О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
2513 Година 2018, 28 декември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на двадесет и осми декември две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДИМАНА КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 1358/2018г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 17943/12.12.2018г.
на И.Д.Д., А.Р.Д., С.Р.А. и Д.М.А. за допълване на решение № ІІІ-137/23.11.2018г.,
постановено по възз. гр. д. № 1358/2018г. в частта за разноските. Молителите твърдят,
че съдът се е произнесъл по основателността на искането им за разноски в
мотивната част на решението, но не е постановил изричен диспозитив за тяхната дължимост.
Поради това, настояват за допълване на решението съобразно с изразената от съда
воля.
Препис от молбата е изпратен на ответните
страни – С.Ч.Н., П.И.Н., М.С.Н. и И.С.Н., които правят възражение за
прекомерност и настояват за присъждане на възнаграждение в размер на 535 лева.
След като прецени твърденията на страните
и относимия към молбата доказателствен материал, съдът намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Според т.8 от мотивите
на ТР № 6/2012г. допълването на съдебното решение е способ за неговото
поправяне, който се предприема, когато същото не съдържа произнасяне по целия
въведен спорен предмет. Макар и да е обусловена от разрешаването на повдигнатия
спор, претенцията за разноски има самостоятелен характер и по нея съдът се
произнася само след като бъде сезиран. С нормата на чл.248, ал.1 от ГПК са
очертани две хипотези за промяна на постановения съдебен акт в частта за
разноските, които представляват изключение от общото правило за неоттегляемост
на решението, разписано в чл.246 от ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, в които
съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. В тези
случаи допълването на решението е процесуален способ да се отстрани допуснатата
от съда непълнота при формиране на волята му. Затова законът не изисква от
страната да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, за да упражни
правото си по чл.248, ал.1 от ГПК. Втората хипотеза обхваща случаите, в които
съдът е определил дължимите разноски, но страната прави искане те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за извършването им. В тези случаи
представянето на списък по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка,
за да се развитие производството по изменение на решението в частта за
разноските.
В процесния казус искането на въззивната
страна е за допълване на съдебното решение по чл.248, ал.1, предл.І от ГПК и на
изследване подлежат своевременното му заявяване и наличието на предпоставките
по чл.78, вр. с чл.81 от ГПК. Молбата за допълване на решението е подадена в
срока по чл.248, ал.1 от ГПК и изхожда от надлежни страни, които са направили искането
си за присъждане на разноски своевременно. Поради това, молбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, молбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
настоящия случай окръжният съд се е произнесъл по основателността на искането
за разноски и е фиксирал техния размер в мотивите на решение №
ІІІ-137/23.11.2018г., но е пропуснал да направи това в диспозитива. Поради
това, последният трябва да се допълни съобразно с изразената в мотивите на
решението воля.
Възражението на ответните страни за
прекомерност на претендираното възнаграждение, е неоснователно. Действително,
минималният размер на възнаграждението, определен по реда на Наредба №
1/09.07.2004г. е 535 лева, но в конкретния случай делото се отличава с фактическа
и правна сложност, което налага незначително завишаване на нормативно
установения минимум. Поради, това, съдът приема, че възнаграждението в размер
на 600 лева не е прекомерно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА С.Ч.Н., ЕГН: **********, П.И.Н.,
ЕГН: **********, М.С.Н., ЕГН: ********** и И.С.Н., ЕГН: ********** да заплатят
на И.Д.Д., ЕГН: **********, А.Р.Д., ЕГН: **********, С.Р.А., ЕГН: ********** и Д.М.А.,
ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: