Гр. Кюстендил 03.03.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на тети февруари две хиляда и шестнадесета година, в състав:
Председател:П. Деянов
при секретаря: Н.С..
като разгледа докладваното от съдия Деянов административно - наказателно дело № 1276 по описа на КРС за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.Обжалвано е Наказателно постановление № 747/03.02.2015 година на Началник на Митница – Югозападна , с което на А.Р.Н. , роден на 11.08.196 год в Република Румъния с постоянен адрес Република Румъния, *** за извършеното нарушение сна чл.11а , ал.1 от Валутният закон във вр. с чл.2 , ал.1 и чл.9 , ал.1 от Наредба № Н -1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната парични средства,благородни метали,скъпоценни камъни и изделия със и от тях и осъществяване състава/както е записано в самото НП/ на чл.18 ал.1 от Валутен Закон на основание чл. 18 , ал.1 от Валутния закон във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000,00 лв./ хиляда лева / и на основание чл.20 , ал. 1 от Валутният закон са отнети в полза на Държавата: Парични средства в размер на 15,940 британски лири – левова равностойност в размер на 39,285,00 лева.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.Р.Н., поради което обжалва същото в законоустановения срок. Сочи , че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити по ЗАНН, като липсвало и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Оспорва извършването на административното нарушение, по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Моли за отмяна на НП.Решението по НАХД-300/2015 година на КРС е отменено от КАС с влязло в сила решение № 269/215 год. Въз основа на това решение делото е върнато за ново разглеждане и събиране на доказателства относно начинът по които е установено нарушението и на нарушителят са разяснени правата и задълженията след като последният както се сочи в АУАН и НП е ***.
След повторното разглеждане на делото и анализ на събраните писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН № 525/09.10.2014 г. и издаденото въз основа на него НП № 747/03.02.2015 година е привлечен към административно-наказателна отговорност жалбоподателя А.Р.Н. , за това , че на дата - 09.10.2014 г. около 16:00 ч. на изходящо трасе „леки автомобили” при митнически пункт „Гюешево” – Република България на излизане от страната ни жалбоподателят не е декларирал парични средства пред митническите органи в размер на 15,940 британски лири – левова равностойност в размер на 39,285,00 лева.Стореното от нарушителят АНО квълифицирал като нарушение на чл. 11а ал.1 от Валутният закон и осъществяване състава на чл.18 ,ал.1 от Валутният закон. Намерената недекларирана валута е открита след извършване на щателна проверка от митническите служители и сканиране на автомобилът с който нарушителят се движел. Валутата била укрита във фабрични кухини на автомобила а не в изработени специални тайници. Общо намерената валута в размер на 15,940 британски лири , с левова равностойност 39,285,00 лева. Поради това , че не била декларирана по надлежният ред била иззета и задържана с разписка № 0023320/09.10.2014 год. За така иззетата сума не се представя митнически манифест. Първоначален личен преглед на нарушителя и автомобилът му е извършен от старши митнически инспектор Б.Д.С.. На по късен етап в проверката се включва колегата му Й.. За претприетите от тях действия няма съставени протоколи. Твърди се, че при това проведените разговори с нарушителят са извършени на Английски език защото тои въпреки,че е *** е заявил ,че пътува за Англия. На въпрос на съдът защо разговора не е воден на румънски език последва „логичният” отговор от страна на свидетеля С.: „ аз не знам румънски, а нямам спомен, но първо каза, че пътува за Англия, което е логично и би трябвало да знае английски език ...”. След това следват твърдения относно нивото на познание на езика от самия свидетел С. и нуждата му от помощ осъществена от колежката и свидетел по делото Т. за по добра комуникация с нарушителят на английски език. Последната заявява, че също не знае румънски език а английският е научила след краткотрайно пребиваване в Англия. Действията по сканиране на автомобила са проведени от служители на гранична полиция. Липсват протоколи за възлагане извършване на подобен оглед от служител на гранична полиция, както и протокол за оглед от разследващ полицай служител на същата. Липсват писмени доказателства за присъствие по време на огледа на поемни лица. Т.Е. липсват каквито и да било писмени доказателства събрани по редът на НПК в хода на извършване огледа с техническото средство – скенер, а ноторно известен факт е, че за празнотите в ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Липсват данни относно съдбата на иззетата валута. По делото АНО не представя вносна бележка от която да е видно внасянето на сумата за отговорно пазене в банка.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства АНО на място установяване нарушението е съставил АУАН, в който е вписано, че на посочената дата А.Р.Н., роден на *** год. в Република Румъния, ***, живущ *** осъществил състава на валутното нарушениеот Валутен закон по чл.18 , ал.1 във вр. с Валутен закон от чл.11а , ал.1 с Наредба № 10 от 16/12/2003 г от чл.8 , поради което и на осднование чл.18 , ал.10 от Валутния закон съставили АУАН - № 525 от 09.10.2014 год и на основание чл. 41 от ЗАНН задържали намерената валута.
По делото липсва оригинал или заверено копие на акта написан на езика на нарушителя. Твърди се осъществен превод на място в устна форма от служителката Тодорова на английски език, които последната научила след шест месечен престой в Англия. В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Б.Д.С., И.К.Т., Й.К.Й., П.С.Д.. По делото са приобщени и допълнително представените от страните писмени доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, и по същество основателна, поради което атакуваното постановление ще се отмени.
Мотивите на съда са следните:
Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.
В чл. 57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57, ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът , след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 747/03.02.2015 год. издадено от Началника на Митница Югозападна, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазена е и разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. " б " ЗАНН, според която административни наказания могат да налагат длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.10 от ВЗ наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия случай атакуваното наказателно постановление е издадено от Г.С.А. в качеството му на началник на Митница " Югозападна ", оправомощен да издаде атакуваното наказателно постановление, видно от представената по делото заповед № ЗМФ-495/21.04.2010 г. на министъра на финансите.
Съгласно изложеното в него, на жалбодателят е наложено наказание за извършено от него нарушение 11а , ал.1 от ВЗ , във вр. чл. 2 , ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. на МФ. Следва да се отбележи очевидната разлика в квалификацията на твърдяното нарушение. Актосъставителя посочва очевидно като нарушена санкционната разпоредба на чл. 18 ал.1 от ВЗ във връзка с материалноправната чл. 11а,ал.1 от ВЗ ,като липсва посочване на, Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2. При това след упоменаването по гореописаният начин на конкретни законови разпоредби от които митническите власти искат да черпят правомощия не без значение е факта сочещ липсата на безспорни доказателства представени от АНО, от които да е ясно провеждането на цялостното АНП. Регламентирането реда за деклариране се съдържа в разпоредбата на чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. на МФ касаеща пренасянето през граница на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, издадена на основание чл. 14г от ВЗ.
Съгласно императивната разпоредба на посочения текст лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7. Затова безспорен факт в конкретния случай е, че лицето А.Р.Н., роден на 11.08.196 год в Република Румъния с постоянен адрес Република Румъния, *** е следвало да декларира съобразно горните правила валутата която пренася при влизането си в страната, което видно от събраните по делото доказателства не е сторил. Следва да се отбележи при това, че по делото освен свидетелските показания дадени в съдебна зала не се представи от АНО надлежно писмено доказателство относно спазване на законовите разпоредби при извършване на щателна митническа проверка на граждани и техните превозни средства. Липсват безспорнидоказателства / по делото се навеждат доводи относно познания по английски език от страна на митническите служители но не се сочат безспорни доказателство относно познаването на този език от страна на нарушителят/ представени от админстративнонаказващият орган, от които да е видна процедурата по уведомяване на лицето, какви задължения следва да изпълни. Липсват каквито и да е доказателства за връчване на декларация и покана за попълване. В същото време чрез разпит на свидетели се иска саниране на небрежно изпълненени задължения по служба./ Императивните митнически разпоредби не позволяват лична преценка на служителя относно начина на уведомяване задължението за деклариране, а напротив задължават служителят извършваш проверката да връчи писмена декларация и разясни на лицето задължението му за попълване същата /. Показанията на служителите съдът намира за необосновани, сочещи очевидно неизпълнание на служебни задължения и в очевидно противоречие с представените писмени доказателства по делото. Всичко това налага извода относно неяснота кои доказателства са, мотивирали АНО да приеме, че това е нарушението описано в диспозитива на АУАН. Опитите в съдебно заседание чрез разпит на свидетели да се санират пропуски или немарливото изпълнение на служебни задължения чрез разпит на митнически служители е неоснователен и недопустим. По закон писмените доказателства имат превес пред гласните и съдът ще кредитира именно първите безусловно пред дадените гласни. Неизпълнанието на нормативно уредени императивни задължения, като непопълването на съществени атрибути по съставените документи не могат да се санират чрез свидетелски показания. Действително в ЗАНН е дадена възможност в чл. 53, ал.2 от ЗАНН, при допуснатата нередовност в акта същата да бъде отстранена с издаване на наказателното постановление, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Но в този конкретен случай, тази разпоредба е неприложима, и чрез наказателното постановление не може изцяло да се подменя установеното нарушение. Буди недоумение защо отново или за пореден път АНО очевидно дезинтересиран от влезлите в сила решения на КРС и КАС по идентичен казус е повторил превратно посочването на конкретен текст от Валутният закон, че с деянието си, жалбодателят е нарушил веднъж чл. 18, ал.1 от ВЗ а в същото време за същото нещо, че е нарушил разпоредбата на чл.11а, ал. от Валутният закон. Посочената норма по своя характер е санкционна такава/ чл.18 , ал.1 от ВЗ/ представлява административнонаказателна разпоредба, която сочи видът и размера на наказанието което се предвижда при установяване на конкретно посочени нарушения. При това очевидно не само при извършване проверката но и при издаването на процесното постановление, АНО е възприел формален подход за вземане на отношение във връзка с наведените от жалбодателя доводи, което води до необоснованост на процесното НП.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение. На първо място следва да се отграничи и обоснове наличието на противоправното деяние /действие, или бездействие/. В тежест на административно наказващият орган обаче е доказването на тези обстоятелства - чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай, съдът приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на лицето жалбоподател. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от НПК приложима на основание препращата норма на чл. 84 от ЗАНН, в административно наказателното производство, когато участващото в производството лице не владее български език, органът извършващ съответните действия е длъжен да му осигури преводач с цел обезпечаване на адекватно и справедливо участие в процеса по установяване на нарушението, събирането на доказателства и реализация на процесуалните му права.Съгласно разпоредбата на чл. 21 от НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл.84 от ЗАНН,наказателното производство се води на български език. Но съгласно разпоредбата на ал.2 ,чл.21 от НПК „лицата които не владеят български език,могат да се ползуват от родният си или от друг език.В тези случаи се назначава преводач.” Т.Е. тази норма задължава АНО да назначава преводач, а не да извършва експерименти относно езикови познания на свои служители./ В тази насока са решение от 27.11.2008 г по КАНД № 5733/2008 г на Административен съд –София град,Решение № 491 от 08.01.2008 год на Административен съд гр. Благоевград,Решение № 641 от 22.07.2005 год на Районен съд гр. Петрич,Решение от 22.04.2005 год. по НАХД № 46/2005 г. на КРС както и Решение № 135 от 03.06.2015 год. по АНД № 110/15 год. на КАС./
В случая, по безспорен и несъмнен начин е установено по делото, че на жалбоподателя А.Р.Н. , роден на *** в Република Румъния с постоянен адрес Република Румъния, *** е бил връчен посочения по - горе АУАН, но без да му е извършен превод относно съдържанието на акта. Ано твърди чрез свидетели , извършване на устен превод на английски език от негови служители,без да сочи безспорни доказателства относно степен на познаване този език от страна на нарушителя и очевидно игнориране императивните разпоредби на чл.142, ал.1 НПК и чл.21ал.2 от НПК./ Изпълнение на задължението по редът на закона за назначаване на преводач/. С ъдът намира за единствено безспорно установен факт този, които сочи , че лицето на което е връчен акта не владее български език и се нуждае от превод на съдържанието му. Факта, че жалбоподателя не е дал писмено обяснение нито на родният му език нито на твърдяният английски сочи единствено невъзможност за преценка на съдът в хода на съдебното следствие доколко и какво е разбрал нарушителят във връзка с предприетите спрямо него действия на митническите власти. Собственоръчно вписаното в АУАН от нарушителят е безспорно на латиница, но същото е аргумент в посока, че той не е владеел български език. Следва да се отбележи, че твърденията на свидетелите призовани от АНО, че лицето е запознато от служителите на Митница"Югозападна" първоначално на английски език от служителят С. в последствие се разколебават от твърденията на свидетелката Т., която знаела по-добре този език и се наложило отново да разяснява на нарушителят какво е вписано в АУАН. Остава без отговор въпросът след като С. има сертификат за уменията си защо се налага да ползува като преводач на съставения от него АУАН колежката си тодорова. Нещо повече в съдеБно заседание се представи превод на митнически документи с намерението да се заблуди съдът като се пренебрегва факта, че в нито един от тях се посочва времето и мастото на което този превод е извършен. В съдебно заседание не се представиха данни относно времето мястото и начина на възлагане превода, така че лицето което го е извършило да бъде призовано и чрез разпит му да се провери достоверността на свидетелстваното от служителите. Показанията на свидетелите на АНО относно, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия на жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства , не приема за обективни, логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.Всичките с изключение на С. не са свидетели очевидци а твърдят разказани и научени в последствие факти. Свидетелят С. а и Тодорова са неубедителни в твърдението си за начина, по които е обяснено задължението на жалбоподателя за попълване на митническата декларация. Твърди се, че го попитали дали има нещо за деклариране, които въпрос дори и да е зададен по начин разбираем от жалбоподателя е в очевиден разрез със задълженията им относно прилагонето разпоредбите на Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г.респективно:Чл. 2, ал. 1 "Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9";Чл. 8, ал. 3 "В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация.";Чл. 9, ал. 1 "Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.";Чл. 9, ал. 2 "Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите органи.",
Липсва каквато и да е митническа декларация, както и доказателство относно това дали жалбоподателя е бил длъжен да изпълнява несъществуващи задължения.
В подкрепа на събраните гласни доказателства от разпита на служителите не са и приобщенитеот АНО към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, посочени и анализирани по-горе.
Затова и съдът няма да кредитира недоказани твърдения, чрез които се цели удостоверяването на нормативно изпълнени задължения след като е очевидно, че нещо подобно, никъде не е отразено в така издадените административни актове. В същото време ноторно известен факт е липсата на процесуална възможност представител на административния орган да извършва превод в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание.
Задължение на административния орган пред който се развива производството е да осигури преводач с помоща на който да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство. Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие преводач може и да не бъде назначен. В конкретния случай за отказ от преводач от страна на жалбоподателя, липсват каквито и да било доказателства, включително и писмени изявления в тази насока от страна на наказаното лице. Такъв отказ не е бил документиран, или обективиран по друг начин и при връчване на наказателното постановление.В хода на извършената проверка не са събрани доказателства или по-точно липсват изобщо такива относно степента на познание, владеене и умение за ползуване на английски език от нарушителят.
Обстоятелството, че в цялата АНП, респективно в АУАН формално, неясно и неточно е формулирано извършеното нарушение, както и квалификацията му са направили същото неразбираемо за жалбоподателя. Липсват убедителни доказателства относно това , че същият е запознат със задължението му да декларира носената от него валута и то на основание съществуваща нормативна уредба при стирктно спазване разпоредбите от страна на проверяващите. Като цяло липсват данни/безспорни доказателства/ на какъв език нарушителя е бил запознат със съдържанието на акта и безспорни несъмнени доказателствата въз основа на които е било установено нарушението. Всичко това, води до извода, че в случая е било нарушено правото на защита на лицето жалбоподател. В този смисъл е нарушена нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда след съставянето на акта , същия да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Липсата на надлежен превод на текста на акта подписан от нарушителят след извършената проверка и то по време и място на съставянето му, сочи несъмнено, че нарушителя не е бил запознат с неговото съдържание, което от своя страна се явява съществено процесуално нарушение водещо до невъзможност да се ангажира административно наказателната отговорност на посоченото като нарушител лице.
Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че същите са от категорията на съществените, което предполага отмяната на обжалваното НП и не следва да излага доводи относно съществото на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 747/03.02.2015 година
на Началник на Митница – Югозападна , с което на А.Р.Н. , роден на *** в Република Румъния с
постоянен адрес Република Румъния, *** за извършеното нарушение
на чл.11а , ал.1 от Валутният закон във вр. с чл.2 , ал.1 и чл.9 , ал.1 от
Наредба № Н -1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната
парични средства, благородни метали,скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
осъществяване състава/както е записано в самото НП/ на чл.18 ал.1 от Валутен
Закон на основание чл. 18 , ал.1 от Валутния закон във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000,00 лв./
хиляда лева / и на основание чл.20 , ал.
1 от Валутният закон са отнети в полза на Държавата: Парични средства в размер
на 15,940 британски лири – левова равностойност в размер на 39,285,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,предвидени в НПК и по реда на АПК пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Районен съдия: