№ 1367
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110105955 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „П. И. Б.“ АД срещу В. Ц. Ш., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ; чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 5 000 лева, представляваща главница по
Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-2546 от 23.04.2007г. с Анекс от
08.01.2008г. към него, сумата 14 143,36 лева, представляваща договорна лихва съгласно т. 7
от Анекс от 08.01.2008г. за периода от 19.11.2012г. до 01.06.2022г., сумата 296,14 лева,
представляваща наказателна лихва съгласно т. 7.1 от Анекс от 08.01.2008г. за периода от
06.12.2012г. до 02.01.2014г., сумата 68,06 лева, представляваща законна лихва за периода от
02.06.2022г. до 20.07.2022г., сумата 39 лева, представляваща годишна такса за поддръжка
съгласно т. 11 от Анекс от 08.01.2008г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело №
39416/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че между банката и ответника е бил сключен Договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-Б-2546/23.04.2007г., изменен и допълнен с Анекс от 08.01.2008г.,
по силата на който е предоставен на ответника банков кредит- овърдрафт в размер на 5000
лева. За обезпечаване срочното погасяване на предоставения овърдрафт титулярят е учредил
в полза на банката залог върху всички свои вземания по банковите си сметки, в т.ч. и
депозитните сметки, открити в банката. Сочи, че за ползвания овърдрафт титулярят ползва
гратисен период със срок до 45 дни, като в случай че до датата на падежа титулярят погаси
изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на
последния отчетен период, банката не начислява лихва върху дебитното салдо. За
предоставения овърдрафт оправомощеният държател заплащал промоционален фиксиран
лихвен процент за първите 3 отчетни периода в размер на 0,75% на месец и за остатъка от
срока на договора в размер на 1,5 % на месец, който се начислява еднократно на датата,
следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци непогасени до датата на падежа.
Договорено било между страните при изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на
договора лихвеният процент, начисляван съгласно договора, да се равнява на годишна лихва
1
в размер на 15,75 % за първата година и на 18 % за следващата. С подписания анекс от
08.01.2008г. били уговорени следните изменения, а именно годишната лихва, начислявана от
Банката върху дебитното салдо по сметката да е в размери, както следва: за дебитни салда,
формирани от ПОС трансакции- 16 %, за всички останали дебитни салда по сметката- 18 %.
При неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешение кредитен
лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с
надбавка от 12 пункта. Сочи, че всички права и задължения на страните по договора били
уредени от Общите условия на „П. И. Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, неразделна част от договора.
Отношенията между страните във връзка с откриване и водене на банкови сметки се
уреждали от Общите условия на банката за откриване и водене на банкови сметки,
неразделна част от договора. За ползване на картата и предоставения овърдрафт титулярът
плащал на банката такси и комисионни съгласно действаща Тарифа за такси и комисионни
на банката. Поддържа, че с подписване на договора кредитополучателят декларирал, че е
запознат и приема Общите условия на банката. Предоставеният банков кредит- овърдрафт
бил усвоен изцяло на дати, посочени в исковата молба. Твърди, че кредитът е изцяло в
просрочие, считано от 19.11.2012г. общо 3531 дни към 20.07.2022г., включително.
Поддържа, че поради неплащане в срок на задълженията, банката е изпратила до
кредитополучателя покана с изх. № 10-1322/12.04.2022г., с която кани същия в седемдневен
срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си
задължения, като в противен случай ще счита кредитът за изцяло и предсрочно изискуем.
Поканата била връчена лично на кредитополучателя В. Ш. на 21.04.2022г. В дадения му
срок задълженията не били изплатени, поради което банката била обявила кредита за изцяло
и предсрочно изискуем, считано от 02.06.2022г. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Ответникът с очи, че ищецът не е представил доказателства, с
които да установи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора. Твърди, че
ищецът е злоупотребил със свои права, позовавайки се на предсрочна изискуемост след
изтичане на десетгодишен период откакто самият ищец твърди, че ответникът не изпълнява
задълженията си по договора. Поддържа, че след 2012г. нито една от страните не е
предприемала каквито и да било действия и/или волеизявления във връзка с договора.
