РЕШЕНИЕ
№ 78
гр.Варна, 26.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 05.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от
съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 62 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Постъпила е въззивна жалба от С.Г.Я.
*** решение № 1007/ 18.12.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 1041/2018
г. в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея срещу
„ОЗК Застраховане“ АД- гр.София иск за присъждане на сумата 197000 лева,
представляваща разлика над присъдените 3000 лв до претендираните 200000 лв като
обезщетение за претърпени при ПТП от 28.02.2014 г. неимуществени вреди, с молба
за отмяна на същото и за постановяване вместо него на ново решение, с което
бъде уважен искът изцяло, ведно с присъждане на направените за двете инстанции
съдебни разноски, в т.ч. на адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ.
Ответникът по жалбата – „ОЗК
Застраховане“ АД - гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си
представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните
разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени
бележки.
Съдебният състав на АС-Варна по
оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
частично основателна.
Пред Окръжен съд Варна e предявен
иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на
КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, от С.Г.Я. от с.Сава за
заплащане на сумата 200 000 лева, претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на внучка й Р В Г следствие на ПТП,
допуснато по вина на К И К, признат за виновен с влязла в сила на 01.11.2016 г.
присъда по НОХД № 489/2015 г. на Окръжен
съд Варна-НО, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП – 28.02.2014 г. между деликвента и ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба, ищцата излага, че в резултат от смъртта на
внучка си е претърпяла и продължава да
търпи неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки, страдания и травма от
внезапната й загуба, за компенсирането на които счита, че има право да получи
застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност, сключена с
ответното дружество.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане”,
ЕИК *********, със седалище гр.София е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като твърди, че ищцата няма право на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като не е налице трайна житейска връзка и особена
близост с починалата. Направено е възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, поради шофиране под въздействие на алкохол и без поставен
обезопасителен колан.
Варненският апелативен съд, с
оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява, че с влязла в
сила присъда по НОХД № 489/2015 г. по описа на ОС Варна, Кирил Илиев Киров е
признат за виновен за това, че на 28.02.2014 г. в гр. Варна при управление на
лек автомобил м.„Мазда 3” с рег. № В
1818 РК е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта
на Росица Великова Господинова. От представените удостоверения за родствени
връзки и за раждане се установява, че починалата е внучка на ищцата.
Съобразно разпоредбата на чл.300
от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието
осъществяване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД
№489/2015 г., поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите,
свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Между страните не се спори, а и
от представените по делото доказателства се установява, че към датата на
настъпване на произшествието, водачът на
л.а. „Мазда 3” с ДК№ В NNNNN РК е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” в
ЗАД „ОЗК Застраховане” АД.
Въззивните оплаквания са сведени
до наличието на активна материалноправна легитимация у ищцата да претендира
обезщетение за неимуществени вреди с оглед качеството й на баба на починалото
лице.
Разрешението на спорния пред
настоящата съдебна инстанция въпрос е
обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението
по него общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието,
че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Отчетено е, че според традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен
и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи,
че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №
5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
За установяване на
неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение, са ангажирани гласни
доказателства – показанията на свидетелките: И В - дъщеря и св. С И – внучка на
ищцата С.Я., от които се установява, че между последната и починалата й внучка Р Г е била
налице силна емоционална и духовна връзка, съпътствала целия им съзнателен
живот. Ищцата е отгледала и се е грижила с много любов за внучка си, докато е
било малка, а по-късно се е грижила и за нейните деца, като е била много
привързана към нея. Ищцата страдала много тежко от смъртта на внучка си, като
не можела и досега да я преживее; прехвърлила мъката по нея на другата си
внучка, която започнала да нарича Р. Съдът намира, че свидетелските показания следва
да бъдат кредитирани изцяло, тъй като са основани на непосредствени възприятия
относно фактите до които се отнасят, не са опровергани от насрещната страна и
няма основание за съмнение в достоверността им.
Тези доказателства дават
основание на съда да приеме, че между починалата и нейната баба е съществувала
здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка, както и че
въззивницата е понесла и продължава да понася сериозни морални болки и
страдания от смъртта на внучка си. Това налага
извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №
4/61 г. и ППВС № 5/69 г., като въззивницата
получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Признаването на
материалноправна легитимация на въззивницата да търси обезщетение за претърпените
неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство,
а от действителните отношения между нея и внучка ѝ, характеризиращи се с
особено силна привързаност и взаимна обич.
Ето защо настоящият състав
намира, че въззивницата е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на
пострадалата, които следва да й бъдат възмездени
по реда на чл.52 ЗЗД.
Застраховката "Гражданска
отговорност" е сключена с полица 23113000732987/04.03.2013 г. и по силата
на § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в
сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015
г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито
данни по делото няма. Ето защо, съдът намира, че при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в чл.266 КЗ (отм.) - за
всяко събитие при едно пострадало лице до 2000000 лв.
Действително в § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален
размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които
попадат бабите и дядовците, като е придадено обратно действие за съдебните
претенции, предявени след 21.06.2018 г. Настоящият съд обаче намира, че
претенцията, макар и предявена на 05.07.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй
като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането, са приложими само за произшествията, в
резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали
след влизането му сила, а именно след 01.01.2016 г. След като искът е с
основание чл.226 от КЗ /отм./, няма как да се прилагат разпоредби от сега
действащия КЗ.
Дори да се приеме, че
разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, настоящият
състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл.1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1
предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
на пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите. Разпоредбите на посочената
директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г.
/отм./ (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните
минимални застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при
едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече
пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко
събитие. Съгласно Решение на
СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās
tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда
на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на
ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страниете членки, в т.ч.-
РБългария съгласно чл.633 ГПК.
При констатиране на противоречие
между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята
компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити
правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение
евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед
на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да
е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред. Ето защо, приложими спрямо ищцата за
последиците от процесното ПТП от 28.02.2014 г. са нормите на чл.266 КЗ /отм./,
като действителният размер на претърпените от нея морални вреди бъде съобразен
с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период
– септември 2014 г.: за всяко събитие при едно пострадало лице до 2000000 лв.
Съдът като съобрази съществувалата
между ищцата и пострадалата й внучка дълбока духовна и емоционална връзка,
интензитета и необратимия характер на претърпените от ищцата болки и страдания
следствие смъртта на любимата й и непрежалима внучка, обществено -
икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, както и
правилото по чл.52 – ЗЗД за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди "по справедливост", намира, че обезщетение в размер на 80000 лева,
би възмездило справедливо претърпените от ищцата вреди.
Доколкото поведението на
пострадалата, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото
производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното
обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за
настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД). Един от елементите на фактическия
състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и
поведението на пострадалия. С ангажираните специални знания на вещите лица се
установява, че леталният изход би настъпил с или без ползване на предпазен
колан от починалата, а степента на алкохол в кръвта е била 0.3 промила, т.е.
пострадалата, не е била алкохолно повлияна. По изложените съображения, не са
налице основания за намаляване на така определения от съда размер на дължимото
застрахователно обезщетение.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното решение в отхвърлителната му част за горницата от 3000
лева до 80000 лева, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
друго, с което в полза на ищцата се присъдят допълнително /над присъдените от
първата инстанция/ още 77000 лв, ведно със законна лихва върху същата главница
за период три години преди завеждане на исковата молба – т.е. считано от
05.07.2015 г. до окончателното й заплащане предвид направеното от ответника
възражение за давност. Решението се отменя и в частта за дължимите от ищцата
разноски за разликата над сумата 1965.91 лв до 5841.05 лв. Решението следва да
се потвърди в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата от 80000 лв до 200000 лв.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ на л.71,
сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2-ЗА, в полза на пълномощника на
въззивницата следва да се присъди на основание чл.38, ал.2 от ЗА допълнително адвокатско
възнаграждение за първата и за въззивната инстанция в минимален размер общо на 5560 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнително в полза
на съда държавна такса върху уважената част от иска в размер на 4620 лв за
двете инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата дължи на въззиваемото
дружество съобразно отхвърлената част от жалбата сумата 203.28 лв – съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Воден от горното и на основание
чл.271, ал.1 – ГПК съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1007/18.12.2018
г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.1041/2018 г., в частта с която е отхвърлен
предявеният иск от С.Г.Я., ЕГН **********,*** ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК
*********, със седалище гр.София, с правно основание чл.226 - КЗ (отм.) за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 3000
лв до 80000 лв, както и в осъдителната част за дължими от ищцата разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска за разликата над сумата 1965.91 лв до
5841.05 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане”,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул. „Св.София” №7,
ет.5, да заплати на С.Г.Я., ЕГН **********,***, допълнително сумата 77000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внучка
й Р В Г в резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2014 г. по вина на К И К, признат
за виновен с влязла в сила на 01.11.2016 г. присъда по НОХД № 489/2015 г. по
описа на Окръжен съд Варна, при наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП – 28.02.2014 г. между деликвента и ответника
ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ведно със законната лихва върху същата сума, считано
от 05.07.2015 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с
която е отхвърлен искът по чл.226 КЗ
(отм.) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
горницата над 80000 лв. до 200000 лева
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане”,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул. „Св.София” №7,
ет.5 да заплати допълнително в полза на бюджета на съдебната власт по сметката
на Апелативен съд – Варна, сумата 4620 лева, представляваща дължима държавна
такса върху уважената част от иска и жалбата на основание чл.78 ал.6 - ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане”,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул. „Св.София” №7,
ет.5 да заплати допълнително на адвокат С.Б.С., адвокат при Адвокатска колегия
Варна, с адрес гр.Варна ул. „Райко Жинзифов” № 52, ет.1, ап.2, сумата 5560 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред първата и въззивната инстанции, на основание чл.38, ал.2,
във връзка с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С.Г.Я. ЕГН ********** ***
заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес
на управление ул. „Св.София” №7, ет.5, сумата 203.28 лева, представляваща съдебни
разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението е влязло в сила в
необжалваната му осъдителна част.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.