№ 36292
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110120909 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Производството е образувано по искова молба на К. Й. П., ЕГН ********** срещу „И.А.М.“
АД, ЕИК ********, с която са предявени както следва: установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, евентуално
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 50 лв. (частично от 600 лв.), представляваща недължимо платена сума по договор
за паричен заем № 3263344 от 02.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 28.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че на 02.07.2018 г. сключил с ответника договор за паричен заем №
3263344, по който му била отпусната сумата от 1250 лв., дължима на месечни вноски. В чл.
4 от процесния договор страните уговорили, че договорът за заем ще бъде обезпечен с
гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита, като били предвидени и условия, на които следва да отговарят
поръчителите. В чл. 4, ал. 2 от договора страните уговорили, че в случай на неизпълнение
на задължението за осигуряване на поръчителство в срока по чл. 4, ал. 1, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 600 лв., платима разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски. Ищецът твърди, че поради неосигуряване на обезпечение по
договора, му била начислена неустойка по чл. 4, ал. 2 от същия в размер на 600 лв. Твърди,
че е погасил изцяло сумата по сключения договор за заем преди подаване на исковата молба.
Сочи, че процесната неустоечна клауза – чл. 4 от договора, има за цел заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК. Твърди, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като така
договорена, при непредоставяне на обезпечение, неустойката излиза извън присъщите й
1
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и
не е ясно какви точно вреди би покрила, с позоваване на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Твърди, че клаузата заобикаля и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като сумата за неустойка би следвало да бъде включена в ГПР, а като не е сторил това,
ответникът е заобиколил забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения, че
неустоечната клауза по чл. 4 от договора е изцяло неравноправна и нищожна и на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, както и тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. С оглед нищожността на неустоечната
клауза, ищецът твърди, че сумата, платена по същата, е получена от ответника без
основание. Ето защо моли клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора да бъде прогласена за
нищожна на заявените основания, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 50 лв. – частично от 600 лв., заплатена по нищожна клауза за неустойка. Ищецът
моли съда да се произнесе в мотивите си по действителността на процесния договор за заем.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че съединяването на установителен иск с осъдителен е
недопустимо поради идентичност на предмета на спора, както и че липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск, когато страната може да предяви осъдителен иск, с оглед
на което моли за прекратяване на производството като недопустимо. Сочи, че ищецът прави
опит за изначално разместване на доказателствената тежест, непредставяйки доказателства в
подкрепа на твърденията в исковата молба, а в тежест на ищеца е да докаже валидно
облигационно правоотношение, чрез представяне на процесния договор за паричен заем, с
позоваване на Решение на СЕС от 19.12.2019 г. по съединени дела С-453/18 и С-494/18, § 54
и Решение на СЕС от 7.11.2019 г. по съединени дела С-419/18 и С-483/18, т. 68. Счита, че
исковата молба е нередовна, тъй като не е внесена държавна такса, а съдът неправилно е
постановил определение по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от внасяне на
държавна такса. Прави се искане на основание чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото
дело към гр. д. № 21789/2023 г. и за постановяване на общо решение, с оглед тъждество
между страни и предмет на спора по двете дела. По същество се оспорва, че клаузата за
неустойка е нищожна на сочените от ищеца основания. Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5
ГПП по отношение на претендираните от насрещната страна разноски.
Във връзка с оплакванията на ответника за недопустимост на производството и за
нередовност на исковата молба съдът приема, че същите са неоснователни. За ищеца винаги
е налице интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна,
респективно на отделна негова клауза, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните
по нищожния договор или клауза от него. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на
даденото по нищожния договор или клауза от него не е недопустимо, тъй като с решението
по иска по чл. 55 ЗЗД ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по
2
отношение на нищожността на договора или на отделна негова клауза с оглед на това, че
мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува
правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, респективно на отделна
негова клауза, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор или клауза
от него. На следващо място, исковата молба не е нередовна - държавна такса не се дължи,
тъй като ищецът е освободен от внасянето й с определение № 19845 от 05.06.2023 г., която
преценка е направена от съда след представяне на актуална и надлежно попълнена
декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в оригинал, като по данните дали ищецът има възможност
да заплати държавна такса съдът е изложил мотиви в определението си, като не намира за
нужно да ги преповтаря, респективно да отменя определението си. В допълнение –
изложените в отговора на исковата молба факти относно имущественото състояние, с което
ответникът обосновава искането си за преразглеждане на въпроса относно дължимата
държавна такса, не касаят настоящия ищец.
Неоснователно е искането на ответника за присъединяване на настоящото производство към
гр. д. № 21789/2023 г. Служебно извършена справка по електронната папка на другото дело
установи, че се касае за правоотношение между страните, възникнало от друг договор за
заем, с оглед което и освен съвпадение между страните не се констатира да е налице
основание за извършване на това съединяване, а освен това компетентен да извърши
съединяването е съдът, пред който е образувано първото дело, което не е настоящото. Не е
налице и хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК - делата имат за предмет различни
правоотношения.
Разпределение на доказателствената тежест:
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда
основание да приеме, че е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за
паричен заем № 3263344 от 02.07.2018 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
600 лв. в случай на непредоставяне от заемателя на обезпечение съгласно условията на ал. 1,
чл. 4 от договора и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да върне на ищеца сумата от 50 лв., предявена като частичен иск от сумата от 600 лв.,
представляваща недължимо платена сума по оспорената клауза на чл. 4, ал. 2, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата. По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 02.07.2018 г. между
страните е бил сключен договор за паричен заем № 3263344, съдържащ оспорената клауза
със соченото в исковата молба съдържание; 2/. че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора е
нищожна на заявените с исковата молба основания - че със същата се заобикаля изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че същата накърнява добрите нрави, т. е. че
накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото
обогатяване, че е наравноправна клауза.
3
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването
на процесната сума, а в тежест на ответника – наличие на основание за задържането й.
Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за
решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици
на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава
възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат
доказателства.
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото фактите, че на 02.07.2018 г. ищецът е сключил с
„И.А.М.“ АД договор за паричен заем № 3263344, по силата на който му е предоставен заем
в размер на 1250 лв., в чл. 4 от договора страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество
– гарант, което предоставя гаранционни сделки, като на основание чл. 4, ал. 2 от договора на
ищеца е начислена неустойка, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или
друг вид обезпечение, посочени в съответния договор, както и че ищецът е заплатил по
процесния договор за заем сума за неустойка в общ размер на 652,35 лв.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира за основателно направеното с исковата молба доказателствено искане – на
основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи копие от договор за
паричен заем № 3263344 и погасителен план към него, като в тази връзка намира за
неоснователно направеното от ответника искане за задължаване по чл. 190 ГПК на ищеца да
представи договор за паричен заем № 3263344, в подкрепа на твърденията, изложени в
исковата молба, доколкото в отговора на исковата молба не се оспорва сключването на
договора и в задължение на кредитора е да го представи.
Следва да бъде уважено искането по чл. 190 ГПК на ответника за задължаване на ищеца да
представи СЕФ към договора за паричен заем с оглед твърденията на ответника, че
документът е бил изготвен в един екземпляр и е предоставен на ищеца.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи справка от счетоводството си
за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по
кредита, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на К. Й. П. по договор за
паричен заем № 3263344, следва да се остави без уважение, доколкото ответникът вече е
представил справка от счетоводството си за извършени плащания, а отделните разписки за
плащанията следва да са в държане на ищеца.
Искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на ищеца пред Дирекция
„Регистри“ при БНБ, на база на което да бъде предоставена справка относно всички
4
сключени договори за паричен заем между страните и месечното движение по тях, следва да
се остави без уважение, тъй като не е относимо за разрешаване на настоящия спор, който се
отнася до конкретно сключен между страните договор за паричен заем.
Искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза следва да се остави без
уважение, тъй като не е необходимо за изясняване на спора на този етап от производството.
Представените от ответника писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими,
относими и необходими за разрешаване на спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 15.11.2023 г. от 11:30 часа , за която дата и час
страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от ответника писмени доказателства – справка за извършени
плащания по Договор за паричен заем № 3263344/02.07.2018 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „И.А.М.“ АД на основание чл. 190 ГПК в срок до първото по
делото открито съдебно заседание да представи копие от Договор за паричен заем №
3263344 от 02.07.2018 г. и погасителен план към него, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца К. Й. П. на основание чл. 190 ГПК в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да представи копие от Стандартен европейски формуляр към
Договор за паричен заем № 3263344/02.07.2018 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение
съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
5
инстанция. УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
ПРЕПИС от отговора на ответника и от настоящото определение да се връчи лично на
ищеца на посочените в служебно изготвена справка от НБДН постоянен и настоящ адрес на
ищеца (предвид обстоятелството, че адв. З. е с отнети права, считано от 04.08.2023 г.), който
може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6