Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54
гр. Сливен, 10. 03. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесети февруари, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Р. Желева, като разгледа докладваното
от административния съдия административно
дело № 410 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба,
подадена от „Анпона“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Х. Д.“ № **, представлявано от у. А.Д.П., против Ревизионен акт
/РА/ № Р-02002019000125-091-001 от 18.07.2019 г., издаден от органи по
приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите
/НАП/ – Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 170 от 25.09.2019 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление /ЦУ/ на НАП.
В жалбата си жалбоподателят
твърди, че е установено, че за процесния период е закупил стоки – о. я., от
земеделски производители срещу представени фактури и издадени фискални бонове,
които стоки са транспортирани до Р Гърция, продадени са и цената е получена по
банков път. Счита, че неправилно в ревизионния акт закупените стоки са приети
като разход по придобиване на стоките. Посочва, че за 2017 г. реалните разходи
по придобиването на стоките са: за петролни продукти – 4 489,60 лева, за
други– 3 828,17 лева, и за външни услуги – 332,02 лева. Твърди, че не е
ясно защо административният орган приема, че не са отразени вярно стопанските
операции за покупка на стоките. Моли РА да бъде отменен в частта за следните
задължения: корпоративен данък за периода от 21.08.2017 г. до 31.12.2017 г.
главница – 30 514,48 лева, и лихва – 4 009,58 лева. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена. Уточнява, че не оспорва отразените в РА размери на главници и лихви
като математически изчисления, отчетна стойност на изписаните о. я. като
математическо изчисление, размер на данъчната печалба като математическо изчисление.
Ответникът
по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна,
моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на обжалвания РА и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1566 лева.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На „Анпона“ ЕООД е извършена ревизия за установяване
на задължения на дружеството за корпоративен данък за периода от 21.08.2017 г.
до 31.12.2017 г. Основната дейност на дружеството е търговия на едро с плодове
и зеленчуци.
Извършената на „Анпона“ ЕООД ревизия е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02002019000125-020-001 от 08.01.2019
г., издадена от Началника на Сектор при ТД на НАП Бургас, изменена със Заповед
за изменение /ЗИ/ на ЗВР № Р-02002019000125-020-002 от 08.04.2019 г. и ЗИ на ЗВР
№ Р-02002019000125-020-003 от 14.05.2019 г., издадени от Началника на Сектор при
ТД на НАП – Бургас. ЗВР и ЗИ на ЗВР са подписани с електронен подпис. С
горепосочената ЗВР е възложено ревизията да бъде извършена от А. Т. М. – г.и. по п. /р. на р./, и С. Х. С. – и. по
п.. ЗВР е връчена на „Анпона“ ЕООД на 14.01.2019 г. по електронен път.
Заповедите за изменение на ЗВР, с които първоначалният тримесечен срок за
извършване на ревизията е продължен до 14.06.2019 г., са връчени на „Анпона“
ЕООД съответно на 09.04.2019 г. и 14.05.2019 г. по електронен път.
Възложената ревизия е извършена от определените с
горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на
основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02002019000125-092-001 от
20.06.2019 г., с който въз основа на установените при ревизията факти и
обстоятелства и в резултат на извършените действия и направените изводи, е
предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 20.06.2019 г. РД е подписан с
електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „Анпона“ ЕООД на 20.06.2019
г. по електронен път.
Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-02002019000125-091-001 от 18.07.2019 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
РА е издаден от: Д.И. В. на длъжност Н. с., в качеството на възложил ревизията,
и А. Т. М. на длъжност г. и. по п., в качеството на р. на р. РА е подписан с
електронни подписи от издателите си. РА е връчен на „Анпона“ ЕООД на 19.07.2019
г. по електронен път. С РА за периода
от 21.08.2017 г. до 31.12.2017 г. са установени задължения на „Анпона“ ЕООД за
корпоративен данък за 2017 г. в размер на 33 881,77 лева /от които
декларирана сума 2 029,68 лева/ ведно с лихви за просрочие в размер на 4 461,46
лева /от които 266,13 лева за закъснение за декларирания корпоративен данък/,
изчислени към 18.07.2019 г. От органите по приходите е установено, че: през
ревизирания период в „Анпона“ ЕООД са осчетоводени фактури за закупени о. я. на
обща стойност 318 521 лева от следните доставчици: ЗП И. Н., ЗП Б. Н., ЗП Ф.
К., „СААМИ 2014“ ЕООД, ЗП Н. К., ЗП Ф. А., „АДИ НОВ СТИЛ“ ЕООД и ЗП Б. Д.; дружеството
не стопанисва търговски и складови обекти и няма наети лица по трудови или
извънтрудови правоотношения; подадена е годишна данъчна декларация по чл. 92 от
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2017 г., в която е
декларирана данъчна печалба в размер на 20 296,77 лева и дължим корпоративен
данък в размер на 2 029,68 лева; извършени са насрещни проверки на доставчиците,
контрагенти на „Анпона“ ЕООД, от които са постъпили писмени обяснения, според
които същите не са продавали о. я. и нямат никакви взаимоотношения с „Анпона“
ЕООД; от ревизираното лице не са представени складови разписки, транспортни
документи и приемо-предавателни протоколи. Въз основа на извършените проверки,
ревизиращият екип е приел, че не са налице реални доставки, както и че отразените
в счетоводството на дружеството фактури не отразяват вярно извършени стопански
операции, тъй като на практика такива не са осъществени. Счетено е, че разходите
за доставки, които не са реално извършени, не са документално обосновани по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което не се признават за данъчни цели,
и е прието, че на основание чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 23, ал. 2, т. 1
от ЗКПО, следва да се увеличи финансовия резултат за периода със стойността на
разходите по фактури, неотразяващи стопанските операции. Въз основа на тези
констатации органите по приходите са увеличили финансовия резултат на
дружеството за 2017 г. със стойността на непризнатите разходи в общ размер на
318 521 лева, определен е размер на данъчната печалба - 338 817,77
лева, и корпоративен данък в размер на 33 881,77 лева. Начислени са и лихви за
просрочие, на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
РА е обжалван от „Анпона“ ЕООД по административен ред
в частта на допълнително установените с РА задължения за корпоративен данък за
2017 г. в размер на 31 852,09 лева ведно с лихви за просрочие в размер на
4 195,33 лева. С Решение № 170 от 25.09.2019 г., издадено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК
от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
ЦУ на НАП, обжалваният РА е потвърден в частта, в която са установени
допълнителни задължения на „Анпона“ ЕООД за корпоративен данък за 2017 г. в
размер на 30 514,48 лева ведно с лихви за просрочие в размер на
4 009,58 лева, и отменен в частта, в която са установени допълнителни
задължения на „Анпона“ ЕООД за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1 337,61
лева ведно с лихви за просрочие в размер на 185,75 лева. Решаващият орган е
анализирал удостовереното в процесните фактури; направил е извод, че не е
доказано действителното извършване на доставки на о. я. на жалбоподателя и че
правилно органите по приходите са приели, че процесните фактури не отразяват
вярно стопанските операции, поради което разходите за тях не са документално
обосновани; но е счел, че не е определен правилно размерът на дължимия
корпоративен данък, тъй като при определяне размера на корпоративния данък за
2017 г., финансовият резултат за периода следва да се увеличи с отчетната
стойност на продадените /изписаните/ о. я., придобити по процесните фактури -
305 144,78 лева, а не с общата стойност на закупените о. я. по фактурите -
318 521 лева. Решението е връчено на „Анпона“ ЕООД на 26.09.2019 г. по
електронен път. Жалбата срещу ревизионния акт в потвърдената му част е подадена
чрез изпращане по пощата на 09.10.2019 г.
