Решение по дело №180/2018 на Окръжен съд - Перник

         РЕШЕНИЕ № 195

гр. Перник 18.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове: Рени Ковачка

Радост Бошнакова

 

при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Даскалова, възз.гр. дело № 180 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 808/30.10.2017 год., постановено по гр.дело № 1278/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 415 ГПК от „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, гр. Варна против Г.И.Л. иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на дружеството сумата общо в размер на 39.68 лева, представляваща незаплатена цена по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 17.01.2013г., за която са съставени фактури № ***, ***, *** и ***, сключен между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, вземанията по който са придобити от ищеца въз основа на Договор за цесия от 12.05.2016г.

В установения от закона срок решението е обжалвано от „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, гр. Варна, което моли да се отмени първоинстанцинното решение и се постанови ново, с което искът да бъде уважен.

Г.И.Л. не е изразил становище по жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът, „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, гр. Варна, твърди, че ответникът  дължи сумата общо в размер на 39.68 лева, представляваща незаплатена цена по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 17.01.2013г., за която са съставени фактури № ***, ***, *** и ***. Договорът е сключен между ответника и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД. Вземанията, предмет на спора, са прехвърлени на „СГ ГРУП” ООД, което в последствие ги е прехвърлило на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по иска и в насроченото съдебно заседание.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че между „БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилна услуга по абонаментен план „Traffic Unlimited S” за телефонен номер ***. По силата на чл.3 от същия ответникът се е съгласил да заплаща цената на предоставената му услуга в срок от осемнадесет дни след датата на издаване на месечната фактура. Представени са фактури № ***, ***, *** и ***, видно от които ответникът е използвал мобилни услуги на обща стойност 39.68лв.

С договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г., „БТК” ЕАД е прехвърлило на „СГ ГРУП” ООД вземания на прехвърлителя, посочени в приложение № 1.1 и 1.2. В договора е предвидено, че приложение № 1.1 трябва да съдържа списък/таблица с информация за вземанията и всеки един от длъжниците по тях, като приложението е неразделна част от договора. Посоченото приложение не е представено.

В последствие с договор от 12.05.2016г. „СГ ГРУП” ООД е прехвърлило на ищеца вземания, подробно описани в приложение № 1. Видно от последното, предмет на сделката е и вземането, произтичащо от процесните фактури.

С обжалваното решение ПРС е приел, че от ангажираните доказателства не може да се направи обоснован извод, че „БТК” ЕАД е прехвърлило вземанията си, произтичащи от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 17.01.2013г. на „СГ ГРУП” ООД, тъй като договорът за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г. не съдържа индивидуализация на прехвърлените вземания. Съдът е приел, че не е установено, че праводателят на ищеца е сключил посочения в исковата молба и въведен като основание на претендираното вземането договор за цесия и съответно ищецът не се легитимира като носител на възникнало в полза на цедента вземане за главница, представляваща цена на предоставени мобилни услуги в какъвто смисъл е становището на ответника, обективирано във възражението срещу издадената заповед за изпълнение и по което съгласно задължителните указания дадени с т.11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК. Липсата на индивидуализация на прехвърленото вземане по договор за цесия от 29.05.2015г. препятства възможността ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване, че е носител на правото да го реализира, поради което предявеният иск се явява неоснователен.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение неговата законосъобразност, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.

Жалбоподателят поддържа че решението е незаконосъобразно, тъй като по делото не е било спорно, че вземането на „БТК” ЕАД към ответника е било прехвърлено на „СГ ГРУП” ООД.

От събраните по делото писмени доказателства е установено наличието на вземане на „БТК” ЕАД спрямо ответника, произтичащо от договор за предоставяне на мобилни услуги, както и размерът на вземането - 39.68 лв., за която сума са издадени фактурите, описани в исковата молба. Липсват доказателства, а не се и твърди от ответника, че същият е изпълнил задължението си за заплащане стойността на ползваните от него услуги.

Установено е също, че с договор за прехвърляне на вземане от 12. 05.2016г. „СГ ГРУП” ООД е прехвърлило на ищеца вземанията спрямо ответника, за които са издадени процесните фактури. Съобщението за извършеното прехвърляне на вземане, изходящо от цедента, е приложено към исковата молба, препис от която е връчено на ответника и с факта на получаване на исковата молба с приложенията към нея, се счита, че ответникът  е надлежно уведомен за цесията.

Цесионерът по горепосочения договор – „СГ ГРУП” ООД се легитимира като кредитор на ответника въз основа на сключен с „БТК” АД договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г., като в хода на първоинстаниционното производство не е представено приложение № 1.1 към същия, в което са посочени конкретните вземания, които са били прехвърлени от „БТК” АД.

Въззивният съд намира, че при така събраните доказателства, искът се явява основателен. Липсата на индивидуализация на вземанията, прехвърлени от „БТК” АД, не е основание да се приеме, че процесното вземане не е било предмет на цесията, доколкото по делото няма данни, както и не се поддържа, че предмет на цесията е друго вземане против ответника, а и ако има спор относно този факт, то се касае за спор между страните по договора за цесия. От своя страна ответникът като приложения към исковата молба е получил уведомления и за двете цесии - от 29.05.2015г. и от 12.05.2016г. и не е оспорил факта, че те касаят едно и също вземане. С възражението си против заповедта за изпълнение, което правилно е взето предвид от районния съд, ответникът не е оспорил първата цесия, а само е навел възражение, че не дължи на последния кредитор. Липсват негови твърдения, че изобщо няма задължение, произтичащо от договора за предоставяне на мобилни слуги в претендирания размер, за което са издадени фактурите, описани в заповедта по чл. 410 ГПК. След като по делото е установено, че с договора от 12.05.2016г. ищецът по делото е придобил вземането, за което е предявен искът и при липсата на оспорване от страна на ответника на факта на наличие на задължение по договора за предоставяне на мобилни услуги, се налага извод, че така предявеният иск е основателен и доказан.

Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови с друго такова, с което искът да бъде уважен, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените в заповедното разноски, включващи 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Последното по силата на чл. 78, ал.8 ГПК се определя от съда, който не е длъжен да се съобрази с претендирания от страната размер на това възнаграждение. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски пред двете инстанции в общ размер на 435 лв.

Във връзка с изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 ОТМЕНЯВА решение № 808/30.10.2017 год., постановено по гр.дело № 1278/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.И.Л. ***, ЕГН **********, че дължи на „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Струга” № 31 сумата от общо 39.68 лева, представляваща незаплатена цена по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 17.01.2013г., за която са съставени фактури № ***, ***, *** и ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5878/2016г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА Г.И.Л. ***, ЕГН ********** да заплати на „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Струга” № 31 сумата от 75 лв., представляващи направени разноски в заповедното производство и 435 лв., представляващи направени в исковото производство разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

 

Членове :