Решение по дело №137/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 68

 

гр.Враца,18.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  търговско          отделение в

публичното заседание на 09.04.2019 г.         в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Веселка Н.

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N137       по описа за 2018  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        С искова молба вх.№8437 от 29.10.2018 г. Б.Г.Н.,ЕГН**********,*** чрез адв.Р.М.,*** е предявила при условията на обективно съединяване искове за сумата 100 000лв.,с посочено правно основание чл.226,ал.1 /отм./,във вр. с чл.223/отм. КЗ и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София  1301,р-н ***, ж.к.***,ул.***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д..

        Сезира съда с искане да бъде осъден ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да и заплати обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в размер на сумата 100000 лв.за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания , свързани със загубата на нейната сестра Г.Г.А.,починала в резултат на ПТП от 17.04.2014 г. ведно със законната лихва,считано от датата на произшествието до окончателното плащане.

        Моли при уважаване на исковете да бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски,както и разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

        Поддържа се в исковата молба,че на 17.04.2014 г. около 18:00 часа Г.Г.А. пътувала на предна дясна седалка в управлявания от Г.Б.А. лек автомобил марка „Нисан“ и модел „Пимера“ с peг. № ВР **** ВВ. Движили са се по междуселищен път П-15 с посока на движение гр. Враца - гр. Оряхово за с. Борован. На км. 9+378 м. „Скорошата“ водачът А., при мокра настилка, загубил контрол върху управляваното от него МПС и с постъпателно въртеливо движение, обратно на часовниковата стрелка, странично и напред навлязъл в лентата за насрещно движение, където последвал удар с насрещно движещия се лек автомобил марка „Сеат“ и модел „Кордоба“ с peг. № ВР **** ВХ. В резултат на удара е причинена смъртта на пътуващата до водача Г.Г.А..

        За настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано НОХД № 529 по описа за 2014 г. на Окръжен съд - Враца, Наказателно отделение, което е приключило с постановена Присъда № 27 от 09.12.2014 г., влязла в законна сила на 09.11.2015 г., с която Г.Б.А. е признат за виновен, за това че на 17.04.2014г. при управление на МПС марка „Нисан“ и модел „Пимера“ с peг. № ВР **** ВВ без да е правоспособен водач и в пияно състояние е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Г.А. - негова дъщеря.

        Твърди,че починалата в резултат на злополуката Г. е нейна сестра и са били силно привързани една към друга. Двете са израснали в едно домакинство, в една къща, имали са изградена силна връзка помежду си. Двете са били много близки и задружни. Г. била с единадесет години по-малка от сестра си, като Б. помагала на родителите си в отглеждането й, двете много се обичали, подкрепяли са се. Б. закриляла по-малката си сестра и винаги я защитавала пред всички.

        В резултат на инцидента тя е загубила и своята майка и по малката си сестра. Поддържа,че  ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Г.Г.А. била добра и любяща сестра, която неотлъчно е била до семейството си и до своите братя и сестри.

        Ищцата посочва,че моралните й страдания ,претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са неописуеми и ще я съпътстват през целия живот. Психиката й е белязана завинаги с травмата от загубата на любимата й сестра Г., неспокойна е, често сънува кошмари и плаче насън.

        Твърди,че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие процесният лек автомобил марка: „Нисан“, модел: „Примера“, с peг. № ВР **** ВВ е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в „ЗАД ОЗК- Застраховане” АД с полица № 23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г. до 23.02.2015 г.,по силата на която и на основание чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането/отм./, застрахователят е длъжен да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

        По силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

        Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/ 2016 г. ОСНГТК на ВКС,с което се разшири кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък и мотивите му,в които е посочено,че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.

        Ищцата Б.Г.Н.,счита,че е налице  правен интерес от предявяването на иска за обезщетяване на неимуществените й вреди.

        С оглед обстоятелството, че деянието е извършено на 17.04.2014 г.,счита,че от този момент върху присъдените суми следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното им заплащане.

        Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор вх.№10231 от 28.11.2018 г. подаден от ответника ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК***.

        С отговора е въведено възражение на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК,за местна подсъдност,както и възражение ,че не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл. 115 от ГПК и Окръжен Съд - гр. Враца е местно компетентен да разгледа т.д. 136/2018 г.

        По тези възражения, съдът се е произнесъл с Определение №793 от 31.12.2019 г.,което е влязло в законна сила и съдът е оставил без уважение възраженията,с които е сезиран.

        С подадения отговор ответникът е взел становище по основателността на исковата претенция:

        Оспорва активната процесуална легитимация на ищците относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

        Счита,че не дължи обезщетение.

        Позовава се на мотивите на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС,в частта ,с която е прието,че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и са настъпили в резултата не неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."

        Твърди,че между починалата и ищцата не е изградена особено близка и трайна житейска връзка,както и че търпи значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето.    Сочи,че процесното събитие е настъпило през 2014г. и не намира каквато и да било логика едва сега нов кръг от лица да претендира обезщетения за претърпени неимуществени вреди и след като е изтекъл този значителен период от време.

        Оспорва изключителната вина на водача Г.Б.А. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

        Оспорва механизма на настъпилото ПТП .

        Твърди,че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действителния.

        В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба.

        Твърди, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане"АД МПС .

        Твърди,че Г.Г.А. е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат: пострадалата е била наясно с обстоятелствата, че се качва в моторно превозно средство, управлявано от неправоспособен водач в нетрезво състояние,с което се е изложила на изключително висок риск,починалата е била без предпазен колан.

        Сочи като аргумент,че виновният водач А. е без значителни наранявания,но за сметка на това Г.А. е починала.

        Поддържа, че поради липсата на поставен предпазен колан тялото на Г. се е движило свободно в купето на автомобила, при което е създадена възможност за удари в твърди повърхности и въз основа на това тя е получила съответните наранявания.

        Твърди,че приносът на починалата е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай починалата създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.    Позовава се на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика,като застъпва становище,че при доказан принос (съпричиняване) на починалата, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване.

        Позовава се на съдебна практика,според която обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова).

        Оспорва исковете по размер. Счита размера на иска, предявен по чл. 226, ал. 1 (отм) във вр. с чл. 223 (отм.) от Кодекса на застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

        Оспорва твърдението на ищцата, че поради смъртта на сестра си търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от  100000 лв.,като така предявената претенция е в изключително завишени размери.

        Оспорва акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

        На отделно основание, счита акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за обезщетение.   Сочи,че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

        Въвел е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва.

        Взел е становище по доказателствените искания на ищцата.

        Сезира съда с искане да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива.

        При отхвърляне на исковете претендира присъждане на разноски по делото.

        В случай, че ищеца не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане нa делото в негово отсъствие,сезира съда с искане да прекрати делото и да постанови неприсъствено решение.Претендира присъждане на  разноски.

        Препис от постъпилия отговор е връчен на ищцата и в срока по чл.372 ал.1 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба вх.№618 от 21.01.2019 г. чрез пълномощник адв.Р.М. САК.

        Сезира съда с искане да отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и деликвента към момента на процесното ПТП, като се позовава на становището му изразено в отговора на исковата молба.

        Счита за необсновано оспорването направено от ответника,че ищцата не попада в кръга на лицата,имащи право на обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди , по повод смъртта на нейната сестра Г..Твърди, че това възражение е изцяло неоснователно.

        Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/ 2016 г. ОСНГТК на ВКС,с което се разшири кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Поддържа,че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

        Счита за необосновано  оспорването от страна на ответника на иска по основание и размер.

        Счита за неоснователни :оспорването от ответника на вината на деликвента - водача на лек автомобил марка марка „Нисан“ и модел „Примера“ с peг. № ВР **** ВВ и оспорването на механизма на настъпилото ПТП.

        Позовава се на представения заверен препис от Присъда № 27 от 09.12.2014 г. на Окръжен съд - Враца, постановена по НОХД № 529 по описана съда за 2014 г., влязла в законна сила на 09.11.2015 г., която установява по категоричен начин оспорените от ответника факти и на чл.300 ГПК,според който влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

        Сезира съда с искане да приеме за безспорни обстоятелства по делото извършеното деяние от Г.Б.А., механизма на процесното ПТП, вината на дееца, вредоносния резултат - причинена смърт на Г.Г.А. и причинната връзка между вредата и деянието.

        Изразява несъгласие с твърдението на процесуалния представител на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалата Г.Г.А.,която според ответника е била наясно, че се качва в моторно превозно средство, управлявано от неправоспособен водач в нетрезво състояние,както и с тезата поддържана от ответникът, поради липса на поставен предпазен колан тялото на Г. се е движило свободно в купето на автомобила ,поради което е получила съответните наранявания.

