ПРОТОКОЛ
№ 23319
гр. София, 07.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря И.
и прокурора Л. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110217175 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. М., СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО, ДОВЕДЕН от
органите на ГД „Охрана“ към Министерството на правосъдието от
Следствения арест на НСлС гр.София и с АДВОКАТ К. П., СЛУЖЕБЕН
ЗАЩИТНИК от досъдебното производство, РЕДОВНО УВЕДОМЕН.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е С ПРЕДСТАВИТЕЛ
РАЙОНЕН ПРОКУРОР К., редовно уведомена.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на защитата да се запознае с
материалите по делото.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на защитника да комуникира със своя
подзащитен, за да организира защитата му.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото.
При липса на процесуални пречки,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на обвиняемия, съгласно лична карта.
И. М. М. - ***********, с ЕГН **********.
Майка – ************;
Баща – *********..
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на ОБВИНЯЕМИЯ И. М. М. в
настоящото производство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. М.: Разбирам правата си. Аз искам да съм с
жена си и не искам да имам проблеми. Искам за празниците да бъда с нея, с
майка ми, с баща ми. Искам да съм свободен. Не съм съден и не съм бил в
затвора. За пръв път ми е. Нямам въпроси. Нямам възражения за отвод на
съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275 от
НПК.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава с
прочитане на предложението на Софийска Районна прокуратура, с което е
направено искане спрямо ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. М. да се определи мярка
за неотклонение „задържане под стража“ на основание чл. 64, ал. 1 НПК.
(ПРОЧЕТЕ СЕ ИСКАНЕТО НА СРП).
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ: Оспорвам искането. Нямам други искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. М.: Желая да бъда освободен, защото аз нямам
вина. Не съм бил жена ми. Семейни работи са. Друго нищо не се е случвало.
Тя работи, аз работя. Разбираме се добре. Искам да бъда за празниците с жена
ми, с родителите ми, за да бъдем заедно. Искам да си работя. Там работя от 7-
2
8 (седем-осем) години. Бяхме с жена ми в Англия. Не съм съден за кражби и
такива работи. Не съм имал проблеми с полицията. Работя си нормално, жена
ми работи. Баща ми е музикант. Сигнали срещу мен никога не е имало. Няма
друго какво да кажа. Искам да се разпитат майка ми, баща ми. Моята жена
искам да се разпита. Личните ми хора искам да се разпитат. Друг път не се е
случвало такова нещо. Това няма какво друго да кажа.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА на основание чл.283 от НПК приложените по
делото писмени материали, и считайки, че делото е изяснено от фактическа
страна,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане. Моля да вземете по
отношение на обвиняемия М. най - тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража“. С постановление на СРП от 05.12.2024г., предявено на същата
дата, М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за две престъпления при
условията на чл.23 от НК, едно от които е закана с убийство в условията на
домашно насилие, a другото е за причиняване на телесна повреда, отново в
условията на домашно насилие. Отделно от това се касае се за две
престъпления, като престъплението закана с убийство се явява тежко по
смисъла на НК. На този етап от разследването, въпреки ранният стадий са
налице законовите предпоставки за вземане на най - тежката мярка за
неотклонение, а именно „задържане под стража“. На първо място е налице
обоснованото предположение, че М. е автор на деянията, за които е привлечен
към наказателна отговорност. Към този извод несъмнено сочат свидетелските
показания на самата пострадала С., които са логични и последователни и
кореспондират на останалия доказателствен материал по делото, а именно
протокол за освидетелстване, изготвена СМЕ, приобщената медицинска
документация и други. На следващо място е налице реална опасност, а не
хипотетична опасност, в случай че М. не бъда задържан за постоянно, да
извърши ново престъпление. Действително същият не е осъждан, но с оглед
механизма на деянията, е налице една по - висока степен на обществена
опасност, както на извършените престъпления, така и на самия М., които са
отделно основания, обуславящи реалната опасност от извършване на ново
престъпление. В този смисъл показателно е поведението на обвиняемия, който
след извършване на деянието, е изхвърлил телевизора през прозореца, като е
счупил телефона на пострадалата и на нейното дете. Не без значение е и
факта, че деянието е извършено при условията на домашно насилие, което
3
макар и квалифициращ признак за престъпленията, само по себе си увеличава
риска от повторна виктимизация на пострадалата, за което същата сочи за
предходни негови деяния на упражнявано насилие спрямо нея. Моля съдът да
вземе по отношение на обвиняемия М. мярка за неотклонение „задържане под
стража“, като единствен възможен процесуален способ, който би гарантирал
правилното и законосъобразно развитие на настоящото наказателното
производство.
ЗАЩИТНИКЪТ: Моля да не уважавате искането на Софийска Районна
прокуратура, като считам, че същото не съдържа изискуемите от закона
предпоставки. За да се уважи това искане от Вас следва да има обосновано
предположение, че лицето е извършило престъпленията, за което са му
повдигнати обвинения, както и от доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност обвиняемия да се укрие и да извърши ново
престъпление. При внимателният прочит на доказателствата, съдържащи се
по кориците на делото, аз разглеждайки безпристрастно, не мога да изведа
обосновано предположение, че подзащитния ми е извършил описаното
престъпление. Относно показанията на свидетеля С., не споделям твърдяното
от прокуратурата, че са последователни и логични. За пример същата сочи, че
прибирайки се от работа в къщи, той я е ударил в носа и текнала обилна кръв,
която е изцапала нейната блуза. Не може да ни я предостави тази блуза на
следващия ден, защото я е изпрала. А в показанията на свидетеля нейният син
се казва, че не е забелязал нищо подобно при прибирането им в дома. Нямам
как твърдяното от нея, че е течала толкова обилна кръв през носа й, да не
направи впечатление на сина й. Още повече, че съществува и освидетелствано
медицинско на същата, което констатира, че няма нито една драскотина, камо
ли някаква телесна уведа, което е изключително нелогично за твърдяното от
нея. Тези нейни показания категорично разколебават в мен следващите
събития, които са описани. Логичните обяснения на лицето, на което е
повдигнато обвинението, са за мен много по-логични и обосновани. Той
твърди, че между тях нещата не са вървели добре и е искал да се разделят и в
тази връзка се е прибрал. Прибрал си е багажа, поискал си е закупените от
него обеци, които са му били дадени, върнати без насилие. Взел си е
телевизора, който също е закупил и при опит да напусне дома, е бил удрян от
сина й с чиния в лицето, което се доказва от извършеното освидетелстване с
травматичното увреждане по лицето му. След това са последващите
твърдения от сина на свидетелката С., че същия е взел телевизора, неговите
дрехи и маратонки и ги е изхвърлил през балкона. Аз не намирам логика след,
като си тръгвам от този апартамент, че ще си хвърля собственият телевизор,
който съм искал да взема, та даже и маратонките си - та с какво щях да се
придвижвам после. Прокуратурата ни поставя в положение, в което
възпрепятства събирането на доказателства относно твърдените обстоятелства
от свидетелката С. От два дена, тя се свърза с мен и поиска да даде
показания, в които да обясни, че написаното от нея е в състояние на ефект и
женска ревност за това, че И. е решил да я напусне. Тя, както заявих, и в
момента иска да го направи това нещо. Не виждам, защо прокуратурата не
4
желае да разпита свидетел, на който се крепят най-тежките обвинения. Ако
това се беше случило в момента, щеше да има реални доказателства, че той не
е извършил деянията, за които има повдигнато обвинение. Това не може да
стане по наша инициатива след, като прокуратурата не желае да го направи.
На второ място считам, че поделото не съществува реална опасност
обвиняемия да се укрие. Видно от доказателствата е трудово ангажиран, за
което сочи и докладната записка на полицаите, които са го установили на
работното му място, което значи, че той може да бъде намерен, има постоянен
адрес и липсват доказателства, че може да се укрие. Относно дали съществува
доказателство по делото, че същия може да извърши престъпление, вече беше
заявено и по делото го има, че той не е осъждан и няма никакви
противообществени прояви към настоящия момент. Твърдяното при
обуславянето на предпоставките, че може да извърши ново престъпление,
прокуратурата намира в някакви хипотетични действия предвид изхвърлените
от него вещи, че можели да ударят някого и да нанесат телесна повреда на
случайно преминаващ лица. Не го намирам за сериозно и некореспондиращо
със закона. Няма нито една друга предпоставка, която да извлечем в подкрепа
на тяхното искане за вземане на най - тежката мярка за процесуална принуда.
Твърдението на прокуратурата, че разследването е в начален стадии и това
намирам за нелогично по това дело. Единственото, което може да се направи
допълнително е да бъде разпитана отново потърпевшата и нейните показания
ще бъдат противно на това, което тя е предала и не е предполагала докъде
може да се стигне с нейните твърдения. Моля да вземате предвид, че И. има
малко дете от първия си брак, за което полага грижи, дължи издръжка и в тази
връзка моля да прецените, че негово задържане ще доведе до там това дете да
бъде лишено от издръжка. Поради изложените от мен съображения, моля да
не вземате най - тежката мярка за неотклонение, а да приложите съвсем
стандартните мерки за принуда, за да осигурите завършването на делото и
предвид съдебното му минало считам, че той няма да възпрепятства
развитието на делото.
ПРОКУРОРЪТ (РЕПЛИКА): Във връзка с наведените данни от
защитата, че прокуратурата отказва да разпита пострадалата, същата е имала
възможност да даде показания. Ще отбележа, че към момента делото се
вкарва в почивен ден, а същата е имала възможност на 06.12.2024г., ако е
желаела да оттегли показанията си, да отиде в районното управление, което
няма да й бъде отказано, доколкото това е нейно законно право, както и да
заяви в прокуратурата, че желае да бъде разпитана и да даде допълнителни
показания. Същата можеше да стори това и в днешния ден преди внасяне на
искането за мярката за неотклонение, а не да дава показания, както разбрахме
пред защитата на подсъдимия и той да е по-запознат с нейните показания,
отколкото и за разлика от държавното обвинение и разследващите органи.
Прокуратурата работи по делото с наличните до момента доказателства
материали и не може да гадае какви евентуално последващи показания биха
могли да дадат свидетелите по делото.
5
ЗАЩИТНИКЪТ (ДУПЛИКА): Моите думи не са главословни. Аз
разговарях с разследващия К. Разговарял съм с него и получих уверение, че
вчера сутринта, тя ще е в районното управление и той повторно ще я разпита
за обстоятелствата, които е заявила, но това нещо не се е случило. Поради това
казвам, че е възпрепятствано и в момента щяхме да имаме доказателства. Тя е
била вчера цял ден пред районното и никой не искал да я разпита.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. М.: Поддържам казаното от моя защитник.
Искам жена ми да е тук. Исках да се разпитва и тя. Искам да съм свободен, не
съм направил нищо.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ НА ОБВИНЯЕМИЯ И. М. М. ПРАВО НА
ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. М. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА
ДУМА: Моля да бъда освободен.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, КАТО СЪОБРАЗИ приложението на
процесуалния закон, характера и предмета на наказателното производство по
реда на чл. 64 от НПК и предвид доводите, възраженията и исканията на
страните, НАМИРА СЛЕДНОТО:
СЪГЛАСНО ПРАВНАТА НОРМА на чл.63, ал.1 от НПК мярка за
неотклонение „задържане под стража“ се определя в случаите, когато
събраните по реда и способите на НПК доказателства и доказателствени
средства сочат наличие на обосновано предположение наказателно
преследваното лице да е съпричастно към престъпление от общ характер,
наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ в определени граници, като
материалите по делото следва да сочат в условията алтернативност една
кумулативно изискуемите предпоставки на така наречените „опасности“, а
именно - реална опасност от укриване и/или реална опасност от извършване
на престъпление.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА е
повдигнал на 05.12.2024г. две наказателни обвинения спрямо
БЪЛГАРСКИЯТ ГРАЖДАНИН И. М. М. за престъпление от общ характер
по съставите на чл.144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.5а, вр.
чл.130, ал.2 от НК. За всяко от посочените престъпления законодателят
предвижда наказания „лишаване от свобода“. Второто обвинение е за леко
престъпление, като обвинението за заканата за убийство е тежко умишлено
престъпление, наказуемо съгласно нормата чл. 93, т. 7 от НК вр. чл.144, ал.3,
т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК с наказание „лишаване от свобода“ до 6 (шест) години
6
и съгласно санкционната разпоредба на престъпния състав. СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ досъдебното производство е било образувано
на 04.12.2024г. с първото действие по разследването, а именно с разпита на
пострадалото лице С. В досъдебното производство е приложена жалба от
пострадалото лице. СЪДЪТ СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ обвиняемото лице М. е
изложил обяснения в присъствие на защитника си, като е завил, че между него
и пострадалото лице, като съжителстващи на семейни начела, е имало
семейни проблеми. Обвиняемият М. излага в обясненията си, че е искал да
напусне жилището, събрал си е вещите, поискал си е обеците, като излага
възприятие, че бил ударен с чиния в лицето от 18 (осемнадесет) годишния син
на пострадалото лице. По делото са разпитани свидетелите С. на 04.12.2024г.;
А. на 04.12.2024г., като от същата дата е налице втори разпит на пострадалото
лице на следващия ден 05.12.2024г. Свидетелят Х. е обективирала показания и
като трети разпит. Извършени са освидетелствания на същата, като не са били
установени видими травматични увреждания по главата, шията, тялото и
крайниците й. Освидетелстван е и обвиняемия М., като са установени
травматични увреждания по лицевата част на главата му и съгласно
приложените фото албуми. Изпълнена е СМЕ, която е посочила, че са
липсвали видими травматични увреждания по главата, шията и тялото на
пострадалото лице, като данните за кръвотечение от носа й са били само по
сведения на освидетелстваната пострадала. Приложен е фиш за спешна
медицинска помощ, като не са установени видими травматични увреждания и
без да е имало оток по лицето й. Обвиненото лице М. е бил задържан на
04.12.2024г. Съгласно тълкувателните постановки на Тълкувателно Решение
№ 1 от 2002г. на ОСНК на ВКС - т.2, обоснованото предположение в
производството по чл.64 от НПК не следва да бъде доказвано по абсолютен и
безспорен начин, така както се изисква в случаите на повдигане на обвинение
с обвинителен акт или в случаите, когато съдът следва да постанови
осъдителна присъда, ако са налице законовите основания за това. СЪДЪТ
КОНКРЕТНО ПРИЕМА за установено, че на местопроизшествието са били
две лица С. и А. - син на пострадалата. В показанията на свидетеля М. се
излагат възприятия, че неговата майка Х. е била ударена в лицето от
обвиняемия М., като я е заплашвал, че ще я убие. След това обвиняемият М. в
присъствие на двамата свидетели в множествено число започнал да ги обижда
и да ги заплашва, че ще ги наръга и ще ги убие. Обвиняемият М. започнал да
агресира според свидетеля Маринов, като дори се излагат преки възприятия,
че обвиняемият М. ударил, в присъствието на сина на пострадалата, същата в
лицето й, като посегнал да удари и свидетеля М., като в показанията си
неговата майка излага, че обвиняемия М. е ударил 5-6 (пет-шест) шамара на
сина й. След това свидетелят М. излага възприятия, че обвиняемия М. взел
телефона на майка му и неговия такъв и ги счупил пред тях, като продължавал
със заплахите в множествено число към тях, че ще ги наръга и убие. След това
на местоработата й, обвиняемият М. отново е обиждал и заплашвал
пострадалата, като на местопроизшествието са се отзовали и полицейски
служители. В показанията си пострадалото лице в три отделни разпита,
според съда излага единни, еднопосочни и конкретни възприятия, според
7
които обвиняемият М. я е ударил с юмрук в лицето, при което текнала кръв от
носа й. Същата излага възприятия, че цялата е била в кръв, но според
свидетелят М., може би защото не му е бил поставен въпрос, същият не е
излагал възприятия дали е имало кръв по дрехата на пострадала му майка,
респективно е възможно същата да я е свалила преди сина й да я види и да се
отзове при тях, след, като чул семейният спор. И свидетелят Х. излага
възприятия, че обвиняемия М. говорел към тях, към нея и към нейния син в
множествено число, че ще ги убие и ще ги изгони от работа, като нещо повече
дори свидетелят Хюсеин излага възприятия, че и в присъствие на сина й,
както тя излага в показанията си, той я е удрял по цялото тяло. СЪДЪТ
ОТЧИТА, ЧЕ в този момент е била изразена физическа агресия и принуда
спрямо пострадалото лице и същата не е възразила и по искане на обвиняемия
М. му е предоставила собствените си златни обеци. Обвиняемият М. ги взел в
свое владение. Свидетелят Х. излага възприятия, че заплахите за убийство са
били продължавали на местопроизшествието до момента на напускането на
конкретното жилище. Свидетелят Х. излага възприятия за личността на
обвиняемият М., че и друг път и в друг случай също е била заплашвана и
спрямо нея е било прилагано домашно насилие. Нещо повече, същата излага
възприятия, че обвиняемия М. се занимава със склоняване към проституция
и/или с трафик на хора с цел развратни действия. Свидетелят Х. излага
възприятия, че дори на работното си място е била нападната от обвиняемия
М.. Пострадалата заявява, че обвиняемият М. е бил агресивен, яростен и към
двамата - към нея и към сина й; същата започнала да се страхува; приемала
лекарства, като дори в третия си разпит свидетелят Х. излага възприятия, че
обвиняемия М., освен развилите се инкриминирани развития, е заставил
пострадалото лице да свали обеците си, като тя ги свалила, защото била
уплашена. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, КАТО СЪОБРАЗИ установените по
дело факти и обстоятелства намира, че се извежда с достатъчна степен на
обоснованост обвиняемият М. да е съпричастен към престъпленията, за които
е обвинен, като дори пострадалото лице по нейна преценка да заяви пред
разследващите органи, че оттегля показанията си или желае да даде нови
показания, то това действие само по себе си не води до изключване на
показанията на сина на пострадалото лице - А., който е пряк очевидец и излага
преки възприятия най-малкото за обосноваността и доказаността на
съпричастността на обвиняемия М. към състава на заканата за убийство.
Същевременно делото е в твърде начален етап на развитие, като предстоят да
се разпитат и полицейските служители доколкото, когато са посетили
местопроизшествието са били възприели споделени им преки факти от пряк
доказателствен източник. Когато фактите от пряк доказателствен източник не
могат да бъдат установени по обективни причини, същите преки факти могат
да се установяват с производни доказателства, каквито биха били според съда,
показанията на полицейските служители. Отделно според съдебният състав
прокурорът има правото да изясни дали в присъствие на свидетеля М. са
били свалени от неговата майка въпросните обеци по разпореждане на
обвиняемия М., доколкото пострадалото лице излага възприятия именно за
това. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ разследващия орган не поставил значителни
8
въпроси към свидетеля М., за да може да се изясни внимателно обективната
истина по делото и конкретиката на детайлите относно цялостната картина на
престъпните действия на обвиняемия М.. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА,
ЧЕ дори престъпната деятелност на обвиняемия М. не се ограничава само с
фактите, отразени в постановлението за привличане на обвиняем, а дори са
налице данни за евентуалната му съпричастност към престъпленията грабеж и
към унищожаване и повреждане на въпросните телефонни устройства,
доколкото не се знае каква е тяхната стойност. Включително са наведени и
косвени факти, че обвиняемия М. има лоши характеристични данни, тъй като
е възможно да извлича или да е направил опит да извлече престъпни доходи
от друго престъпление предвидено в особената част на НК, каквото се явява
например трафика на хора с цел сексуална експлоатация; сводничество и
други. СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ обоснованото предположение се установява в
достатъчна степен, като същото не следва да се счита за безспорно и
абсолютно доказано, така както се изисква в случаите на повдигане на
обвинение с обвинителен или при постановяване на осъдителна присъда, ако
са налице основанията за това. СЪДЪТ ОБСЪДИ следващите предпоставки
на разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК и намира, че доказателствата по делото
не сочат реална опасност от укриване. Тази опасност не е в онази висока
интензивна степен, която да обуславя сама по себе си определянето на най –
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Обвиняемият М. е
лице с установена самоличност. Налице са данни, че работи в частния сектор,
дори и да няма приложен по делото негов трудов договор. Наведени са данни,
че има низходящ родственик от първа степен дете на три години. От друга
страна фактическото задържане на обвиняемия М. не е дало възможност на
същия да се укрие от органите на правосъдието. По отношение на опасността
от извършване на престъпление съдът отчита следното. Обвиняемият М.
безспорно е лице с чисто съдебно минало. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ прокурорът
е повдигнал обвинение за две престъпления, но фактите по делото сочат
наличие на по-широка престъпна деятелност, която не се ограничава само с
възведените деяния. СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ по делото са налице
доказателства, които сочат, че престъпната деятелност на обвиненото лице М.
е упорита, безцеремонна, агресивна, продължителна, трайна. Извършени са
престъпни деяния, дори спрямо две пострадали лица според съдебният състав.
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ претърпените леки телесни повреди от обвиняемия
М. нямат отношение към преценката за извършените престъпни прояви.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ са налице и косвени факти, според които, ако
обвиняемият М. бъде освободен, същият би се върнал в конкретното жилище,
в което пребивават пострадалата и нейния син и би създал предпоставките да
виктимизира пострадалото лице, респективно може да създаде пречки пред
прокурора да докаже обвинителната си теза. Прокурорът има не само
задължението, но и правото под негов надзор да събере доказателства и
доказателствени средства. СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ евентуалният
последващ отказ или оттегляне на показанията на пострадалото лице, не води
до изключване на обоснованото предположение, но и на опасността от
последваща престъпна деятелност от същия идентичен вид. Тоест според
9
съдът следва да се определи най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стажа“, спрямо обвиняемият М., тъй като е налице реална опасност
същият, ако е на свобода да извърши престъпление от същия идентичен вид,
като престъпната деятелност, за която е обвинен и/или като тази, за която са
установени факти, че е извършил в по-широк обем. В тази насока СЪДЪТ СЕ
ПОЗОВА на Решението по делото „Матценетер срещу Австрия“ на
ЕСПЧ. Интересите на правосъдието от приложението на чл.1 от НПК;
изясняването на обективната истина; упражняването на правото на защита, но
и даването на възможност на прокурора да обоснове обвинителната си теза
имат значително по-голяма тежест пред основното правило за зачитане на
абсолютната свобода на личността, независимо от презумпцията за
невиновност и независимо от чистото съдебно минало на обвиняемото лице и
в тази насока съдът се позова на § 57 от делото „Бочев срещу България“ на
ЕСПЧ. Друга по - лека мярка за неотклонение, различна от „задържане по
стража“ няма да довее до реално постигане на целите на чл.57 от НПК.
СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ най-обоснована, най-законосъобразна, най-правилна,
най-ефективна и най-целесъобразна се явява мярката за неотклонение
„задържане под стража“ и по тези съображение СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ спрямо българският гражданин ИРФАТ М. М., с ЕГН:
********** - обвиняем по ДП № 3384 ЗМК ../ 2024г. по описа на 09 РУ-СДВР,
пр. пр. № ../ 2024 г. по описа на СРП.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО изпълнение на определението на
съдебния състав, като подаването на жалба и/или протест не спира
изпълнението на съдебния акт на основание чл. 343 от НПК.
Определението на съда може да бъде обжалвано и/или протестирано
пред Софийски Градски съд в 3 (три) дневен срок от днес, като в случай на
жалба и протест НАСРОЧВА делото пред Софийски Градски съд за
17.12.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. М. ДА БЪДЕ ОСИГУРЕН по надлежния
законов ред пред Софийски Градски съд чрез ГД „Охрана“ към МП, в случай
на жалба и/или протест.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ОБВИНЯЕМИЯ И. М. М., разпоредбата на
чл.63, ал.7 от НПК, че същия чрез Началника на Следствения арест може да
уведоми своите близки и/или друго посочено от него лице, че е задържан в
10
условията на пенитенциарна институция.
Препис от настоящия протокол ДА СЕ ИЗДАДЕ на служебния
защитник при поискване без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:05
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11