РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Добрич, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20223230100409 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е след като Окръжен съд Добрич е постановил Решение
№ 15 от 03.02.2022 г. по в.гр.д. № 583 по описа на съда, с което е обезсилил
Решение № 260342 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 745 по описа на Районен съд
Добрич и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Подадена е искова молба от Р. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 68, срещу С. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул.
„***“ № 21, с която са предявени обективно съединени искове.
С първия се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1200, 00 лева, представляваща парична равностойност на МПС
марка „***, с рег. № ТХ****Х.
С втория се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 300, 00 лева за ремонт на накладки, реле, регулатор, огледала,
филтърна кутия на МПС марка „***, с рег. № ТХ****Х.
С третия се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 500, 00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване,
за периода от 18.09.2017 г. до 10.11.2017 г.
В искова молба с вх. № 5638/11.03.2020 г., уточнена с молба с вх. №
7796/21.05.2020 г., с молба с вх. № 2688/06.10.2021 г. и с молба с вх. №
3033/26.10.2021 г. се твърди, че ищецът е собственик на МПС марка „***, с
1
рег. № ТХ****Х. Излагат се твърдения, че последното е било отнето от
владението на ищеца от неговия внук – Р. Р.. Впоследствие ответникът е
„взел“ процесното превозно средство от внука на ищеца, като му дал 200 лева.
С. С. от своя страна го е ремонтирал и го е продал на С. К. на 18.09.2017 г. за
сумата от 700 лева. Последният го е продал на трето лице. Процесното МПС е
било върнато на ищеца на 10.11.2017 г. от полицията. Твърди се също, че след
връщането му е направен ремонт на накладки, реле, регулатор, огледала,
филтърна кутия, в размер на 300 лева. Ремонтът се е оказал неуспешен.
Според ищеца, превозното средство е било негодно за ползване към момента
на връщането му.
В отговора на исковата молба се твърди, че претенциите не са
доказани. Сочи се, че през месец юли 2017 г. внукът на ищеца се е обадил на
ответника. Предложил му е да закупи МПС марка „***, с рег. № ТХ****Х.
Заявява се, че С. С. е придобил владението върху вещта срещу сумата от 200
лева от Р. Р., който предал и големия талон на превозното средство.
Ответникът е ремонтирал процесното превозно средство и го е продал за
сумата от 700 лева на С. К., на 18.09.2017 г. Последният го е продал на трето
лице. Вследствие на възникнал конфликт между страните и образувана
прокурорска преписка, ответникът е установил последният владелец на
процесното превозно средство и му е платил сумата от 900 лева, за да получи
вещта. Така, превозното средство е предадено от ответника на полицията, а
оттам и на ищеца. Излагат се твърдения, че във връзка с отнемането на вещта
от владението на ищеца е била образувана прокурорска преписка с №
315/2018 г. на Районна прокуратура Добрич за обсебване. Същата е била
прекратена поради смъртта на дееца Р. Р..
Прави се искане претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
Ищцата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат
Е. В., която поддържа исковата молба.
Пред първоинстанционния съд ответникът се явява лично и с
процесуалния си представител адвокат Д. Н., която пледира за отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 45 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД.
По иска с правно основание по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати равностойността на процесното МПС, е в тежест на
ищеца да докаже извършването на деянието от ответника – увреждането на
вещта, противоправността на деянието, твърдените имуществени вреди и
тяхната стойност, причинна връзка между деянието и вредите. Субективният
2
елемент – вината, не подлежи на доказване, тъй като за наличието
законодателят е установил оборима презумпция в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
По иска с правно основание по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати ремонта на процесното МПС, е в тежест на ищеца да
докаже извършването на деянието от ответника – увреждането на вещта,
противоправността на деянието, извършения ремонт на вещта (накладки,
реле, регулатор, огледала, филтърна кутия) и неговата стойност, причинна
връзка между деянието и вредите. Субективният елемент – вината, не
подлежи на доказване, тъй като за наличието законодателят е установил
оборима презумпция в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
За доказване на претенциите ищецът ангажира писмени и гласни
доказателствени средства.
По делото не е спорно, а и от приложените свидетелства за
регистрация част I и II се установява, че АТВ марка „***, с рег. № ТХ****Х е
собственост на ищеца.
С протокол за доброволно предаване от 07.11.2017 г. по преписка №
315/2018 г. на Районна прокуратура Добрич ответникът е предал процесното
АТВ, свидетелство за регистрация част I и ключ за превозното средство.
Видно от разписка за върнати вещи, на 10.11.2017 г. ищецът е получил
вещите в Първо РУ – град Добрич.
От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че към момента процесното АТВ не е в добро техническо
състояние поради некачествени заварки на рамата. Стойността на
подменените части възлиза на 185 лева. Според вещото лице, пазарната
стойност на процесното АТВ през месец септември 2017 г. е била 770 лева, а
към настоящия момент е 660 лева.
Съдът приема заключението в частите на отговорите по т. 2, т. 7 за
стойността на процесното МПС към месец септември 2017 г. и по т. 9. В тази
част изводите на експерта са обективни и професионално формулирани. В
останалата част обаче изводите на експерта не са обективни, тъй като почиват
на предположения и се основават на свидетелските показания на страните.
Поради тази причина съдът счита, че не следва да бъдат ползвани при
формиране на фактическите констатации.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства. Като
свидетели бяха разпитани Г.М. – братовчед на ищеца, С.Д. – син на ищеца, С.
К. и Н.К. – зет на ответника.
От показанията на свидетеля М. стана ясно, че процесното АТВ е
било предоставено на ответника от внука на ищеца, който се казва Р..
Последният разказал на свидетеля, че е оставил АТВ-то на ответника, защото
са му трябвали пари. След това помолил свидетеля да го закара до ответника,
за да вземе обратно вещта.
Свидетелят Д. разказа, че е купил процесното АТВ за баща си Р. Р..
3
С.Д. обясни, че шест месеца преди смъртта на сина си е заминал за
Шотландия. Тогава превозното средство е било в добро състояние. По-късно,
докато е бил в Шотландия, научил, че синът му е предал превозното средство
на ответника срещу пари. Върнал се в България и заварил превозното
средство в много лошо състояние.
С. К. заяви, че е купил процесното АТВ от ответника. Към момента на
продажбата е било в добро състояние и без повреди. В тази връзка свидетелят
подчерта, че е управлявал превозното средство до град Варна. Свидетелят
разказа, че е сменил филтърната кутия на АТВ-то. Направил е и други
подобрения. След известно време го е продал в добро състояние на друго
лице. По-късно с него се е свързал разследващ полицай. След като открил
човека, на който е продал превозното средство, са уговорили среща на
паркинга на магазин „Метро“ в град Варна. Там АТВ-то е било върнато в
добро състояние на ответника, като на предаването са присъствали също
свидетелите К. и К., както и разследващ полицай.
Свидетелят Н.К. разказа, че е придружавал ответника, когато внукът
на ищеца му е продал АТВ-то за сумата от 200 лева. Предаването е станало
пред дома на последния, който им предоставил и талони на превозното
средство. Тогава АТВ-то не е било в движение. До магазина на ответника е
било дърпано. Наложило се да ремонтират превозното средство, като
сменили части за около 210 лева. След това са го продали на С. К. през месец
септември 2017 г., а той го е препродал. Свидетелят обясни, че превозното
средство им е било предадено на паркинга на магазин „Метро“ в град Варна
от неизвестно лице, на което ответникът е платил 900 лева. Към момента на
получаването му, АТВ-то е било в добро състояние и е можело да се движи
на собствен ход. Н.К. заяви, че са транспортирали процесното АТВ на
платформа, тъй като е нямало регистрационни табели. Показанията на
свидетеля К. напълно кореспондират с обясненията на ответника.
Съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля Д. в частта
относно състоянието на превозното средство към момента на предаването му
на ответника. Стана ясно, че свидетелят е заминал за Шотландия шест месеца
преди смъртта на сина си – 18.09.2017 г. Следователно последните му
впечатления от състоянието на вещта са отпреди заминаването му, който
момент обаче е отдалечен във времето от релевантния за настоящия процес –
предаването на вещта. Затова в тази част показанията му не могат да бъдат
ползвани от съда.
В останалата част показанията на свидетелите са ясни и не съдържат
противоречия, поради което съдът ги възприема при формиране на
фактическите констатации.
Съдът счита, че претенциите по чл. 45 от ЗЗД са неоснователни. По
делото не бяха ангажирани доказателства за състоянието на процесното
превозно средство към момента на предаването на вещта на ответника от
внука на ищеца и към момента на връщането на ищеца - 10.11.2017 г., които
4
са релевантни за установяване наличието на твърдените увреждания.
Заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза отразява
състоянието на вещта към един много по-късен момент – близо три години
след връщането на ищеца. В периода от връщането на вещта във владение
на Р. Р. до предявяването на исковата молба и изготвяне на експертизата е
изминал значителен период от време, който при отсъствието на други
доказателства не позволява да бъде изведен извод за действителното
състояние на АТВ-то към 10.11.2017 г.
Липсват и доказателства, от които да се направи извод, че
ответникът е причинил каквито и да е увреждания на превозното средство.
Дори напротив, от гласните доказателствени средства се установи, че е
ремонтирал превозното средство преди да го продаде на свидетеля С. К.. След
тази продажба вещта е бил препродадена на трето неустановено по делото
лице и след това е предадена на ответника в присъствието на полицейските
органи. Вещта е била във владение на различни лица в периода до връщането
на ищеца. Последният не успя да докаже кое от тези лица е причинило
увреждания, поради което двата иска с правно основание по чл. 45 от ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание по чл. 59 от ЗЗД е в тежест на ищеца да
докаже, че е собственик на процесната вещ; че се е обеднил, тъй като не е
могъл лично да ползва вещта, както и размерът на дължимото обезщетение;
че за периода от 18.09.2017 г. до 10.11.2017 г. процесната вещ е ползвана
изцяло от ответника; че ответникът се е обогатил в този период; връзката
между обедняването и обогатяването, т. е. обедняването и обогатяването да
не са в пряка причинно-следствена закономерност, а да произтичат от един
общ факт или от обща група факти (ППВС № 1 от 1979г.).
Предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е неоснователен. От приложената
прокурорска преписка и свидетелските показания по категоричен начин се
установи, че ответникът не е ползвал процесното АТВ в периода от
18.09.2017 г. до 10.11.2017 г. Същото е било продадено на свидетеля С. К. на
18.09.2017 г., след което последният го е продал на трето неустановено лице.
След това превозното средство е върнато на ищеца на 10.11.2017 г. След като
ответникът не е ползвал вещта през процесния период от 18.09.2017 г. до
10.11.2017 г., то искът по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Всичко изложено обосновава извод за отхвърляне на претенциите за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1200, 00 лева, представляваща парична равностойност на МПС марка
„***, с рег. № ТХ****Х;
300, 00 лева за ремонт на накладки, реле, регулатор, огледала, филтърна
кутия на МПС марка „***, с рег. № ТХ****Х;
500, 00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване, за
периода от 18.09.2017 г. до 10.11.2017 г.
5
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника се поражда правото да
му бъдат заплатени направените разноски.
Ответникът е представил списък по чл. 80 от ГПК за разноски в
размер на 600, 00 лева – адвокатско възнаграждение.
Релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника е неоснователно,
тъй като претендираното възнаграждение е съобразено с броя на съдебните
заседания и броя на разгледаните искове – чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 вр. с чл. 7, ал. 9,
вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При това положение и с оглед изхода на делото, в тежест на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат възложени разноски в размер
от 600, 00 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 68, срещу С. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул.
„***“ № 21, иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1200, 00 лева,
представляваща парична равностойност на МПС марка „***, с рег. №
ТХ****Х.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 68, срещу С. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул.
„***“ № 21, иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300, 00 лева за
ремонт на накладки, реле, регулатор, огледала, филтърна кутия на МПС марка
„***, с рег. № ТХ****Х.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 68, срещу С. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул.
„***“ № 21, иск с правно основание по чл. 59 от ЗЗД, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500, 00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на МПС марка „***, с
рег. № ТХ****Х, за периода от 18.09.2017 г. до 10.11.2017 г.
ОСЪЖДА Р. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“
6
№ 68, да заплати на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „***“ № 21,
сумата от 600, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по гр.д. № 409 по описа на Районен съд
Добрич за 2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7