Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На осми октомври Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: Генчо Атанасов

Членове: 1.

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1315 по описа за 2018 година.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕКОФАРМ” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 06.12.2017 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на суми по следните фактури: по фактура № **********/26.09.2012г. с главница /остатъчна стойност/ в размер на 868.48 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 1236.31 лв.; по фактура № **********/01.10.2012 г. с главница в размер на 580 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 290.89 лв.; по фактура № **********/01.10.2012 г. с главница в размер на 636.36 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 319.17лв.; по фактура № **********/ 08.10.2012 г. с главница в размер на 1252.80 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 625.88 лв.; по фактура № **********/08.10.2012 г. с главница в размер на 548.40 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 273.98 лв.; по фактура № **********/23.10.2012 г. с главница в размер на 2868.48 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 1421.08 лв,; по фактура № **********/02.11.2012 г. с главница в размер на 741.60 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 365.33 лв.; по фактура № **********/ 08.11.2012 г. с главница в размер на 2617.92 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 1285.27лв,; по фактура № **********/ 10.12.2012 г. с главница в размер на 2733.12 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 1317.47 лв.; по фактура № **********/10.12.2012 г. с главница в размер на 1190.40 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 573.82 лв.; по фактура № **********/10.12.2012 г. с главница в размер на 538 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 259.34 лв.; по фактура № **********/26.09.2012г. с главница в размер на 348 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 175.03 лв.; по фактура № **********/17.09.2012г. с главница в размер на 370.80 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 187.43 лв., по фактура № **********/10.09.2012 г. с главница в размер на 68.68 лв., законна лихва за забава от падежа по фактурата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 820.32 лв. Общата стойност на неплатените главници по посочените фактури възлизала на 15363,04 лв., а общата стойност на дължимата законна лихва за забава от падежа по горепосочените фактури до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -06.12.2017г. била в размер на 9151,32лева. Същите били издадени във връзка с осъществени доставки от ищеца в полза на ответника на основание договор за доставки на лекарства от 05.07.2011 г., сключен на основание проведена процедура на основание Закона за обществените поръчки. Тъй като липсвало плащане от страна на ответника, ищецът инициирал преговори за уреждане на търговските взаимоотношения. В резултат на това били подписани споразумение за разсрочване на задължения от 09.04.2013 г., както и споразумение за разсрочване на задължения от 16.04.2015 г. Всички посочени фактури били признати като дължими и неплатени от ответника в споразумението от 16.04.2015 г., съответно ответникът потвърдил, че „Екофарм“ ЕООД изпълнило изцяло и точно задълженията си по доставка на лекарствените продукти. Ответникът се задължил да заплати фактурите, съгласно споразумението от 16.04.2015 г., както следва: фактура № **********/10.09.2012 г., фактура № 1000018026/17.09.2012г. в срок до 30.11.2015 г.; фактура № **********/26.09.2012г., фактура № **********/26.09.2012г., фактура № **********/01.10.2012 г., фактура с № **********/01.10.2012 г., фактура № **********/ 08.10.2012 г., фактура № **********/08.10.2012 г., фактура № **********/10.12.2012 г., фактура № **********/10.12.2012 г. в срок до 31.12.2015 г.; фактура № **********/23.10.2012 г., фактура № **********/02.11.2012 г., фактура № **********/ 08.11.2012 г., фактура № **********/ 10.12.2012 г. в срок до 31.01.2016 г. До настоящия момент никоя от фактурите не била заплатена от ответника. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание договор за доставки на лекарства от 05.07.2011 г. и споразумение за разсрочване на задължения от 16.04.2015 г., да му заплати обща сума в размер на 24514.36 лева, от които: по фактура № **********/26.09.2012г. с главница /остатъчна стойност/ в размер на 868.48 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (25.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 1236.31 лв.; по фактура № **********/01.10.2012 г. с главница в размер на 580 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (30.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 290.89 лв.; по фактура № **********/01.10.2012 г. с главница в размер на 636.36 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (30.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 319.17лв.; по фактура № **********/ 08.10.2012 г. с главница в размер на 1252.80 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (06.01.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 625.88 лв.; по фактура № **********/08.10.2012 г. с главница в размер на 548.40 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (06.01.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 273.98 лв.; по фактура № **********/23.10.2012 г. с главница в размер на 2868.48 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (21.01.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 1421.08 лв.; по фактура № **********/02.11.2012 г. с главница в размер на 741.60 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (31.01.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 365.33 лв.; по фактура № **********/ 08.11.2012 г. с главница в размер на 2617,92 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (06.02.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 1285.27лв.; по фактура № **********/ 10.12.2012 г. с главница в размер на 2733.12 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (10.03.2013г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 1317.47 лв.; по фактура № **********/10.12.2012 г. с главница в размер на 1190.40 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (10.03.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 573.82 лв.; по фактура № **********/10.12.2012 г. с главница в размер на 538 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (10.03.2013 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 259.34 лв.; по фактура № **********/26.09.2012г. с главница в размер на 348 лв. н законна лихва за забава от падежа по фактурата (25.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 175.03 лв.; по фактура № **********/17.09.2012г. с главница в размер на 370.80 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (16.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 187.43 лв.; по фактура № **********/10.09.2012 г. с главница в размер на 68,68 лв. и законна лихва за забава от падежа по фактурата (09.12.2012 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2017 г.) в размер на 820.32 лв.; както и законната лихва по всяка от горепосочените фактури от деня, следващ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.12.2017 г.) до пълното изплащане на задължението. Претендира за разноските по делото. В хода на производството прави изменение на претенцията си за лихва за забава като претендира общо сумата 11053,50 лева, включваща лихвата по фактура №**********/26.09.2012г. – 1638,30 лева, фактура №10000018168/01.10.2012г. – 330,42 лева, фактура №**********/01.10.2012г. – 362,55 лева, фактура №**********/08.10.2012г. – 711,27 лева, фактура №**********/08.10.2012г. – 311,37 лева, фактура №**********/23.10.2012г. – 1616,44 лева, фактура №**********/02.11.2012г. – 415,81 лева, фактура №**********/08.11.2012г. – 1463,42 лева, фактура №**********/10.12.2012г. – 1503,14 лева, фактура №**********/10.12.2012г. – 654,68 лева, фактура №**********/10.12.2012г. – 295,89 лева, фактура №**********/26.09.2012г. – 198,76 лева, фактура №**********/17.09.2012г. – 212,71 лева и фактура № **********/10.09.2012 г. – 1338,74 лева, като се претендира лихва и за времето до 09.05.2019 г.

Ответникът УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора поддържа, че искът е неосновтелен. Ищецът продължавал да се позовава на подаденото заявление по чл.410 от ГПК и образуваното въз основа на него заповедно производство по ч.гр.д.№ 6631/2017г. по описа на РС-Стара Загора по което била издадена заповед за изпълнение. Безспорно било, че с определение № 877/29.03.2018г. по същото ч.гр.д.№ 6631/2017г. по описа на РС-Стара Загора, издадената заповед за изпълнение е обезсилена. Към настоящия момент подаденото заявление по чл.410 ГПК не можело да породи правните последици на чл.422, ал.1 от ГПК и нямало как да се приеме, че искът в настоящото производство е предявен към 07.12.2017г. - датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 6631/2017г. по описа на РС-Стара Загора. Заявява, че не дължи заплащане на претендираната сума по посочените процесни фактури. Настоящата искова молба била входирана на 19.03.2018 г. Макар и първоначално предявена като установителен иск по чл.422, във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК, издадена заповед за плащане и последващо възражение от ответника, то с обезсилването на издадената заповед за плащане, нормата на чл.422, ал.1 от ГПК не била приложима доколкото не бил спазен срокът по чл.415, ал.4 от ГПК /втората необходима предпоставка/, за да бъде прието, че искът е предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. С обезсилването на издадената заповед за плащане и преминаване към осъдителен иск същият се считал предявен от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2018г. От приложените фактури към исковата молба бил посочен падеж както следва: Ф-ра № 18121/26.09.2012г.-падеж 25.12.2012г.; Ф-ра № 18168/01.10.2012г.-падеж 30.12.2012г.; Ф-ра № 18167/01.10.2012г.-падеж 30.12.2012г.; Ф-ра № 18237/08.10.2012г.-падеж 06.01.2013г.; Ф-ра № 18238/08.10.2012г. - падеж 06.01.2013г.; Ф-ра № 18390/23.10.2012г.-падеж 21.01.2013г.; Ф-ра № 18493/02.11.2012г.-падеж 31.01.2013г.; Ф-ра № 18542/08.11.2012г.-падеж 06.02.2013г.; Ф-ра № 18835/10.12.2012г.-падеж 10.03.2013г.; Ф-ра № 18836/10.12.2012г.-падеж 10.03.2013г.; Ф-ра № 18837/10.12.2012г.-падеж 10.03.2013г.; Ф-ра № 18122/26.09.2012г.-падеж 25.12.2012г.; Ф-ра № 18026/17.09.2012г. - падеж 16.12.2012г.; Ф-ра № 17970/10.09.2012г.-падеж 09.12.2012г. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал друг срок. По отношение на процесните вземания не се предвиждала друга давност освен общата по чл.110 от ЗЗД. От посочените по-горе падежи било видно, че общата петгодишна давност била изтекла по отношение на всички фактури към датата на предявяване на исковата молба - 19.03.2018г. Предвид на това и на основание чл.110 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца за главница по всичките 14 бр. процесни фактури. Счита, че тъй като главното вземане на ищеца било погасено по давност, то акцесорното такова за мораторна лихва по отношение на главницата по горепосочените фактури не се дължало и поради това претенцията му била неоснователна. Отделно от това и на основание чл.111, б."в" от ЗЗД, алтернативно прави възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 19.03.2015г., т.е. над три години преди датата на подаване на исковата молба - 19.03.2018г. Предвид искането на ищеца да му бъде присъдена мораторна лихва до 06.12.2017г., то периодът бил от 19.03.2015г. до 06.12.2017г. Счита, че искането на ищеца да му бъде присъдена законна лихва от деня, следващ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /07.12.2017г./ до пълното изплащане на задължението е изцяло неоснователно и недопустимо. С обезсилването на издадената заповед за изпълнение, подаденото заявление не пораждало правните последици, предвидени в чл.422, ал.1 от ГПК и такова искане било недопустимо и по съществото си неоснователно. Исковата молба се считала за предявена на 19.03.2018г. Недопустимо, а в частност и неоснователно било искането на ищеца за присъждане на законната лихва след предявяване на исковата молба да обхваща период преди нейното предявяване, каквото било искането му за периода от 07.12.2017г. до 19.03.2018г. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери за установено следното:

Ищецът претендира на основание чл.327 от ЗЗД незаплатена продажна цена по договор за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г. и издадени и по него: фактура №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/26.09.2012г., фактура №**********/17.09.2012г., фактура №10000017970/10.09.2012г. Посочените фактури са представени по делото, като получаването на стоките по тях е удостоверено с подписите на представители на отвеника.

По делото е представено споразумение за разсрочване на задължения от 16.04.2015 г. между страните в настоящото производство, с което ответникът е признал вземането на ответника за сумата 7962,44 лв. по фактура №**********/26.09.2012г., №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г. и за сумата 8961,12 лева по фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., описани подробно в Приложение № 1 към споразумението.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ответника процесните фактури са осчетоводени като задължения към ищеца, като общият размер на задължението е 19619,96 лв. Към всяка от фактурите са създадени складови разписки за приетата стока - лекарства. Стоката, отразена във всяка една складова разписка, отговаря по съдържание на стойността и количеството медикаменти, отразени в процесните фактури. Цялата описана стока като количество и цена във фактурите и стоковите разписки е заприходена в склада на аптеката и по съответната счетоводна сметка. Съдът възприема заключението на вещото лице с оглед неговата обоснованост, незаинтересованост и непротиворечивост с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба /чл.318 и сл. от ТЗ/, чието съдържание е определено в горепосочения договор и издадените по него фактури. В изпълнение на този договор ищецът е прехвърлил на ответника собствеността на стоки, описани във фактурите, на посочената във фактурите стойност. Самото отразяване на фактурите в счетоводството на ответното дружество представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл решение № 42/19.04.2010 г. по гр.д.№ 593/2009 г., ІІ т.о., ТК, решение № 46/27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г., ІІ т.о., ТК на ВКС и др./. Освен това в случая е налице и изрично извънсъдебно признание на задължението, направено в споразумение за разсрочване на задължения от 16.04.2015 г. Следователно за ответника е възникнало задължението по чл.327, ал.1 ТЗ да заплати продажната цена на получените вещи, предмет на договора за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г. По делото не се твърди и не се представят доказателства за погасяване на това задължение чрез изпълнение. С оглед на това съдът намира за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната продажна цена в размер на 15363,04 лева по договор за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.6 от договора за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г. и в представените по делото фактури е определен падеж на задълженията по тях – 90 дни от издаване на всяка фактура. В споразумението за разсрочване на задължения от 16.04.2015 г. са определени нови срокове за изпълнение, но в чл.5 от същото е предвидено, че забавата в плащането на която и да е вноска от страна на ответника води до предсрочна изискуемост на цялата сума, ведно със законната лихва от датата на падежите по фактурите. Тъй като искът е доказан по основание, определянето на размера следва да се извърши по преценка на съда – чл.130 от ГПК. По отношение крайната дата на забавата следва да се отбележи, че тя не може да бъде по-късна от датата на предявяване на иска – 19.03.2018 г. /с изменението на иска се претендира обезщетение за забавено плащане до 09.05.2019 г./, тъй като за периода след това се дължи законна лихва. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута и във валута и чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, както и размера на основния лихвен процент за периода 25.12.2012 г. – 18.03.2018 г., намира, че размерът на лихвата за забава за периода от датата на изпадането на ответника в забава до датата на предявяване на иска възлиза общо на 9211,14 лева както следва: фактура №**********/26.09.2012г. – 1524,04 лева, фактура №10000018168/01.10.2012г. – 307,34 лева, фактура №**********/01.10.2012г. – 337,20 лева, фактура №**********/08.10.2012г. – 661,40 лева, фактура №**********/08.10.2012г. – 289,52 лева, фактура №**********/23.10.2012г. – 1502,39 лева, фактура №**********/02.11.2012г. – 386,35 лева, фактура №**********/08.11.2012г. – 1359,48 лева, фактура №**********/10.12.2012г. – 1394,94 лева, фактура №**********/10.12.2012г. – 607,56 лева, фактура №**********/10.12.2012г. – 274,59 лева, фактура №**********/26.09.2012г. – 184,89 лева, фактура №**********/17.09.2012г. – 197 лева и фактура № **********/10.09.2012 г. – 1246,10 лева.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване на по давност на вземанията на ищеца за продажна цена и обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащана на продажната цена. Както беше по посочено по-горе, в споразумението за разсрочване на задължения от 16.04.2015 г. ответникът е признал съществуването на задълженията за главница и лихва от датата на падежите по всяка фактура, с оглед на което давността следва да се смята за прекъсната и от датата на споразумението започва да тече нова давност /чл.116, б.“а“ ЗЗД/. Следователно до предявяването на иска на 19.03.2018 г. не е изтекла нито кратката тригодишна погасителна давност, приложима по отношение на вземането за лихви, нито дългата петгодишна давността, приложима досежно вземането за главница.

По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за сумата 15363,04 лева, представляваща незаплатена продажна цена по договор за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г. и издадени и по него фактура №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/26.09.2012г., фактура №**********/17.09.2012г., фактура №10000017970/10.09.2012г., ведно законната лихва върху тази сума от 19.03.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата 9211,14 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на продажната цена по договор за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г. и издадени и по него фактура №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/26.09.2012г., фактура №**********/17.09.2012г., фактура №10000017970/10.09.2012г. за периода 25.12.2012 г. – 18.03.2018 г., са основателни и следва да бъдат уважени. Искът за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на продажната цена по договор за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г. и издадени и по него фактура №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/26.09.2012г., фактура №**********/17.09.2012г., фактура №10000017970/10.09.2012г., в останалата част до претендирания размер 11053,50 лева, както и за периода 19.03.2019 г. – 09.05.2019 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер на 1538,81 лв., представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 90,67 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, да заплати на „ЕКОФАРМ” ЕООД, гр. София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ 14, бл.3 партер, ЕИК *********, представлявано от Петър Велев, сумата 15363,04 лева, представляваща незаплатена продажна цена по договор за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г. и издадени и по него фактура №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/26.09.2012г., фактура №**********/17.09.2012г., фактура №10000017970/10.09.2012г., ведно законната лихва върху тази сума от 19.03.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 9211,14 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на продажната цена по договор за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г. и издадени и по него фактура №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/26.09.2012г., фактура №**********/17.09.2012г., фактура №10000017970/10.09.2012г. за периода 25.12.2012 г. – 18.03.2018 г., както и сумата 1538,81 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕКОФАРМ” ЕООД, гр. София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ 14, бл.3 партер, ЕИК *********, представлявано от Петър Велев, против УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, иск за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на продажната цена по договор за доставка на лекарствени продукти от 05.07.2011 г. и издадени и по него фактура №**********/26.09.2012г., фактура №10000018168/01.10.2012г., фактура №**********/01.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/08.10.2012г., фактура №**********/23.10.2012г., фактура №**********/02.11.2012г., фактура №**********/08.11.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/10.12.2012г., фактура №**********/26.09.2012г., фактура №**********/17.09.2012г., фактура №10000017970/10.09.2012г., в останалата част до претендирания размер 11053,50 лева, както и за периода 19.03.2019 г. – 09.05.2019 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЕКОФАРМ” ЕООД, гр. София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ 14, бл.3 партер, ЕИК *********, представлявано от Петър Велев, да заплати на УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, сумата 90,67 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	1450
Дата:	30 октомври 2019 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия:	Генчо Колев Атанасов

Дело:	20185530101315
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	19 март 2018 г.

Решение по дело №1315/2018 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Старозагорски районен съд Първи граждански състав