        Поддържа предявените искове в предявения им размер. Позовава се на дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, според които размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по "справедливост", като не се касае за абстрактно понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда.

        Поддържа,че болките и страданията, които ищцата търпи в резултат на смъртта на сестра си ще изпитва до края на дните си,моралните страдания на ищцата са неописуеми.

        Застъпва становище,че размерът на търсеното обезщетение е съобразен, както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.

        Взела е становище и по оспорването на акцесорният иск за присъждане на законна лихва.

        Според изложеното по отношение на него, следва да намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния.

        По въпроса за момента, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетението за вреди и съответно - от който се присъжда обезщетението за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС.Сочи,че  отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,поради което застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя.         Счита,че законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал.3 от ЗЗД.

        Счита,че поддържания от застрахователя довод, че не дължи лихва по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е неоснователен и в противоречие със задължителната съдебна практика.

        Взела е становище по доказателствата и доказателствените искания на ответника.

        Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника и същият е упражнил правото си да подаде допълнителен отговор вх.№1730 от 20.02.2019 г.

        С допълнителния отговор ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба и направените с него възражения,като поддържа че същите се основават на трайната съдебна практика на ВКС и в подкрепа на становището си, ангажира доказателства, за което са направени съответните доказателствени искания.

        Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд - Враца, като твърди, че местно компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд.

        По това възражение съдът се е произнесъл с Определение №793 от 31.12.2018 г. и е оставил същото без уважение,с оглед изменението на чл.115 ал.2 ГПК.

        Поддържа възражението относно липсата на активната процесуална легитимация на ищцата относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

        Поддържа възражението, че предявените искове са прекомерно завишени и не отговарят на критериите за справедливост.

        Поддържа наведеното възражение за съпричиняване във висока степен от страна на починалата, за което са направени доказателствени искания и са ангажирани доказтелства.

        Застъпва становище,че разпоредбата на чл. 300 ГПК не обхваща въпроса за съпричиняването и приетото не е задължително за  гражданския съд, който разглежда въпроса за вредите от непозволено увреждане.

        Поддържа направеното  възражение относно претендираните от ищцовата страна лихви.

        И двете страни са сезирали съда с искане за постановяване на неприсъствено решение,ако са налице предпоставките за това.

        По искане на ответника обективирано в отговора на исковата молба на основание чл.219 ал.1  от ГПК,съдът допусна привличане и конституира Г.Б.А. ЕГН**********  като трето лице помагач в процеса на страната на ответника ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД ЕИК***.

        Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме,по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на  застрахователно обезщетение с правно основание чл.226, ал.1 /отм./във вр. с чл.223/отм./ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

        Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежни страни против надлежна страна.

        Възражението на ответника,че страните не са активно легитимирани да сезират съда с исковете,тъй като не са от кръга на лицата ,които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди е въпрос на материалноправната им квалификация и е въпрос по същество на правния спор и не касае правото им на иск.

        Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.

        На основание чл.300 ГПК,съдът прие,че безспорни са обстоятелствата:на 17.04.2014г.Г.Б. Б. без да е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0.65 промила алкохол в кръвта,в нарушение на правилата за движение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия скорост,в нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП,като не е контролирал непрекъснато превозното средство и в нарушение на чл.150 от ЗДвП-като неправоспособен водач,по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Г.А..

        Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил"Нисан",модел"Примера" ДКН ВР**** ВВ,собственост на П.С.-племенник на деликвента, към момента на процесното ПТП, по полица №23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г.до 23.02.2015г.

        С оглед гореизложеното,съдът прие,че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.

        Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване  на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие, извършено от водача на МПС,настъпили за ищцата неимуществени -психически страдания,причинно- следствена връзка между деликта и вредите, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност,между прекия причинител и застрахователя,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.

        Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и възражението си,че акцесорния иск за лихви е погасен по давност.

        В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник адв.Ц.,който поддържа,исковата молба и моли предявеният с нея иск да бъде уважен изцяло.Представя подробна писмена защита в даден от съда срок.

        Ответникът се представлява от пълномощник адв.И., който поддържа подадения отговор.Моли да се отхвърлят исковете.Представя подробна писмена защита в даден от съда срок.

        Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

        Неоснователно е изразеното от ответника и поддържано и в с.з становище,че ищците не са процесуално легитимирани и предявените искове са недопустими,тъй като към исковата молба не са представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищците по ч.380 от КЗ,а съгласно чл.432 от КЗ,прекият иск към застрахователя е допустим,само при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

        Правните норми,регулиращи правото на застрахователно обезщетение,се определят от действащия към настъпване на застрахователното събитие нормативен акт.В процесния случай застрахователното събитие е настъпило на 17.04.2014 г.На 01.01.2016 г.влиза в сила нов КЗ/обн.ДВ,бр.102 от 29.12.2015 г./,който отмени действащия до този момент КЗ.Изрично с нормата на §22 от ПЗР на КЗ е изключено приложението на новия закон по отношение на застрахователните договори,сключени преди 01.01.2016 г.Няма спор в теорията и съдебната практика,че процесуалните норми имат незабавно действие и по отношение на висящите правоотношения,но само доколкото законът не предвижда друго.В настоящата хипотеза с нормата на §22 от ПЗр на КЗ законодателят е предвидил нещо друго,а именно че за застрахователните договори,сключени преди влизане в сила от 01.01.2016 г. на новия КЗ,се прилага Част четвърта от отменения КЗ,поради което процесуалните предпоставки,обуславящи пораждането и упражняването на правото на иск трябва да се преценяват към момента на настъпване на фактическия състав,при  проявлението на който са възникнали предявените спорни материални права.Процесното ПТП е реализирано при действието на КЗ от 2005 год./отм./,поради което приложима е правната норма на чл.226,ал.1 КЗ/отм./.Същата не урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното упражняване на правото на  иск,каквито са уредени с чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ,поради което предявеният главен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество. 

        С Присъда № 27 от 09.12.2014 г.по НОХД № 529/2014 г.по описа на ВрОС,  влязла в законна сила на 09.11.2015 г. е признат подсъдимия Г.Б.А. - роден на *** ***,ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.04.2014 г. около 18.00 ч. на път II-15 на км 9+378 м."Скорошата" с посока на движение гр.Враца - гр.Оряхово, при управление на МПС, лек автомобил „Нисан" модел „Примера" с рег.№ BP **** ВВ, без да е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0,65 промила алкохол в кръвта си, в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия скорост, в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато превозното средство и в нарушение на чл.150 от ЗДвП - като неправоспособен водач, по непредпазливост е причинил смъртта и телесни повреди на повече от едно лице, както следва: на Г.Г.А. - негова дъщеря, на В.Л.Р., починала на 18.04.2014 год. - негова съпруга и средни телесни повреди на дъщеря си Б.Г.Н., на малолетната М.В.Г. и на В.Ц.Н., изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3 предл. 1, алт.1, предл.2 и предл.4 б."б" алт.2 от НК във вр.чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 4 години "Лишаване от свобода", което наказание да изтърпи при първоначален "Общ" режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61, т.3, във вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.

        Налице е присъда със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК,установяваща факта на извършеното деяние,неговата противоправност  и виновност на дееца.

        Няма спор и относно обстоятелството,че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил "Нисан",модел"Примера" ДКН ВР**** ВВ,собственост на П.С.-племенник на деликвента, към момента на процесното ПТП, по полица №23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г.до 23.02.2015г.Следователно към датата на настъпване на увреждането-17.04.2014 г.ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на виновното лице за настъпване на твърдения застрахователен риск.

        Ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищцата като наследник на починалата в катастрофата Г.Г.А. починала на 17.04.2014 г.-сестра на ищцата.

        Спори се по делото,с оглед възраженията на ответника,по въпроса дали ищцата има право да получи обезщетение във връзка със загубата на своя близък родственик и в какъв размер,както и по въпроса била ли е пострадалата Г.А. с предпазен колан и знаела ли е за обстоятелствата ,че виновният за нейната смърт водач е неправоспособен и е употребил алкохол преди да предприемат фаталното пътуване.

        По тези спорни въпроси са събрани гласни доказателства , назначени са съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.

        С ТР№1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга на лицата,материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането,че това са лицата ,посочени в постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС.В този кръг са деца-включително и отглеждани,родители,съпруг-включително и фактическият.По изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени./т.1 от ТР№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/.

        Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

        В мотивите на ТР е прието,че обезщетението следва да се присъди само тогава,когато може да се направи несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет и продължителност/морални болки и страдания.Отчетено е,че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,са част от най-близкия родствен и семеен кръг,а връзките помежду им се характеризират с взаимно обич,морална подкрепа,духовна и емоционална близост.

        Ищцата,като сестра на пострадалата при пътно-транспортно произшествие Г.А.,не е изключена от кръга на лицата,които имат право да бъдат обезщтетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалия.

        Ето защо когато съдът установи ,че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,справедливо е да се признае право на обзещетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство,а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС-че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

        За установяване на неимуществените вреди,за които претендира обезщетение са ангажирани гласни доказателства-показанията на свидетели.

Свидетелката В.Ф., адвокат по професия,която ищцата през лятото на 2014 г. посетила за правна консултация,споделила със сестра си е била много близка, заедно са живели и се разплакала. Отново потърсила адвокат Ф. за консултация,при промяна на законодателството и споделила,че въпреки че от 2014 г. е минало много време, тя тъгува за сестра си,подтисната е.

Свидетелката Б.А.,близка родина,която често е контактувала със семейството установява наличие на много близки отношения между двете сестри.Б.,като по-голяма се грижела за останалите си сестри и брат. Като по-голяма сестра Б. водела Г. на разходка, къпела я, водешла я на градина,като по-малка.Била отговорна спрямо нея. Г. била най-малка. Б. задоволявала момичешките капризи на Г.. Когато разбрали за катастрофата отишли в болницата.Б. била неадекватна - плачела, изглеждала зле,нямала сили да говори.Смъртта на Г. се отразила зле на Б., ползвала хапчета,изпаднала  в депресия, станала затворена.Казвала,че сестра й и липсва. Б. живеела заедно със семейството си.

Свидетелката Б.Н.,сестра на  Г. ,установява че тя,Г., по-малкият й брат, както и племенничките й /деца на Б./живеели в семейството на родителите й.Преди ищцата Б. да замине за чужбина тя се грижела за тях, тъй като те били малки.Г. била най-малка и затова Б. полагала повече грижи за нея. Когато заминала да работи в чужбина, освен че пращала пари на децата си, тя пращала пари и за другите, за да помага на майка си за отглеждането им. Грижите които полагала Б. за тях се изразявали в пране,готвене, чистене, гладене.Полагала същите грижи към децата, каквито и майката. Б. идвала и отивала в чужбина, не е била постоянно там. Когато си идвала от чужбина носела подаръци на всички. Г. била много привързана към Б.. Искала да излизат заедно, да ходят в парка, на кафе. Б.  се грижела повече за Г., тъй като тя била най-малката и била глезена, така да се каже.

 Когато станала катастрофата Б. била в България. Катастрофата станала на Велики четвъртък и поради Великденските празници Б. си дошла,за да е заедно със семейството,а и за абитуриентски бал на свидетелката.След като разбрала какво се е случило веднага отишла в болницата и била  много разстроена. Такава било в продължение на дни, месеци. Б. се променила като човек след ПТП-то и смъртта на Г.. Станала затворена, изнервена. Говори нормално и в един момент ,се вижда че все едно не е на себе си. Не спира да говори за Г. и продължава да тъгува,тъй като е помагала в отглеждането й,приемала я като дете, не като сестра. Б. често ходи на гробище. Няма празник, на който да не ходи на гробище и да  спомене сестра си и майка си.Според свидетелката,съществувала близка връзка между Б. и Г., тъй като Б. приемала Г. като свое дете.

Свидетелката ,като участник в ПТП,установява,че Г. седяла на предната седалка и мисли,че е била с предпазен колан,но не е сигурна. Когато се качили в колата, за да тръгнат към Борован, не знаели дали баща им е употребил алкохол и затова и тръгнали. Няма как Г. да е знаела, че баща й е употребил алкохол. Преди да тръгнат всички били в къщи - майка й, сестра й Б., и майка й,която готвела мусака. Баща й бил на работа,дошъл си и тръгнали. Не му личало да е пил алкохол. Ако  му личало,майка им нямало да позволи да се качат с Г. в колата.Свидетелката чула от полицаите, че е пил бира, но дали той им е казал, това не знае.Към момента на ПТП-то баща й казвал, че има книжка,но тя не я е виждала. Тогава тя била дете,ученичка.

        Данните изнесени от св.Б.Н.,съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото,предвид роднинските му отношения с ищцата.Те се кредитират изцяло,тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.