От съдържащите се в административната преписка
документи е видно, че физическите лица: Н.С. К., Ф. М. А., Ф. А. К., Б. Х. Н., И.
Н. П. и Б. Д. Д. /посочени като доставчици на ревизираното лице/ са земеделски
производители, но от същите са представени писмени обяснения, в които са заявили,
че не са издавали процесните фактури и не са имали взаимоотношения с „Анпона'“
ЕООД. По отношение на търговците: „СААМИ 2014“ ЕООД и „АДИ НОВ СТИЛ“ ЕООД /посочени
като доставчици на ревизираното лице/, са представени писмени обяснения от
управителите на двете дружества, в които те отричат да са имали търговски
взаимоотношения с ревизираното дружество.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д.Т. - Ч.
с в. и. о., с. с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно,
обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице дава заключение, че: представените в ТД на НАП копия фактури за
закупени о. и опис на фактури за покупка на о. за периода 21.08.2017 г.-
31.12.2017 г. са общо 34 броя, по които фактури има редица несъответствия:
относно фактури от ЗП Б. Д., Б. Д. декларира пред ТД на НАП, че в предмета му
на дейност не фигурира отглеждане на я., не е продавал о. я. на фирма „Анпона“,
няма разплащания с дружеството; относно фактури от ЗП Н. К., фактурите нямат
последователност в номерата, Н. К. декларира пред ТД на НАП, че е регистрирана
като ЗП с отглеждане на ж. - к., няма никакви взаимоотношения с фирма „Анпона“,
не е продавала о. и не е получавала суми от дружеството; относно фактури от ЗП Ф.
А., фактурите нямат последователност в номерата, Ф. А. декларира пред ТД на
НАП, че произвежда сливи, череши и ябълки, няма никакви взаимоотношения с фирма
„Анпона“, не е продавал о. я. на фирма „Анпона“, няма разплащания с
дружеството; относно фактури от ЗП И. П., фактурите нямат последователност в
номерата, И. П. декларира пред ТД на НАП, че произвежда зеленчуци, няма никакви
взаимоотношения с фирма „Анпона“, не е продавал о. я. на фирма „Анпона“, няма
разплащания с дружеството, положените подпис и печат на документите не са
негови; относно фактури от ЗП Б. Н., Б. Н. декларира пред ТД на НАП, че няма
никакви взаимоотношения с фирма „Анпона“, не е продавал о. я. на фирмата, не е издавал
и подписвал документи за продажба на продукция; относно фактури от ЗП Ф. К., фактурите
нямат последователност в номерата, Ф. К. декларира пред ТД на НАП, че не е
производител или търговец на никаква земеделска продукция, няма никакви
взаимоотношения с фирма „Аппона“, не е продавала о. я. на фирма „Анпона“, не е
издавала фактури, няма разплащания с дружеството; относно фактури от „Саами
2014“ ЕООД, нито една от касовите бележки, приложени към фактурите, не е
издадена с датата на фактурата, а с месеци разлика, като в счетоводството на
„Анпона“ плащането е отразявано като платено в брой на деня на фактурата, в
някои от касовите бележки е отразена продажба на б., а не на я.; в търговския
регистър „Саами 2014“ ЕООД е публикувало, че не е упражнявало търговска дейност
през цялата 2017 г., „Саами 2014“ ЕООД декларира пред ТД на НАП, че няма никакви
взаимоотношения с фирма „Анпона“, не е продавало о. я. на фирма „Анпона“,
фирмата няма касов апарат и назначен персонал; относно фактури от „Ади нов
стил“ ЕООД: и трите фактури, издадени от това дружество, са от м. 09.2017 г.,
но касовите бележки, приложени към фактурите, са с дата от м.май 2016 г.,
когато още „Анпона“ ЕООД не е съществувало; във фактура № 139/19.09.2017 г.