Твърди, че срокът на договора е изтекъл много преди датата, на която ищецът твърди, че е
упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Срокът за ползване на овърдрафта бил
изтекъл на 23.04.2009г. На основание чл. 36.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта се
удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че някоя от
страните не е уведомила другата страна за прекратяването на договора най-малко 60 дни
преди изтичане на текущия срок. В чл. 36.4 било посочено, че ищецът е следвало да
подновява срока на валидност на картата служебно като издава нова карта, което не било
изпълнено, поради което договорът бил прекратен, считано от извършване на последното
плащане по него- 24.08.2012г. Поради което сочи, че най-късната дата, на която вземанията
по договора били станали изискуеми, е 19.11.2012г. Твърди, че ищецът не е посочил
счетоводни извлечения, от които да се установи начина на изчисление на претендираната от
него сума и не е обосновал как е формиран нейният размер. Оспорва представените от
ищеца доказателства. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК предвижда, че следва
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент да се изчислява съгласно чл. 33а
от същия закон. В договора подобна информация липсвало. Поддържа, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
2
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за
кредит, обстоятелството, че В. Ц. Ш. е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера,
посочен в исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва;
непогасеният размер на възнаградителната лихва; че е уговорена наказателна лихва в
твърдения размер; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на
задължението за заплащане на главница; както и размера на наказателната лихва, както и
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на
исковата молба възражения, а при установяване на гореописаните обстоятелства – да докаже
плащане на процесните задължения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между страните е бил сключен договор за издаване на кредитна карта №
51РКО-Б-2546/23.04.2007г. и Анекс към него от 08.01.2008г
От съдържанието на приетия договор и анекс към него се установява, че по силата на
него ищецът е приел да открие и води на името на ответника разплащателна картова сметка
и да издаде към нея на името на титуляря кредитна карта с чип. Ищецът е предоставил на
ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 5000 лева, който може да бъде
усвояван с използване на картата под формата на овърдрафт. Към договора са приложими
Общите условия на „П. И. Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa приети на 17.04.2007г. и изменени на 24.07.2007г. и
18.12.2007г. /ОУ/. Съгласно т. 3 от договора, срокът за ползване на кредитния лимит
/овърдрафта/ е до 23.04.2009г. Според т. 2 от Анекса към договора, срокът за погасяване на
предоставения на титуляря банков кредит овърдрафт е съгласно договора, като същият се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ. Съгласно т. 36.1 от ОУ,
срокът за ползване на овърдрафта е подновява автоматично всеки път за нов едногодишен
период при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-
малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е уведомила
титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текушия срок.
Съгласно т. 8 анекса, за предоставения овърдрафт титулярят ползва гратисен период
със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярят погаси изцяло дебитното
салдо по сметката, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява
лихва върху дебитното салдо. В т. 6 от анекса е предвидено, че при непогасяване до датата
на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано по сметката до края на
последния отчетен период, титулярят заплаща на банката, след изтичане на първите 3
отчетни периода, годишна лихва в размер съгласно действащите Общи условия и Тарифа за
таксите и комисионите на банката. При неплащане до падежа на минималната погасителна
вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит, банката начислява върху
непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на
кредитния лимит, наказателна лихва в размери съгласно действащите Тарифа и Общи
условия на банката. В анекса е определено, че към датата на неговото сключване, годишната
лихва върху дебитното салдо по сметката е в размер на 16% - за дебитни салда, формиране в
резултат на ПОС-трансакции и 18% - за всички останали дебитни салда. Към датата на
анекса, годишната лихва за надвишение на разрешен кредитен лимит е в размер на лихвата
по т. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 12 пункта, а за просрочена минимална вноска
3
– в размер на 1/12 от наднавката за надвишение на разрешения кредитен лимит. В т. 28, б.
„а“ от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и
предсрочно изискуем , след писмено предизвестие до титуляря за срок, определен от
банката в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане по договора и настоящите
общи условия повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало
изискуемо.
Видно от гореизложеното, за процесния по делото период между страните е било
налице правоотношение по договор за издаване на кредитна карта. Възражението на
ответника за нищожност на договора на основние чл. 22 ЗПК поради неспазване на чл. 11,
ал. 1, т. 9а ЗПК, както и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК са неоснователни.
Процесният договор ведно с анекса към него са сключени при действието на отменения
Закон за потребителския кредит от 2006г., а съгласно пар. 5 от ПЗР на действащия ЗПК,
разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени
преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат
за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. Същевременно процесният
договор за кредит не се явява в нарушение на приложимата към него разпоредба на чл. 10 от
ЗПК /отм./, тъй като в договора и приложимите общи условия се съдържат уговорки за
предоставения кредитен лимит, за условията за ползване и връщане на усвоената част от
овърдрафта, за годишния размер на договорната възнаградителна лихва при
невъзстановяване на изразходваната част от кредита - диференцирана според вида на
ползваните транзакции, правила относно механизма за определяне на наказателната лихва и
уговорки за разходите, приложими към момента на сключване на договора – дължими такси
и комисионни според тарифата за такси и комисионни на банката - кредитор, неразделна
част от договора. В тази насока следва да се отчита, че предвид естеството на предоставения
кредит – овърдрафт с разплащателна сметка и кредитна карта към нея минималните
погасителни вноски не могат да бъдат определени отнапред, а се формират според
изразходваната /усвоената/ част от предоставения овърдрафт за предходния отчетен
/месечен/ период.
Относно срока на действие на договора съдът приема, че с оглед уреденото в т. 36.1
от ОУ автоматично продължаване на срока на договора за нов едногодишен период и
липсата на данни и доказателства за отправено от страна на ответника искане за
прекратяване на договора, следва изводът, че същият е бил в сила към датата на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Следва да се посочи, че в конкретния случай
срокът на договора за кредитен овърдрафт не е обвързан със срока на валидност на
кредитната карта, като в т. 36.4 от ОУ е предвидено изрично, че при изтичане срока на
валидност на картата, банката издава служебно нова карта, доколкото е продължен срокът
на овърдрафта. Оправомощеният държател може да получи новата си карта в банката в срок
от 10 дни преди изтичане срока на валидност на картата. Подновяването на срока на
договора не е обвързано и с редовността на изплащане на кредита. В този смисъл
възраженията на ответника, че срокът на договора е изтекъл на 23.04.2009г. /с изтичането на
първоначалния едногодишен срок/, респективно на 24.08.2012г. /датата на извършване на
последното плащане/, са неоснователни. Уговореното в общите условия автоматично
подновяване на срока на договора не представлява новация на задължението, а
предварително уговорено изменение на срока на договора на принципа „година за година“
при условие, че кредитополучателят не е направил волеизявление пред банката за неговото
прекратяване. При наличие на това условие продължаването на срока настъпва автоматично
по силата на общите условия, без да е необходимо сключването на допълнително
споразумение за това между страните /в този смисъл Решение № 50186 от 16.11.2021г. по
гр.д. № 4472/2012г. на ВКС, III г.о., ГК, постановено по повод договор на ищеца с
идентично съдържание/.
В случая ответникът не твърди и не доказва да е направил изявление за прекратяване
4
на договора, поради което неговият срок е продължен. Що се касае до преиздаването на
платежния инструмент, от една страна, както беше посочено по-горе, срокът на договора не
е обвързан със срока на валидност на кредитната карта /издадената пластика/, а от друга
страна при изтичане срока на валидност на кредитната карта, тя се преиздава от банката при
условие, че договорът за кредитен овърдрафт не е прекратен. Задължението за получаване на
преиздадената кредитна карта при изтичане срока на валидност на предходната е на
кредитополучателя, поради което дори да се приеме, че към 24.08.2012г. срокът на
валидност на издадената на ответника кредитна карта е бил изтекъл, това обстоятелство не
води до извод за прекратяване действието на договора за кредит на тази дата. Следва да се
посочи също така, че сочената от ответника дата 24.08.2012г. не представлява датата на
последното частично плащане на ответника по кредита, доколкото видно от експертното
заключение по ССчЕ такова е извършено за последно на 29.04.2020г.
Установява се също и изрично уговорено в т. 28, б. „а“ от ОУ право на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на минимална вноска в продължение
на повече от 5 дни. В настоящата хипотеза правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем е надлежно упражнено чрез приетото и неоспорено уведомление,
изпратено чрез препоръчано писмо с обратна разписка, получено лично от ответника на
21.04.2022г. Видно от съдържанието на уведомлението, банката-ищец е предоставила на
ответника седемдневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на
задълженията по договора, като го е уведомила, че при неизпълнение в така предоставения
срок, ще счита кредита за предсрочно изискуем без да изпраща ново уведомление. Ето защо
съдът намира, че уведомлението за предсрочна изискуемост на процесния кредит е връчено
редовно на ответника на 21.04.2022г., а предсрочната изискуемост е настъпила на
29.04.2022г. с изтичане на 7-дневния срок за доброволно изпълнение.
Същевременно от приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че кредитният лимит по договора е изцяло усвоен и в просрочие т.е. налице са
всички кумулативни предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Установява се също така, че към датата на предсрочната изискуемост размерът на
неплатената главница по кредитния овърдрафт е 5000 лева, какъвто е и претендираният
размер. Следователно предявеният иск за установяване на вземане за главницата се явява
доказан по основание и размер.
По отношение на иска за договорна лихва, както беше посочено по-горе, нейният
размер и начин на определяне е посочен изрично в т. 6 от договора и т. 7 от сключения към
него анекс от 08.01.2008г. В т. 7 от анекса е предвидено, че годишната лихва върху
дебитното салдо по сметката в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на
ПОС-трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката. Така уговореният
лихвен процент е ясно установен и не буди съмнение за противоречие със закона или
добрите нрави. Клаузите са написани на разбираем език и по ясен начин позволяват на
потребителя да определи дължимия размер на договорната лихва.
Възнаградителната лихва, обаче, се дължи само за срока на действие на договора, тъй
като представлява възнаграждение за предоставеното на длъжника ползване на финансовия
ресурс за този срок. С настъпване на изискуемостта на цялото вземане, било вследствие на
изтичане срока на договора, било вследствие на обявена предсрочна изискуемост,
добросъвестното ползване от длъжника на заетата сума се преустановява и последният
дължи единствено лихва за забава, не и възнаграждение за ползването /в този смисъл т. 2 от
Тълкувателно № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Както беше установено по-горе, процесният
кредит е предсрочно изискуем считано от 29.04.2022г., поради което банката-ищец няма
право на договорна лихва за периода от 29.04.2022г. до 01.06.2022г. Това е така, защото за
настъпване на предсрочната изискуемост е от значение датата на връчване на
5
уведомлението и изтичането срока за доброволно изпълнение, а не датата, на която банката
е осчетоводила вземането по кредита като предсрочно изискуемо. Видно от експертното
заключение по ССчЕ /таблица към задача 4, колона 5, стр. 10/ за периода от 29.04.2022г. до
01.06.2022г. е начислена договорна лихва в размер на 139,61 лева, поради което за остатъка
от процесния период /от 19.11.2012г. до 28.04.2022г./ се дължи договорна лихва в размер на
14 003,75 лева /14 143,36 – 139,61/.
Следователно предявеният иск за договорна лихва се явява доказан до размера от
14 003,75 лева и за периода от 19.11.2012г. до 28.04.2022г., а за разликата до пълния
претендиран размер от 14 143,36 и за периода от 29.04.2022г. до 01.06.2022г. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно претендираната наказателна лихва, в анекса към договора е предвидено, че
при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на минималната
погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит
титулярят заплаща на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска,
респ. върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит наказателна лихва в
размери съгласно действащата тарифа на банката, като към датата на сключване на анекса,
размерът на надбавката за надвишен кредитен лимит е 12% годишно, а надбавката за забава
– в размер на 1/12 част от надбавката за надвишен кредитен лимит. Този размер на
наказателната надбавка не се явява в противоречие със закона и доколкото нейният размер и
начин на начисляване е посочен ясно в договора, анекса и тарифата, същата няма
неравноправен характер. От приетото експертно заключение по ССчЕ се установява, че
размерът на лихвата за периода от 06.12.2012г. до 02.01.2014г. е 296,14 лева, поради което
искът се явява доказан по основание и размер.
На следващо място в т. 9 от договора е предвидено, че за ползване на кредитната
карта и предоставения овърдрафт съгласно настоящия договор, оправомощения държател
заплаща на банката такси и комисиони съгласно действащата Тарифа за такси и комисиони
на Банката, неразделна част от настоящия договор. От представената в заповедното
производство тарифа на банката се установява, че годишната такса за поддържане на първа
карта към сметка на физически лица за стандартна кредитна карта е 39 лева, какъвто е и
претендираният размер на таксата. Също така, както беше посочено по-горе, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на предсрочно изискуемия размер на кредита считано от
29.04.2022г., поради което той е бил в забава към 02.06.2022г., считано от която дата се
претендира законна лихва по настоящото дело. От приетото експертно заключение се
установява, че размерът на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за
периода от 02.06.2022г. до 20.07.2022г. е 68,06 лева, какъвто е и претендираният размер.
На последно място, релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията по договора е неоснователно. Кредитният овърдрафт е договор, по
силата но който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. С услугата овърдрафт клиентът получава
назаем пари до определено уговорено равнище по всяко време, но не съществува изградена
програма за плащане. При този вид договор не се съставя погасителен план и кредитът не се
дължи на месечни погасителни вноски, а потребителят има правото да усвоява и заплаща
суми от кредитния лимит във всеки момент, считано от датата на предоставяне на кредитния
лимит до датата на прекратяване на действието на договора. Уговорените минимални
вноски покриват част от договорната лихва за ползване на заетия ресурс и тяхното
предназначение е да осигурят ползването на кредитния лимит при договорените условия за
редовен кредит, без да бъде начислявана наказателна надбавка за неразрешен овърдрафт, а
не съставляват погасителни вноски по кредита. Вземането за плащане на усвоената от
потребителя главница заедно с начислените и незаплатени чрез минимални погасителни
6
вноски лихви, възниква от датата на прекратяване действието на договора, а не от датата, до
която е следвало да бъде заплатена съответната минимална вноска.
Както беше посочено по-горе, действието на процесния договор е прекратено на
29.04.2022г. по силата на обявената предсрочна изискуемост, от който момент започва да
тече погасителната давност за процесните вземания. Считано от тази дата до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /21.07.2022г./
давността не е изтекла за което и да било от процесните вземания по договора.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е стори разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 440,93 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 437,78 лева. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 390,93 лева,
за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП или общо 890,93 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 884,57 лева. Ответникът е
сторил разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1950
лева, платено изцяло в брой. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не надхвърля минималния размер,
установен в чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ. С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 13,93 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.
Ц. Ш., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 44, вх. Б, ет. 4, ап. 13,
дължи на „П. И. Б.“ АД, с ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 111П, сумата от 5000 лева, представляваща главница по Договор за
издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-2546 от 23.04.2007г. с Анекс от 08.01.2008г. към
него, сумата от 14 003,75 лева, представляваща договорна лихва съгласно т. 7 от Анекс от
08.01.2008г. за периода от 19.11.2012г. до 28.04.2022г., сумата от 296,14 лева,
представляваща наказателна лихва съгласно т. 7.1 от Анекс от 08.01.2008г. за периода от
06.12.2012г. до 02.01.2014г., сумата от 68,06 лева, представляваща законна лихва за периода
от 02.06.2022г. до 20.07.2022г., сумата от 39 лева, представляваща годишна такса за
поддръжка съгласно т. 11 от Анекс от 08.01.2008г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело №
39416/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск за договорна лихва за разликата над 14 003,75 лева до пълния претендиран размер от 14
143,36 лева и за периода от 29.04.2022г. до 01.06.2022г.
ОСЪЖДА В. Ц. Ш. да заплати на „П. И. Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 437,78 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
884,57 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „П. И. Б.“ АД да заплати на В. Ц. Ш. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 13,93 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8