П Р О Т О К
О Л
гр. Хасково, 10.09.2019 година
Хасковският
административен съд в публично съдебно заседание на десети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
При участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора
сложи за разглеждане адм. дело № 822 по описа за 2019 година
докладвано от съдия Василка Желева
на именното повикване в 10:08
часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
„ТЕЦ МАРИЦА-3“ АД – Д.,
редовно призовани за днешното съдебно заседание, се представляват от адв. М.Д.,
надлежно упълномощена с пълномощно за процесуално представителство, приложено към
жалбата.
ЗА
ОТВЕТНИКА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ
„СИГУРНОСТ НА ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕТО И УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИСНИ СИТУАЦИИ“ КЪМ
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, редовно призовани за днешното съдебно заседание,
се явява лично И.А.М. - Директор на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и
управление при кризисни ситуации“ към Министерство на енергетиката, заедно с
адв. Р.И., надлежно упълномощен с пълномощно за процесуално представителство,
приложено към отговора на жалбата, постъпил в съда с вх.№ 5293/19.08.2019 г.
Съдът докладва постъпилия отговор на
жалбата, в който се прави възражение за недопустимост на оспорването.
Адв. Д. – Моля да се даде ход на делото.
Адв. И.– Поддържам направеното от
наша страна възражение за недопустимост на оспорването.
Адв. Д. – Госпожо Председател,
получихме препис от отговора, получихме и копие от административната преписка,
за която установихме, че не е пълна и в тази връзка ще имаме доказателствени
искания.
По отношение на възражението за недопустимост на оспорването, считам че
същото е неоснователно. По същество ответникът твърди, че няма акт, който да
подлежи на обжалване. Писмото на Директора е единственият акт, който е бил
съобщен на жалбоподателя „ТЕЦ Марица-3“ АД и е засегнал неговата правна сфера.
Независимо дали той е създавал права или задължения, или констатира такива, това
е единственото писмо, с което „ТЕЦ Марица-3“ АД е установило, че има право на
по-малко безплатни квоти и задължението му да закупи повече квоти на свободния
пазар. В този смисъл безспорно това писмо е засегнало правната сфера на
жалбоподателя и подлежи на оспорване. Писмото изпълнява характеристиките на индивидуален
административен акт, независимо дали ще приемем, че е по ал. 1, или ал. 2 на чл. 21 от АПК. Освен това същото
създава опасна привидност, че именно това са правата и задълженията на
жалбоподателя. Няма срещу какъв друг акт, действие или бездействие
жалбоподателят да се защити. Писмото е съобщено в качеството на административен
акт.
Адв. И.– Изложили сме много подробни
аргументи за процесуалната недопустимост на жалбата в представения отговор. Това,
което мога да маркирам само накратко е, че въобще не се касае за никакво властническо
изявление на орган, или овластен такъв. Няма
пряка промяна в правната сфера на жалбоподателя от процесното писмо, тъй като последиците,
а именно разпределението на безплатните квоти, въз основа на Директива
2003/87/ЕО и българските актове – Законът за ограничаване изменението на
климата /ЗОИК/ и Наредбата за организация и контрол по изпълнението на
националния план за инвестиции за периода 2013г. - 2020г., изрично указва, че
разпределението на квотите става с решение на Европейската комисия. Писмото на
ответника по жалбата има единствено уведомителен характер до жалбоподателя,
като целта е била той да бъде предпазен от налагане на санкции при неспазване
на ЗОИК, каквито са предвидени при незакупуване на дължимите квоти. Писмото не
променя с нищо правната сфера на жалбоподателя и дори да приемем, че то бъде
отменено, това с нищо няма да възстанови някакви негови права, тъй като нито Директорът
на дирекцията, нито Министерството на енергетиката, нито който и да е друг
орган в Република България може да предизвика такава промяна в правната сфера
на жалбоподателя. Това става с решение на Европейската комисия. Такава практика
има и в българските съдилища.
Адв. Д. – Тук много важното е, че
липсва цялата административна преписка, от която може да установим, че това
твърдение, че има някакво решение на Европейската комисия, за определяне на
безплатно количество квоти за 2018 г., съществува. Напротив, по-важното е, че
липсва писмо на Министерство на енергетиката до Европейската комисия, с националната
таблица за разпределение на безплатни квоти, тоест българският административен
орган е този, който определя безплатното количество квоти, и липсва по делото
каквото и да е било решение на Европейската комисия. Представено е писмо на Европейската
комисия, с което се препоръчва на българския административен орган да приложи или
да коригира своята методология. На следващо място, има писмо на българския
административен орган до Европейската комисия, с което той съобщава на Европейската
комисия, че ако приложи нова методология, това ще представлява прилагане на
обратна сила на административен акт, което ще доведе до съдебни производства срещу
български административен орган. Тоест самият български административен орган
първо е наясно, че той разполага с компетентност, и той я упражнява, и второ,
че при упражняването на тази компетентност, за която е бил призован да я
упражни по определен начин от Европейската комисия, могат да последват съдебно
производства срещу него.
Адв. И.– Понеже материята е много сложна,
може би колегата съзнателно или несъзнателно Ви въвежда в някаква неяснота по
темата. Начинът на уведомяване на операторите става чрез публикация в Независимия
регистър за транзакции на Европейския съюз, където се определят квотите за
всяка година. Тази информация се прехвърля автоматично в Националния регистър и
от там за всяко дружество по оператори се указва какви безплатни квоти е
определила Европейската комисия. Такива доказателства ние сме приложили. Това
са извлечения от Европейския регистър, съответно от националния, който го
повтаря, и това е информацията, която дава Европейската комисия на операторите.
Това не е нарочен акт с решение, с което се казва „квотите на „ТЕЦ Марица – 3“
АД са Х на брой“, а това е унифициран европейски регистър, който цели да
информира всички оператори и държави, които ползват дерогацията, в случая чл.
10в от Директива 2003/87/ЕО. Ако внимателно се прочетат наредбата и закона, изрично
в тях се казва, че разпределението на квотите става от Европейската комисия.
Анализът на процесното писмо никъде не указва на жалбоподателя какво да направи.
Напротив, изрично се посочва, че позицията на българската страна е съвсем
различна, тя е изразена в националния план, изготвен през януари месец, която
позиция не е променена по никакъв начин нито от Министерство на енергетиката,
нито от друг орган, още по-малко това може да бъде направено от един директор
на дирекция, който е държавен служител и не е орган, който да прави такова
властническо изявление. Писмото очевидно има информативен характер и цели да уведоми
жалбоподателя. Такова писмо е изпратено на още 22 дружества-оператори, обжалват
го две дружества, като едното е загубило делото на първа инстанция, точно на
основание процесуална недопустимост.
Искам да поясня, че доказателството, което е посочено под т. 14 в
писмения отговор на жалбата като извадка от Независимия регистър за трансакции
на Европейския съюз („НРТЕС“), се намира на л. 93 и сл. от делото. В него под
т. 31 е вписан жалбоподателят „ТЕЦ Марица-3“ АД и е посочен определения размер
на безплатните квоти в колоната за 2018 г. Това е публикувано и това е начинът
за уведомление на всички оператори. Това нещо автоматично се прехвърля в националния
регистър, от където те могат да го видят. Тази информация е публична. И в Директивата,
и в българските актове, които са транспонирани, се говори за решение на Европейската
комисия, но тя не функционира по такъв начин, да издава нарочен акт за всеки от
операторите, с указание какви са квотите са съответната година, а информацията
се публикува в този единен европейски регистър, от там се прехвърля в
националните регистри и съответно дружествата могат да ги видят там.
СЪДЪТ намира, че въпреки редовното призоваване
на страните, ход на делото в днешното съдебно заседание не следва да бъде даван.
Въз основа на приложените към
жалбата, изпратените като административна преписка от ответника, и приложение
към писмения отговор от пълномощника на последния писмени доказателства, се
установява следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е писмо с изх.№
Е-26-Т-284/19.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Сигурност на
енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ към Министерство на
енергетиката. Със същото жалбоподателят „ТЕЦ Марица – 3“ АД, със седалище в
град Д., се уведомява за посочени в годишния доклад на Министъра на
енергетиката до Европейската комисия за изпълнение на НПИ за 2018 г. (при референтна пазарна цена на емисиите на
парникови газове за 2018 г. от 5,095 евро/EUA) – 137 515 квоти; преизчислени квоти за
2018 г., по посочения от ЕК начин (при референтна пазарна цена на емисиите на парникови газове от 8,93
евро/EUA), които ще бъдат преведени по сметка на
оператора до 30.04.2019 г. – 105 030 квоти, и за разликата между
преизчислените квоти при цена от 8,93 евро/EUA и първоначално посочените в доклада на
Министъра на енергетиката квоти при референта пазарна цена от 5,095 евро/EUA (за допълнително купуване) – 32 485 квоти.
Съдът преценява като основателни направените от страна на ответника в
писмения отговор на жалбата, както и в днешното съдебно заседание, възражения
за недопустимост на оспорването, като намира, че оспореното в настоящото
производство писмо има характер на уведомително такова.
На съдебен контрол по реда на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните
административни актове, както и изрично посочените в чл. 128, ал. 1 от АПК
актове, действия и бездействия на администрацията, а писмото с изх.№
Е-26-Т-284/19.04.2019 г. не попада в нито една от цитираните лимитативно
изброени категории актове на държавни органи. Същото не притежава белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, съобразно която дефиниция административен
акт е волеизявлението на административен орган или на друг, овластен за това орган
или организация, направени в качеството на носители на държавна власт, а властническият
характер на волеизявлението произтича от това, че то едностранно поражда права
и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, както и подлежи на
непосредствена принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда.
Видно от съдържанието му, обжалваното писмо не съдържа властническо волеизявление,
скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда, или да
е в състояние да породи промени в правната сфера на дружеството-жалбоподател, както
и в същото липсва разпоредителна част, която директно да задължава адресата му
да се съобрази с дадени му предписания за поведение, тоест в случая не става
въпрос за неблагоприятен за адресата си индивидуален административен акт, нито
за отказ от издаването такъв.
Съгласно нормативната уредба на Наредбата за организацията и контрола
по изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 г. – 2020 г.,
приета с ПМС №75 от 01.04.2014 г., която съгласно своя § 2 от Допълнителните
разпоредби съдържа мерки по прилагането на чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за изменение на Директива
2003/87/ЕО, и конкретно съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от същата Наредба,
разпределянето на безплатни квоти за емисии на парникови газове за предходната
година на инсталациите, включени в НПИ, се извършва с решение на Европейската
комисия след представяне на доклада по чл. 11, ал. 1. Доколкото от страна на
ответника са представени доказателства за това, че размерът на квотите е публично
обявен в Независимия регистър за трансакции на Европейския съюз /НРТЕС/,
поддържан по реда на чл. 19 и следващи от Директива 2003/87/ЕО, включително относно
квотите на дружеството – жалбоподател „ТЕЦ Марица – 3“ АД, на когото за 2018 г.
са разпределени 105 030 квоти, съдът приема, че оспореното писмо има характер
само на уведомително такова, с което се съобщава за това обстоятелство на дружеството
– жалбоподател, а от самото писмо не произтичат пряко и непосредствено
неблагоприятните за оспорващия правни последици, а именно намаляването размера
на квотите за същата година.
Изложеното налага извода, че липсва годен за съдебно оспорване индивидуален
административен акт, като съдът възприема и становището на ответника за липса
на правен интерес за оспорващия, доколкото както обявяването за нищожно, така и
отмяната като незаконосъобразно на обжалваното писмо, няма да породи в правната
му сфера директен и непосредствен търсения ефект.
Касае се за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване,
което изключва произнасянето по същество, а подадената жалба срещу процесното
писмо се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Водим от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „ТЕЦ Марица-3“ АД, със седалище град Д., насочена против писмо с изх.№ Е-26-Т-284/19.04.2019 г.
на Директора на Дирекция
„Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ към
Министерство на енергетиката.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №
822/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок,
считано от днес за двете страни, с частна жалба пред Върховен административен
съд.
Заседанието приключи в 10:30 часа.
Протоколът се изготви на 10.09.2019 година.
СЪДИЯ:
Секретар: