№ 64
гр. Севлиево, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101247 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса
за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 05.12.2017 г.
претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета
№120814/05.12.2017 Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро
на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на
компенсационен орган сумата 5 129.85 лв. чрез банков превод на 12.12.2017г.
като парична равностойност на 2 622.85 евро по курса за деня, от които 2
137.06 евро обезщетение, 462.79 евро такса обработка по ф-ра
№30000080005/20.11.2017г. и 23.00 евро банкови такси. На основание чл. 559
и чл. 561 от КЗ на посочената дата Фондът възстанови в пълен размер всички
суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на **.
Поддържа се, че към датата на образуване в ГФ на щета №
120814/05.12.2017г. международното регулиране на претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на ** чрез изплащане на
обезщетение в размер на 2 622.85 евро. ведно е всички гореописани разходи
1
за щетите по увредените л.а. "**" е peг. № **. собственост на О. С. вече е било
извършено от Националното бюро на автомобилистите на ** в качеството му
на компенсационен орган по местонастъпване па вредите и НББАЗ като
компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на
увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от
КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и
изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл.
559 и чл. 561 от КЗ Фондът задължително възстановявал. Виновен за
настъпилите щети бил ответникът М. Ш. Д., който на 14.03.2017 г. в **
избутал л.а. „**“ с ДКН № ** по ул. „**‘, гр. Б., в следствие на което удря
паркиралия л.а. – МПС „**“ с рег. № **, като така причинява процесното
ПТП. Ищецът сочи, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ
ответникът управлявал увреждащото МПС без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Искането към съда е да бъде осъден ответника да заплати на
Гаранционен фонд сумата в размер на 5 129 лв., обезщетение за имуществени
вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застраховяатели във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на **, за щетите по л.а. „**“ с рег. № ** от ПТП, настъпило
на 14.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Ш. Д. не е подал писмен
отговор, макар исковата молба и приложенията да са връчени редовно на
същия.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание,
като в изпратената до същия призовка /л.102 от делото/, изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание,
без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не
се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
2
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение
да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски. Ищецът на основание чл.
78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по
делото е 305,19 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и
205,19 лева – за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ш. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ********* гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет. 4, на основание чл. 559, ал.3, вр. 558, ал.7 КЗ сумата от 5 129,85 лв. /пет
хиляди сто двадесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди възстановени на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи във връзка
с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на **, за щетите по
л.а. „**“ с рег. № ** от ПТП, настъпило на 14.03.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 21.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Ш. Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
3
чл. 78, ал.1 ГПК на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , ЕИК *********, сумата в
размер на 305,19 /триста и пет лева и деветнадесет стотинки/ лева,
представляваща разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Габрово в
едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4