Решение по дело №169/2021 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    ………………/…………………..…,              гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 169 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.С.Д. ***, ЕГН **********, против НП № 436а-324/08.09.2020год. на Директора на ОД на МВР Варна, с което му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото НП, сочи че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебното производство въззивникът се представлява от упълномощен защитник, които заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено изцяло  като акцентира на това, че съставеният АУАН бил изцяло неясен и непълен, не било ясно в какво нарушение е обвинен жалбоподателят. Отделно от това сочи, че жалбоподателят бил сам в района около тенис кортовете и никой не го бил предупредил. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За въззиваемата страна ,редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че НП е постановено в унисон с материалния и процес.закон, че не са били допуснати нарушения на процес. правила, а нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна отправя искане за присъждане на такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2020год. министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-143 с която въвел противоепидемични мерки на територията на Република България считано от 00:00ч. на 21.03.2020год..

На 27.03.2020год. около 17:30ч. въззивникът се намирал в Морската градина на гр.Варна (Приморски парк) в близост до тенис-кортовете. По същото време в градината се намирали няколко екипа на Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна, които извършвали проверки за спазване на противоепидемичните мерки. Същите предупреждавали гражданите, че нарушават противоепидемичните мерки и им разпореждали да напуснат района на морската градина. Много от гражданите изпълнявали разпорежданията и напускали Морската градина. Други обаче не го правели и на същите били съставяни АУАН. В един от екипите участвал св. Ч.. Същият възприел в Морската градина въззивникът, обяснил му че нарушава противоепидемичните мерки и на място му съставил АУАН № 0004355/27.03.2020год.. в който посочил че същият е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал.1, вр. ал.7 от ЗЗ, тъй като в Приморски парк до тенис кортовете изпълнява въведените със Заповед № РД01143/20.03.2020год. на министъра на Здравеопазването противоепидемични мерки.

Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал вписвайки в него че има възражение – имал среща с колега по работа.

В срока по чл. 44 от ЗАНН допълнителни писмени възражения срещу акта не постъпили.

На 08.09.2020год., въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. В него АНО приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, тъй като 27.03.2020год. в 17:30ч. в гр.Варна, Приморски парк било установено, че лицето Д.С.Д. ЕГН ********** се разхожда до „Тенис кортове“ в нарушение на въведена забрана за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с което не е изпълнил въведени със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020год. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал.1 от ЗЗ и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание глоба в размер на 300лв.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна № 365з-1952/24.03.2020год., Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването /последната публикувана и налична на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/, Удостоверение УРИ 365000-11794/18.03.2021год. издадено от началник сектор „Човешки ресурси“ ОД МВР Варна, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Ч., които е очевидец на нарушението. Същият с необходимата конкретика посочи фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото. Същият сочи, че лично е възприел че въззивника е бил в Морската градина в близост до тенис кортовете до централната алея.

В съдебно заседание показания е дал и св. К. (вписан като свидетел в АУАН). Същият заявява, че през март месец 2020год. е бил стажант в Общинска полиция, както и че тогава били писали много актове. Потвърждава, че подписа срещу свидетел №1 в АУАН е негов, но няма спомен за ситуацията и за конкретния случай, поради което и показанията му не допринасят в значителна степен за изясняване на фактическата обстановка.

Писмените материали приложени към АНП, както и тези приобщени допълнително в хода на съдебното следствие съдът кредитира, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- Старши полицай“ в група „Общинска полиция“ по ДЩ към щата на ОД на МВР Варна, оправомощен в съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ. Видно от показанията на св. Ч., а и от приобщеното в хода на съдебното производство удостоверение издадено от началник сектор „Човешки ресурси“, Ч. е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като ст. полицай в група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна.

Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В АУАН е посочено, че лицето в Приморски парк не изпълнява противоепидемичните мерки въведени със заповед на МЗ № РД01143/20.03.2020год. без да се сочи какви точно мерки нарушава въззивника. Видно от съдържанието на цитираната в АУАН Заповед с нея се въвеждат различни противоепидемични мерки. Видно от съдържанието й, считано от 00:00ч на 21.03.2020г. се преустановяват посещенията на паркове градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места; въвеждат се КПП-та на входно-изходните пътищата, през които да се допуска преминаването на лица само в случай на неотложност; въвежда се забрана лица до 60г. да посещават хранителни магазини и аптеки в определен часови диапазон. Действително в т.1 от спомената по-горе заповед е въведена забрана за посещения на паркове и градини, но безспорно наказаният се защитава срещу фактите описани в АУАН, а не срещу тяхната правна квалификация. На следващо място в АУАН е посочено, че въззивникът нарушил разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, която разпоредба е указателна и не регламентират каквито и да било правила за поведение, не вменяват каквито и да било задължения. Нормата на чл. 63, ал.1 от ЗЗ (в редакцията към датата на нарушението посочена в АУАН – 27.03.2020год.) указва, че при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.Посочената в АУАН пък ал.7 изобщо не съществува в закона към датата на нарушението. В края на краищата за какво нарушение и при какви приети за установени факти е била ангажирана отговорността на въззивника с АУАН може само да се гадае. 

Едва в правораздавателния акт (в НП ) е посочено, че въззивникът се разхождал в приморски парк до тенис кортовете в нарушение на въведена със заповед №*** забрана за посещение на паркове , градски градини и т.н. като е посочена и относимата нарушена разпоредба на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, цитирана и точно частта от Заповедта на министъра която се приема от АНО, че е нарушена. Горното обаче е недопустимо и по този начин не би могло да бъде саниран допуснатия от актосъставителя съществен порок при съставяне на акта. Отделен е въпроса, че в НП са изложени факти (въззивникът се разхождал) каквито са относими към посечената от АНО като нарушена норма на чл. 209а от ЗЗ в НП, но не са посочен (не са били установени) в АУАН. Следва да се отбележи, че установяването на едно лице в Морската градина на град Варна (до тенис кортовете) само по себе си не обуславя извод за това, че лицето се разхожда (в какъвто смисъл е издадената със Заповедта на министъра забрана) и това е така защото в градината на гр.Варна има кортове на няколко места (на три места) като някой от кортовете са в непосредствена близост до жилищни сгради. В тази връзка установяването на лице до кортове в близост до жилищни сгради би могло да бъде и поради причина, че лицето се прибира в дома си например или отива на посещение на при свой близък там, което поведение очевидно не попада в обхвата на въведената забрана. Противното би означавало със Заповедта на министъра лицето да бъде лишено от възможността да се прибере в дома си което е меко казано несериозно. Забраната касае  именно разходка и пребиваване в морската градина с развлекателна и/или спортна цел , а не предвижване до дома. Горното изисква най-малкото да се конкретизира в максимална степен мястото на което е бил установен въззивника за да се направи преценка той разхожда ли се в градината или преминава през нея за да стигне до дома си например. Недопустимо волята на актосъставителя и АНО и фактите които стоят в основата за ангажиране на адм. наказателната отговорност на въззивника да бъдат изяснявани едва в хода на съдебното следствие от показанията на актосъставителя, от които се установява, че въззивникът е бил установен до кортовете които са на централната алея в Морската градина и до които няма спор, че жилищни сгради няма. Отделен е и въпроса, че в НП като нарушена е цитирана разпоредба влязла в сила на 09.04.2020год., която дата е след датата на нарушението посочена от АНО, без ясно защо това е така. 

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е бил лишен от възможността да разбере в извършването на какво нарушени е обвинен, при какви приети за установени за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото с акта обвинение от една страна, а от друга с оглед същественото разминаване както от фактическа така и от правна страна в съдържанието на АУАН и НП води на извод, че с НП въззивникът е наказан по непредявено му изобщо обвинение.

Доколкото с НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ (норма която не е посочена като нарушена в АУАН и съдържа в себе си както правило за поведение така и санкция) съдът след преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Посочената норма в редакцията към датата на нарушението посочена в същото (27.03.2020год.) предвижда санкция за този който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. 

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. В т.1 от посочената заповед Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. за първи път от 00:00ч. на 21.03.2020 г. е въведена забрана за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открити и закрити обществени места като в заповедта е посочено, че мерките са в сила до изричната им отмяна. В последствие със Заповед РД -01-239/26.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването е отменена частта от заповедта, касаеща посещението на паркове, градски градини.

Цитираната по-горе Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). Процесната заповед не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесната, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Процесната Заповед на Министъра на здравеопазването е издадена именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същата е оповестена чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намира и понастоящем. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно действие.

От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на актосъставителят се установява по безспорен начин, че на 27.03.2020год. по време на действие на въведената с посочената по-горе заповед, до неопределен кръг от лица, забрана за посещение паркове и градски градини, жалбоподателя се е намирал в морската градина до тенис кортовете, които са до централната алея на градината (кортовете над Летния театър). С оглед на изложеното, въпреки констатираните от съда допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП, се налага извода, че въззивникът Д. е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 13.03.2020год..

В същото време, обаче счете, че извършеното от въззивника деяние изцяло попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, представлява маловажен случай тъй като се отличава със степен на обществена опасност значително по-ниска от останалите първо защото деянието е осъществено в Морската градина на открито място без данни за наличие на други лица в непосредствена близост до въззивника при което очевидно не е била създадена опасност от заразяване на други лица или на самия жалбоподател (което пък се цели да се предотврати с процесната противоепидемична мярка). На следващо място в подкрепа на извода за това, че нарушението е със степен на опасност значително по-ниска от обикновените случаи е и поведението (подхода) на самите контролни органи спрямо нарушителите, който в същност е решаващ в случая при определяне на обществената опасност. Видно от показанията на актосъставителя действията които са били предприети спрямо тях на същата дата и на същото място са били предупреждение и разпореждане за напускане на градината без предприемане на адм.наказателни мерки. АУАН по принцип били съставяни на само на лица които не били изпълнили разпореждането да напуснат градината. Данни такова предупреждение да е било отправено към въззивника не са налице и в тази връзка съвсем основателно в хода на съдебните прения защитата прави възражения за неправилно издаване на АУАН в конкретната хипотеза доколкото очевидно е налице различно третиране на нарушители на едно и също деяние.

На следващо място обсъжданата противоепидемична мярка е била впоследствие отменена (значително преди издаване на НП – пет месеца преди това) и не била въведена отново впоследствие, макар и при влошаване на епидемиологичната обстановка в страната, което налага извод за преоценка от страна на компетентните органи на необходимостта от някои от мерките, при които очевидно е налице дисбаланс между целените резултати и съпътстващия ефект на засягане на жизненоважни процеси у хората.

И на последно място, липсват доказателства по делото, от деянието на въззивника да са настъпили други вредни последици. Прави впечатление също така, че АНО не е ангажирал доказателства въззивникът да е наказван за идентично и за каквото и да било нарушение свързано с противоепидемичните мерки. Няма никакви данни по преписката спрямо него да са влезли в сила други НП. Горното води до извода за инцидентна подобна проява. Следва да бъде посочено, че налагането на административно наказание не е самоцел на закона след като справедливо е предвидена възможност за приложение на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай АНО е надценил обществената опасност на деянието и на самия деец и е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и разрешението дадено в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, същото страда и от пороци които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Разноски се претендират само от въззивника, който в съдебното производство, чрез процесуалният си представител, отправя искане за присъждане на разноски и представя списък на такива.

На свой ред ответната въззиваема страна отправя искане за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) съдът намира искането на въззивника, което е направено и своевременно, за основателно.

Разноски на въззивникът се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. В тази насока е представеното по делото пълномощно за процесуално представителство по настоящото дело подписано както от въззивника така и от адвоката (М.) на 05.03.2021год. съдържащо уговорка за това, че представителството ще се прави срещу възнаграждение в размер на 300лв. като е налице и изявление, че сумата е платена в брой на 05.03.2021год. Налице са и подписи на упълномощител и на адвокат в пълномощното, поради което и в тази част същото има характер на разписка и съобразно константната съдебна практика, удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение в случая не надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000лв. е 300 лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300лв..

Съобразявайки изложеното по-горе съдът, счете направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност за неоснователност и прецени ,че на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 300лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от ОД на МВР Варна на въззивника.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 436а-324/08.09.2020 год. на Директор ОД на МВР Варна, с което на Д.С.Д. ЕГН ********** *** е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Д.С.Д. ЕГН ********** *** сума в размер на 300лв. представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                      СЪДИЯ при РС- Варна