        Тези доказателства дават основание на съда да приеме,че между починалата и нейната сестра е съществувала здрава, продължителна и  дълбока емоционална семейна връзка и за понесени сериозни морални болки и страдания от смъртта на сестра й. Тези характеристики дават основание да се приеме,че отношенията им изпълняват критерия"изключителност",въведен с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание и е справедливо да се присъди обезщетение за преживените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сестра й Г.А..

        Признаването на материалноправна легитимация  на ищцата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловено единствено от формалната връзка на родство,а от действителните отношения между нея и сестра й,характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич.

        Ето защо съдът приема,че ищцата е претърпяла пряко,непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен болки и страдания от загубата на своята сестра,които следва  да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.

        Специфичното при неимуществени вреди,особено тези от причиняване на смърт,е че те имат много по-дълго проявление,а в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие.При определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните,вече осъществили се вреди,а и това трайно проявление във времето,обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите.Следва да се отчете,че претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни както на емоционално ниво,така и от гледна точка на очакванията за духовна,материална подкрепа,грижи и внимание.

        Критерий при определяне на размера на обезщетението е принципът на справедливостта,заложен в нормата на чл.52 ЗЗД.Той не е абстрактен,а обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от развитието му и от съществуващата икономическа конюнктура.Поради това при определяне размера на полагащото се обезщетение освен посочените по-горе морални измерения на болката на пострадалите,следва да се отчитат и конкретните икономически условия към настъпване на катастрофата.Стойностният израз на тези фактори са актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.В този смисъл е формираната константна практика на ВКС,според която застрахователните лимити следва да са ориентир и за размера на обезщетенията,които се определят за пострадалите.Това е и функцията им на договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,които всеки застрахован дължи.

        Според разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ,размерът на обезщетението се определя съгласно методиката,утвърдена с наредбата по чл.493а,ал.2 КЗ,който предвижда,че ще се приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт  и телесно увреждане на пострадало лице.

        Съгласно §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018 г./,на която разпоредба е придадено обратно действие,с оглед изричната норма на §96,ал.3,до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката,/според §103 ПЗР на ЗИД КЗ/,същата трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон/обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата на лицата по чл.493а,ал.4 се определя в размер до 5000лв.

        Съдът намира,че подобен подход противоречи на първо място на принципа за определяне размера на обезщетение-този на справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД.

        На следващо място противоречи на европейското право.Видно от §7 от ДР на КЗ,с последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви,между които специалната,касаещи застраховка"Гражданска отговорност"-Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.Относими към процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата,на които се дължи обезщетение и подходът при определяне на размерите му в националното законодателство.

        Предвиждайки,че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение,което е в размер по-малък от лимитите на Директивата,даденото разрешение с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл.9,ал.1  от директивата,според който"Без да се засягат всякакви по-високи гаранции,които държавите-членки могат да предвиждат,всяка държава членка изисква застраховката,посочена в чл.3,да бъде задължителна най-малко по отношение на следните максимални суми:а/в случай на телесно увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие,независимо от броя на пострадалите,б/в случай на имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие,независимо от броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл.226 от КЗ/отм./,възпроизведена е и в чл.492 от КЗ.Според чл.346 от КЗ,застрахователната сума/лимит на отговорност/ е "договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице." Въвеждането на застрахователната сума,като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО,която е част от правото на ЕС,означава,че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания,отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума,възприет с в Директива 2209/103/ЕО.

        Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съвета на ЕС на отправено преюдициално запитване-Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/с докладчик съдия А.А./,в което съдът е отговорил,че "държавите -членки трябва да упражняват своята компетентност        в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право,които уреждат обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства,не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Тълкуването,което съдът дава е,че "Член 3,§1 от Директива72/166 и чл.1параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5,трябва да се тълкуват в смисъл,че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,настъпила при пътнотранспортно произшествие,само до определена максимална сума,която е по-малка от посочените в чл.2 от Втората директива 84/5.

        По силата на ДФЕС и чл.63 от ГПК решението на съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.С оглед становището на СЕС,изразено в т.2 на решението му от 24.10.2013 г. по дело С277/12,се налага извод,че е налице противоречие на §96,ал.1 от ЗИД на КЗ с разпоредбата на чл.1,§2 от Втора директива 84/5,респ. на чл.9,ал.1 от директива 2009/103/ЕО.С последната се кодифицират предхождащите я директиви 72/166/ЕИО,84/5/ЕИО,90/232/ЕИО на Съвета,2000/26/ЕО,както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г./т.1 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО,а по силата на чл.29 от директивата-позоваванията  на отменените директива,посочени по-горе,се считат позовавания на Директива2009/103/ЕО и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.Съобразно разпоредбата на чл.15,ал.2 от ЗНА,както и предвид факта,че Директива 2009/103/ЕО е транспонирана в КЗ,следва да се приеме,че е недопустимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди,чийто възможен долен предел е застрахователната сума,определена в нормативен акт на ЕС,да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право,поради което,с оглед констатираното противоречие,националната норма не следва да се прилага от съда.

        Ето защо,при зачитане на горните актове и решения,съдът приема,че в процесния случай,за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки  и страдания,е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди,съобразен с нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период-април 2014 г.,които съгл.§27 ал.1,т.2 от ПЗР на КЗ са:за всяка събитие  при две или повече пострадали лица до 5000000 лв. и обезщетението дължимо на ищците,следва да се определи по справедливост,по правилата на чл.52 от ЗЗД,без да се съобразява предвидения в §96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер.

        При определяне на размера на обезщетението съдът отчита,че със смъртта на сестра си ищцата е изгубила изключително близък родственик,като съобрази,че болките и страданията ,не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, съобразявайки се с възрастта на починалата към момента на реализиране на произшествието,че споменът за нея е реален и  ищцата трудно превъзмогва мъката си,наличието на духовна и емоционална връзка между двете,интензитета и необратимия характер на понесените болки и страдания,обществено-икономическите условия в страната към момента на проявлението  на вредите,съдът приема,че е справедливо  ищцата да бъде обезщетена за претърпените неимуществени вреди със сума в размер на 60000лв.,който размер съответства на критерия за справедливо обезщетение,съгласно чл.52 от ЗЗД.

        При този правен извод,съдът дължи произнасяне по възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,доколкото поведението на пострадалия не е елемент от престъпния състав и предвид обстоятелството,че претендираното обезщетение,може да бъде намалено,в случай,че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите/чл.51,ал.2 ЗЗД/.

        Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия,дори когато то не съответства на предписаното от закона,а само това,чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.Формирана е практика на ВКС,според която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди,следва да се отчита не само факта на извършеното от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата,но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

        Възражението на ответника,че пострадалата е била без предпазен колан съдът приема за неоснователно.

        От ангажираните специални знания на вещите лица по назначените от съда авто-техническа  и съдебно-медицинска експертизи,които не са оспорени от страните и съдът изцяло кредитира, в процесния случай при скоростта с която са се движили автомобилите, уврежданията по автомобила,в който пострадалата е пътувала на първата седалка предпазната функция на поставен колан е сведена до минимум.Автомобилът е бил оборудван с предпазни инерционни колани.Вещото лице обяснява,че няма категорични данни дали пострадалата Г. е била с предпазен колан,но при скоростта на автомобилите участници в ПТП/единият се е движил със скорост от  90 км/ч,а този в който е била Г.,със скорост от 77 км/ч и е бил напълно смачкан и унищожен/е без значение дали е била с поставен колан,тъй като и да е била той не би могъл да я предпази.

        Вещото лице Д-р  Н.,посочва,че при направения оглед и аутопсия е  описано травматично увреждане,което може да бъде получено от поставен колан,охлузване на корема.Той също сочи,че при скоростта на движение на двете коли е без значение дали пострадалата е била или не е била с предпазен колан.

        В представения препис от присъда по делото е прието,че водачът е бил неправоспособен,а в мотивите е посочено,че е наказван по административен и съдебен ред за това,че управлява МПС,без да е правоспособен водач.

        Възражението на ответника,че пострадалата с поведението си е спомогнала за собственото си увреждане,респ.за увеличаване размера на вредата,тъй като е знаела,че водачът е неправоспособен е неоснователно.

        Тежестта за доказване е на застрахователя,който следва да установи с допустими от ГПК доказателствени средства своето възражение.

        Действително в мотивите на присъдата,представена по делото е посочено,че Г.А. е причинил смъртта на В.Л.Р.,жената с която живее на семейни начала повече от 20 години.С това обстоятелство ответникът е мотивирал възражението си.Съдът приема,че това е само едно предположение,което без ангажиране на съответните доказателства не може да доведе до приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД.

        По възражението за съпричиняване на вредата от пострадалата,която е пътувала в автомобил управляван от водач,употребил алкохол.

