О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1720 04.09.2020
година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, ХХІІІ състав, в закрито заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Галя Русева
като разгледа адм.д. № 1835/2020 г. по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.188, ал.1 вр.ал.3 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба на „ИРА-СОН“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Созопол, ******представлявано от Т. Д. И., подадена
чрез адв. М., против разпореждане за предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка (ПАМ) със Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-234-0046031/02.09.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед, на основание чл.186, ал.1, т.1 б”а” и чл. 186,
ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, и чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на
министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за облекло „Татяна“, находящ се в гр. Созопол, ******стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 (тридесет) дни.
В жалбата се оспорва
допуснатото предварително изпълнение с аргумент, че не са налице законовите
предпоставките за това. Поддържа се, че целта на наложената ПАМ може да бъде
постигната и без да се допуска предварителното изпълнение на заповедта, като
същевременно допуснатото предварително изпълнение не може да постигне
предотвратяване укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните
вземания, възникнали от тези укрити приходи, както и не може да се защитят
евентуалните вземания на фиска. Сочи се, че в случая не са налице важни държавни
интереси, чиято защита да налага допускането на предварително изпълнение на
заповедта, както и че с допускането на предварително изпълнение не се постига
целта на закона, а се упражнява непропорционална административна принуда.
Изтъква се, че дружеството няма непогасени публични задължения и не е
регистрирано по ЗДДС. Сочи се също, че фактическите констатации на органа и
мотивите, изложени в заповедта, не водят до обосноваване на извод за наличие на
предпоставките по чл.60, ал.1 АПК. С жалбата се прави искане да се отмени обжалваното
разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта за
налагане на ПАМ, както и да се спре предварителното изпълнение на същата.
Административен съд - Бургас приема, че жалбата срещу
предварителното изпълнение на заповедта е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.60, ал.4 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Обжалваният акт е валиден, издаден от компетентен
орган.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по административната преписка се установява, че при проверка на
обекта, стопанисван от търговеца, извършена на 27.08.2020 година в 21:40 часа,
е констатирано, че там се извършва търговска дейност. Извършена е контролна
покупка на стойност 58 лева преди легитимацията на проверяващия екип. За
продажбата не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо
фискално устройство в обекта. Не е издадена и ръчна касова бележка, с която да
бъде заместено документирането на продажбата, при невъзможност да бъде издаден
документ от фискалното устройство. Същевременно, установена е и разлика между
фактическата наличност в касата на обекта и отразената по фискално устройство,
която разлика е в размер на 248 лв. Като е приел, че в дейността си
жалбоподателят не е спазил разпоредбите на Наредба Н-18, ответникът е издал
оспорената заповед.
В заповедта е включено разпореждане за предварително
изпълнение на ПАМ. Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с
цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно - интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице,
респективно - за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера
на неговите публични задължения, както и че съществува опасност изпълнението на
акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Установеното недокументиране на
продажбата по предвидения ред, констатираната положителна разлика между
касовата наличност и отразената във фискалното устройство, както и нереално
ниската според органа декларирана от жалбоподателя-търговец данъчна печалба за
2017 г. – 3 646,04 лв., за 2018 г. – 6 716,64 лв., и за 2019 г. –
8 367,94 лв., предвид местоположението на обекта и средно-дневните обороти
за този тип дейност, са възприети от ответника като нарушение на данъчно-осигурителното
законодателство и признак за неотчитане на част от приходите от търговеца,
насочено срещу установената фискална дисциплина и законовите норми, свързани с
осигуряване в бюджета на приходи от данъци, обосноваващо наличието на особено
важен обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта (съгласно
цитирана практика на ВАС). Органът се е мотивирал, че констатираното нарушение
„неиздаване на касов бон или надлежен заместващ документ“, обосновава извод за
укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и
определени по размер в тяхната съвкупност; нарушението води до ощетяване на
бюджета, а установяването на укрити приходи от продажби, до което ще се стигне,
когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите, попада в
хипотезата на „трудно поправима вреда“.
Разпореждането
е незаконосъобразно.
Съгласно нормата на чл.188,
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС
подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административният орган да включи в
административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този
смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за
наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване
на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да
се направи и да бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на
разпореждането.
В настоящия случай
административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се
допусне, за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно - интересът
на държавния бюджет за законосъобразното отчитане на търговския оборот чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно - за
правилното определяне на реализираните доходи, като от неизпълнението могат да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Мотивирал се е с
обществения интерес приходите на търговците да бъдат постоянно контролирани, за
да се избегне тяхното укриване, съответно - заплащане на дължими данъци.
Органът е изложил конкретни
фактически основания, които обаче не водят до извод за наличието на
предпоставките, обуславящи постановяване на предварително изпълнение. Извършената
проверка, при която е установено неизпълнение на императивни норми от Наредба №
Н-18, е основание за налагане на ПАМ, но не и за допускане на предварително
изпълнение на заповедта. Не се налага извод за необходимост от избягване настъпването
на значителна или трудно поправима вреда за бюджета, чрез допускане на
предварително изпълнение на заповедта. Преценката на административния орган за
наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта,
следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на
мотиви за постановяване на разпореждането. В случая, мотиви за допуснатото
предварително изпълнение на заповедта са налице, но същите не водят до извод на
наличие на предпоставките по визираната норма на чл.60 АПК.
Чрез документиране на
продажбите данъчната администрация следи за приходите на данъчните субекти –
съответно установява размера на данъчните им задължения. В случая не са налице данни
за системно укриване на търговски оборот и за нарушаване на фискалната дисциплина
в дейността на търговеца. Не може да бъде направен такъв извод и от констатираната
при проверката разлика между касовата наличност в обекта и отразената във
фискалното устройство, както и че не може да се направи извод за нереално ниски
декларирани доходи от печалба за предходни години. По преписката не се съдържат
данни за предходни нарушения на данъчното законодателство, нито такива факти са
изложени в заповедта на налагане на ПАМ, вкл. в разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение на ПАМ.
Напротив, от доказателствата по преписката се установява, че жалбоподателят
няма непогасени публични задължения и дори не е регистриран по ЗДДС.
Няма данни за поведение на дружеството, създаващо
опасност за изпълнение на наложената мярка, или за това, че при липса на предварително изпълнение би последвала
значително или трудно поправима вреда за държавния интерес. В заповедта е посочено,
че обектът е сезонен, но не са изложени мотиви относно тази констатация, като
предвид характера на обекта – магазин за дрехи, не може да се наложи
безпротиворечив извод, че същият има временен, сезонен характер.
Предварителното изпълнение на наложената ПАМ не
гарантира само по себе си законосъобразното отчитане на приходите в
проверявания обект, нито че търговецът ще спазва стриктно данъчната дисциплина.
Точно обратното - с предварителното изпълнение се нарушава принципа за
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй
като прекъсването на търговската дейност
на обекта в рамките на определените от органа 14 дни, без да е стабилизиран актът, ще засегне права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която е издадена мярката.
В горния смисъл е и
Определение № 11623/31.07.2019 г. на ВАС по адм.д. № 8710/2019 г., І отд./.
С оглед на изложеното, като
счита, че не са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение
на ПАМ, съдът намира искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на
административния орган предварително изпълнение на принудителната
административна мярка за основателно.
Предвид отмяната на атакуваното разпореждане,
без правен интерес се явява кумулативно предявената молба за спиране изпълнението
на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, която следва поради това
да се остави без разглеждане.
При този изход на делото, на жалбоподателя
следва да се присъдят направените от него и своевременно поискани разноски в
размер на 300 лв. за адвокатски хонорар, ведно с 50 лв. заплатена държавна
такса, или общо разноски в размер на 350 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл.60, ал.5 и ал.6 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ИРА-СОН“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Созопол, ******представлявано от Т. Д. И., разпореждането за предварително
изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-234-0046031/02.09.2020 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „ИРА-СОН“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, ******представлявано
от Т. Д. И., за спиране на предварително изпълнение на принудителната
административна мярка, наложена със Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-234-0046031/02.09.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЦУ
на НАП да заплати на „ИРА-СОН“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Созопол, ******представлявано от Т. Д. И., направените по делото разноски в
размер на 350 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 188,
ал.2 ЗДДС.
СЪДИЯ: