ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 28.12.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на осми март две
хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 2226 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане е постъпило възражение от името на К.Д.М. срещу неприето негово
вземане към „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност. Навежда се довод, че кредиторът е
предявил вземания за сумата от 350000 британски лири съгласно договор за заем.
Сочи се, че тези суми са осчетоводени от ответника като негово задължение към
кредитора. Твърди се, че длъжникът не е погасил задълженията си.
Процесуалният
представител на длъжника – адв. Е. от САК, оспорва възражението. Застъпва теза,
че не се доказва заявеното основание на вземането. При условията на
евентуалност прави и възражение за изтекла погасителна давност. Излага довод,
че множеството повдигнати вече въпроси в рамките на исков процес, спрян поради
откриване на производство по несъстоятелност, налага вземането да бъде
изследвано изцяло в това производство.
В
заявеното становище по предявеното искане от страна на синдик К. се сочи, че не
е представен договор или решение, което да установява със сила на пресъдено
нещо наличието на вземане. Сочи също така, че претендираните суми в две валути
при предявяване на искането без да е посочен курсът и датата, към която са
изчислени, също така създава неяснота за размера на предявеното вземане.
За
да се произнесе по въведения в процеса спор съдът съобрази следното:
Съдът
констатира, че с молба вх. № 111685/30.08.2016 г. от името на К.Д.М. е
предявено вземане при заявено основание – предоставен заем в размер на 350000
британски лири. Сочи се с договор за заем от 15.04.2005 г. да е договорен такъв
в размер на 200 000 британски лири, а с анекси от 17.01.2008 г. и
10.07.2008 г. да е увеличен съответно на 250 000 британски лири и
350 000 британски лири. Твърди се, че предявеното вземане е осчетоводено от
ответника и включено в ГФО за 2007 г. и 2008 г.
В
приложение към годишен финансов отчет за 2008 г. е посочено, че „Ф.“ ООД има
задълженя към съдружник-чуждестранно физическо лице, който кредит е регистриран
в БНБ с номер 2/826/3892/01 от 03.05.2005 г. Видно от приложения документ с
тези данни кредитът е в размер на 200 000 британски лири, предоставен от К.Д.М..
Посочено е също така, че датата на сключване на договора е 15.04.2005 г., а
крайната дата на валидност на договора за кредит – 15.04.2015 г. Документът
носи подпис на съставител на документа и на управител на „Ф.“ ООД.
Представеният
хронологичен регистър – л. 104 от настоящото производство, не позволява яснота
за автора на документа, поради което и не е годно да обоснове фактически
изводи. Установената от вещото лице пречка да изследва непосредствено вписаните
в счетоводството на длъжника данни доколкото не разкрива създадена пречка по
смисъла на чл. 161 ГПК – изтекъл е нормативно предписания срок за съхранение на
документите, касаещи твърдяния период. При тези обстоятелства недоказано остава
твърдението за осчетоводено задължение в общ размер от 276542 британски лири.
При
тези съображения от правна страна настоящият състав намира следното:
Съдът
споделя наведения в процеса довод, че договорът за заем е реален. В тази връзка
и нормата на чл. 240 ЗЗД обуславя задължението за връщане на паричен заем с обстоятелството,
че сумата е дадена. Договорът за заем обаче е и неформален. Това ще рече, че за
доказване на дадената сума при задължение за връщането й са допустими всички
доказателствени средства. Отсъствието на писмен договор с твърдяното съдържание
не изключва наличието на заемно правоотношение, но ангажира кредитора да докаже
дадената в заем сума.
По
аргумент от чл. 180 ГПК подписът под конкретно изявление е доказателство, че то
изхожда от посочения в документа автор на изявлението. В настоящия процес не се
установява наличния по л. 119-121 от делото да е бил оспорен в заседанието, в
което е представен. Изразеното становище с оглед изрично указаната на длъжника
необходимост да конкретизира оспорването си с определение от 25.01.2017 г. по
отношение на приетите доказателства не визира този документ. Предходно бланково
възражение при отстъствие на депозирано в надлежна форма доказателствено
средство не отговаря на критериите на чл. 193 ГПК. Нарочното производство за
изследване авторството на оспорен документ предпоставя извод, че е годен да
бъде ползван като доказателство по делото. В тази насока и своевременно
заявеното оспорване е предписаното от процесуалния закон средство за
преодоляване на принципно утвърдената от закона обвързваща съда доказателствена
сила. Ето защо настоящият състав не намира основание да счита този документ за
надлежно оспорен от страна на длъжника.
Дори
хипотетично да се приеме, че този документ не е подписан от управителя на „Ф.“
ООД, инкорпорираното признание в огласеното по партидата на дружеството
приложение – необходима съставна част на годишния финансов отчет, изрично
потвърждава отразените в документа обстоятелства. По делото нито се твърди,
нито се установява да е оспорена достоверността на огласения в търговския
регистър документ, носещ и подписа на вписания в регистъра управител на „Ф.“
ООД към посочената дата на съставянето му – 01.03.2009 г. Приложението
еднозначно сочи на констатирано от съставителя на годишния финансов отчет възникнало
задължение към съдружник, идентифициран еднозначно в цитираното заявление до
БНБ. Тази констатация е потвърдена и от законния представител на „Ф.“ ООД.
Обстоятелството,
че сумата е декларирана пред БНБ като допълнителна вноска по чл. 134 ТЗ в
случая е без значение. Видно от представеното по делото решение по гр.д. №
53142/2012 г. предмет на изследване е дружественият дял на К.Д.М. с оглед
прекратеното му участие в дружеството. Вноската по чл. 134 ТЗ не сочи на актив
на дружеството, обуславящ получаване на дружествен дял. В тази насока и съдът,
постановил решението не е изследвал съществуването на процесното вземане. Ето
защо настоящият състав приема, че отреченото вземане на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ не формира сила на пресъдено нещо за предявеното вземане в производството по
несъстоятелност.
С
оглед нормативно утвърдените цели на откритото вече производство по несъстоятелност
с чл. 607 ТЗ, активната легитимация на кредитора предполага документално
удостоверено вземане. Формираната до момента ръководна съдебна практика отдава
значение на условията, при които е възникнало задължението в контекста на чл.
608 ТЗ, доколкото законът лимитира лицата, овластени да го инициират.
Настоящият състав счита обаче, че в открито вече производство по
несъстоятелност без правно значение остава при какви условия е била усвоена
тази сума. Изявлението, че задължението съществува е достатъчно, за да
легитимира К.Д.М. като кредитор на дружеството със сума в размер на
200 000 британски лири. От тази гледна точка настоящият състав приема, че
въпросът дали и кога е взето решение на общото събрание остава без правно
значение в случая. При тези обстоятелства заявеното при предявяване на
вземането, че сумите са дадени в заем е достатъчно, за да легитимира К.Д.М.
като титуляр вземане срещу дружество в производство по несъстоятелност.
Както
заемът, така и допълнителната парична вноска са средства за кредитиране
дейността на дружество с ограничена отговорност. (в този смисъл и Решение № 70
от 25.08.2014 г. по т. д. № 3560/2013 г., ТК, І ТО на ВКС). Дори хипотетично да
се приеме, че и в рамките на открито вече производство по несъстоятелност
условията, при които е възникнало задължението за връщане на сумата се явяват
меродавни, длъжникът не твърди плащането да е осъществено при взето решение при
условията на чл. 134 ТЗ. Подобно твърдение не произтича и от молбата за
предявяване на вземането. Отразеното в едностранния акт основание на кредитното
правоотношение с оглед и заетата в процеса позиция от името на длъжника сочи на
ползващо титуляра на изявлението обстоятелство. Това е пречка цитираният
документ да обоснове фактически извод при условията на чл. 180 ГПК, за да бъде
отречено заявеното при предявяването основание на претендираното вземане.
Настоящият
състав счита за неоснователно и противопоставеното в процеса възражение за
давност. Съгласно чл. 114 ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента
на изискуемост на задължението. Институтът на погасителната давност погасява
възможността кредиторът да наложи принудително изпълнение, ако не се е
възползвал от тази своя възможност в рамките на предписан от закона срок. С
други думи, началото на давностния срок се поставя с факта на неизпълнение. Ето
защо и погасяването по давност на задължението за връщане на дадена в заем сума
предполага да е определен падежът на задължението. Именно защото заемното
правоотношение предпоставя възможност да бъде ползвана предоставената сума,
нормата на чл. 240 ал. 4 ЗЗД свързва изискуемостта на задължението за връщане
било с предварително договорен срок, било с покана от страна на кредитора. С
оглед очертаната специфика на заемното правоотношение правилото на чл. 114 ал.
2 ЗЗД е неприложимо. По делото не се твърди да е договорено друго, поради което
и меродавна е поканата за плащане. По делото не се спори, че за поисканото от
кредитора връщане на сумата 150 000 лв. дружеството е било уведомено към
08.01.2014 г., на която дата е депозиран и отговора по гр.д. № 4747 от 2013 г.
Нито се твърди, нито се установява да е търсена разликата. Това е пречка да се
счете, че към датата на предявяване на вземането общият давностен срок е
изтекъл. Ето защо съдът приема за доказано изискуемо вземане за К.Д.М. срещу
несъстоятелното дружество в размер на 200 000 британски лири.
Ангажираните
по делото писмени доказателства не позволяват еднозначен извод, че
декларираният на 10.07.2008 г. увеличен „лимита
на кредит“ до 350 000 британски лири касае реално предоставени суми. При
ограничения обхват на доказателствата в производството по чл. 685 ТЗ невъзможен
остава и наложителния в случая извод за връзка между фактурираните задължения в
тежест на дружеството от трети на спорното правоотношение лица с К.Д.М.. Ето
защо неподкрепено с писмени доказателства остава твърдението за предоставен
заем на дружеството за разликата над 200 000 британски лири до пълния
предявен размер от 350 000 британски лири.
С
оглед принципа на равно третиране установеното задължение в чуждестранна валута
следва да бъде остойностено в официалната парична единица в Република България
към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност –
11.05.2015 г. Курсът на британската лира към тази дата е определен на 2,71794
лева за 1 британска лира. Ето защо вземането следва да бъде прието в размер на
543588,00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, допълнителен списък на неприетите
от синдика вземания на кредиторите
на „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********, предявени в срока по чл. 686 ТЗ и обявен в
търговския регистър на 14.11.2016 г. както следва:
ВКЛЮЧВА в списъка на
приети вземания срещу „Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******** вземане на К.Д.М. за сумата 543588,00 лева – дадена в заем сума.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението досежно сумата от 150 000 британски
лири при заявено основание – дадена сума при задължение за връщането й.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: