Р Е Ш Е Н И Е
№……
23.03.2016г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд-
Димитровград на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
С.Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.№869 по описа
за 2015г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.203 ал.2 от КТ вр.чл.45 от ЗЗД-
за умишлено причинени имуществени вреди от работник на работодател.
Ищецът „К.“ООД-гр.П.
твърди, че ответника И.Ц.М. е работил в дружеството по трудов договор №131/20.02.2014г.
на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ, като шофьор на тежкотоварен камион
/международни превози/ с цел извършване на превози в страните от ЕС по поръчки
и договори за транспорт. По време на работата си, ответникът управлявал
собствения на работодателя камион „Рено Премиум“ с
ДКН ***. Със съответни заповеди ищецът командировал И.М. в гр.Кале, Франция до
28.06.2014г. Същевременно на 29.05.2014г. приел заявка за получаване на товар
на три адреса във Великобритания и три адреса за разтоварване във Франция, като
на последния адрес разтоварването трябвало да се извърши на 03.06.2014г.
Въпреки, че натоварил камиона и прикаченото към него ремарке на адресите във
Великобритания, ответникът не доставил товара на указаните му адреси във Франция,
а на 31.05.2014г. ги изоставил на неизвестно място. На 02.06.2014г. ищецът бил
уведомен от представител на диспонента фирма „Х.И.“,
че шофьора не отговаря на съобщенията по GPRS системата, а камиона не се виждал от проследяващата
система. Открит на мобилния му телефон, ответникът отказал да съобщи къде се
намира камиона с натоварената в петък 30.05.2014г.стока. След проведени нови
разговори, М. съобщил къде е оставил камиона, но отказал да закара с него
стоката на предварително зададените му адреси за разтоварване. От базата за
ремонт в гр.Кале, която ползвало ищцовото дружество,
били изпратени двама механици на фирмата, за да приберат изоставения от
ответника камион и да разтоварят вместо него стоката. Същевременно ищецът бил
уведомен, че с поверената на М. карта за закупуване на гориво било извършено
нерегламентирано зареждане на гориво в Англия на стойност 919,82 евро, а в
последствие от същата бензиностанция било заредено гориво за още 841,11 евро. В
проведен с М. разговор по телефона, той признал, че е присвоил въпросното
гориво, както и преди това гориво за 200 евро. На 02.06.2014г. двамата
механици, изпратени от ищеца, намерили изоставения камион, като установили, че
картата за зареждане с гориво липсва, кабелите на навигацията са срязани, а
самото устройство липсва, резервоарите са отваряни, дясната степенка
е счупена и десния резервоар е увреден /ударен и деформиран/.
Според ищецът, по
гореописания начин ответника е причинил на дружеството имуществени вреди-
изцяло увредена GPRS-система със срязани кабели,
която не подлежала на възстановяване и трябвало да бъде сменена, деформиран
резервоар за гориво и счупена дясна степенка. Наред с
това, дружеството направило разходи за прибиране на камиона и разтоварване на
стоката. Направени били и разходи за ангажиране на празен камион, с който
двамата механици се придвижили до изоставения от ответника камион. Общо
причинените вреди на фирмата от водача,
били както следва: увредени детайли/подмяна на части/- 3957,81 лева, заплащане
на труда за подмяна на увредените детайли- 216 лева, проследяваща система GPS- 1200 лева, разходи за ферибот- 488,40 лева, разходи
за гориво, пътни такси и паркинг- 2483,05 лева, заплащане на механици- 421,84
лева, неразрешени зареждания с гориво на стойност 4618,94 лева, разходи по
ангажиране на двата автомобила- 704 лева, празен пробег на автомобилите и
удължаване на пътя с 654 км в следствие на неизпълнение на маршрута посочен на
ответника от ищеца- 728,29 лева. Общата сума на имуществените вреди причинени
от И.М. на ищцовото дружество била в размер 14822,13
лева.
В исковата си молба
ищецът поддържа, че съгласно длъжностната характеристика и допълнителното
споразумение към трудовия договор от 20.02.2014г. шофьорът носи пълна
имуществена отговорност пред работодателя за повереното му имущество и
правилната експлоатация на автомобила. Твърди, че ответникът е допуснал
нарушение на задълженията си по чл.126 т.5-13, като умишлено е причинил на
работодателя имуществени вреди. Специално назначена по случая комисия така
причинените вреди, като съставила Протокол от 10.07.2014г.
Предвид изложеното
иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 4177,81 лева- стойността на ремонта и подмяната на части по влекача,
ведно с вложения труд, 1200 лева- подмяна на проследяваща система GPS, 488,20 лева- разходи за ферибот, 2483,05 лева-
разходи за гориво, пътни такси и паркинг, 421,84 лева- заплащане на механиците
за прибиране на камиона, 4618,94 лева- неразрешени зареждания на гориво, 704
лева- разходи по ангажиране на двата автомобила, 728,29 лева- празен пробег на
автомобилите /удължаване на пътя с 654 км в следствие на неизпълнение на
маршрута, посочен на ответника от фирмата/, или общо сумата от 14822,13 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане и на
направените деловодни разноски.
Чрез своя пълномощник, ответникът
И.Ц.М. депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че предявения иск е
недопустим и неоснователен. Същият бил недопустим, тъй като част от
представените като щета обстоятелства представлявали обичайни разходи, свързани
с работата, които винаги биха били направени. На следващо място предявения иск
бил недоказан, тъй като към него не се представяли годни доказателства.
Липсвали разходно-оправдателни документи за извършените плащания от страна на
ищеца. Оспорва представения протокол за установяване на имуществена вреда, като
твърди, че той е съставен от лица, които не са били на място и не са видели претендираните вреди. Оспорва подписите на лицата подписали
протокола. Твърди, че подмяната на части на влекача не се е налагала и не е
била извършвана. Не били представени доказателства за извършен ремонт и подмяна
на части. Не били доказани и извършените разходи за ферибот. Поддържа ,че
разхода на управлявания от него камион не бил 30 л. на 100 км, а по-висок. Не
можело да се търси щета за разход, който бил калкулиран в цената на транспортната
услуга. Този разход щял да бъде извършен независимо кой шофьор управлява
превозното средство. Липсвали доказателства за платени пътни такси и такси за
паркинг. Не се представяли доказателства и за изплащане на претендираното
възнаграждение на двамата механици, които са върнали камиона. Поддържа ,че няма
неразрешени зареждания с гориво, тъй като такива били правени единствено при
провеждане на заложения курс с камиона. Оспорва, че не е спазил възложения му
маршрут, като твърди ,че не е имал предварително указание за такъв.
От приетия като доказателство по
делото Трудов договор №131/20.02.2014г. се установява, че ответникът И.Ц.М. е
започнал работа в ищцовото дружество „К.“ООД, считано
от 21.02.2014г., на длъжността „шофьор товарен автомобил /международни
превози/“ с месечно трудово възнаграждение от 410 лева. Съгласно допълнително
споразумение към трудовия договор от 20.02.2014г., подписано от страните,
инструкциите, свързани с ежедневната работа на шофьора, се дават от спедитора
водачът е длъжен да ги спазва. След приключване на работа и прибиране в
България, отчета за дейността се извършвал пред лице- представител на
фирмата-ищец, в 10 –дневен срок от връщането на водача. Трябвало да се
представят всички документи за служебни разходи, ЧМР-та за извършените заявки,
служебен телефон и банкова карта, както и свалените данни от дигиталната карта,
записани на диск. Приемлив среден разход на гориво за периода от 01.05 до
15.10. на камион е 30л/100км, а за периода от 16.10. до 30.04. е 31,5л./100 км,
като преразхода се удържа от заплатата на шофьора, ако той е по негова вина.
Водачът е длъжен да съобщи при забелязване на системен преразход над тази
норма, за да бъде установена и отстранена съответната причина. При поемане на
камиона шофьорът бил длъжен да приеме имуществото по опис от досегашния шофьор
с оформен приемо-предавателен протокол, подписан от
двамата шофьори. На последно място в допълнителното споразумение към трудовия
договор е посочено, че шофьорът носи пълна имуществена отговорност пред
работодателя за повереното му имущество, а именно: влекач, ремарке, оборудване
в кабината, както и превозвания от него товар. Водачът носел отговорност в
пълен размер за настъпилите вреди от виновно причинени автопроизшествия,
неопазване на товарите, неправилна експлоатация на МПС и наложените по негова
вина глоби.
Със Заповед №87/27.02.2014г. М. бил
командирован за периода от 27.02.2014г. до 27.05.2014г. до гр.Кале, Франция, за
изпълнение на поръчки и договори за транспорт, сключени от фирмата във връзка с
дейността й в ЕС. Възложено е пътуването да се извърши с автомобил „Рено Премиум“ с ДКН ***. С нова Заповед №93/28.05.2014г.
ответникът отново е командирован за периода от 28.05.2014г. до 28.06.2014г. до
гр.Кале, Франция, за изпълнение на служебните му ангажименти към фирмата-ищец
по поръчки и договори за транспорт, сключени във връзка с дейността на фирмата
със страни в ЕС. Възложено е пътуването да се извърши с автомобил „Рено Премиум“ с ДКН ***.
Видно от приетия като доказателство
по делото Протокол за констатирани липси и повреди, съставен на 02.06.2014г. от
А.Н.Г., при извършен оглед на т.а.“Рено Премиум“ с
ДКН ЕН *** е установено, че същия е с извадени сонди от резервоарите; счупено
предно стъкло; счупена дясна степенка; скъсани кабели
на навигацията; гориво в резервоарите около 160 литра.
Съгласно приложения по делото
пътен лист №6807 за товарен автомобил, извършващ международен превоз, през
периода от 02.06.2014г. до 05.06.2014г. водачите М.Н. И. и А.Н.Г. са изминали с
т.а.“Рено“ с ДКН ЕН *** 1882 км по маршрут Ашфорт
/Англия/- Кале /Франция/- Плоудерн- Распорден-Хътчинсън-Орлеан-Кале. Съгласно представеното задание
за изминатия маршрут, разстоянието от Кале до първия разтоварен адрес в гр. Плоудерн е 709 км, а от Ашфорт до
Кале- 40 км.
След изпълнение на възложения им
курс, двамата водачи М.Н. И. и А.Н.Г. са съставили отчет за разходите,
направени от тях по време на пътуването им от 02.06.2014г. до 05.06.2014г. с
т.а.“Рено“ с ДКН ЕН ***. Видно от този отчет е, че при изминати 1882 км и
среден разход на гориво от 32л./100км., както и при налични в резервоарите при
тръгване 140 литра гориво, те са извършили разходи за паркинг в Англия, аванс
командировка, зареждане на 700 литра гориво във Франция и платени такси за
аутобан.
На 10.07.2014г. комисия в състав Д.
И.И. и С.Б.И. е съставила Протокол за установяване на
имуществена щета. От същия се установява, че ответника М. е работел като шофьор
на тежкотоварен камион /международни превози/, като е извършвал превози в ЕС с
камион „Рено Премиум“ с ДКН ***, собственост на
работодателя „К.“ООД. Въз основа на представените й документи за извършени
разходи и техния размер, Комисията констатира, че на 28.05.2014г. камионът,
управляван от ответника е бил с напълно заредени с гориво резервоари, а именно
820 литра гориво. Общо изминатото от него разстояния от Кале /Франция/ до
Манчестър и след това до Ашфорт „Англия/ е 879 км,
като при норма от 30л./100км. изразходваното гориво трябвало да бъде 237л.,
като остатъка в резервоара следвало да е 583 литра. При откриването на камиона
от двамата механици било установено, че количеството гориво в резервоарите му е
140 литра, като липсващото гориво е 443 литра. Наред с това комисията установила,
че ответника М. е извършил две нерегламентирани зареждания с гориво от една и
съща бензиностанция в Англия, първия път на 31.05.2014г.- 490 литра, а втория
на 02.06.2014г.- 447 литра. Стойността на липсващото от резервоара гориво и на
нерегламентирано зареденото такова е 2354,59 евро или 4605,17 лева. При
откриването на изоставения край Ашфорт камион от
двамата механици на 02.06.2014г. те установили, че картата за гориво липсва,
кабелите на навигацията са срязани, а самото устройство липсва, резервоарите са
отваряни, дясната степенка е счупена, а десния
резервоар ударен и деформиран. Комисията дава заключение, че общо причинените
вреди на фирмата от водача са, както следва: увредени детайли /подмяна на
части/- 3957,81 лева, заплащане на труда по подмяна на увредените детайли- 216
лева, проследяваща система GPS- 1200 лева, разходи за ферибот 488,40 лева, разходи за гориво, пътни такси
и паркинг- 2522,05 лева, заплащане на механиците на фирма „К.“- 421,84 лева,
откраднато гориво на стойност 4618,94 лева, разходи по ангажиране на двата
автомобила- 704 лева, празен пробег на автомобилите поради удължаване на пътя с
654 км- 728,29 лева.Обща стойност на причинените вреди на фирмата 14857,33
лева.Комисията дава становище, че с действията си И.М. виновно и умишлено е
нанесъл вреди на фирмата в размер на 14857,33 лева, което е основание за
търсене на пълна имуществена отговорност от него.