        Поради противоречива практика на съдебни състави на ТК на ВКС ,този въпрос е включен в.т.7 на ТР 1/2014 г. от 23.12.2015 г.  на ОС на ТК.

        В тази хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието,но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,респ. за увеличаване размера на вредата.Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

        Прието е за такова рисково поведение,пътуването в моторно превозно средство с водач,употребил алкохол,когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения,по отношение на когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск,или в неговото неоправдано игнориране,това поведение съставлява обективен принос,който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,последица от реализирано пътно-транспортно произшествие.

        За да намери приложение чл.51,ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза,поетият и реализираният иск трябва да са идентични,като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай,но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. 

        От представения по делото заверен препис от присъда е прието,че водачът на автомобила,в който е пътувала пострадалата,е управлявал същия без да е правоспособен водача МПС и в пияно състояние с 0,65 промила алкохол в кръвта си.

        В мотивите на присъдата е отразено,че обвиняемият  е направил самопризнания и наказателният съд  е приел отразената в обвинителния акт фактическа обстановка,според която на 17.14.2014 г.Г.А. преди обяд употребил в дома си алкохол-вино,след което след обяд,заедно с В.Л.Р.,жената с която живее на семейни начала повече от 20 години и с децата си Г.Г.А. и Б.Г.Н. тръгнали на път за с.Борован.

        От страна на ответника не са ангажирани доказателства .

        Съдът приема,че не е установено рисково поведение от страна на Г.-пътуването в моторно превозно средство с водач,употребил алкохол,тъй като то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения,по отношение на когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.Няма данни,че тя е игнорирали риска,поради което не е доказан  обективен принос от нейна страна.

        Възражението съдът приема за неоснователно.

        По изложените съображения,не са налице основания за намаляване на така определения от съда размер на дължимото застрахователно обезщетение.

        На основание чл.84,ал.3 вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва и съдът като отчете §22 от КЗ /нов/ приема,че приложими са нормите на КЗ/отм./,при което,считано от датата на вредоносното събитие-17.04.2014 г.

        При този изход на спора и обстоятелството,че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от осъдения ответник.Така, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,които съдилищата събират събират по ГПК,дължимата държавна такса е в размер на 2400лв.,която ответникът следва да заплати по сметка на ВрОс.

        Следва да бъде осъден да заплати и изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в размер на 200 лв.

        Разноските на ответника следва да се определят по съразмерност с отхвърлена част от иска.Съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК ответникът е сторил разноски за адвокат в размер на 4236 лв.,удостоверени с адвокатско пълномощно и платежен документ,че са изплатени.Внесъл е депозити за вещи лица в размер на 400 лв. или общо разноски в размер на 4636 лв.

        Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1854.40 лв.,определени съразмерно с отхвърлената част от иска.

        Видно от представеният по делото договор за правна защита и съдействие/л.5/,представляващият ищеца адвокат Р.М. от САК е предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ и съдействие-чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,в който случай и на основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв.Р.М.,************ и адрес на дейността:гр.София,ул.***,претендираното минимално  възнаграждение определено по реда на Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения , а именно сума в размер на 2330 лв.и 466 лв. ДДС или общо сума в размер на 2796 лв.

        Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                       Р  Е  Ш  И:

 

        ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Н.,ЕГН**********,*** обезщетение в размер на 60 000лв./шестдесет хиляди лева/за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, свързани със загубата на нейната сестра Г.Г.А.,починала в резултат на ПТП от 17.04.2014 г.,ведно със законната лихва,считано от 17.04.2014 г. като в останалата част до заявения размер от 100 000лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

        Присъдената на ищцата сума да се изплати от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК*** , по следната банкова сметка:

        ***ва инвестиционна банка АД

        ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление  гр.София,1301,р-н ***,ж.к.***, ул.***представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2400 лв./две хиляди и четиристотин /лева.,както и изплатените от бюджета на съда разноски за вещи лица в размер на сумата от 200 лв./двеста лева/.

        ОСЪЖДА Б.Г.Н.,ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. сумата 1854.40 лв./хиляда осемстотин петдесет и четири лева,40 стотинки/разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска.

        ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление  гр.София,р-н ***, ж.к.***, ул.***,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.М.,************ и адрес на дейността: гр.София,ул.***адвокатско възнаграждение в размер на 2796 лв./две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева/.

        РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач в процеса Г.Б.А. ЕГН**********, с адрес:г***.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: