РЕШЕНИЕ
№ 1706
гр. Варна, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110203229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Виола 5” ЕООД против наказателно постановление №03-2201297/
11.01.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което
на „Виола 5” ЕООД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 15000 лева на основание
чл.416 ал.5, вр. чл.415, ал.3 от КТ.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната
му.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, не се
представлява от проц. представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
През месец ноември 2022 г. в ДИТ – Варна постъпил сигнал от ТД на
1
НАП – Варна във връзка с констатации по повод извършени проверки
съвместно с други институции. Един от сигналите се отнасял до обект –
пекарна, находяща се в гр. Варна, пазар „Колхозен“, обект 255, стопанисван
от „Виола 5“ООД. На 14.12.2022 г. преставител на дружеството се явил в ДИТ
– Варна, като представил част от изисканите за проверка документи. Предвид
това на В. Х*** –упълномощено лице била връчена призовка
№2427/14.12.2022г. да се яви и на дата 16.12.2022г. на която да представи
изисани но непредставени от нея документи –подробно описани в протокол
за проверка №ПР2241643/21.12.2022г. На датата описана в призовката не се
явил представител на дружеството.
Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на
жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на
констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.415 ал.3 от КТ
Имуществена санкция в размер на 15000 лв. за административно нарушение
по чл. 415 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. М., показания
на която съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
При проверка на съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът
констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури,
предвидени в ЗАНН: Акта за установяване на административно нарушение е
съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно
изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения
по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на
предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата
обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното
нарушение, установявайки факта, че жалбоподателя не е оказал съдействие на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на
служебните му задължения, кактото е и разпоредбата на чл.415 ал.3 от КТ.
Процесното нарушение се изразява в бездействие на работодателя. В
съдържанието на съставения акт за установяване на административно
нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на
обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна
квалификация по КТ, както и правилно е определено
административнонаказателно отговорното лице. Съгласно разпоредбата на чл.
2
415 ал.3 от КТ който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.
или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. В тази връзка съдът намира, че правилно АНО е наложил
наказание на жалбоподателя като е съотнесъл установеното към хипотезата на
правната норма. В тази връзка съдът намира, че нарушението е доказано по
безспорен начин.
В случая се касае за обективна, безвиновна отговорност на
юридическо лице. Съдът намира, че е следвало жалбоподателя да организира
работата в обекта си съобразно разпоредбите на КТ. Сочените причини за
неизпълнение на това му задължение са ирелевантни.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона
случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите
на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на
виновното длъжностно лице.
Съдът извърши преценка и намери, че правилно от страна на
наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид.
На дружеството на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за
нарушение на чл. 152 от КТ с обжалваното НП е била наложена имуществена
санкция в размер на 15000 лв., много над минималния предвиден в закона
размер.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание не е
взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред. Не са съобразени
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Не е било
съобразено, че нарушението е извършено за първи път. За извършеното
нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ –
3
работодател над минималния размер, предвиден от законодателя. АНО обаче
не е изложил мотиви защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния
размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения,
жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др. нарушения на
трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали
случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са събрани
доказателства за имущественото състояние на дружеството-жалбоподател.
Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е
първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до
предвидения в чл. 415, ал. 3 от КТ минимум- 1500 лева, като намира, че
именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение. С оглед на
всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП следва да бъде
изменено в посока на редуциране на наложената имуществена санкция от 15
000 лева на 2 500 лева
Искания за разноски са направени единствено от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна ДИТ гр.Варна е направила разноски –поискала е
ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера
изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени
едно съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на Д
„ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно
сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 13,33
лева.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №03-2201297/ 11.01.2023г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Виола 5”
ЕООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 15000 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.415, ал.3
от КТ, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА наложеното наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”на 2500 лева.
ОСЪЖДА „В**** 5” ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 13,33 лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5