ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………../……………
гр. Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно в. гр.
дело № 626/2018г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
С молба вх. № 1810/26.03.2019г. въззивниците
„Лъки СИС“ ЕООД и „Търговия на едро – СС“ ЕООД са поискали връщане на част от
внесената от тях държавна такса по настоящото въззивно
дело.
В молбата са изложени доводи, че всяко едно от дружествата е заплатило по
общата им въззивна жалба държавна такса в размер на
по 591.10 лева, изчислена върху цената на исковете, включваща и цената на претенциите
по влязлата в сила прекратената част. Твърди се също така, че се дължи една
държавна такса, а не поотделно от всеки един от жалбоподателите. По тези
съображения е отправено и искането до съда за връщане като недължимо платена
сумата от 591.10 лева /по 295.55 лева за всеки един/.
Съдът като взе предвид доводите на въззивниците,
намира молбата им за частично основателна.
Предмет на въззивното производство са уважените
срещу тях искове за собственост в обем на 13.04% само досежно
сградите, съставляващи склад № 16 с идентификатор 66425.514.502.21 и склад № 17
с идентификатор 66425.514.502.22. В частта, в която исковете за признаване
права на собственост върху поземления имот, в който са построени тези сгради и
относно сграда с идентификатор 66425.514.502.23 първоинстанционинят
съдебен акт е влязъл в сила и не е предмет на спора пред настоящата инстанция.
С оглед на това основателно е възражението, че при определяне на интереса,
върху който е изчислена събраната за въззивното
обжалване държавна такса е допусната грешка от администриращия съд.
Отчитайки данъчната оценка на имот с идентификатор 66425.514.502.21 и имот
с идентификатор 66425.514.502.22 /общо 871 628.80 лева/ и обема на претендираните от въззиваемия
права /13.04%/ следва, че дължимата държавна такса за въззивната
инстанция е 568.30 лева за всеки един от жалбоподателите /2% от (13.04% от 871 628.8):4 = 568.30 лева/. Следователно всеки един от тях е надвнесъл сумата от
по 22.80 лева и на основание чл.4б ЗДТ същата подлежи на връщане.
Неоснователни са доводите, че поради подаването на обща въззивна
жалба се дължи и обща държавна такса. Нормата на чл.72 ал.2 ГПК в случая е
неприложима, тъй като въззивниците имат качеството на
обикновени другари и като ответници по предявените
срещу тях искове защитават собствен интерес, т.е. различни правни интереси.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
СЛЕД ПОСОЧВАНЕ на банковите си сметки ДА СЕ ВЪРНАТ
на „Лъки СИС“ ЕООД и „Търговия на едро – СС“ ЕООД сумата от по 22.80 лева за
всеки един от въззивниците, представляваща надвенесена държавна такса за въззивното
обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането връщане като недължимо платена държавна такса за горницата над
22.80 лева до претендирания от всеки един от въззивниците размер от 295.55 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен
съд в 1-седмичен срок от връчването му на „Лъки СИС“ ЕООД и „Търговия на едро –
СС“ ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.