няма изписан кой е купувачът, а описаните 580 кг. о. я. с единична цена 12 лева
не правят изписаните във фактурата 6380 лева; „Ади нов стил“ ЕООД декларира
пред ТД на НАП, че основната дейност на дружеството е фризьорски услуги, не е продавала
о. я. на фирма „Анпона“; в публикувания в TP ГФО на „Ади нов стил“ ЕООД е
отразено, че всички приходи на дружеството за цялата 2017 година са в размер на
2 000 лева от извършени услуги, в постъпления на парични средства от
отчета за парични потоци също са записани като получени от клиенти 2 000
лева; нито една от гореописаните 34 броя фактури не е описана в дневник за
покупки към справката декларация по ЗДДС на „Анпона“ ЕООД; дружеството не е
подало в ТД на НАП декларация по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на
физически лица - за покупката на о. от земеделски производители; отчетната
стойност на продаденото количество о. е 305 144,86 лева; липсват представени
придружителни или други документи, свързани с покупката, извозването, складирането
и съхранението на о.; през 2017 г. дружеството не е разполагало със собствени
или наети складови помещения, няма назначени работници или изплатени суми по
граждански договори за положен труд от други лица; по представените договори за
наем на товарни автомобили, няма отразени разходи за наем; в счетоводството на
дружеството за цялата 2017 г. е отразена като разходи за материали сумата 8
317,77 лева, от които: 4 489,60 лева за петролни продукти и 3 828,17 лева за
други разходи за материали; за външни услуги дружеството е платило общо 332,02
лева; във финансовия резултат на дружеството за 2017 г. са отразени като
разходи: - отчетна стойност на продадените стоки – 308 148,70 лева, включително
и 305 144,86 лева от о.; - разходи
за материали – 8 317,77 лева, от които 4 489,60 лева за петролни продукти и 3
828,17 лева други разходи за материали; - разходи за външни услуги - 332,02
лева.
В хода на съдебното дирене са събрани и свидетелски
показания на свидетеля Д.А.Д. /с. на у. на дружеството-жалбоподател/, според
които: б. му се е договарял с клиенти по телефона; присъствал е на някои от
разговорите и е чувал, че се договаря за цена, качество и къде да се направи
срещата, която почти винаги е била в гр. С. след като се случвала сделката,
стоката се натоварвала, плащало се на човека, който е докарал стоката, той давал
документ - фактура с касова бележка, след което за стоката се изготвяла фактура
за износ; хората, които са доставяли стоката, не са искали да подписват други
документи, освен фактурата; я. се получавали в кашони; не е имало помещение, в
което да съхраняват я.; не е имало склад; я. са били държани в бус.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и след изчерпване на процедурата по обжалване на РА по административен
ред.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният РА е издаден от компетентни органи.
Издателите на РА са оправомощени органи и са в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същите са имали валидни квалифицирани електронни
подписи към датата на издаване на РА и РА е подписан от лицата, които са
посочени като негови издатели. РА е издаден в писмена форма и има изискуемото
от чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК,
неразделна част от РА е съставеният, на основание чл. 117 от ДОПК, РД. При
издаване на РА са спазени процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Ревизионното
производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия и е приключило в
указаните от ДОПК срокове. Издателите на ЗВР, на ЗИ на ЗВР и на РД са имали
валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния
документ и изброените ЗВР, ЗИ на ЗВР и РД са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени.
Ревизионният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон.
От събраните по делото доказателства, включително и от
заключението на вещото лице, е установено по несъмнен начин, че определените с
РА в обжалваната му част задължения на „Анпона“ ЕООД са установени
законосъобразно по вид и размер.
Спорът между страните
е дали процесните фактури документират действително извършени доставки на о. я.,
съответно документално обосновани ли са свързаните с тях и отчетени от
жалбоподателя разходи. В тази връзка съдът счита за неоснователни твърденията
на жалбоподателя, че по делото е установено, че за процесния период е закупил
стоки – о. я., от земеделски производители и че административният орган неправилно
е приел, че не са отразени вярно стопанските операции за покупка на стоките. Въпреки
изрично указаната доказателствена тежест, от жалбоподателя не са представени
доказателства, от които да се направи обоснован извод за реално извършване на
доставките по процесните фактури. От доказателствата по делото е установено, че
лицата, посочени като доставчици на жалбоподателя, са заявили, че не са
издавали процесните фактури, не са имали взаимоотношения с жалбоподателя и не
са получавали суми от него. Липсват придружителни или други документи, свързани
с покупката, извозването, складирането и съхранението на о.те я.. Не са
представени приемно-предавателни протоколи, складови разписки, стокови
разписки, пътни листи или други съпътстващи доставките документи. През 2017 г. жалбоподателят
не е разполагал със собствени или наети складови помещения, няма назначени
работници или изплатени суми по договори за положен труд от други лица. От
заключението на вещото лице е установено, че по процесните фактури има редица
несъответствия: фактурите нямат последователност в номерата; лицата, посочени
като доставчици по процесните фактури, не са извършвали дейности по продажба на
о.; по отношение на част от фактурите, касовите бележки, приложени към тях, не
са издадени с датата на съответната фактура, а с месеци разлика, като в
счетоводството на жалбоподателя плащането е отразявано като платено в брой на
деня на фактурата; в някои от касовите бележки е отразена продажба на б., а не
на я.; по отношение на друга част от фактурите, касовите бележки, приложени към
тях, са от дата, когато ревизираното лице не е съществувало; в част от
фактурите липсват реквизити; налице е несъответствие между стойностите по
фактурите и стойността на приходите, отразени в годишния финансов отчет на едно
от дружествата, посочени като доставчици; процесните фактури не са описани в
дневника за покупки към справката декларация по ЗДДС на жалбоподателя; по
представените договори за наем на товарни автомобили, няма отразени разходи за
наем. Въз основа на установените факти, съдът счита, че правилно от органите по
приходите е обоснован извод, че процесните фактури не отразяват вярно
стопанските операции, поради което разходите за тях не са документално
обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
Гореизложеното не се
променя от събраните свидетелски показания, които освен, че се преценяват като
заинтересовани в полза на жалбоподателя, не могат да обосноват неговата защитна
теза, тъй като са лишени от конкретика.
По изложените
съображения, законосъобразно е извършено преобразуване в посока увеличение на финансовия резултат на ревизираното
дружество, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, в който е предвидено, че не се
признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на ЗКПО. Правилно е определен и размерът на дължимия
корпоративен данък за 2017 г. /30 514,48 лева/, като финансовият резултат за
периода е увеличен с отчетната стойност на о.те я. по процесните фактури - 305
144,78 лева, съобразно правилото на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. От
жалбоподателя не се оспорва размера на изчислените в РА лихви за просрочие.
По изложените съображения, обжалваният ревизионен акт
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му, и същият не страда от пороци,
обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в
размер на 1566 лева е основателна. Размерът на дължимото юрисконсултско
възнаграждение е 1566 лева, определено по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата,
защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1566
лева.
Воден от гореизложеното и на чл. 160 от ДОПК, Административен съд– Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Анпона“ ЕООД с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. Д.“ № **,
представлявано от у. А.Д.П., подадена против Ревизионен акт №
Р-02002019000125-091-001 от 18.07.2019 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите– Бургас, в частта, в
която е потвърден с Решение № 170 от 25.09.2019 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
НАП, с който са установени задължения на „Анпона“ ЕООД за корпоративен данък за
периода от 21.08.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 30 514,48 лева ведно с
лихви за просрочие в размер на 4 009,58 лева.
ОСЪЖДА „Анпона“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Х. Д.“ № **, представлявано от у. А.Д.П., да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно
управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1566 /хиляда петстотин шестдесет и шест/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: