Решение по дело №1110/2011 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 263
Дата: 28 октомври 2011 г. (в сила от 14 ноември 2011 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20113120101110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№263/28.10.2011г., гр. Девня

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

              ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

 

            при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1110/2011 г. по описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Прeдявени са искове с правно основание чл.143 и чл.149 от СК, като производството е по реда на гл. ХХV от ГПК от С.Г.Р., като баща и законен представител на малолетните А.С.Р., роден на *** г., Ж.С.Р., роден на *** г. и К.С.Р., роден на *** г.  против С.Г.Р.. Твърди се, че бащата С. е живял съвместно с майката на децата от 1997 г. до средата на 2005 г., когато ответницата напуснала домът им в с. Чернево, а децата останали при него. Ищецът твърди, че чрез общи познати успял да издири ответницата, за да си поговорят за бъдещето на децата им, като я помолил да се върне, защото децата тъгуват за нея. Твърди се още, че ответницата се е събрала да живее с друг мъж, въпреки че още не са разведени. В молбата се излага, че големият син А. ще е ученик в четвърти клас, а близнаците Ж. и К. ще бъдат първокласници. Ищецът твърди, че майката има безотговорно отношение към децата, не желае доброволно да подпомага финансово издръжката им.

            Моли, съдът да осъди ответницата С.Г.Р. да заплаща издръжка в размер на по 150 лв. месечно за всяко едно от децата А., Ж. и К., с падеж пето число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката.

Моли ответницата да бъде осъдена да заплати издръжката за една година назад преди предявяването на настоящия иск.

В едномесечния срок за отговор ответницата изразява становище, за неоснователност на предявения иск. Твърди, че през 2010г.е била във фактическо съжителство с бащата на децата и заедно са взимали решения по въпроси свързани с тях.

       За ДСП – Девня не се явява представител, изразява се писмено становище, за основателност на предявените искове.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от копие от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 211 от 2***. А.С.Р. е роден на ***г. от майка С.Г. С.  и баща С.Г.Р..

            Видно от копие от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № І-1370 от 31.08.2004 г. К.С.Р. е роден на ***г. от майка С.Г. С.  и баща С.Г.Р..

            Видно от копие от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № І-1369 от 31.08.2004 г. Ж.С.Р. е роден на ***г. от майка С.Г. С.  и баща С.Г.Р..

            По делото е представена от ответницата декларация за изразено съгласие от С.Г.Р. децата М.Н.Н., Н.Н.Н. и Д.Н.Н. да пътуват в чужбина.

            От показанията на разпитания по делото свидетели Н. и Р. се установява, че родителите на децата живеят разделено. Децата живеят с баща си, като той полага грижи за тях.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

          Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на детето А., навършило 12 години, с оглед неговата възраст , съдът намира че общата негова издръжка следва да е в размер на 130 лв., от които бащата да заплаща 50 лв., а  майката да осигурява 80 лв. По отношение на децата А. и Ж., за всяко от тях следва издръжката да е в размер на по 108 лева, като бащата осигурява 40 лева , а майката 68 лева. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от обстоятелството, че бащата полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата.  В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на децата и с определяне на издръжка в посочения размер за тях ще се осигурят такива условия на живот каквито би имала, ако родителите им живееха заедно. Заплащането на месечна издръжка в посочения размер, не биха затруднили ответницата, тъй като тя е в трудоспособна възраст и би могъла да си намери работа и да реализира доход поне в рамките на средния за страната. Не се установи  по категоричен начин майката да има задължения към други низходящи. Представената по делото декларация от ответницата /лист 12/ не установява това обстоятелство, доколкото произход се доказва с удостоверение за раждане. Не се установи и майката да е нетрудоспособна, точно обратното същата сама излага, че полага труд като хигиенистка. Съответно исковете следва да се отхвърлят за горницата н д 80 лв. до претендираните 150 лв. по отношение на детето А. и за горницата над 68 лв. до претендираните 150 лв. за децата Ж. и К..

             Следва да бъдат уважени и исковете за заплащане на издръжка една година назад от датата на завеждане на исковата молба-14.09.2010 г., тъй като ответницата  не ангажира доказателства да е заплащала такава за този период. Събраните гласни доказателства, потвърждават, че майката не е полагала грижи за децата и заплащала издръжка през последната година.

              С оглед на размера на присъдената издръжка и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на ДРС в размер на  311,04  лв,. за исковете по чл.143 СК и  държавна такса в размер на 103,68 лв. за исковете по чл.149 от СК.  Разноски в полза на ищеца не се присъждат, с оглед липсата на направено искане.

            Мотивиран от изложеното, съдът

     

РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН ********** *** да заплаща в полза на сина си  А.С.Р. ЕГН **********, чрез неговия  баща и законен представител С.Г.Р.  ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет лв./, считано от 14.09.2010 г., с падеж всяко пето число за месеца за който се дължи, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, на осн.  чл.143 и чл.149 от СК, като отхвърля исковете за разликата над 80 лева до претендираните 150 лева като неоснователни.

            ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН ********** *** да заплаща в полза на синовете си К.С.Р. ЕГН ********** и Ж.С.Р. ЕГН **********, чрез техния  баща и законен представител С.Г.Р.  ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер от по 68 /шестдесет и осем лв./, считано от 14.09.2010 г., с падеж всяко пето число за месеца за който се дължи, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, на осн.  чл.143 и чл.149 от СК, като отхвърля исковете за разликата над 68 лева до претендираните 150 лева като неоснователни.

            ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на ДРС сумата  414,72 лв. /четиристотин и четиринадесет  лева и 72 ст./,  на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок от датата, на която е обявено.

 

             Преписи от решението да се връчат на страните.

 

                                                          

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: