Р Е Ш Е Н И Е
№ 431/8.3.2023г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Бойка Лулчева разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административно дело № 79, по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „ОСКАРБОС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.„Васил Левски“ № 9, представлявано от управителя О.Х.Г.
чрез адв.П., против Решение № 2270 от 02.12.2022г., постановено по АНД № 4806/2022г.
на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 3409000-F370617/11.06.2018г.
на зам.- директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДДС на „ОСКАРБОС“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Според касатора
обжалваното решение е постановено в противоречие с материалните и процесуалните
норми, тъй като съдът неправилно е приложил института на абсолютната давност за
наказателно преследване, като е приел, че такава в случая не е настъпила. Иска
се отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба - ТД на
НАП Пловдив, в писмено становище чрез юрисконсулт, оспорва касационната жалба,
като моли съда да остави в сила оспореното решение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив намира, че
касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по
делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е основателна поради
следните съображения:
Районният съд е установил, че на
19.12.2017г. е извършена оперативна проверка в обект-склад на едро, находящ се
в гр.Пловдив, ул.„Брезовско шосе“ № 133, стопанисван от фирма „ОСКАРБОС“ ЕООД,
ЕИК *********, като констатациите от проверката са отразени в съставен Протокол
за извършена проверка сер. АА, № 0301316 от 19.12.2017г. На 24.01.2018г. от В.С.К.–
главен инспектор за приходите при ТД на НАП Пловдив, против дружеството
„ОСКАРБОС“ ЕООД, ЕИК ********* е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия АN № F370617 за това, че при извършената на 19.12.2017г.
в 12:05 ч. проверка обекта, стопанисван от дружеството, е констатирано, че в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е
осигурило съхраняването на свидетелството за регистрация на регистрираното за
конкретния обект фискално устройство модел Deyzi Ekspert, с индивидуален номер
на ФУ -DY402433 и индивидуален номер на ФП – 36538005 на територията на обекта.
Свидетелството не е било представено на органите по приходите по време на
извършената проверка. Съставеният АУАН е връчен на представляващия дружеството
на 24.01.2018г., видно от надлежно попълнена разписка, неразделна част от акта.
Издадено е обжалваното наказателно постановление № № 3409000-F370617/11.06.2018г.,
което е връчено на 15.08.2022г.
За
да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните
по делото доказателства по категоричен и безспорен начин е установено извършено
от страна на касатора административно нарушение по чл. 42, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Съдът се е
аргументирал, че правилно е приложен материалния и процесуалния закон, не са
допуснати съществени процесуални нарушения в администативнонаказателното
производство. Преценил е, че несъхраняването на свидетелство за регистрация на
ФУ е категорично доказано и не се оспорва от страна на жалбоподателя, както и
че нарушението е правилно подведено към относимата нормативна разпоредба. Наложената
имуществена санкция е в съответствие със субекта на нарушението и с предвидения
в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС минимален
размер. За районен съд Пловдив е неприложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение не е маловажно. Съдът не е приел възражението на жалбоподателя, че са
изтекли сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и приложението на чл. 81, ал.
3 от НК.
Решението
е неправилно.
Процесното НП е връчено на 15.08.2022г. Бездействието
да се връчи НП от 11.06.2018г. в продължителен период от време е довело до
изтичане на абсолютната давност за преследване на 19.05.2022 г. /считано от 19.12.2017г./,
при приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, предвидена в чл.81,
ал.3 вр.с чл.80, ал.1, т.5 НК за издаване на санкционният акт и влизането му в
сила, която тече от момента на извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015г. по ТД № 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС от
Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните
нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото
постановление: "В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК
във връзка с чл.11 от ЗАНН. Предвид
липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща
норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното
преследване по давност в НК следва да намери приложение...“. Уредената в
разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, погасителна
давност е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на
четири години и шест месеца наказателното преследване се погасява по давност.
Предвид задължителния за правоприлагащите органи по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ
характер на цитираното тълкувателно постановление, разпоредбите на НК за
абсолютната погасителна давност са приложими към настоящият казус.
Според
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, давността се
прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи
наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание. Давността
погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното
производство недопустимо. Съгласно чл. 34 от ЗАНН не се образува административно
наказателно производство, а образуваното се прекратява, при изтичане на
предвидената в закона преследвателска давност. Районният съд е следвало да
отмени акта на основание чл. 63, ал.6 от ЗАНН независимо от материална
законосъобразност на НП, поради изтичане на преследвателската давност. С оглед
установеното следва на основание чл. 63, ал. 6 от ЗАНН отмяна на НП с
прекратяване на административнонаказателното производство. В тази насока съдът
следва да се съобрази с трайната практика на Върховния касационен съд /Решение
№149/08.10.2020г. по дело №707/2020г. на ВКС; Решение №266/28.05.2009г. по н.д.
№225/2009г., І н.о. ВКС; Решение № 500, трето наказателно отделение,
наказателно дело № 1729/2014г.; Решение №26/13.05.2019г. по дело №1239/2018г. на
ВКС; Решение №209/27.12.2019г. по дело №614/2019г. на ВКС/.
По изложените мотиви настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Предвид установения изход на спора пред
касационната инстанция в полза на касатора следва да бъдат присъдени своевременно
заявените разноски за касационната инстанция, които са доказани в размер на 480
лева. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото е размерът е
съобразен с минималното възнаграждение и осъществената защита.
Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2270 от 02.12.2022г.,
постановено по АНД № 4806/2022г. на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено
наказателно постановление № 3409000-F370617/11.06.2018г. на зам.- директор на
ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на „ОСКАРБОС“
ЕООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 ЗДДС.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3409000-F370617/11.06.2018г.
на зам.- директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДДС на „ОСКАРБОС“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „ОСКАРБОС“
ЕООД, с ЕИК ********* разноски за съдебното производство в размер на
480(четиристотин и осемдесет)лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.