По искане на
страните, съдът допусна до разпит двама свидетели- Г. И. П. и А.Н.Г.. Според
показанията на свид.П., тя работи във фирма „Х.И.“, но
освен нейните диспонирала и автомобилите на фирма „К.“ООД“.
Поддържа, че в края на м.май 2014г. имала задача да отговаря и за камиона
управляван от ответника с ДКН ***. Заявява, че си спомня чудесно за случая,
като посочва, че на 28.05.2014г. камионът заредил в гр.Кале изцяло резервоарите
си с 800 литра гориво, като му било възложено да извърши курс в Англия. След
като разтоварел стоката там, ответника трябвало да натовари друга стока, която
да достави на три адреса във Франция. В Англия камионът изминал 600 км, като
отишъл до гр.Манчестър. От там трябвало да отиде до три адреса, като съответно
измине 155,43 км, за да натовари стока, която да достави във Франция. Според
свидетелят, тази задача била поставена на ответника на 30.05.2014г., като той
трябвало да отиде до пристанище Плимут, да се качи на ферибот и да влезе в
пристанище Роскоф, Франция, след което да разтовари в
гр.Плоудерн, който се намирал на 49,12 км от
пристанището. Така зададения на шофьора маршрут бил най-краткия между
гр.Манчестър и адреса за разтоварване във Франция, като в тази държава камиона
щял да се движи по-малко от 50 км. Билета за ферибота бил предварително
резервиран и платен от задалата поръчката фирма ДСВ. Свидетелят, която в качеството
си на диспонент следяла движението на камиона в
реално време с помощта на GPS навигация,
твърди, че на 31.05.2014г.,събота, той потеглил около 09.30 часа от
гр.Манчестър. Тъй като на ответника се
полагала 24 часа почивка в неделя, той трябвало в събота да стигне пристанище
Плимут, да се прехвърли на ферибот и след като пристигне в пристанище Роскоф, Франция, да направи полагащата му се почивка от
неделя до понеделник. Около 13.00 часа, свидетелят установила, че камиона е
изчезнал от навигационното й устройство. Опитала да се свърже с ответника,
както на служебния, така и на личния му мобилен телефон, но те били изключени и
с него нямало връзка. На следващия ден- в неделя, П. продължила да търси връзка
с шофьора, но всичките й опити останали без успех. Поради това, в понеделник тя
изпратила съобщение до възложителя на превоза ДСВ-Англия, с което ги уведомила,
че има проблем с горепосочения камион и няма връзка с неговия водач. От тази фирма я уведомили, че с картата за
гориво на ответника има „екстра зареждане“ и я запитали дали тази карта не е
открадната. Според П., в Англия водача на камиона трябвало да измине около 1600
км, като бил с пълен резервоар, зареден още във Франция. Това се правело, тъй
като в Англия цената на горивата била по-висока и никой от превозвачите не
зареждал камионите си там. По сметки на свидетелят, при излизането на процесния
камион от Англия, в резервоарите му трябвало да има още около 380 литра гориво.
Същевременно от ДСВ-Англия я уведомили, че с картата на ответника било заредено
на бензиностанция в гр.Търрок,Англия, на 31.05.2014г.
490 литра гориво, а на 02.06.2014г., от същата бензиностанция били заредени още
447,31 литра гориво. Твърди ,че зададения на водача маршрут не е преминавал
през гр.Търрок, като отклонението от него било много
голямо. В понеделник /02.06.2014г./
служител на фирмата успял да се свърже по телефона с И.М., който казал, че е
изоставил камиона на платен паркинг в Ашфорт, Англия,
на около 20 км.от пристанището Дувър. Това място също
било много отдалечено от маршрута, зададен на ответника, като гр.Плимут, където
той трябвало да се качи на ферибот бил много далеч. От пристанището в Дувър също имало фериботна връзка, но с пристанището в
Кале, Франция, като от него до зададения за разтоварване адрес трябвало да се
пътува значително повече по западното крайбрежие на Франция и съответно да се
заплащат допълнително такси за магистрали и паркинги. П. се свързала по телефона
със служители на фирмата, които работели в базата им в гр.Кале, Франция. Разпоредено им било да вземат влекач и след като го заредят
с гориво с ферибота да отидат до гр.Ашфорт, Англия,
за да търсят изоставения камион. Двама шофьори на фирмата изпълнили
разпореждането и отишли до Ашфорт, където на платен
паркинг открили камиона на И.М.. Установили, че са изскубнати кабелите на
навигацията му, а горивото в резервоарите било 160 литра. Резервоара бил
повреден, а едната степенка счупена. Тъй като имало
срок за доставка на стоката, натоварена в камиона на ответника, двамата шофьори
получили ново задание от ДСВ-Англия да я доставят до първоначално зададения
адрес в гр.Плоудерн, Франция. Маршрута обаче бил
променен, като предвид местонахождението на изоставения камион – в близост до
пристанището в Дувър, се наложило отново да се избере
най-краткия път до адреса за разтоварване. Поради това, от ДСВ-Англия
резервирали билет за ферибота до Кале, след което камиона пристигайки във
Франция изминал разстоянието до гр.Плоудерн по
западното крайбрежие, като за това се заплащали и такси за магистрала и
паркинг.
Според свидетеля,
при проведените разговори с водача на 30.05.2014г., той не отказал да извърши
възложения му курс и не посочил никакви причини, от които да следва, че не може
да изпълни задачата. Когато на
02.06.2014г. служител на фирмата се свързал по телефона с М., той също не казал
защо е изоставил камиона и стоката, а единствено посочил къде е паркиран, за да
отидат и да го приберат.
В своите показания,
втория разпитан по делото свидетел- А.Н.Г., посочва ,че през 2014г. е работил
като монтьор в ищцовото дружество на базата в
гр.Кале, Франция. По телефона им разпоредили, че трябва да отидат двама човека
с влекач до Ашфорт, Англия, за да вземат техен
камион. До там отишли той и колегата му М.Н.. От Кале до Англия пътували с
ферибот. Намерили изоставения камион на платен паркинг до Ашфорт.
Установили, че двата смукателя на резервоарите му са извадени, а стъклата на
кабината свалени до долу. Кабелите на GPS-
устройството били извадени и сложени под таблото, като самото устройство също
било извадено. Липсвала навигацията на камиона. В резервоара имало около 15 см
гориво, което правело около 230 литра. Степенката на
камиона била счупена. Двамата служители на фирмата успели да запалят двигателя
на камиона, който бил натоварен с бяла техника-перални машини. Върнали се с
ферибота до гр.Кале, след което по магистрала във Франция пътували до първия
адрес още 400 км., като се наложило да плащат и дължимите магистрални такси.
След този инцидент камиона повече не бил пътувал.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на страните, съдът допусна и изслуша
заключения на комплексна съдебно-счетоводна и автотехническа
експертиза. Според заключението на вещите лица, щетите по влекач марка „Рено Премиум“ с ДКН ***, собственост на ищцовото
дружество,съгласно свидетелство за регистрация част І
№*********/22.03.2012г., водят до
необходимост за смяна на степенка лява, решетка степенка лява долна, решетка степенка
лява средна, резервоар горивен и кабел GPS, като разходите за нови части, труд, боя и материали
са на стойност 3150,68 лева. Остатъчната стойност на GPS устройството е 576 лева, но то не липсвало, като били
срязани единствено кабелите му, които са на стойност 65 лева. Първоначално зададения маршрут на ответника М.
за изпълнение на заявката е включвал преминаване през пристанище Плимут
/Англия/- Ламанша- Роскоф
/Франция. Общата дължина на този маршрут е 1689,4 км + договорена добавка от
2,5% или 1731,63км. Съгласно представен по делото пътен лист и справка,
заявката е била изпълнена от М.Н. И. и А. А.Н. Г. от 02.06. до 05.06.2014г. по
маршрут Ашфорт /Англия/-Кале /Франция/-Плоудерн-Распорден-Хътчинсън-Орлеан-Кале, като камиона се е
движел по западното крайбрежие на Франция. Маршрута е с обща дължина 1882км,
изминати с разход определен по компютъра на автомобила 32 л./100км.
Разстоянието, което камиона е трябвало да мине по първоначално зададения
маршрут във Франция от Роскоф до адреса за
разтоварване е 46,3 км., а разстоянието което камиона е изминал след
изоставянето му от Кале /Франция/ до разтоварния
адрес е 700,30 км. Разликата между двата маршрута е 654км, като това е
разстоянието, с което е бил удължен пътя на камиона в следствие отклонението от
първоначално зададения маршрут. За това отклонение от зададения от фирмата
маршрут, преразхода на гориво за излишните километри е 196,20 литра, на
стойност 361,60 евро /707,23 лева/. Размерът на платените допълнително
магистрални такси във Франция, поради неспазване на първоначално зададения
маршрут, съгласно приложения отчет от двамата шофьори и касови бележки е 239
евро или 467,74 лева. От
разпечатката на електронния тахограф на процесния камион се установява, че последните данни за
водача И.М. са от 15.12 часа на 02.06.2014г. Ответникът е спрял автомобила в
08.47ч. на 02.06.2014г. В 15.13ч. на 02.06.2014г. в тахографа
е била поставена картата на А.Г.. Автомобилът не е бил в движение до 15.16ч. на
02.06.2014г. Влекачът се е намирал на паркинг до Ашфорт
/Англия/. Последните данни за движение на камиона са от 20.45 часа на
05.06.2014г. с показания на километража 654241км. Разходът на гориво, съгласно
извлечените данни от компютъра на влекача за пробега и средния разход за
последния курс на И.М. е определен на 30л/100км.
Стойността и количеството на платеното гориво, което ответника е закупил без
разрешение е в общ размер 937,32 литра на стойност 1760,93 евро или 3444,07
лева. Това гориво е било закупено в Англия на два пъти- съответно 490,010 литра
на стойност 919,82 евро /1799,01 лева/ и 447,31 литра на стойност 841,11 евро
/1645,07 лева/. Плащането на зареденото в Англия гориво на 02.06.2014г. на
стойност 841,11 евро е извършено на 31.08.2014г. референция 584992 и документ
№11172759. За същото е представен документ за удържана сума
№33020753/15.09.2014г. Размерът на разходите по прибиране на камиона,
разтоварване на стоката и връщане на влекачите *** и *** в базата в гр.Кале
възлизат на 2774,15 лева. Експертизата не приема, че е имало загуби от
неползването на влекача, защото до приключване на доставката той не е имал
престой.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По делото не се
спори, че ответникът И.М. е работил в ищцовото
дружество на длъжността „шофьор товарен автомобил /международни превози/“,
считано от 21.02.2014г. Безспорно установено е, че в тази връзка той е бил
командирован в Западна Европа, където извършвал превоз на стоки с влекач „Рено Премиум“ с ДКН ***, собственост на „К.“ООД, съгласно
свидетелство за регистрация Част І №*********/22.03.2012г., като този документ
е представен пред вещите лица, изготвили назначената по делото комплексна
съдебно-счетоводна и автотехническа експертиза. Не се
спори по делото, че на 29.05.2014г. ответникът е получил задача да отпътува с
товарния автомобил от гр.Кале, Франция, за гр.Манчестър, Англия, където на
30.05.2014г. трябвало да натовари стока, която да достави до три адреса във
Франция с дата за разтоварване на първия адрес -02.06.2014г. и дата за
разтоварване на третия адрес- 03.06.2014г. Безспорно се установи, че за
изпълнение на тази задача на ответника е бил определен маршрут от фирмата
възложител DSV- Англия, който е трябвало да
премине от гр.Манчестър, през територията на Англия, на юг до пристанище
Плимут, откъдето с ферибот да стигне до пристанище Роскоф,
Франция, като първия адрес за разтоварване на 02.06.2014г. в гр.Плоудерн, Франция отстоял само на 49,12 км от пристанището.
Не се оспорва от страна на ответника, че на 31.05.2014г., събота, около обяд
той прекъснал сигнала на GPS устройството
на влекача, като по този начин неговия дипонент свид.П. загубила връзка с него и не била в състояние да
установи местонахождението му. Също така по делото няма спор между страните, че
управлявания от М. влекач се е отклонил значително от зададения му маршрут,
като е бил изоставен от водача си на платен паркинг край гр.Ашфорт,
Англия и открит в последствие на 02.06.2014г. от двама служители на ищцовото дружество, нарочно изпратени от него базата в
гр.Кале, Франция, за да го издирят.
Спорно по делото е
причинил ли е ответника на ищеца „К.“ООД имуществени вреди, ако да- умишлено ли
е направено това, в какво се изразяват тези вреди и какъв е техния размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.203 ал.2 от КТ, за вреда, която е причинена умишлено или е в
резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
В настоящото
производство отговорността на ответника е била ангажирана именно по реда на
чл.203 ал.2 от КТ вр.чл.45 ЗЗД. В този текст на
закона са уредени три хипотези: отговорност за вреда, причинена умишлено;
отговорност за вреда, причинена в резултат на престъпление; отговорност за
вреда, причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения.
Предявената от ищеца искова претенция е в съответствие с първата хипотеза, като
се търси отговорност за причинена от работника умишлено имуществена вреда.
Основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника
при причиняването й, като умисъла в случая има интелектуално или волево
съдържание, определено в чл.11 от НК. В този смисъл в тежест на ищеца е да
докаже в производството ,че ответника е действал при наличие на пряк или
евентуален умисъл, като е целял и допускал настъпването на вредоносните за
работодателя резултати.
Видно от съставения
от свид.А.Н.Г. Протокол №6/02.06.2014г. за
констатирани липси и повреди по товарен автомобил „Рено Премиум“
с ДКН ЕН *** е, че при извършения оглед на камиона е установено счупване на
дясната му степенка и скъсани кабели на навигацията.
От съставения на 10.07.2014г. от служители на ищцовото
дружество Протокол за установяване на имуществена вреда е видно, че по
повереното на ответника МПС са били нанесени следните щети: изцяло увредена GPS –система, със срязани кабели, която не подлежи на
възстановяване, деформиран десен резервоар за гориво и счупена дясна степенка. Във връзка с назначената по делото автотехническа експертиза вещото лице Н.А. е извършил лично
оглед на процесния влекач, при който е установил, че увредените по него детайли
са, както следва: степенка лява- счупена, решетка степенка лява долна- счупена, решетка степенка
лява средна- счупена, ляв резервоар горивен алуминиев – деформиран в лява долна част- лепен, GPS- електронен блок- наличен, кабели- срязани.
За да се ангажира
отговорността на ответника по реда на чл.203 ал.2 вр.чл.45 ЗЗД, горепосочените вреди по процесния влекач трябва да са били причинени от
него умишлено, да са в резултат на извършено престъпление или да са причинени
не при или по повод изпълнение на трудовите задължения.
Съдът намира, че
предвид събраните по делото доказателства, не се доказва претендираните
от ищеца вреди по камиона да са причинени от ответника в някоя от трите
хипотези, визирани в чл.203 ал.2 от КТ. В настоящото производство не се
установиха доказателства, причинените по автомобила вреди да са в следствие на
извършено от ответника престъпление, а и това въобще не се твърди от ищеца. От
друга страна, не се установи тези вреди да са причинени по МПС от М. не при или
по повод изпълнение на трудовите задължения. На последно място, съдът счита, че
от събраните по делото доказателства не може да се направи и извод, че
счупването на степенката и деформирането на единия от
резервоарите на камиона е извършено от ответника, още по-малко при наличие на
пряк или евентуален умисъл от негова страна за причиняване на вреда на
работодателя. Съгласно т.10 от Допълнително споразумение към трудовия договор
на И.М. от 20.02.2014г. , при поемане на камиона шофьорът е длъжен да приеме
имуществото по опис от досегашния шофьор, оформен с приемо-предавателен
протокол. Предаването на камиона на друг шофьор също задължително се извършва с
приемо- предавателен протокол, подписан от двамата
шофьори или друго лице, посочено от ръководството. По делото ищецът представи
единствено Протокол №6/02.06.2014г. за констатирани липси и повреди по товарен
автомобил „Рено Премиум“ с ДКН ЕН ***, съставен от свид.Г., в който са описани претендираните
в исковата молба вреди по камиона. Същевременно следва да се има предвид, че
при приемане на камиона от ответника в съответствие с разпоредбата на т.10 от
Допълнителното споразумение към трудовия му договор, той също е следвало да
подпише приемо-предавателен протокол, в който да
опише в какво състояние приема МПС. Този протокол, както и представения по
делото, съставен от свид.Г. трябва да се съхранява от
работодателя. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене пред
РС-Димитровград, такъв не беше представен като доказателство по делото.
Последното води до невъзможност съда да прецени в какво състояние е приел
камиона ответника М. и съществували ли са въпросните щети по автомобила към
този момент или те са причинени в последствие от него, за да може да му бъде
търсена имуществена отговорност. От друга страна, дори така описаните вреди по
автомобила да са настъпили след приемането му от страна на ответника, то ищеца
по никакъв начин не доказа, че счупването на степенката
и деформирането на резервоара са били извършени от него умишлено с цел
увреждане имуществото на работодателя. Поради изложеното съдът намира, че
претенцията на ищцовото дружество ответника да бъде
осъден да му заплати повредените и негодни за ползване степенка
лява, решетка степенка лява долна, решетка степенка лява средна, ляв резервоар горивен алуминиев, на
обща стойност 4177,81 лева, а според експертизата- 3298,81 лева, е
неоснователна и недоказана, поради което иска в тази му част следва да бъде
отхвърлен. По отношение на тази част от исковата претенция не са налице
предпоставките на чл.203 ал.2 от КТ за търсене на пълна имуществена отговорност
от работника за причинени на ищеца вреди. В случай, че работодателят
претендира, че така посочените имуществени вреди са причинени от И.М. по
небрежност при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, то той може
да търси от него отговорност съгласно чл.203 ал.1 от КТ, която обаче е
административна и едва при липса на доброволно плащане от страна на работника,
работодателя може да се обърне към съда и да поиска осъждане на ответника да заплати
причинените вреди, но в рамките на ограничената имуществена отговорност.
На следващо място,
съдът счита, че скъсания кабел на GPS
–системата на товарния автомобил е в резултат на умишлени действия на ответника
М.. По делото безспорно се установи от показанията на свид.П.,
че тя е загубила връзка с GPS –системата
на процесния влекач още на 31.05.2014г., около обяд, като от този момент не е
имала възможност да следи движението му по предварително зададения маршрут и
съответно своевременно да установи значителното му отклоняване от него. Безспорно
по делото се установи, че ответника самоволно и безпричинно се е отклонил с
товарния автомобил от зададения му маршрут, като вместо към указаното му
пристанище Плимут се е отправил към пристанище Дувър,
изоставяйки камиона на около 20 км от него в района на гр.Ашфорт.
Тези негови действия безспорно са умишлени, като с цел да не бъде веднага
установено от диспонента отклонението от зададения му
маршрут, М. е прекъснал излъчвания от GPS –системата
на влекача сигнал, като е скъсал /срязал/ кабела й. По този начин той умишлено
е причинил имуществена вреда на своя работодател. Според заключението на
комплексната съдебно-счетоводна и автотехническа
експертиза стойността на скъсания кабел, свързващ GPS –системата на камиона с навигацията му е 65 лева.
Самият GPS –електронен блок обаче бил наличен, като последното
не се отрича и от управителя на ищцовото дружество в
проведеното на 25.02.2016г. съдебно заседание. Предвид изложеното основателна
се явява исковата претенция ответника да бъде осъден да заплати сумата от 65
лева, представляваща стойността на скъсания и негоден GPS –кабел, като в останалата част над тази сума до
пълния предявен размер на иска от 1200 лева – стойност на нова GPS –система, иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Във връзка с
работата му като шофьор на товарен влекач, на ответника е била предоставена от
работодателя карта за зареждане с гориво. С помощна на въпросната служебна
карта М. е имал възможност да зарежда резервоарите на камиона с гориво, което е
било заплащано в последствие от възложителя на поръчката за превоз съобразно с
направения от камиона разход и разстоянието, което е изминал по зададения му
маршрут. Видно от приетото като доказателство по делото допълнително
споразумение към трудовия договор на ответника, приемливия среден разход на
гориво за периода от 01.05. до 15.10 на камион е 30л./100км. От приложения към
исковата молба Протокол №6/02.06.2014г., изготвен от А.Н.Г., се установява, че
при извършения на същата дата оглед на изоставения край Ашфорт
т.а.“Рено Премиум“ с ДКН ***, не е била открита
картата на гориво, която е била предоставена по-рано на ответника. Същевременно
видно от представената от ищеца по делото разпечатка на електронни съобщения в
превод от английски на български език, се установява, че на 02.06.2014г.,
понеделник, служител на DSV- Англия е
уведомил служител на ищцовото дружество, че има
нерегламентирана активност с картата на ответника в ранните часове на неделя
сутринта, като е установено неколкократно зареждане
на бензиностанция в Грейс. Поставен е въпрос дали
картата не е била открадната, както и е посочено, че предвид нерегламентираните
зареждания тя е била блокирана. От приетите като доказателство по делото 2бр.инвойс фактури /л.31,32/ се установява, че с въпросната
карта, предоставена на водача на камион с ДКН ЕН *** на бензиностанция Търрок, Англия, на 31.05.2014г. са заредени 490,010 литра
гориво, на стойност 919,82 евро, а на 02.06.2014г. са заредени още 447,31 литра
на стойност 841,11 евро. Същевременно от представена от ищеца инвойс фактура /л.30/ от 31.05.2014г. се установява, че на
28.05.2014г., в гр.Кале, Франция, в резервоарите на процесния товарен автомобил
с ДКН *** са били заредени 566,43 литра гориво на стойност 775,46 евро. По този
начин резервоарите на влекача са били напълнени до техния пълен обем от 820
литра гориво за предстоящия курс от Кале, Франция до Манчестър, Англия и от там
до трите разтоварни адреса във Франция и съответно прибиране обратно в базата
на фирмата в гр.Кале. Зареждането на резервоарите с гориво до техния максимален
обем във Франция преди пътуване в Англия се практикувало от ищцовото
дружество, както и от другите превозвачи, предвид значително по-високата цена
на горивата във Великобритания в сравнение с тази във Франция, което водело до
по-ниски разходи за извършвания с камиона курс. Общо изминатото разстояние от М.
от гр.Кале до Манчестър и след това до Ашфорт било
879 км. Видно от приетия като доказателство по делото Протокол №6/02.06.2014г.
за констатирани липси и повреди на товарен автомобил „Рено Премиум“
с ДКН ***, изготвен от А.Н.Г., измереното гориво в резервоарите на камиона при
откриването му на паркинг край гр.Ашфорт, Англия, е
било около 160 литра. При изминати 879 км след напълване на резервоарите с 820
литра гориво и при определен разход от 30л/100км изразходвани е трябвало да
бъдат 263,7 литра. В този смисъл в резервоарите на камиона е следвало да има
още 556,30 литра гориво, достатъчни за изминаване на още 1854 км. Доколкото в
резервоарите от свидетеля Г. е установено, че е имало 160 литра гориво, то
налице е била липса на 396,30 литра. Видно от приетите като доказателство по
делото фактура за закупуване на гориво за влекач с ДКН *** от 28.05.2014г. от
бензиностанция в гр.Кале, стойността на 1 литър гориво е 1,3401 евро. Поради
това и стойността на липсващите 396,30 литра гориво от резервоарите на камиона
при откриването му на паркинг край гр.Ашфорт, Англия
е 531,08 евро. Общата стойност на липсващото от резервоарите на процесния
влекач гориво и нерегламентирано зареденото такова на 31.05.2014г. и на
02.06.2014г. е 2292,01 евро или 4482,78 лева. За така зареденото от страна на
ответника и липсващо от резервоарите на камиона му гориво в количество общо
1333,62 литра, същия следва да носи пълна имуществена отговорност към
работодателя. Водачът М. се е отклонил умишлено значително от зададения му
маршрут, като е изоставил камиона в района на гр.Ашфорт.
При пристигането в Англия и откриването на автомобила от служителите на ищцовото дружество, те не са открили в него служебната
карта за зареждане с гориво на ответника, като са установили, че в резервоарите
на влекача има само около 160 литра гориво. По делото няма спор, че при
тръгването си от гр.Кале, Франция, процесния автомобил е бил с напълно заредени
резервоари с гориво в количество 820 литра. Това гориво е било достатъчно, за
да може влекача да измине разстоянието до Манчестър, а след това до пристанище
Плимут и трите разтоварни адреса във Франция, като не се е налагало ново
зареждане във Великобритания, където цените на горивата били значително
по-високи от тези във Франция. За изминатите от М. 879 км от гр.Кале до
Манчестър и обратно до Ашфорт изразходвани е следвало
да бъдат 263,7 литра гориво при определен разход от 30л/100км. За липсващото в
резервоарите гориво в количество 396,30 литра на стойност 531,08 евро,
ответника следва да носи имуществена отговорност към работодателя. Съдът счита,
че тази имуществена отговорност следва да е пълна, доколкото въпросното
количество гориво не е било изразходвано при пътуването на камиона, но е
липсвало при извършения от свид.Г. оглед на
резервоарите на 02.06.2014г. В този смисъл налице е обоснован извод, че
ответника неправомерно и умишлено се е разпоредил с въпросното количество
гориво в своя полза. В подкрепа на този извод следва да се има предвид и
обстоятелството, че на 31.05.2014г. и на 02.06.2014г. с помощта на служебната
си карта за гориво, без разрешение на работодателя, М. няколко пъти е зареждал
гориво на бензиностанция в Търрок, Англия, като
закупеното от него количество от общо 937,32 литра не би могло по никакъв начин
да се побере в резервоарите на камиона, дори и те в този момент да са били
празни, което предвид данните за изминати километри към 02.06.2014г. също е
невъзможно.
Предвид изложеното,
съдът счита, че ответника М. умишлено е причинил имуществени вреди на
ищеца-работодател, като неправомерно се е разпоредил с повереното му за
изпълнение на възложения курс гориво в количество 396,30 литра, както и със
закупените с помощта на служебната карта на 31.05.2014г. и на 02.06.2014г. без
разрешение на работодателя общо 973,32 литра гориво. Общата стойност на
липсващото от резервоарите на камиона гориво и горивото от двете неразрешени
зареждания е 2292,01 евро или 4482,78 лева.
Предвид изложеното, иска по чл.203 ал.2 от КТ в тази му част е основателен
до размера на 4482,78 лева, като над тази стойност до 4618,94 лева той следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Изоставяйки
натоварения с бяла техника камион на платен паркинг край г.Ашфорт,
Англия, ответникът е съзнавал и предвиждал, че причинява имуществени вреди на ищцовото дружество, като този извод следва от
обстоятелството, че той се е отклонил значително от зададения му маршрут и е
укрил камиона за наблюдаващия движението му, чрез GPS-система диспонент в
България. С тези си действия М. умишлено е целял причиняване на вреди на своя
работодател, които произтичат от несвоевременната доставка на адресите във
Франция на превозвания товар, оскъпяването на тази доставка предвид
необходимите разходи за ангажиране на друг шофьор, който да изпълни заявката, допълнителните
фериботни такси, които е следвало да бъдат заплатени за преминаването на
влекача от пристанище Дувър до гр.Кале,
допълнителните разходи за гориво и магистрални такси, които се дължат за пътищата
във Франция. Поради изложеното съдът счита, че с тези си умишлени действия
ответникът М. е целял да причини имуществени вреди на ищцовото
дружество, като за същите следва да носи пълна имуществена отговорност,
съобразно разпоредбата на чл.203 ал.2 от КТ.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че на 02.06.2014г. камион на ищцовото дружество с двама шофьори е потеглил от базата на
фирмата в гр.Кале към района на гр.Ашфорт, където без
надзор е бил изоставен автомобила, поверен на И.М.. В тази връзка,
работодателят е заплатил допълнително възнаграждение на двамата шофьори за
извънредно възложената им задача, закупено е било гориво, с което изцяло са
заредени резервоарите на този камион, както и билет за ферибота от гр.Кале до Дувър, Англия. След като открили изоставения влекач на
платен паркинг край гр.Ашфорт, двамата шофьори на ищцовото дружество получили задача да закарат до трите
разтоварни адреса във Франция, натоварената в него стока, като преди това
платили дължимата такса за паркинга, на който бил оставен. Поради значителното
отдалечаване на камиона от първоначално зададения му маршрут от Манчестър до
Плимут, се наложило той да мине по друг маршрут, посочен от ДСВ-Англия, а
именно от Ашфорт през пристанище Дувър
до гр.Кале и от там до трите разтоварни адреса във Франция. В сравнение с
първоначално зададения маршрут, който преминавал основно през Англия, където за
магистралите не се дължали пътни такси, новия маршрут преминавал в по-голямата
си част по западното крайбрежие на Франция, в която държава за ползване на
магистралите се дължали магистрални такси. За преминаването на двата камиона от
Дувър до Кале трябвало да бъдат закупени и билети за
ферибот. Необходимо било резервоарите на изоставения от ответника камион да
бъдат повторно заредени с гориво, за да може да бъде извършена доставката във
Франция и след това той да се върне обратно в базата в гр.Кале.
След запознаване с
представените по делото писмени доказателства за извършени от ищцовото дружество разходи по прибиране на изоставения край
гр.Ашфорт камион и доставяне на стоката до трите
разтоварни адреса във Франция, назначената по делото комплексна
съдебно-счетоводна и автотехническа експертиза дава
заключение, че първоначално определения маршрут е бил с дължина 1731,63 км. При изпълнение на
този маршрут камиона е трябвало да се движи във Франция от пристанище Роскоф до първия
разтоварен адрес само 46,3 км. За изпълнение на възложената му задача от Ашфорт до трите разтоварни адреса във Франция и след това
обратно до гр.Кале камионът е изминал 1877 км. Според експертизата, вторият
зададен маршрут, по който е доставена стоката, преминава по западното
крайбрежие на Франция и камиона изминава през тази държава 654 км повече от
тези по първия маршрут, за които се дължи заплащане на магистрални такси.
Размерът на тези такси, съгласно приложения отчет от М.Н. И. и А. А.Н. Г. и
касови бележки възлиза общо на 239 евро или 467,74 лева, платени през периода
от 03.06.2014г. до 05.06.2014г. За освобождаване на влекача от платения паркинг
край гр.Ашфорт, на който е бил изоставен от ответника
М., е била платена такса в размер на 27,50 британски лири или 70,63 лева,
съгласно приложена по делото касова бележка. На шофьорите е бил заплатен аванс
–командировка 20 евро или 39,12 лева. За влекача, който е отпътувал от базата в
гр.Кале да издирва изоставения камион на ответника, както и за последния, е
било закупено и заредено гориво в количество 700 литра на стойност 998,41 евро
или 1952,72 евро. Съгласно представена по делото фактура е бил платен разход за
ферибот на стойност 124,88 евро или 244,24 лева. Общата стойност на разходите
по прибиране на камиона, изоставен от ответника, разтоварването на стоката на
трите адреса във Франция и връщането на двата влекача в базата в гр.Кале е 2774,15
лева, като в тази насока съдът кредитира заключението на експертизата, както и
приложените като доказателства по делото разходно оправдателни документи.
Доколкото ответникът умишлено се е отклонил от курса и е изоставил камиона със
стоката, съдът счита, че с тези си действия той е съзнавал и целял да причини
имуществена вреда на своя работодател, изразяваща се в допълнителните разходи,
които последния е следвало да направи по издирването на камиона и доставяне на
стоката до адресите по нов маршрут, който е значително по скъп и дълъг от
първоначалния.Поради това и иска в тази му част се явява основателен и доказан,
като над тази сума до пълния предявен размер за направени разноски от 4825,38
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложеното
съдът счита, че иска с правно основание чл.203 ал.2 от КТ вр.чл.45
от ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата от общо 7321,93 лева, от която
65 лева- стойността на скъсан кабел за GPS- система, 4482,78 лева- стойността на липсващото от
резервоарите на т.а.“Рено Премиум“ с *** гориво и
нерегламентирано закупено гориво на 31.05.2014г. и 02.06.2014г., и 2774,15
лева- стойност на допълнителните разходи по прибирането на горепосочения
автомобил и доставяне на натоварената в него стока до трите адреса във Франция,
като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 14822,13 лева
следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените
от него разноски съобразно уважената част от иска. От страна на ищеца е
представен списък с разноски, видно от който е, че той претендира ответника да
му заплати 540 лева-депозит за вещи лица, 1000 лева-адвокатско възнаграждение,
15 лева-държавна такса за частна жалба по гр.д.5618/2014г. на РС-П., 170 лева-
превод на документи и 592,88 лева- държавна такса по настоящото дело. От така
представения списък с разноски, съдът счита ,че не следва да се присъждат
разноски за платена държавна такса за подадена частна жалба в РС-П., тъй като
същата е била оставена без уважение от съда. Не следва да бъдат присъждани и
посочените разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 13.08.2014г. /л.53/ е, че
единствено е договорено адвокатско възнаграждение от 1000 лева, но липсват
доказателства такова да е било платено в брой или по сметка, като в тази му
част представения договор не е бил попълнен от страните. Предвид изложеното
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, а именно сумата в размер
на 643,60 лева.
Направеното от
вещите лица Н.А.А. и М.Д.А. в проведеното на
25.02.2016г. последно заседание по делото, искане за присъждане на допълнително
възнаграждение от по 20 лева за всеки от тях за явяването им в съдебно
заседание на 28.01.2016г., отложено поради неявяване на ищеца, съдът намира за
основателно. Въпросното съдебно заседание е отложено по искане на ищеца и
пълномощника му, направено с молба до съда от 27.01.2016г. Във въпросното
съдебно заседание на 28.01.2016г. двете вещи лица са се явили, като нямат вина
за отлагане на делото. Поради това и ищеца дължи възнаграждение за тяхното
явяване в това съдебно заседание, като същия следва да бъде осъден да заплати
сумата от по 20 лева на Н.А.А. и М.Д.А..
От своя страна и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените
от него разноски, съобразно с отхвърлената част от иска. Видно от представения
по делото Договор за правна защита и съдействие от 04.05.2015г. договореното от
ответника адвокатско възнаграждение за неговия първоначален адвокат е 700 лева.
В договора е посочено, че тази сума е платена по банкова сметка, ***, както и
кога е извършено плащането. С пълномощно от 26.10.2015г. ответникът е
упълномощил втори адвокат, който да го представлява по делото. Не е представен
обаче договор за правна защита и съдействие, от който да се установява платено
адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното съдът намира, че от представените
пълномощни и договор за правна помощ не се установява ответника да е направил
разходи за адвокатска защита. Не е представен и списък с разноски, поради което
съдът счита ,че такива в полза на ответника не следва да се присъждат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Ц.М., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „К.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.П.,
ж.к.“***, представлявано от управителя И.Й.Х., по предявения иск с правно
основание чл.203 ал.2 от КТ вр.чл.45 от ЗЗД, сумата
от 7321,93 лева /седем хиляди триста двадесет и
един лева и деветдесет и три стотинки/ главница, представляваща обезщетение за причинени умишлено имуществени вреди на
работодателя „К.“ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като иска в частта му над
тази сума до пълния предявен размер от 14822,13 лева, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Ц.М., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „К.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.П.,
ж.к.“***, представлявано от управителя И.Й.Х., сумата от 643,60 лева /шестстотин четиридесет и три
лева и шестдесет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.“ООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр.П., ж.к.“***, представлявано от управителя И.Й.Х.,
да заплати на вещите лица Н.А.А.
и М.Д.А. по 20 лева
разноски за явяване в проведеното на 28.01.2016г. съдебно заседание по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: