствено да следи и да изисква от тораводателя или негов
представител правилното натоварване и укрепване на товара, като не е имало и изрична
заповед за извършване на такова укрепване, нито законово изискване за това е уредено в
Наредба 7/24.07.2018г. за укрепване на превозваните товари. При определяне размера на
обезщетението по чл.200 КТ съдът не съобразил получените от ищеца обезщетения и пенсия
по обществено осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ и неправилно приел, че чл.200, ал.3 КТ
следва да се тълкува с оглед разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ, т.е. че единствено
2
застрахователни суми биха могли да се приспаднат. Присъдената от съда сума в размер на
180 000 лева била прекомерна по размер, несъобразена с телесното страдание на ищеца, с
психическата му мъка и с икономическите условия в страната.
По тези съображения работодателят моли за отмяна на първоинстанционното
решение в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и за постановяване
на друго решение от въззивния съд, с което тази ищцова претенция бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна и недоказана или евентуално за намаляване размера на
неимуществените вреди като прекомерен, с присъждане на разноските по делото пред двете
съдебни инстанции по същество.
Никоя отстраните не е подала отговор на жалбата на другата страна.
В о.с.з. въззивникът И. Д. не се явява и не се представлява, като от
пълномощникът му адв.Д. е постъпило писмено становище с искане за разглеждане на
делото в отсъствие на адвоката, за уважаване изцяло на ищцовите претенции, за отхвърляне
на въззивната жалба на работодателя и за присъждане на разноски на адвоката при
условията на чл.38, ал.2 ЗА. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника-работодател.
Въззивникът "Джони Транс 2016"ООД, чрез процесуалния си представител адв.Ц.
поддържа жалбата на работодателя и пледира за уважаването й, като оспорва жалбата на
въззивника Д. и настоява за оставянето й без уважение. Подробни съображения излага и в
писмена защита.
ЯОС намира, че двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са
подадени от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради
което могат да се разгледат по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца И. Т. Д. от гр.*** против ответника
"Джони Транс 2016"ООД гр.Ямбол два обективно съединени иска по чл.200, ал.1 КТ - за
присъждане на обезщетение в размер на 180 000лв. за неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 20.04.2019г. - частичен иск от общата сума 580 000лв. и за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука в размер на 3
925лв. (след предприето по реда на чл.214, ал. ГПК увеличение на този иск).
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с възраженията, че
не е установена трудовата злополука като причина за увреждането на ищеца; че с
длъжностната характеристика на ищеца не са му били вменени задължения за укрепване на
товар, нито е имал изрична заповед за извършване на такова укрепване. Работодателят е
направил и възражение по чл.201, ал.2 КТ за намаляване на обезщетенията, тъй като Д. е
допринесъл за настъпването на вредите, допускайки груба небрежност, поради това, че в
нарушение на проведения му от работодателя и от румънското дружество инструктаж, както
3
и в нарушение на всякакви разпоредби относно правилата за безопасност, самоинициативно
е премахнал обезопасителните дъски на каросерията на ремаркето и без каквото и да е
защитно облекло - бос и по чехли, без предпазна каска, се е покатерил върху камиона и от
там върху хартиените ролки, като без да провери стабилността им е започнал да пристяга
ремъците, скачайки върху и от стоката.
Фактическата обстановка по делото е установена от събраните по делото писмени
и гласни доказателства и от заключението на вещите лица, изготвили съдебномедицинската
експертиза, правилно е разкрита от първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция
не са събрани доказателства, водещи до промяна в установената фактическа обстановка:
Установено е с представения трудов договор №42 от 28.11.2018г. и допълнително
споразумение към него от 02.01.2019г., че между И. Т. Д. и ответника "Джони Транс
2016"ООД е възникнало трудово правоотношение, като изпълняваната от Д. длъжност е
била "шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона". С приемо - предавателен
протокол от 29.11.2018г. на ищеца е предадено превозното средство - влекач с ремарке и
оборудване- 20 бр. колани, 20 бр. малки ъгли и др., както и предпазна каска и предпазни
обувки.
От представените по делото в превод от румънски език писмени доказателства -
досие, съставено от Инспекцията по труда в Румъния е установено, че на 20.04.2019г. на
територията на румънското дружество СК ДС Смит Пейпър Зърнещи СРЛ е настъпила
злополука с българския гражданин И.Д. - водач на автомобилен състав с рег.№ У 22 13 АТ и
полуремарке, като при злополуката водачът се е подхлъзнал в края на пода на ремаркето и е
паднал, понасяйки травми по гръбначния стълб и главата. Установено е, че в деня на
злополуката е съставен протокол от органи на съдебна полиция към Полицията на Зърнещи,
в който са отразени констатациите на разследването на мястото на събитието. С протокола е
констатирано, че мястото на произшествието не е променено, на място са направени
снимки, копия от които са приложени по делото, включително на чифт обувки, намерени на
платформата на ремаркето, за които е посочено, че принадлежат на И. Т. Д. и на части от
следите от обувки, на място е бил идентифициран и друг български гражданин - В. В., също
служител на ***. С решение от 02.05.2019г. на Инспекцията по труда - ТИ Брашов към
Министерството на труда на Румъния, е назначено разследване на събитието и е назначен
инспектор по труда. На 12.12.2019г. е изготвен протокол за разследването на събитието, в
който на база представените документи, извършените огледи и при спазване
законодателството на Румъния са описани подробно обстоятелствата и начина на
настъпване на събитието. Посочено е, че при настъпилото събитие на 20.04.2019г. е
пострадало лицето И.Д., което е извършвало дейност по позициониране и закрепване на
хартиени ролки с помощта на текстилни ремъци в каросерията на ремаркето с рег.№У 22
13АТ. Ролките са били натоварени на камиона с българска регистрация с помощта на
мотокар от служители на румънското дружество ДС Смит Пейпър Зърнещи СРЛ, като след
натоварването на камиона, двамата български шофьори са пристъпили към позициониране
на ремъци (обезопасяване на коланите) и подсигуряване на натоварените хартиени ролки
във вертикално положение, чрез фиксирането им със закрепващи ремъци, заобикалящи
всяка ролка в горната й част, като краищата на ремъците с метални куки са закрепвани по
краищата на пода на полуремаркето. Според описаната в протокола декларация на
пострадалия И. Д., за да достигне горния край на хартиените ролки за поставяне на
ремъците, той е поставял крака си в свободното пространство между ролките, хвърлял е
ремъците към насрещната страна на полуремаркето, след което слизал на платформата му,
за да помогне на другия шофьор В. да закрепи ремъците. Описано е, че при тези условия
4
пострадалото лице Д. се е хлъзнал от около 1 метър на пода на полуремаркето, от където е
паднал на земята - от около 1м. от лявата страна на полуремаркето, като в един момент
шофьорът В. го е намерил опънат по гръб на земята, опитвайки се да го вдигне, но Д.
съобщил, че не си чувства краката, поради което е бил оставен на мястото до пристигане на
медицинския екип. След като му е била оказана първа помощ е бил транспортиран в
Брашов, а след няколко часа е превозен с хеликоптер до болница в Букурещ. С протокола от
12.12.2019г. на Инспекцията на труда на Румъния е прието, че злополуката с автомобилния
водач И.Д. е "трудова злополука" с "временна нетрудоспособност", при настъпването й не е
използвано никакво работно оборудване, а като причина за същата е посочено нарушение на
чл. 22 от закон №319/2006г. за безопасността и здравето при работа в Румъния.
В досието по разследването на Инспекцията по труда на Румъния са събрани
множество писмени доказателства, пострадалият И.Д. е дал писмени обяснения и е подписал
писмена декларация, писмени свидетелски показания е дал другият български шофьор В. В.,
писмени декларации пред инспектора по труда С. Д. са подписали и румънските граждани
Л. П. В. и П. Ю. О. - служители в румънското дружество ДС Смит Пейпър Зърнещи СРЛ за
това, че ищецът е бил запознат с правилата за безопасност и здраве в румънското дружество
и че служителката О. се е обадила на спешния телефон 112, за да съобщи за настъпилата
злополука с ищеца . Одобреното досие на румънската Инспекция по труда относно
злополуката с ищеца е изпратено на Генералното консулство на България в Румъния.
В досието са приложени и писмени доказателства за здравословното състояние на
пострадалия ищец при приема му в болницата в Букурещ, от които е установено, че на
20.04.2019г. след като е бил взет с хеликоптер от Брашов, е бил приет в болницата в
Букурещ в критично състояние, с травма на гръбначния стълб и гръбначния мозък в гръдния
отдел -резултат на падането от 2м. височина. Ищецът е престоял в болницата на лечение за
периода 21.04.2019г. - 10.05.2019г., през което са му били извършени множество
лабораторни и образни изследвания и е претърпял нервно-хирургична операция.
С Разпореждане на ТП на НОИ - гр. Ямбол от 14.02.2020г. на основание чл. 60,
ал.1 от КСО декларираната на 04.06.2019г. злополука с ищеца И. Т. Д. от 20.04.2019г. е
приета за трудова злополука по чл. 55,ал.1 от КСО.
С ЕР на ТЕЛК от 14.04.2020г. на ищеца е определена 100 % неработоспособност с
чужда помощ за период от една година. Със справка от ТП на НОИ - гр. Ямбол е установено,
че в периода м.април 2019 - м.октомври 2020 год. И.Д. е получил пенсия в размер на общо
1608, 77 лв., включваща - лична пенсия 312, 50 лв., добавка за чужда помощ - 106, 22 лв. и
50лв. - други добавки; обезщетение за безработица за периода юни - септември 2020 год. в
размер на 1446, 52лв. и обезщетение за трудова злополука и професионална болест за
периода април 2019 - април 2020 год. - 5 822, 68 лв.
От представената от ответника длъжностна характеристика за заеманата от ищеца
длъжност (връчена на ищеца срещу подпис) е установено, че с нея на шофьора на
международни превози е вменено в задължение вземането на всички необходими мерки за
обезопасяване и сигнализация при превоз на товари, както и на извънгабаритни и опасни
товари (т.12), носенето на отговорност за товара и предаването му по предназначение в
съответствие със заявката на превоза и превозните документи, включително стриктно
поддържане на предписания температурен режим и начина на укрепване на товара (т.24д);
следенето на товародателя или негов представител за правилното натоварване и укрепване
на товара (т.25в). Със служебна бележка № 42/29.11.2018г. работодателят е удостоверил, че
на посочената дата на ищеца И. Д. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа.
5
От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел И. Д. - който е
бил управител в ответното дружество, когато в дружеството е работил и ищецът, по делото
е установено, че на всеки от шофьорите е направен първоначален инструктаж и при всяко
излизане от гаража отново е извършван инструктаж. Според свидетеля всеки камион е бил
оборудван с всичко необходимо за извършване на работата, вкл. предпазни колани,
инструменти, гащеризони за шофьорите, предпазни обувки, каски, ръкавици, жилетки.
Предпазните колани били за товара, с които той се връзвал, за да не се нарани при превоза,
като обезопасяването понякога се извършвало от фирмата- товародател, но понякога се
налагало и шофьорите на ответника да извършат това, ако самият изпращач не укрепи
товара, което било задължение на шофьора по длъжностна характеристика.
Със заключенията на вещите лица- съдебен лекар и психиатър, извършили
назначена комплексна съдебна експертиза, по делото е установено, че в резултат от падането
от 2 метра височина след подхлъзване, ищецът е получил травма на гръбначния стълб със
засягане на гръбначния мозък - счупване на телата на седми и осми гръден прешлен на
гръбначния стълб. Въз основа на медицинската документация вещите лица са установили, че
след получаване на травмата ищецът е бил опериран, прешлените са били стабилизирани,
като към този момент лекарите са констатирали и други хронични дегенеративни изменения
на почти всички гръбначни прешлени на ищеца (от типа на болестта Шоерман - May) -
заболяване, което е характерно за по-младите години на индИ. Д., но според вещите лица
това заболяване при ищеца е било в умерена степен и промените в прешлените не са в пряка
връзка с последиците от падането, нито са свързани с механизма на получаване на
процесиите травми. Според експертите в острия стадий на травмата ищецът е имал и
дихателна недостатъчност, която в последствие е била елиминирана, но в резултат на
травмата е получил долна плегия и невъзможност да контролира функцията на тазовите
резервоари, като понастоящем може да движи само горната част на тялото си, без да може да
се придвижва самостоятелно, поради което се нуждае от постоянни грижи. Вещото лице -
съдебен лекар е дало заключение, че установените увреждания при ищеца са в пряка
причинно - следствена връзка с възникналия инцидент, като пълно възстановяване след
увреждането не се очаква - след прекъсването на гръбначния мозък долните крайници са
напълно неподвижни и ищецът не може да контролира сфинктерите на дебелото черво и
пикочния мехур. Според съдебния лекар работни облекла, специални обувки или каски,
включително други предпазни средства не са били в състояние да предпазят или
предотвратят получилите се увреждания на гръбначния стълб у ищеца, като единственият
начин за предпазване е бил дейността по обезопасяването на товара да се извърши
механично, а не ръчно. Понастоящем според вещите лица пострадалият не изпитва
физическа болка и страдание, болките постепенно са намалели и изчезнали за период от 2- 3
месеца, но на практика уврежданията са необратими и ищецът никога няма да се възстанови
в предишното си състояние и не се очаква състоянието му да се подобри дори до степен, при
която да може се придвижва сам с помощни средства. Според вещото лице-психиатър
ищецът е преживял психотравмираща ситуация - причина за състоянието на хроничен стрес,
характерен с невъзможност да се живее пълноценно и с осъзнаване, че няма да може да
води предишния си живот. Състоянието на хроничен стрес е породило депресивни
състояния, които биха продължили с години, а отчитайки факторите живот в условията на
безпомощност и постоянна нужда от грижи, вещото лице е предвидило възможно
задълбочаване и възникване на тежко психическо състояние, като се има предвид и това, че
всъщност ищецът не е запознат с действителното си състояние и необратимостта на
заболяването си, а благоприятното му повлияване е резултат на пълноценното му
обгрижване от неговите близки.
Разпитана в качеството на свидетел, съпругата на ищеца Д. също е описала
настоящото му състояние - че е неподвижен в резултат на гръбначната травма, че лежи и е
6
на памперси, не може да движи краката си и се нуждае непрекъснато от чужда помощ, като
може само да се храни сам и да движи ръцете си; че ищецът е отчаян и тъжен, плаче и
предпочита да умре.
Ищецът е представил фактури от 12.07.2019г., 21.07.2019г., 20.07.2020г.,
30.07.2020г., 02.09.2020г., 15.10.2020г. и 19.10.2020г., ведно с касови бонове, видно от които
е заплатил на Специализирана болница за рехабилитация- филиал Павел баня комплексни
здравни услуги по всички фактури в размер на общо 1233,20лв., заплатил е потребителска
такса в полза на МБАЛ-Ямбол - 40,60лв., 350лв. за лабораторно изследване в "СМДЛ-Русев
91"ЕООД, 30лв. на ЛКК- МЦ Медика 1 -Ямбол, 25лв. за ЛКК на МЦ Дианамед -Ямбол и е
закупил масажор и крем за успокояване на ставни болки за 150,75лв. Или всички посочени
разходи, установени с фактури и фискални бонове, възлизат в размер на сумата общо 1
829,55лв. В списък на л.316-л.317 от делото ищецът е посочил и други направени от него
разходи за лекарства и помощни материали, но не е представил сочените в списъка
фискални бонове за тези разходи. Представени са ф-ра от 12.07.2019г. и ф-ра от 21.07.2019г.
за заплатени храна и придружител на лицето Т. М. М. в Специализираната болница за
рехабилитация- филиал Павел в размер на сумата общо 621лв., но няма данни това лице да е
придружавало ищеца при лечението му, нито ищецът да е поел издръжката на това лице
като негов придружител.
При тези фактически данни, с обжалваното решение районният съд е приел, че са
налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране имуществената отговорност на
ответника за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца, тъй като при изпълнение на
трудовите си задължения при ответника ищецът И. Д. е претърпял трудова злополука на
20.04.2019г., в резултат на която е получил травматично увреждане. Съдът е приел, че
трудовият характер на злополуката е установен с разпореждането на НОИ по реда на чл.60,
ал.1 КСО, а работодателят не е доказал съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който не е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201, ал. 2 КТ като
основание за намаляване отговорността на работодателя. Ценейки заключението на
медицинската експертиза и гласните доказателства за понесените от ищеца болки и
страдания в резултат от увреждането и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
ЯРС е приел, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 180 000лв. е изцяло
основателна и следва да бъде уважена. Съдът е отхвърлил претенцията за имуществени
вреди в размер на сумата 3 952лв. с доводи, че същата е недоказана, като с оглед този
резултат е осъдил работодателя да заплати ДТ в размер на 7 200лв. и разноски в
полза на ЯРС в размер на 250лв., както и да заплати на пълномощника на ищеца
адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 5 130лв. Съобразно
отхвърлената претенция за имуществени вреди съдът е осъдил ищеца да запати на ответника
разноски в размер на сумата 64,56лв.
Решението на първата инстанция е валидно, частично недопустимо и частично
неправилно, като съображенията за този извод са следните:
Въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че са налице
предпоставките на чл.200, ал.1 КТ за ангажиране обективната отговорност на работодателя
за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди. По делото е установено,
7
че пострадалият И.Д. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността
"шофьор на товарен автомобил - 12 и повече тона" и при изпълнение на трудовите си
функции - управление на товарния автомобил при извършване на международен курс в
Румъния, на 20.04.2020г. е претърпял злополука, в резултат на която е получил травматични
увреждания. Установено е с разпореждане на НОИ от 14.02.2020г., че посочената злополука
има характер на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Неоснователно е оплакването на въззивника-работодател, че трудовият характер
на злополуката не е установен с посоченото разпореждане на НОИ. Според трайно
установената от Върховния касационен съд практика - с решения по граждански дела №
671/2009г., № 3766/2013г., №1894/2009г., № 622/2011г. на състави на ІVг.о., която практика
настоящият състав на въззивния съд възприема и споделя изцяло, установяването на факта
на трудовата злополука се извършва по реда на Кодекса за социалното осигуряване,
регламентиращ в чл.57 и сл. процедура по деклариране, разследване и квалифициране на
злополуката като трудова. Установяването на злополуката като трудова, според цитираната
практика на ВКС, не може да се извърши по съдебен ред, а по специалния административен
ред, регламентиран в КСО, съобразно който след деклариране и разследване на злополуката,
квалифицирането й като трудова се извършва по реда на чл.60 КСО. С решения по чл.290
ГПК (решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г., IV г. о. и цитираните в него
предходни актове, решение № 109/12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011г., IV г. о., решение №
374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013г., IV г. о.) ВКС е приел, че липсата на влязъл в сила
индИ. Д. административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за
уважаване на исковете по чл.200, ал.1 КТ с изключение на хипотезите по чл. 7, ал. 2 от
Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
(НУРРОТЗ), когато компетентният административен орган не е изпълнил задължението си
по чл. 58, ал. 1 КСО и чл. 7, ал. 2 НУРРОТЗ да разследва злополуката (решение
№795/13.06.2014 г. по гр. д. № 2330/2014 г., ІІІ г. о.), каквато хипотеза по делото не е
налице. В случая има постановен и влязъл в сила индИ. Д. администрантивен акт -
разпореждане на НОИ по чл.60, ал.1 КСО, който обвързва съда и страните, че претърпяната
от ищеца злополука е трудова.
Съгласно съдебната практика, имуществената отговорност на работодателя по
чл.200 КТ за обезщетяване на работника, респ. наследниците му и неговите близки от
трудова злополука, има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично
увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и
злополуката - съгласно чл.200, ал.2 КТ работодателят отговаря имуществено и когато
злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на
почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от
задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането -
чл.201, ал.1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки
груба небрежност, размерът на обезщетението може да бъде само намален (чл.201, ал.2 КТ),
дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
8
В случая работодателят е възразил за съпричиняване на вредите при условията на
груба небрежност. Това възражение, както правилно е приел и районният съд, е
неоснователно и недоказано. Актуалната съдебна практика на ВКС (постановените по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 79/27.02.2012г. по гр. д. № 673/2011г., IV г. о., решение №
291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., Решение № 25/16.02.2016 г. по гр. д. №
3233/2015 г., III г. о., Решение № 252/30.09. 2016 г. по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о. на ВКС
и др.) приема, че грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност представлява
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на
основни технологични правила за работа и безопасност, отговорността на работодателя
трябва да се намали в съответната степен. Последната се определя от обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед на всички конкретни факти
и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението.
По делото механизмът на злополуката с ищеца И. Д. е установен с писмените
доказателства в досието на компетентната в Румъния Инспекция по труда - че при
извършването на дейността по укрепване на товара - хартиените ролки, посредством
поставяните ремъци, ищецът се е подхлъзнал и е паднал от 2м. височина. При този
механизъм не може да се направи извод, че ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла
на чл.201, ал.2 КТ, тъй като проявеното невнимание и загуба на равновесие в процеса на
поставяне на ремъците за укрепване на товара, може да се квалифицира като обикновена
небрежност, която не е основание за намаляване размера на обезщетението за претърпените
вреди, като се отчете и заключението на вещото лице-съдебен лекар, че вредите не биха
настъпили само ако обезопасяването на товара се е извършило механично, а не ръчно.
Неоснователно е възражението на работодателя, че ищецът е проявил самоинициатива за
укрепване на товара, тъй като обезопасяването и укрепването на товара са били вменени
като задължения на шофьора с длъжностната му характеристика, а с показанията на св.Д. по
делото е установено, че укрепването на товарите от шофьорите е обичайно наложена
практика от работодателя "Джони транс 2016"ООД. Същевременно от данните по делото е
видно, че работодателят е извършил първоначален инструктаж на ищеца при постъпването
му на работа, но недоказани са останали по делото фактите какви правила за безопасност са
разяснени на шофьора за дейностите по обезопасяване и сигнализация на товара и какви
мерки са предписани - напр. за носене на работни дрехи и оборудване при тези дейности. Не
е установено от страна на работодателя и да е предписал използването на стълба, която да е
предоставил на работника или друг начин за безопасното укрепване на товарите. От друга
страна, както се посочи, вещото лице е категорично, че носенето на предпазно облекло,
специални обувки или каски или други предпазни средства не са били в състояние да
предпазят или предотвратят получилите се увреждания на гръбначния стълб у ищеца.
В обобщение, по делото не е доказано съпричиняването на трудовата злополука
9
поради допусната от работника груба небрежност и при наличие на предпоставките по
чл.200, ал.1 КТ работодателят следва да заплати обезщетение на ищеца за причинените му
неимуществени вреди.
При определяне размера на неимуществените вреди, с оглед принципа за
справедливост, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд, кредитирайки
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на съпругата на ищеца,
съобрази всички установени по делото обстоятелства относно вида, характера,
продължителността, високия интензитет на търпените неимуществени вреди (болки,
страдания, стрес, депресия, отчаяние), необратимостта на функционалните увреждания и
засегнатите жизненоважни органи и системи на ищеца - увреждане на гръбначния стълб и
мозък и невъзможност да се движи, да се обслужва сам и да работи; пълната парализа от
кръста надолу, загубата на функциите на отделителната система; неблагоприятната прогноза
за в бъдеще - необратимостта на физическото здраве на ищеца в резултат на уврежданията,
вкл. с провеждано лечение и рехабилитация. Наред с това съдът взе предвид и активната
възраст на пострадалия (на 42г. към момента на събитието), невъзможността му да се грижи
за семейството си, невъзможността да работи, тежкия обрат във всички сфери на живота му,
при отчитане и на обществено-икономическите условия в страната към датата на
увреждането - 2019г. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на въззивния съд
намира, че е справедливо всички претендирани от ищеца неимуществени вреди да бъдат
обезщетени с претендираната сума от 180 000лв. Този размер на обезщетението е съобразен
и със съдебната практика при подобни случаи ( напр. Решение № 129 от 19.11.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 516/2020 г., III г. о., ГК).
Като е постановил същия резултат по претенцията на ищеца за неимуществени
вреди от трудовата злополука, районният съд е постановил правилно решение, което следва
да се потвърди в тази му обжалвана от работодателя част. Въззивната жалба на работодателя
"Джони транс 2016"ООД е неоснователна и се оставя без уважение.
Неоснователно е оплакването на въззивника-работодател за извършено от
районния съд процесуално нарушение, свързано с недопускане до разпит в качеството на
свидетели на тримата румънски граждани - Л. П. В., П. Ю. О. и С. Д. (Р.), тъй като единият
от тях - С. Д. е длъжностно лице в румънската инспекция по труда и за извършените от него
и пред него действия са съставени официални документи ( чл.179 ГПК), а другите две лица
са дали показания пред същото длъжностно лице и за изявленията им също са съставени
официални документи.
Неоснователно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение от
районния съд при неприемане на видеозапис, тъй като работодателят не представя
веществения носител на този запис и не сочи къде се намира същия, за да бъде изискан, при
което и въззивната инстанция не приобщи това доказателство към доказателствата по делото
по реда на чл.204 ГПК.
10
Неправилно, в нарушение на чл.204 ГПК ЯРС не е извършил оглед на движимата
вещ - представения от работодателя аудиозапис за проведения с ищеца след настъпване на
злополуката телефонен разговор, но това процесуално нарушение се изправи от въззивната
инстанция и посоченото доказателство се приобщи към доказателствения материал по
делото. Преценката му обаче не променя решаващите изводи за наличие на трудова
злополука и за липса на допусната от ищеца груба небрежност при настъпването й, тъй като
в проведения след злополуката телефонен разговор ищецът е потвърдил падането си от
ремаркето, за което е посочил, че е резултат от подхлъзване от негова страна, но не е
признал той да е отстранил обезопасителните дъски на каросерията, както неправилно
твърди работодателят в отговора на исковата молба, за да обоснове наличието на груба
небрежност, а ищецът е посочил, че дъските са били свалени за работата на мотокара на
румънската фирма, извършила натоварването на хартиените ролки.
Неоснователно е и оплакването на въззивника-работодател, че от дължимото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди следва да се приспаднат получените от него
обезщетения и пенсия от НОИ. От една страна по делото не се твърди и не е установено
ищецът да е получил застрахователни и др. обезщетения, а от друга страна, обезщетението
от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение и същото
се приспада от претендирано и присъдено обезщетение за пропуснати ползи, причинени от
трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, но в случая
ищецът не е предявил иск за имуществени вреди от пропуснати ползи. Само в този случай
на претенция за пропуснати ползи неприспадането на сумата би довело до двойно плащане
и съответно до неоснователно обогатяване. Обсъжданото обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други
блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с обезщетението
по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Получаването на двете
обезщетения - за неимуществени вреди по чл.200 КТ и обезщетението от общественото
осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и
не води до неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди. (в този смисъл е Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 3649/2018 г., III г. о.)
Въззивната жалба на ищеца е частично основателна:
Ищецът е представил по делото писмени доказателства - неоспорени от
работодателя фактури и фискални бонове за извършени от него разходи за лечение и
рехабилитация в специализирана болница, за изследвания и прегледи пред ЛКК и за
масажор, които разходи възлизат в размер на сумата общо 1 829,55лв. Извън съмнение е, че
тези разходи са в пряка причинна връзка с трудовата злополука, тъй като са свързани с
лечението на травмата от увреждането, поради което следва да се присъдят на ищеца.
Решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди в посочения
11
размер следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът се уважи за сумата 1
829,55лв. В частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата
1 829,55лв. до предявения размер от 3 925лв., решението на ЯРС е правилно и следва да се
потвърди, тъй като ищецът не е доказал да е направил други разходи за лекарства, лечение и
помощни материали, нито че лицето Т. М е била негов придружител в Специализираната
болница за рехабилитация- филиал Павел Баня и че е поел издръжката на това лице като
негов придружител.
Извършвайки служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК на обжалваното
решение на ЯРС в частта, с която искът за имуществени вреди на И. Д. е отхвърлен за
разликата над сумата 3 925лв. до размера на сумата 3 952лв., ЯОС намери, че в тази му част
решението следва да се обезсили като недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл свръх
петитум - по претенция, каквато не е предявена (ищецът е изменил размера на иска,
увеличавайки го за сумата 3 925лв. и в този размер съдът е приел изменението на иска).
При този изход на спора пред настоящата инстанция, следва да се отмени
решението на ЯРС и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на работодателя,
съразмерно с отхвърлената част от иска за имуществени вреди за разликата над сумата 37,
67лв. В частта на присъдените ДТ и разноски в полза на ЯРС и адв.възнаграждение на
адв.Д., решението е правилно и следва да се потвърди.
Право на разноски пред въззивната инстанция има само въззивникът И. Д., респ.
неговият пълномощник адв.Д., на който на основание чл.38 ЗА,вр. с чл.7, ал.2,т.1 от Наредба
№1/2004г. на ВАдвС следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска за
имуществени вреди в размер на сумата 235,28лв. На адв.Д. не се присъждат разноски по
жалбата на работодателя и за уважения иск за неимуществени вреди, тъй като не е изготвил
писмен отговор на тази жалба и не е осъществил процесуално представителство в откритото
с.з. на 13.07.2021г.
С оглед частичното уважаване на иска за имуществени вреди, на основание
чл.78,ал.6 ГПК работодателят "Джони Транс 2016"ООД следва да заплати в полза на ЯОС
ДТ върху уважения размер на иска в размер на 36,59лв.
Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 и чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260076/12.02.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№1019/2020г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Т. Д.
против "Джони Транс 2016"ООД иск по чл.200, ал.1 КТ за заплащане на имуществени вреди
от трудовата злополука на 20.04.2019г. в размера на сумата 1 829,55лв., както и в частта, с
която И. Т. Д. е осъден да заплати на "Джони Транс 2016"ООД разноски за разликата над
12
сумата 37,67лв. до размера на 64,56лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА "Джони Транс 2016"ООД с ЕИК *********, със седалище и адр. на
управление гр.Ямбол, ул."Граф Игнатиев" бл.86,вх.В, ет.5, ап.50, представлявано от
управителя Й.Д., да заплати на основание чл.200, ал.1 КТ на И. Т. Д. от гр.***, ул.***, с ЕГН
********** обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
20.04.2019г. в размер на сумата 1 829,55лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260076/12.02.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№1019/2020г. в останалата обжалвана част, с която "Джони Транс
2016"ООД е осъдено да заплати на И. Т. Д. на основание чл.200 КТ сумата 180 000лв. -
частичен иск от сумата 580 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, претърпяна на 20.04.2019г., ведно със законната лихва от 20.04.2019г.;
отхвърлен е предявеният от И. Т. Д. против "Джони Транс 2016"ООД иск за заплащане на
имуществени вреди от трудовата злополука за разликата над сумата 1 829,55лв. до размера
на сумата 3 925лв. и са присъдени разноски и ДТ по делото.
ОБЕЗСИЛВА Решение №260076/12.02.2021г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№1019/2020г. в частта, С КОЯТО Е отхвърлен предявеният от И. Т.
Д. против "Джони Транс 2016"ООД иск за заплащане на имуществени вреди от трудовата
злополука на 20.04.2019г. за разликата над сумата 3 925лв. до размера на 3 952лв.
ОСЪЖДА "Джони Транс 2016"ООД с ЕИК *********, със седалище и адр. на
управление гр.Ямбол, ул."Граф Игнатиев" бл.86,вх.В, ет.5, ап.50, представлявано от
управителя Й.Д., да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат М.Д. от АК - ***
адв.възнаграждение за въззивната инстанция съразмерно с уважения иск за неимуществени
вреди в размер на сумата 235,28лв.
ОСЪЖДА "Джони Транс 2016"ООД с ЕИК *********, със седалище и адр. на
управление гр.Ямбол, ул."Граф Игнатиев" бл.86,вх.В, ет.5, ап.50, представлявано от
управителя Й.Д., да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ЯОС по бюджета на
съдебната власт ДТ в размер на 36,59лв. плюс 5лв.-ДТ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13