Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2019г., гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на шестнадесети октомври 2019г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 2392/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на „В 2010“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище гр.В. и адрес
за призоваване - гр.Б., ул.“Ц.С. І“ № 58-60, офис № 1 против Заповед № ФК-318-0398209/29.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Б., Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „д” от ЗДДС на
дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на
сторанисван от същото търговски обект: студио за татуировки, находящ се в гр.С.б.,
алея „К.“ № 6, за срок от 5 дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че
нарушението, за което е наложена мярката е установено с Протокол за извършена
проверка без да е съставено, предявено и връчено наказателно постановлениe. Счита, че издаването на заповед за налагане на ПАМ
относно запечатване на търговски обект преди издаване на НП от една страна съставлява съществено процесуално
нарушение, а от друга го лишава от възможността да се възползва от привилегията,
регламентирана в чл.187, ал.4 от ЗДДС. Твърди липса на конкретни мотиви, както
относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел, така
и по отношение срока на налагане на мярката. На изложените основания моли за отмяна на акта. В проведеното съдебно
заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Б. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото
на спора.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима за
разглеждане.
По основателността:
На 20.07.2019г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП – С., сектор „ОД“-Б. извършили проверка на търговски обект – студио за
татуировки, находящ се в гр.С.б., алея „К.“ № 6, стопанисван
от „В 2010“ ЕООД.
Резултатът е обективиран в Протокол № 0398209/20.07.2019г., съгласно който на посочената дата в обекта е извършена оперативна проверка,
като в хода на същата се констатирани няколко нарушения: 1.Направена е контролна
покупка, за която е издаден фискален бон, несъдържащ изискуемите от закона
реквизити; 2.Установена е положителна разлика от 20 лв. между касова и фактическа
наличност; и 3.В обекта не се съхранява паспорта на монтираното и въведено в
експлоатация в същия ФУ.
В хода на проверката
са събрани: Дневен финансов отчет, съкратен отчет на фискалната памет, детайлен
отчет на фискалната памет, опис на налични парични средства и др.
Процесната заповед е
издадена въз основа отразеното в протокола установяване, че в обекта не се съхранява паспорта
на ФУ, като е прието, че
нарушението изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ от ЗДДС вр. чл.42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр.
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
В заповедта са
изложени мотиви, че срока на запечатване се определя в рамкитена оперативната съмостоятелност на
административния орган, съобразно тежестта на нарушението и последиците от същото, вида и характера на търговската
дейност. Отчетени са и обстоятелствата, че задълженото лице не е регистрирано
по ЗДДС; средният дневен оборот е 266 лв.; декларираният финансов резултат за
2018г. е в размер на 9 720 лв., но предвид местоположението на обекта – оживена
главна улица в централната част с постоянен клиентопоток, като дейността се
осъществява в активен летен сезон, същият е приет за нереално нисък. Изложени
са мотиви, че вредата от това нарушение се изразява в отсътвието от обекта на
важен документ, който препятства възможността да се установи дали намереното на
място ФУ е това, което е декларирано за обекта, респ. дали оборотите от него са
правилно отчетени. Посочено е, че с изпълнението на ПАМ ще се осъществи
целяната превеция да се защитят важни обществени интереси, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения.
С
преписката са представени 3 бр. АУАН, за констатираните с Протокола за извършена проверка № 0398209/20.07.2019г., в т.ч. и № F501497 от 24.07.2019г за
отсъствието на паспорта на въведеното в обекта ФУ, квалифицирано в същия като нарушение по чл.42 ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представените:
Заповед № 2106/30.03.3019г. и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., на Изп.директор на НАП, като е постановена и в
изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема, че същата не
страда от пороци водещи до нейната нищожност.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване
на оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на мотиви и противоречие на изложените такива с констатациите от проверката.
Заповедта безспорно съдържа мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи
особеностите на процесния случай. Същите отговарят на изискването на чл.186
ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона. В
тази връзка, като неоснователно се преценява и възражението за жалбоподателя за
липса на яснота на обвинението. Допълнително следва да се посочи, че доколкото
органът изрично се е позовал и на Протокола за проверка от 20.07.2019г., респ.
на констатациите и установяванията в същия, последните следва да се приемат за
част от мотивите на оспорения акт, съдържащи в подробност и конкретната
фактическа обстановка – контролната покупка, проверени документи, установената
разлика в касовата и фактическата наличност в обекта и др.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на
ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Актът съдържа фактически и правни основания.
Неоснователно се твърди и нарушение на материалния закон. Съгласно
чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ от ЗЗДС принудителната административна мярка „запечатване на
обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Съгласно чл.42
ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ /посочени като основания за
издаване на заповедта/, лицето по чл.3 със стационарен търговски обект
съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл.14
ал.3 и чл.50 ал.6. В настоящия случай, съобразно установената по делото
фактическа обстановка, която не се и оспорва от жалбоподателя, при извършената от
органите по приходите проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството,
на същите при поискване не е представен паспорта на монтираното и въведено в
експлоатация фискално устройство и паспорта на фискалното устройство.
Проверката е извършена за времето от 21.10 часа до 22.10 часа на 20.07.2019г.,
като до приключването й цитираният документ не е представен, като по отношение
на тази констатация в протокола не са направени обяснения или възражения от
представител на търговското дружество. При това положение съдът намира, че установяванията
на органите по приходите при извършената проверка са обосновани и правилни. Не
се установява да са налице и изключенията посочени в горецитираната разпоредба
от Наредбата.
Няма
спор в съдебната практика, че налагайки ПАМ в хипотезата на чл.186
от ЗДДС административният орган
действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по
същество дали да наложи ПАМ или не. Това, обаче не може да доведе до колизия с
основните принципи на административния процес – чл.4 и чл.6
от АПК, изискващи административните
актове да се издават за целите на закона и при спазване принципа на
съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, противно
на твърденията в жалбата, съдът намира, че горните принципи не са нарушени.
Преценката,
която административният орган е оправомощен да извърши е по отношение срока на
принудителната административна мярка. В конкретния случай такава преценка е
била направена и подробно аргументирана от същия с мотиви, които съдът намира
за достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията на
съразмерност, приложими при упражняването на оперативна самостоятелност - в
оспорения акт се съдържат конкретни обстоятелства, при които са извършени
нарушенията, отчетено е обстоятелството, че е извършено повече от едно
нарушение, взети са предвид вида на търговската дейност, големината и
местоположението на обекта. Срокът е в размер към минималния такъв, съобразно
тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените
интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. В
случая, освен липсата на паспорт на ФУ, видно от ПИП при проверката са
установени и други нарушения, за които са съставени посочените по-горе АУАН.
Всички те в своята съвкупност в значителна степен обуславят невъзможността да
се извърши проверка относно правилното отчитане на оборота и цялостното
спазване на финансовата дисциплина.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона.
Видно от изложените в същата мотиви, мярката цели преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимостта от време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца с пряк резултат –
възстановяване на законно регламентирания ред за съхраняване на документи и
индиректен – недопускане вреда за фиска. Изложеното кореспондира с общата и
частна превенция на принудителните административни мерки по чл.22
от ЗАНН - за предотвратяване - да не
се допускат нови и преустановяване - да се прекратят вече допуснати
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки; и на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
При
преценката дали с мярката се предотвратяват/не се допускат нови нарушения
следва да се държи сметка за цялостното поведение на лицето и конкретно – какви
са данните за допуснати досега нарушения на данъчното законодателство, а при
липса на такива – какви нарушения са установени при конкретната проверка, дала
повод за налагане на ПАМ. В тази връзка настоящият
съд съобрази липсата на данни за предходни констатирани нарушения, но установени
други такива при извършване на конкретната проверка, поради което намира за
правилен извода на административния орган, че запечатване на търговския обект
за срок от 5 дни би постигнало горните цели.
Неоснователно е
възражението в жалбата, че издаването на наказателно постановление, както и че
жалбоподателят не може да се възползва от разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС
води до материална незаконосъобразност на издадената ПАМ. Разпоредбата на
чл.186 ал.1 от ЗДДС изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените
санкции, в който смисъл е и трайната практика на ВАС. Същите, макар да са
породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това
произтича и от техния характер: ПАМ имат преустановителни, възстановителни или
превантивни функции – в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и
преустанови извършването на следващи нарушения, докато с НП се налага
административно наказание – НП са актове по прилагане на санкцията на
съответната административно-правна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен
характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото
нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи
неправомерни деяния. Във връзка с горното, настоящата инстанция счита, че без значение
за настоящото производство е изхода от административнонаказателното
производство. Материалноправната разпоредба на чл.186
ал.1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза, както съдът посочи по-горе.
До друг извод не
води и разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС,
въпреки наведеното в този смисъл твърдение на жалбоподателят, тъй като тази
норма е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана
и административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази
отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до
прекратяване на действието и.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен орган,
съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразна.
Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В 2010“ ЕООД, ЕИК *********, седалище гр.В. и адрес за призоваване - гр.Б., ул.“Ц.С. І“ № 58-60, офис
№ 1 против Заповед № ФК-318-0398209/29.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Б., Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание
чл.186 ал.1 т.1 б „д” от ЗДДС е наложена Принудителна
административна мярка - запечатване на стопанисван от дружеството търговски
обект: студио за татуировки, находящ се в гр.С.б., алея „К.“ № 6, за срок от 5
дни.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: