РЕШЕНИЕ
№ 78
гр.Поморие,
27.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 10 февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 727 по описа за
Постъпила е искова молба от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД гр.София,
чрез пълномощника адв.М.В. от БАК
против ответника Х.Г.Х. ***.
Твърди се от ищеца, че в качеството си на застраховател по договор за
застраховане на имущество сключен под формата на полица „Каско+” сключен с „Г.-БГ“ООД
за собствения на дружеството л.а. „Тойота Авензис“ с рег.№..... заплатил на
дружеството сумата 824,39 лв. , представляваща застрахователно обезщетение за
нанесени щети на застрахования автомобил
от ответника при ПТП допуснато виновно от него с управляваното от него ППС с
животинска тяга. Твърди се, че ответникът, след като бил поканен отказал
доброволно да заплати на ищеца така изплатеното от него застрахователно
обезщетение. За така заплатеното
обезщетение по заявление на ищеца била издадена заповед №258/16.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 518/2019г. по описа на ПРС за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу която ответникът подал възражение. Иска се да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 824,39 лева за парично вземане произтичащо от суброгационна претенция; 307,95 лв.
обезщетение за забава за периода от 04.11.2015 г. до 10.07.2019 г. ;
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
11.07.2019г., за които суми е издадена заповед №258/16.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 518/2019г. по описа на ПРС за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Претендират се и направените по делото разноски, както и
разноските в заповедното производство. Представя доказателства.
Предявените обективно
съединени искове са с правно основание
по чл.422 от ГПК, вр. с
чл.213,ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, не
е подал отговор на исковата молба. Не
сочи доказателства.
Ищецът в с.з. се представлява от
процесуален представител адвокат, поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Ответникът се явява в с.з. редовно
призован. Признава предявеният срещу него иск. Сочи, че не е заплатил сумата,
поради липса на парични средства.
Предявеният от ищеца иск за
установяване на вземането, е допустим, предвид това ,че e
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение №258/16.07.2019
г. по ч.гр.д. № 518/2019г.по описа на ПРС и искът е предявен в срока по чл.415
от ГПК .
За
да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид
следното.
Между страните не е спорно, че на 28.07.2015 г., ответникът с управляваното
от него пътно превозно средство с животинска тяга допуснал ПТП, при което
виновно причинил щети на л.а. „Тойота Авензис“ с рег.№....., собственост на „Г.-БГ“ООД
гр.Велико Търново, което се установява от представения протокол за ПТП
№1565157/28.07.2015 г.Не се спори между страните, че за посочения по-горе
автомобил е сключен представения договор за застраховка „Каско+“ във формата на
застрахователна полица №440114172000153/23.12.2014 г. със срок на действие от
24.12.2014 г. до 23.12.2015 г.. Не се спори, че по повод нанесената щета на
автомобила, при ищеца е заведена представената преписка по щета №44010311505523,
по която е извършен опис на щетите и е издаден представеният ликвидационен акт
от 30.07.2015 г. за изплащане на сумата 809,39 лв. като обезщетение по
процесния застрахователен договор. Не се спори, че ищецът в качеството си на
застраховател е заплатил по цитирания договор за застраховка, за възстановяване
на нанесената от ответника щета, обезщетение в размер на сумата
809,39 лв., преведени на „О.А.Г.“
ООД гр.Варна за извършения ремонт на автомобила, видно от представените
възлагателно писмо изх.№671/26.08.2015 г., фактура 4760/01.10.2015 г. и
платежно нареждане за групово плащане от 12.10.2015 г. с приложения към него
опис. След заплащане на застрахователното обезщетение по договора ищецът
поканил ответника с представената регресна покана, получена от последния
04.11.2015 г., видно от обратната разписка, да му заплати сума в общ размер
824,39 лв. от които 809,39 лв. заплатено застрахователно обезщетение и 15 лв.
Предвид
така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи
следните правни изводи: Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ ( отм.), която разпоредба е действала към момента на действие на договора за застраховка и
заплащане на обезщетението по него и поради това приложима в отношенията между
страните, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
в случая за да е основателен иска, следва да
установи от ищеца при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
обстоятелства, а именно:виновно причиняване на щета на трето лице-
застрахован по договор за застраховка с ищеца, от ответника с
управляваното от него превозно средство, размера
на щетата, както и обстоятелството на изплащане на щетата на третото лице. В
случая между страните не се спори относно факта на настъпилото ПТП
между ответника и третото лице, застрахован по процесния застрахователен
договор , както и че същото е
настъпило по вина на ответника, а също и относно вида и характера на
причинените в резултат от ПТП повреди по лекия автомобил , а
също и относно тяхната стойност, доколкото не са оспорени представените от ищеца писмени
доказателства в тази насока , а именно договор за
застраховка „Каско+“ сключен между ищеца и „Г.-БГ“ООД, констативен протокол за
ПТП, ликвидационен акт и опис на уврежданията по МПС,
от които се установяват нанесените от
ответника повреди по автомобила на правоимащото лице и стойността на
необходимите ремонтно възстановителни дейности за тяхното отстраняване. За възстановяване
на причинените
на третото лице имуществени вреди, ищецът в изпълнение на задължението си
по договора за застраховка е
заплатил е
заплатил обезщетение в общ размер на 809,39 лв., което
обстоятелство също не се оспорва и се установява от представеното по делото платежно
нареждане. След заплащането на
обезщетението ,за ищеца е възникнало правото по чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) да иска
от причинителя на вредата заплатената по
договора за застраховка сума, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски . Предвид така изложеното , съдът прие , че искът е доказан по основание и следва да
се уважи в претендирания размер от 824,39, лв., от
които 809,39 лв., представляващи стойността на изплатеното от застрахователя
на третото лице обезщетение по застраховка „Каско+“ и 15 лв. ликвидационни разходи
представляващи, обичайни разноски.
Предвид уважаването на иска ,следва да се уважи и
акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
307,95 лв., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума от 04.11.2015
г. – датата на поканата до 10.07.2019 г., както и следва да се уважи иска за
присъждане на законната лихва от 11.07.2019 г. -датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане . Основателно е и на основание
78,ал.1 ГПК следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на направените
по делото разноски както следва : в настоящото производтсво 225 лв., от
които 150 лв. адвокатско възнаграждение и 75 лв. д.т. и в заповедното
производство по ч.гр.дело № 518/2019г.по описа на ПРС в размер на
175 лв., от които които 150 лв. адвокатско
възнаграждение и 25 лв. д.т..
Мотивиран
от изложеното Поморийски районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х.Г.Х. с ЕГН**********, с адрес ***,
съществуването на вземане в полза на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С.,ул...,
ЕИК..., представлявано от К.Ч. и Б.П, чрез пълномощника адв.М.П.В. с адрес ***, по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №258/16.07.2019 г.
по ч.гр.д. № 518/2019г. по описа на ПРС ,
за сумата 824,39 лева (осемстотин двадесет и четири лева 39 ст. ) за
парично вземане произтичащо от суброгационна претенция за
изплатена щета по договор за застраховка „Каско+“ сключен във формата на застрахователна полица
№440114172000153/23.12.2014 г. ; 307,95 лв.( триста и седем лева 95
ст.)
обезщетение за забава за периода от 04.11.2015 г. до 10.07.2019 г. ;
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
11.07.2019г.
ОСЪЖДА Х.Г.Х. да заплати на „ДЗИ- Общо
застраховане” ЕАД, гр.София 225 лв. представляващи
направени разноски по настоящото дело .
ОСЪЖДА Х.Г.Х. да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане”
ЕАД, гр.София
175
лв. представляващи направени разноски в
производството по ч.гр.дело 518/2019г. по описа на Районен съд гр.Поморие.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :