№ 60
гр. Ловеч , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ИВАН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500215 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл.435,ал.2 от ГПК
Постъпила е жалба от „ЛАКТА АГРО" ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. П., бул./ул. бул. Освобождение № 3, офис 314,
представлявано от управителя - Пело Стойков Пелов, чрез процесуален
представител -адвокат Й. М. П., ВТАК, с личен №**********, със съдебен
адрес: гр. Велико Търново, ул. "Цанко Церковски" № 38 В, ет. 2, тел.
**********, email: yordanrrunchevpanov@grnail.com, против действия на
ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението към несеквестируеми суми
по ИД№1224/2020 по описа на ЧСИ ВЕЛИСЛАВ ПЕТРОВ, с правно
основание: чл. 435, ал. 2 т.2, вр. Чл. 507 от ГПК, вр. чл.444, т.8 ГПК вр. чл.96,
ал.1 от ЗДБРБ за 2020г.
В жалбата се сочи,че по горепосоченото изпълнително дело е налице
наложен запор на банкови сметки на „ЛАКТА АГРО" ЕООД, на основание
1
обезпечение на бъдещ иск, допуснато по ЧГД №407/2020г. по описа на ОС -
Кюстендил.
Представителя на жалбоподателя сочи,че своевременно е информирал
ЧСИ, че по така посочената банкова сметка постъпват средства,
представляващи субсидии за земеделски производител. Информирал ЧСИ, че
на основание чл. 444 т. 8 от ГПК във връзка с чл.96, ал. 1 от ЗДБРБ за 2020г.
относно предоставяне на средства за целеви субсидии от държавния бюджет и
Регламент на ЕС № 1360/2013 г. относно плащания на отпуснатите от
еврофнодовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране,
същите са несеквестируеми и като такива не подлежат на разпределение.
Въпреки това, ЧСИ отказа вдигане на запора по отношение на
несеквестируемите суми.
Конкретизира,че на 24.03.2021г. по банковата сметка на Лакта Агро е
постъпила сума в размер на 4392,52лв., с основание „Получен превод от
Държавен Фонд Земеделие | СПП 2020 ***".
Счита,че дори и само от основанието за платежното нареждане става
ясно, че се касае за субсидии за земеделски производител по Схема за
преразпределително плащане (СПП), по смисъла на чл. 444 т. 8 от ГПК във
връзка с чл. 96 от ЗДБРБ за 2020 г., в сила от 01.01.2020 относно
предоставяне на средства за целеви субсидии от държавния бюджет и
Регламент на ЕС № 1360/2013 г.
Считат така получената сума за несеквестируема, а насочването на
изпълнението срещу нея и отказът на ЧСИ за вдигане на запора върху сумата
за незаконосъобразни.
Сочат,че на основание чл. 435, ал. 2 т. 2 от ГПК, вр. чл.444, т.8 ГПК вр.
чл.96, ал.1 от ЗДБРБ за 2020г., обжалват в срок и молят Окръжен съд-Ловеч
да отмени действията на ЧСИ за насочването на изпълнението срещу
субсидията и отказът на ЧСИ за вдигане на запора върху несеквестируемата
сума, като незаконосъобразен.Позовават се на чл. 96. (1) от закона,съгласно
който целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се
2
използват за обезпечения. (2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и
за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както
и на вземания на трети лица
Приемат,че съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът
може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо.
Считат за несеквестируеми всички вземания на „ЛАКТА АГРО"
ЕООД, произтичащи от Схема за преразпределително плащане (СПП)и
схемите за директни плащания, посочени в чл. 38а. ЗПЗП (Нов - ДВ, бр. 12 от
2015 г.).Приемат,че налагането на запора по допуснато предварително
обезпечение се извършва по правилата на изпълнителното производство.
Позовават се на т.1 от ТР-ОСГТК № 2/26.06.2015г. на ВКС на РБ в
което изрично е посочено, че налагането на запор представлява насочване на
принудително изпълнение, а наред с това че е недопустимо налагането на
запор върху несеквестируема вещ.Считат запорираната сума за
несеквестируемо имущество и се позоваваме на чл.435 ал.2, т.2 ГПК.
Поясняват,че „ЛАКТА АГРО" ЕООД е земеделски производител и в
качеството си на такъв получава субсидии от ДФ Земеделие по СЕПП 2019-
2020 и 2020-2021 г.В чл.38а от ЗПЗП са посочени видовете схеми за директни
плащания, между които е и схемата за единно плащане на площ (СЕПП).
Посочват,че съгласно чл.1 ЗПЗП, същият урежда държавното
подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските
производители (т.1); акредитацията, структурата и контрола върху
Разплащателната агенция-РА (т.З); прилагането на схемите за директни
плащания в съответствие с ОСП на ЕС (т.6).Съгласно чл.2б от същия е
акредитирана една РА, която извършва всички плащания на територията на
страната от ЕФГЗ, ЕФРСР и ЕФМДР.
Съгласно §1, т.50 от ДР на ЗПЗП „публично финансиране" са средства,
предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от
органа, който ги предоставя.
Макар и средствата, отпуснати от европейските фондове, подлежащи
3
на изплащане от ДФ"Земеделие" по посочените схеми за подпомагане на
земеделските производители от фондовете на ЕС, да са публични финансови
средства (чл.17а от ЗПЗП), то същите не са част от държавния бюджет, с
оглед на определената му структура в чл.42 - чл.44 от ЗПФ.
Съгласно чл.8, ал.1 ЗПФ средствата от ЕС и свързаното с тях
национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните
организации чрез сметки и средства от ЕС. Съгласно чл.141 от ЗПФ сметките
за средства от ЕС не се включват в държавния бюджет, в общинските
бюджети и в останалите бюджети.
При тези съображения,приемат,че са неприложими разпоредбите на
чл.520 ГПК. Земеделският производител не е бюджетно субсидирано
заведение, не се касае за отпусната субсидия от държавния бюджет, а ал.2 е
приложима само за средства от ЕС, получени от общините, а не и от други
правни субекти.
От друга страна, изхождайки от уредбата на финансовите средства,
предоставяни в изпълнение на реализирането на общата селскостопанска
политика на ЕС (като начин на предоставяне, субекти и органи, мониторинг и
контрол) - Регламент (ЕС) № 1306/2013г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013г.,
следва да се приеме, че те се подчиняват на същия режим като целево
предоставените средства от държавния бюджет (в т.см. е Решение №
143/25.10.2017 г. по гр.д.М? 4666/2016 г. на ВКС, III г.о.). Бенефициер на това
плащане е земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие" е акредитирана
разплащателна агенция. Поради това, като целево предоставени, те са обект
на специален режим и са несеквестируеми.
Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато
по нея постъпват плащания по несеквестируеми вземания и / или вземания,
върху които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметка на
длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания,
върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват плащания по
други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава
сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми)
постъпления (т.13 от TP № 2/26.06.2015г. по тл.№2/2013г., ОСГТК на ВКС на
РБ).При тези съображения считат,че е налице е насочване на изпълнението
4
върху имущество, което смятат за несеквестируемо.
При тези съображения, адвокат Й.П. счита, че с горепосочените
действия са засегнати законни права и интереси на представляваното от него
дружество. Счита, че извършените действия са незаконосъобразни, поради
което моли съдът, да отмени действията на ЧСИ, изразяващи се в насочването
на изпълнението чрез налагане на обезпечение върху субсидия по Схема за
преразпределително плащане (СПП), постъпила по сметка на „ЛАКТА АГРО"
ЕООД на 24.03.2021 г. и отказът на ЧСИ за вдигане на запора върху
несеквестируемата сума.
Представя и писмени доказателства: Постановление от 22.03.2021 г.,
ведно с доказателства за връчването му; Извлечение от банкова сметка с
обективиран превод с Референция №********** от 24.03.2021 г.; Заявление
за подпомагане от 12.11.2020г.;
Постъпили са и писмени възражения от „АСБО - АГРО" ООД, ЕИК
***. със седалище и адрес на управление: Република България, обл.
Кюстендил, гр. Дупница, п.к. 2600. ул. ..Свети Георги" № 41. представлявано
заедно и поотделно от управителите Б. В. С. и А. С. Т.,чрез процесуалния им
представител С. Г. Ц. - адвокат, член на Софийска адвокатска колегия и
Юлиян Руменов Николов - адвокат, член на Софийска адвокатска колегия гр.
София. п.к. 1618. район Витоша, ул. ..Вихрен" № 45А. ет. 2. офис 4. телефон:
+359 895 014 636 относно процесната жалба от „ЛАКТА АГРО44 ЕООД, ЕИК
*** против действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ да се вдигне запор по
ИД № 1224 / 2020 г. по описа па ЧСИ Велислав Петров с peг. № 879
Във възражението се сочи,че на 14.04.2021 г. получили препис от
жалба с вх. peг. № 12973 1 01.04.2021 г.. подадена от ..ЛАКТА АГРО" ЕООД.
ЕИК ***. чрез процесуалния им представител адв. Й. М. П., насочена срещу
действия на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Велислав Любомиров Петров с
peг. № 879 в Регистъра към Камарата на ЧСИ. изразяващи се в отказ на ЧСИ
да вдигне наложени запори на вземания по банкови сметки на длъжника по
изпълнително дело № 20208790401224 / 2020 г. Посочват,че на основание чл.
436. ал. 3 от ГПК подават настоящите писмени възражения срещу подадената
от длъжника жалба, като молят, след като съдът се запознае с твърденията на
страните и приложените доказателства, да остави без уважение подадената от
5
..ЛАКТА АГРО" ЕООД. ЕИК *** жалба. На първо място считат,че
подадената жалба за НЕДОПУСТИМА, поради което молят съда да я върне
на жалбоподателя като такава. Сочат,че изпълнително дело №
20208790401224 2020 г. по описа на ЧСИ Велислав Любомиров Петров с peг.
№ 879 в Регистъра към КЧСИ. е образувано по молба на ..АСБО - АГРО"
ООД. ЕИК ***. въз основа на издадена Обезпечителна заповед № I от
27.08.2020 г. по ЧГД № 407 / 2020 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, с
която е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу длъжника
..ЛАКТА АГРО" ЕООД. ЕИК *** чрез запор на вземанията по банковите му
сметки във всички банки и клонове на банки в страната. Предвид изложеното
на основание чл. 400. ал. I от ГПК е образувано изпълнително дело по
издадената Обезпечителна заповед н е поискано налагането на запори на
вземания по банкови сметки на длъжника ..ЛАКТА АГРО“ ЕООД. ЕИК ***
до размера на бъдещите осъдителни искове, чието предварително
обезпечение е допуснато. От представената фактическа обстановка става ясно.
че образуваното дело не е по издаден Изпълнителен лист или изпълнителен
титул, а по обезпечителен такъв. Наложените обезпечителни мерки не
представляват действия по принудително изпълнение и като такива не следва
да подлежат на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. За това,според тях,
свидетелства още и систематичното място на разпоредбата на чл. 435 от ГПК.
Същата е в Глава тридесет и девета от ГПК „Защита срещу изпълнението" .
Раздел I ..Обжалване на действията на съдебния изпълнител“. Посочената
глава и раздел се намират в Част Пета на ГПК ..Изпълнително производство“.
Дял Първи ..общи положения" от ГПК. Очевидно посочената разпоредба не
се съдържа в общата част на ГПК и не може да се отнася за всички
производства, а само за конкретно посоченото -това по принудително
изпълнение. От друга страна налагането на обезпечителии мерки се урежда в
Част Четвърта на ГПК ..Обезпечнтелно производство“, където в две глави -
Тридесет и четвърта ..Допускане на обезпечението" и Глава Тридесет и пета
..Обезпечителни мерки", се разписва редът за провеждане на производството,
по което е издадена Обезпечителната заповед и е наложена обезпечителната
мярка.Считат,че в тези глави не се съдържат разпоредби, които да дават
възможност на длъжника да обжалва наложената обезпечителна мярка от
страна на съдебния изпълнител, няма и препращане към други подобни
норми, които да позволяват обжалване на действието на съдебния
6
изпълнител. Разширително тълкуване приемат,че не може да се извърши, тъй
като с такова разширително тълкуване се създава практически ново
производство, неуредено в разпоредбите на ГПК. Приемат,че единствената
възможност за обжалване по това производство е предоставена на трети лица.
когато обезпечителната мярка е засегнала тяхно имущество чл. 401. пзр.
последно във връзка с чл. 435. ал. 4 от ГПК. Посоченото не може да се приеме
за законодателен пропуск,според тях, а е по-скоро ограничаване
възможностите на бъдещия ответник да отмени наложените обезпечителни
мерки чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предвидени са
възможности за отмяна на обезпечителната мярка или замяната й с друга, при
които възможности бъдещият ответник да насочи обезпечението на бъдещия
иск към друго свое имущество, но тези мерки са предвидени чрез обжалване
на Определението, с което се допускат обезпечителните мерки, не и
налагането им от съдебния изпълнител. В тази връзка изразяват готовността
да вдигнат обезпечптелните мерки, ако жалбоподателят представи надлежна
пред съда гаранция, покриваща главницата, лихвите и разноските по смисъла
на чл. 398. ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 180 и чл. 181 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Поради изложеното считат, че подадената жалба не следва да бъде
допускана до разглеждане по същество. Освен това считат, че дори да
съществува възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител
от страна на длъжника по наложена обезпечителна мярка, то считат, че тази
възможност е преклудирана. Това е така. тъй като обжалването на действието
на съдебния изпълнител, което длъжникът счита за незаконосъобразно, може
да се обжалва в двуседмичен срок от извършването му. когато страната е
присъствала или в двуседмичен срок от съобщаването на длъжника за
извършеното действие от съдебния изпълнител - чл. 436. ал. I от ГПК. В
конкретния случаи въз основа на Обезпечителна заповед е образувано
изпълнително дело № 20208790401224 2020 г. по описа на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Велислав Любомиров Петров с peг. № 879 в Регистъра към
Камарата на ЧСИ. По така образуваното изпълнително дело са наложени
запори на вземанията на длъжника по банковите му сметки още до края на
месец септември 2020 г.. когато длъжникът е разбрал за образуваното срещу
него изпълнително дело. Освен това със съобщение с изх. № 21255 /
7
04.09.2020 г. длъжникът е бил уведомен за образуваното изпълнително дело и
за наложените обезпечителни мерки по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК във
връзка с чл. 50. ал. I и ал. 4 от ГПК. Видно от разписка от 02.11.2020 г. към
съобщението за налагане на обезпечителните мерки, седалището и адресът на
управление на дружеството-длъжник, а именно: с. Дерманци. общ. Луковит,
ул. ..Райкова млака" № 5. е бил посетен от служител на ЧСИ. натоварен с
връчване на книжа. Към момента на посещенията именно това е било
актуалното седалище и адрес на управление на длъжника, което е видно от
справка в Търговски регистър, длъжникът е бил с регистрирано седалище и
адрес на управление на дружеството на посочения по-горе адрес в с.
Дерманци. Адресатът на съобщението не е бил открит. Видно още от
разписката, адресатът е бил търсен три пъти по различно време. Служителят
на ЧСИ е посетил адреса на управление на дружеството на 17.09.2020 г.
(четвъртък) в 10:00 часа. на 10.10.2020 г. (събота) в 13:00 часа и на 02.11.2020
г. (понеделник) в 11:00 часа. При всичките посещения на официалното
седалище и адрес на управление длъжникът не е бил открит, за да му бъде
връчено съобщението на ЧСИ за наложените обезпечителни мерки. Поради
тази причина на 02.11.2020 г.. при последното посещение от страна на
призовкар на ЧСИ. е залепено уведомление, в което е посочено, че адресатът
следва да се яви в кантората на съдебния изпълнител за получаване на
отправените до него книжа в двуседмичен срок от залепването. В същия срок
длъжникът не се е явил. за да получи книжата, поради което същите са му
връчени на основание чл. 47. ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 50. ал. 4 от ГПК
чл. 47. ал. I от ГПК.
Позовават се на разпоредбата на чл. 50. ал. I от ГПК,която гласи, че
връчване на юридически лица и търговци се извършва на последния посочен
в съответния регистър адрес. В конкретния случаи при трите посещения от
страна на връчител от кантората на ЧСИ Велислав Петров с per. № 879 в
Регистъра към КЧСИ. дружеството-длъжник е било вписано именно на
посетения адрес. Разпоредбата на чл. 50. ал. 4 от ГПК посочва, че когато
връчителят не намери лице. на което да връчи съобщението, залепва
уведомление по реда на чл. 47. ал. 1 от ГПК. Освен това е посочено, че второ
уведомление не се залепва. При това положение двуседмичният срок за
получаване на книжата от канцеларията на съдебния изпълнител е изтекъл
8
още на 16.11.2020 г.. от които момент започва да тече и едноседмичният срок
за обжалване, конто пък е изтекъл на 23.11.2020 г.
Видно от справката в Търговския регистър на 05.11.2020 г. е направена
промяна и длъжникът е променил седалището и адреса си на управление, като
е посочил, че същите са в гр. П., бул. ..Освобождение" № 3. офис 314.
Предвид изложеното частният съдебен изпълнител е изпратил съобщението за
наложените обезпечителни мерки до длъжника на новото му седалище и
адрес на управление, като е делегирал връчването на ЧСИ от съответния
район - Окръжен съд П., Съобщението е предадено за връчване чрез ЧСИ
Мариана Кирова с peг. № 823 от Регистъра към Камарата на ЧСИ. Видно от
оформената разписка към съобщението, връчителят на ЧСИ Мариана Кирова
е посетил седалището и адреса на управление на дружеството-длъжник на
03.12.2020 г. в 14:00 часа. като при посещението е установил. че дружество с
фирма ..ЛАКТА АГРО" ЕООД не съществува на посочения адрес и няма
данни да е имало такова дружество. Въпреки това връчителят е залепил
уведомление по реда на чл. 47. ал. I от ГПК във връзка с чл. 50. ал. 4 от ГПК.
в което уведомление е посочил, че адресатът следва да се яви в двуседмичен
срок от залепването, за да получи книжата, адресирани до него. Отново никои
не се е явил в законно установения двуседмичен срок. поради което на
21.12.2020 г. е изготвен Констативен протокол от Донка Пехливанова -
Помощник ЧСИ при ЧСИ Мариана Кирова с peг. № 823. в които
удостоверява, че никои не се е явил в законно установения срок за получаване
на книжата, адресирани до ..ЛАКТА АГРО" ЕООД, поради което същите
книжа следва да се върнат като връчени на основание чл. 47. ал. 5 от ГПК във
връзка с чл. 50. ал. 4 от ГПК н чл. 47. ал. I от ГПК. Предвид изложеното
съобщението за наложените обезпечителни мерки се счита за връчено
повторно на длъжника, считано най-късно до 21.12.2020 г.. поради което
срокът за обжалване е изтекъл най-късно на 28.12.2020 г. - близо четири
месеца преди подаване на настоящата жалба.
Предвид гореизложеното приемат,че именно от тези дати започват да
текат двуседмичните срокове за обжалване на действията на ЧСИ. които се
считат за незаконосъобразни от страна на длъжника - чл. 436. ал. I от ГПК. и
тези срокове са изтекли най-късно до 28.12.2020 г.
9
Посочват, и че освен всичко гореизложено, ЧСИ Велислав Петров е
направил пореден опит да открие длъжника за връчване на съобщението за
наложените обезпечителни мерки, като на 06.01.2021 г. е изходирано
съобщение № 00332 06,01.2021 г. до ..ЛАКТА АГРО" ЕООД чрез неговия
управител Пело Пелов с адрес; с. Дерманци. общ. Луковит, ул. ..Христо
Ботев" № 3. Адресът е посетен отново три пъти: на 11.01.2021 г. в 09:00 часа
(понеделник), на 30.01.2021 г. в 15:00 часа (събота) на 23.02.2021 г. в 11:00
часа (вторник). И при трите посещения адресатът не е открит, поради което на
23.02.2021 г. при последното посещение е залепено уведомление. Посочените
действия са описани в разписка от 23.02.2021 г. След изтичането на
двуседмичния срок за получаване на книжата, същите се считат за връчени на
основание чл. 47. ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 50. ал. 4 от ГПК. Приемат,че
дори да се приеме, че последното уведомление, изпратено до адреса на
управителя на дружеството-длъжник като негов представител, е връчено на
09.03.2021 г. (когато изтича двуседмичния срок за получаване на книжата от
кантората на ЧСИ). то срокът за подаване на жалба срещу действията на ЧСИ
е изтекъл на 23.03.2021 г. и отново е пропуснат.
Правят извод,че тъй като до тази дата длъжникът не е обжалвал
действията на ЧСИ. неговата възможност да направи това по-късно е
преклудирана. т.е. е погасено правото му на жалба. Повторно връчване на
книжа на процесуален представител,не представлява според тях,възможност
за отмяна или възстановяване на вече изтеклия срок, поради което подадената
от длъжника частна жалба е просрочена и като такава е недопустима,
съответно следва да бъде върната на жалбоподателя.
Изразяват и становище по съществото на жалбата,като сочат,че
случаи, че съдът допусне частната жалба до разглеждане по същество,
считат, че същата следва да се остави без уважение от съда като
неоснователна. Съображенията им в тази насока са мотивирани с това,че
обезпечителното производство представлява особено такова и е уредено в
обособена част на ГПК, а именно Част ..Четвърта" на ГПК. Считат,че
разпоредбите относно изпълнителното производство не могат да се прилагат
по аналогия по отношение на обезпечителното производство. Единствено
разпоредбата на чл. 393. ал. 2 от ГПК посочва, че не се допуска обезпечение
на иск за парично притежание чрез налагане на запор върху вземания, върху
10
които не се допуска прпнудително изпълнение. На това основание
жалбоподателят счита, че ЧСИ е следвало да вдигне наложения запор по
банковата му сметка, тъй като са постъпили несеквестируеми суми като
субсидия на земеделски производител. Поради това длъжникът счита, че ЧСИ
незаконосъобразно е отказал вдигане на запора на банковата му сметка.
Посочените аргументи не могат да бъдат споделени от тях. Позовават се на
това,че обезпечителното производство се развива като едностранно такова,
при което молителят иска от съответния компетентен съд да му допусне
предварителна обезпечителна мярка с цел да обезпечи бъдещия си иск и
изпълнението на евентуалното позитивно за него решение. В конкретния
случай молителят е поискал налагането на предварителна обезпечителна
мярка „запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки", което
отговаря на нуждата от обезпечение на бъдещ осъдителен иск за парично
притезание. Нито съдът, нито молителят по обезпечителното
производство,според тях, могат да знаят дали по дадена сметка постъпват
несеквестируеми суми. Поради тази причина съответният компетентен съд - в
конкретния случаи Окръжен съд Кюстендил, законосъобразно е допуснал
обезпечение на бъдещи осъдителни искове чрез исканата от молителя
обезпечителна мярка. След издаването на Обезпечителна заповед от страна на
съда молителят е образувал изпълнително дело пред съдебен изпълнител в
съответствие с разпоредбата на чл. 400. ал. I от ГПК. Поради изложеното
наложената обезпечителна мярка е наложена законосъобразно по установения
в ГПК ред. Освен това разпоредбата на чл. 393. ал. 2 от ГПК визира суми.
срещу които не може да се насочва принудително изпълнение, като например
суми. изплащани като издръжка, а не предвижда забрана да се запорират
банкови сметки на длъжника. Още повече, че по банковата сметка няма
яснота какви суми могат да постъпват.
Считат също така,че следва да се прави разграничение между запор на
вземане от трето лице и запор на вземане по банкова сметка. Посочените два
запора представляват два различни обезпечителни или изпълнителни
способи. Налагането на запор на вземане от трето лице се извършва с нарочно
съобщение от съдебния изпълнител до третото задължено лице (например
работодател при запор на трудово възнаграждение. НОИ при запор на пенсия
и т.н.). с което изпълнителят уведомява третото лице. че му забранява да
11
предава на длъжника съответното вземане до конкретно посочена
сума.Посочват също така,че при запор на вземане от банкова сметка
съдебният изпълнител изпраща съобщението, с което налага запора, до
централата на съответната банка, като с получаването на запорното
съобщение запорът се счита наложен до съответната сума. При това
положение запорът е наложен законосъобразно, тъй като нито молителят,
нито съдебният изпълнител знаят какви суми са налични по банковите сметки
на съответния длъжник (секвестируеми или несеквестируеми). както и
размера им. тъй като тази информация представлява банкова и служебна
тайна и никоя банка не я предоставя на съдебен изпълнител. Поради
изложеното нито съдът, нито съдебният изпълнител, а още по-малко
молителят по обезпечителното производство и взискател по изпълнителното
производство, по което се налагат обезпечителните мерки, могат да знаят
дали по съответна банкова сметка постъпват несеквестируеми суми.Посочват
също така,че освен това дори по дадена банкова сметка да постъпват
несеквестируеми суми, това не е основание за вдигане на наложен запор, тъй
като по същата банкова сметка могат да постъпват и секвестируеми такива.
Противното считат,че би означавало практически да не може да се
обезпечителен иск или да не може да се изпълнява върху вземания по
банкови сметки, само защото е възможно по тях да постъпват
несеквестируеми суми. От изложеното повече от ясно е.според тях, че
наложеният запор на вземания по банкови сметки не следва да се вдига от
страна на съдебния изпълнител, дори да има данни, че по дадена банкова
сметка постъпват несеквестируеми суми. В случаи че наистина има такива,
банката предоставя възможност на длъжника да получава несеквестируемите
си суми на каса и няма право да ги задържа, т.е. налагането на запор иа
вземания по банкова сметка не е пречка длъжникът да се ползва от
несеквестируемостта на определени суми.
Приемат за необходимо да се посочи и това, че разпоредбата на чл. 444
от ГПК въвежда несеквестируемото само на имущество, собственост на
физическо лице. Ясно в началото на разпоредбата е посочено, че
изпълнението не може да бъде насочено върху вещите на длъжника -
физическо лице, като в т. 8 от чл. 444 е посочено, че предвидените в друг
закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение са
12
несеквестируеми. Няма спор,според тях, че разпоредбата визира други
закони, в които се предвижда несеквестируемост на определено имущество,
което цели да гарантира необходимия екзистенц минимум за оцеляването на
определено физическо лице. Именно поради тази причина в цялото
законодателство на Република България няма несъстоятелност на физически
лица. а само на юридически такива. Колкото и да е задлъжняло едно
физическо лице. законодателството на Република България му гарантира, че
той ще може да получава средства за неговото биологично съществуване.
Поради тази причина в настоящия случай разпоредбата на чл. 444 от ГПК във
връзка с чл. 96. ал. I от ЗДБРБ не е приложима,според тях, тъй като длъжник
не е физическо лице. а юридическо такова. Юридическите лица се подчиняват
на съвсем различен правен режим и за тях няма предвидена
несеквестируемост на суми и вземания.Считат също така,че следва да
посочат, че несеквестируемост по отношение на юридически лица е
предвидена по изключение само за специални такива като държавни органи,
бюджетно субсидираните заведения, които изпълняват възложени им
публични функции или за общините - чл. 519 и чл. 520 от ГПК. Тази
разпоредба обаче,приемат,че не провежда несеквестируемост в тесния
смисъл на думата и не би могла да се приложи за обикновено търговско
дружество, което не изпълнява възложена му от държавата дейност. Поради
тази причина на още едно основание подадената жалба приемат за
неоснователна.
Посочват също така, че жалбоподателят посочва т. I от Тълкувателно
Решение № 2 / 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. в която изрично било
посочено, че е недопустимо налагането на запор върху несеквестируема вещ.
Посоченото Тълкувателно Решение (TP) е неприложимо в процесния случай,
тъй като от една страна в него се говори за изпълнителното производство,
което е уредено в различна част на ГПК и съществено се отклонява от
уредбата на обезпечителното производство. От друга страна в TP се посочва,
че е недопустимо налагането на запор на несеквестируема вещ. а не на
вземания, още повече на вземания по банкова сметка на длъжник юридическо
лице. Аргументират се с това,че самото юридическо лице няма
иесеквестируемп вземания и вещи съгласно българското законодателство,
освен изключенията по чл. 519 и 520 от ГПК. Именно тези изключения
13
потвърждават правилото, че по начало всички вещи и вземания на
юридическите лица са секвестируеми.
На следващо място,посочват,че жалбоподателят твърди, че на
основание чл. 96. ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република
България (ЗДБРБ) във пръчка с чл. 444. т. 8 от ГПК. субсидиите на
земеделски производител не били секвестируеми. Считат този извод на
жалбоподателя за неправилен. Приемат,че за да се стигне до правилен извод,
следва да се направи много подробен анализ на разпоредбата на чл. 96. ал.1
от ЗДБРБ за 2020 г. Същата гласи: „Целево предоставяните средства от
държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации
и капиталови трансфери за възложени от държаната дейности и услуги не
могат да се използват за обезпечения." Съгласно алинея 2 на същия член
средствата не могат да бъдат използвани и за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания, както н вземания на трети лица.
Разпоредбата посочва, че за да бъде една сума несеквестируема. тя трябва да
отговаря кумулативно на няколко изисквания: да бъдат целево предоставяни
средства: да бъдат предоставяни от държавния бюджет: да бъдат
предоставяни на нефинансови предприятия: да бъдат с цел субсидия,
компенсация н капиталови трансфери: да бъде предоставена за възложена от
държавата дейност или услуги.
Първото,според тях е. че сумите трябва да са целево предоставяни
средства от държавния бюджет. В конкретния случаи субсидията
представлява целево предоставени средства, тъй като се предоставя за
конкретни дейности. Същите обаче не се предоставят от държавния бюджет.
В действителност сумите се разплащат от Държавен фонд ..Земеделие", но
фондът действа само като акредитирана държавна разплащателна агенция,
която разпределя суми и ги разплаща. след като са получени по определен
начин. Тези суми представляват финансиране от фондове на Европейския
съюз (ЕС) и не представляват суми от държавния бюджет. Това е
видно,според тях, от цитираното в самото обжалване основание за плащане
на постъпили по запорираната сметка на длъжника, а именно: ..Получен
превод от ДФЗ СПП 2020 ***". Става въпрос за получена субсидия по Схема
за преразпределително плащане по смисъла на чл. 38а. ал. I. т. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Предвид изложеното
14
твърдението, че сумите по така извършеното плащане били целеви субсидии
от държавния бюджет, е неправилно. Същите представляват финансиране от
Европейския съюз и като такива не попадат в хипотезата на чл. 96. ал. 1 и ал.
2 от ЗДБРБ.
Освен изложеното, за да бъде сумата несеквестируема на основание
чл. 96. ал. I от ЗДБРБ,приемат,че е необходимо длъжникът кумулативно да
отговаря и на другите посочени по-горе условия. В конкретния случаи сумата
е предоставена на търговско дружество с правно организационна форма
еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Дружеството е
регистрирано като стопански субект, т.е. с цел печалба. Същото не
представлява нефинансово предприятие, а е търговец по Търговския закон.
Същото юридическо лице е земеделски производител, съгласно даденото
определение в § I от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП. конто гласи:
„"Земеделски производители" са физически и юридически липа, които
произвеждат непреработена и или преработена растителна и или животинска
продукция." Само че от посоченото става ясно,според тях, че дружеството-
длъжник е земеделски производител, различен от нефинансово предприятие и
като такъв не попада в специалната уредба за несеквестируемост по чл. 96. ал.
I и ал. 2 от ЗДБРБ. Още повече има неяснота по отношение на термина
нефпнансово предприятие, тъп като няма легална дефиниция за него по
настоящата правна уредба. Считат, че търговците не попадат в обхвата на
понятието „нефинансово предприятие".
На следващо място разпоредбата на чл. 96. ал. I от ЗДБРБ посочва, че
са иесеквестируми сумите, които се предоставят за възложени от държавата
дейности и услуги. Категорично земеделското стопанство не представлява
според тях,възложена от държавата дейност или услуга. а представлява
проявление ма свободната стопанска инициатива на частен правен субект с
цел печалба. Възложени от държавата дейности са тези. свързани с опазване и
осъществяване на обществения интерес, макар и да се възлагат на недържавни
институции, като например Български червеи кръст, Съюз на слепите в
България, Съюз на инвалидите, Сдружение на деца с увреден слух.
Национален дарителски фонд ..13 века България". Национална компания
..Железопътна инфраструктура. СКГТ и други подобни нефинансови
предприятия, на които е възложено изпълнението на определени държавни
15
функции в сферите на образование, култура, здравеопазване и прочие.
Делегираните дейности се конкретизират и с Решение на Министерски съвет
за всяка бюджетна година. Предвид изложеното дружеството-длъжник не
осъществява възложена от държавата дейност, която да създава необходимост
от опазване на обществения интерес и предпочитането му пред интереса на
кредитора. Освен всичко изложено следва да се има предвид и официалното
становище на Министъра на финансите (главният инициатор на бюджетния
процес), изпратено до Държавен фонд ..Земеделие", в което топ потвърждава,
че чл. 94 от Закона за държавния бюджет за 2017 г. (съответно чл. 95 от ЗДБ
за 2016 г.. която разпоредба е преписана и в чл. 96. ал. I от ЗДБРБ за 2020 г.)
се отнася само и единствено за нефинансовнте предприятия и не се отнасят до
субсидиите, предоставени на земеделските производители, които въобще не
попадат в дефиницията на ..нефинансови предприятия".
Още излагат, че субсидиите на земеделски производители не
представляват несеквестируми суми. тъй като на практика голяма част от
земеделските производители извършват своята дейност с кредити от
търговски банки, като залози по тези кредити са именно вземанията на
земеделския производител от Държавен фонд ..Земеделие", т.е. отпуснатата
субсидия. В случай че тези субсидии са несеквестируеми. то те не могат да
служат за обезпечение и не могат да се залагат. При приемане на такова
становище,според тях,се стига до абсурда, че Държавен фонд ..Земеделие"
(ДФЗ) участва в противоправна дейност по учредяване на нищожни залози,
тъй като има практика още от 2010 г.. с която ДФЗ сключва меморандуми с
търговски банки и поддържа регистър на залозите на вземанията по
отпуснати кредити, обезпечени с вземане по субсидия.
Всичко това идва да покаже,според тях, че единственият смисъл на
тази разпоредба винаги е бил относим единствено към финансиране чрез
целеви субсидии на дейности, конто са от ключово значение за държавата
като здравеопазване, транспорт, образование. Затова те идват директно от
Централния бюджет на държавата и не може да се отнася до частни субекти
като земеделските производители. Освен това при тях финансирането е от
Централния бюджет на Реп\блика България, а не от фондове на Европейския
съюз. както е в настоящия случаи.
16
Накрая за пълнота на изложението,считат, че следва да посочат, че
института на несеквестируемостта представлява законова забрана друг. освен
длъжника, да получи съответната вещ или вземане. Законовите забрани се
въвеждат от законодателя с императивни правни норми. Същите не могат да
бъдат тълкувани разширително, тъй като те ограничават права - правата на
кредитора, В този смисъл е недопустимо разширително тълкуване на
разпоредбата на чл. 96. ал. I от ЗДБРБ и чл. 444, т. 8 от ГПК. тъй като с това
ще се стигне до ограничаване правната сфера на кредитора, чиито интерес би
следвало да се защитава в по-голяма степен от интереса на длъжника.
Предвид всичко гореизложено молят Окръжен съд-Ловеч,да не
допуска до разглеждане подадената жалба от ..ЛАКТА АГРО" ЕООД. ЕИК
*** като недопустима.
В случай че съдът допусне и разгледа подадената жалба като
допустима, молят да я отхвърли като неоснователна поради подробно
изложените по-горе съображения.
Постъпили са и мотиви от ПЧСИ Глория Данчева при ЧСИ Велислав
Петров, peг. № 879,в които посочва, че по изпълнително дело №
20208790401224 е постъпила жалба с вх. № 12973/01.04.2021 г. от ..ЛАКТА
АГРО" ЕООД. ЕИК ***. със седалище и адрес на управление: гр. П., бул.
"Освобождение" № 3. офис 314. в качеството си на длъжник, като излага
писмени мотиви по обжалваните действия.
Конкретизира,че по молба на "АСБО-АГРО" ООД. със съдебен адрес:
гр. София, район Витоша, ул. "Вихрен" № 45А. ет. 2. офис 4. чрез адв. С. Г. Ц.
и адв. Юлиян Руменов Николов, въз основа на Обезпечптелна заповед № 1 от
27.08.2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, по ч.гр.д. № 407/2020 г. е
образувано изпълнително дело № 20208790401224 срещу "ЛАКТА АГРО"
ЕООД. ЕИК: ***. за обезпечение чрез налагане на банкови запори до размер
на сума от 107,041.09 лв.
По депозирана молба от взискателя с вх. № 40782/04.09.2020 г. за
образуване на изпълнително дело и налагане на обезпечителни мерки по
издадената Обезпечптелна заповед № I от 27.08.2020 г.. на Окръжен съд
Кюстендил, по ч.гр.д. № 407/2020 г.. по силата на която е наложена
17
обезпечптелна мярка за обезпечение за бъдещ иск срещу длъжника "ЛАКТА
АГРО" ЕООД. ЕИК: ***. чрез налагане на запор на вземанията на длъжника
по банкови сметки до размер на бъдещите искове за сумата в размер на
107.041.09 лв.. при последователно налагане на запора на посочени в
заповедта на банкови сметки.
Сочи,че едновременно с изпращането на съобщение за налагане на
обезпечптелна мярка с изх. № 21255/04.09.2020 г. е изпратено и запорно
съобщение за налагане на обезпечителна мярка с изх. № 2125604.09.2020 г. на
единствено откритата банкова сметка на длъжника в ..Банка ДСК" АД на осн.
чл. 400, ал. 1 от ГПК. В отговора на наложения запор ..Банка ДСК" АД ни
уведомява, че е наложен запора върху вземанията на длъжника до посочената
сума и че няма други претенции, но не посочва наличността по сметката.
С молба с вх. № 09041/05.03.2021 г. взискателя е поискал да се
извърши справка в БНБ с оглед установяването на актуални банкови сметки
на длъжника и при откриване на нови да се наложат запори. След изготвена
справка в БНБ е открита една нова сметка в ..Инвестбанк" АД и до която е
изпратено Запорно съобщение за налагане на обезпечителен запор с изх. №
5667/10.03.2021 г.. като при отговор отново не е посочено налични суми по
сметката и произхода им.
След многократно търсене на длъжника "ЛАКТА АГРО" ЕООД. ЕИК:
*** на различни адреси за връчване на Съобщението за налагане на
обезпечителен запор, същото е връчено на адв. Й.П. представляващ
дружеството, които депозира искане за връчване на документите на
електронен адрес, към което е приложено пълномощно за процесуално
представителство.
Постъпило е искане от дружеството-длъжник с вх. № 10947.18.03.2021
г. за вдигане на запор на банковите сметки в ..Инвестбанк" АД. като в
искането е посочено, че сумите представляват субсидии за земеделски
производител и на осн. чл.444. ал. 8 от ГПК са несеквестируеми като същото
не е уважено, и е постановен отказ от ЧСИ Велислав Петров да бъде вдигнат
обезпечптелипя запор.
Постъпила е жалба против действията на ЧСИ Велислав Петров,
18
изразяващи се в насочването на изпълнението към несеквестируеми суми по
изпълнително дело № 1224 20 чрез налагане на запор на банкови сметки.
В жалбата е визирано, че по запорираната банкова сметка постъпват
суми. представляващи субсидии за земеделски производител, конто на осн.
чл. 444. ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 96. ал. I. от ЗДБРД за 2020 г. са
несеквестируеми като такива не подлежат на разпределение е напълно
нестнователно. тъп като от института на несеквесторуемостта могат да се
възползват само физически лице. което е изрично посочено в чл. 444 от ГПК
„Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника
физическо лица ... ". Също така следва да се има предвид,според ПЧСИ, че
делото е образувано по обезпечителна заповед и налагането на запори на
банковите сметки е до посочената по-горе сума. която сума служи за
обезпечение на кредитора за бъдещ иск и не постъпва по делото, а се задържа
в банката и всички постъпления над сумата са на разположение на длъжника.
Също така следва да се вземе предвид, че при запор на вземане от
банкова сметка съдебният изпълнител изпраща съобщението, с което налага
запора, до централата на съответната банка, като с получаването на запорното
съобщение запорът се счита наложен до съответната сума. При това
положение запорът е наложен законосъобразно, тъй като нито молителят,
нито съдебният изпълнител знаят какви суми са налични по банковите сметки
на съответния длъжник (секвестируеми или несеквестируеми). както и
размера им. тъй като тази информация представлява банкова и служебна
тайна и никоя банка не я предоставя на съдебен изпълнител. Поради
изложеното нито съдът, нито съдебният изпълнител, а още по-малко
молителят по обезпечителното производство и взискател по изпълнителното
производство, по което се налагат обезпечителните мерки, могат да знаят
дали по съответна банкова сметка постъпват несеквестируеми суми. Освен
това дори по дадена банкова сметка да постъпват несеквестируеми суми. това
не е основание за вдигане на наложен запор, тъй като по същата банкова
сметка могат да постъпват и секвестируемп такива. Противното би
означавало практически да не може да се обезпечи иск или да не може да се
изпълнява върху вземания по банкови сметки, само защото е възможно по тях
да постъпват несеквестируеми суми. От изложеното повече от ясно е. според
ПЧСИ,че наложеният запор на вземания по банкови сметки не следва да се
19
вдига от страна на съдебния изпълнител, дори да има данни, че по дадена
банкова сметка постъпват несеквестируеми суми. В случаи, че наистина има
такива, банката предоставя възможност на длъжника да получава
несеквестируемите си суми на каса. като няма право да ги задържа, т.е.
налагането на запор на вземания по банкова сметка не е пречка длъжникът да
се ползва от несеквестируемостта на определени суми.
Видно от приложеното по делото извлечение от банковата сметка на
длъжника, което е приложено към жалба към Окръжен съд - Ловеч се вижда,
че основанието за получения превод е от ДФ ..Земеделие" с основание СПП
2020 20552140. представляват целево предоставени средства, тъй като се
предоставя за конкретни дейности, същите обаче не се предоставят от
държавния бюджет. В действителност сумите се разплащат от Държавен
фонд ..Земеделие", но фондът действа само като акредитирана държавна
разплащателна агенция, която разпределя суми и ги разплаща. след като са
получени по определен начин. Тези суми представляват финансиране от
фондове на Европейския съюз (ЕС) и не представляват суми от държавния
бюджет. Става въпрос за получена субсидия по Схема за преразпределително
плащане по смисъла на чл. 38а. ал. I. т. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП). Предвид изложеното твърдението, че
сумите по така извършеното плащане били целеви субсидии от държавния
бюджет, е неправилно,според ПЧСИ. Обосновава се с това,че същите
представляват финансиране от Европейския съюз и като такива не попадат в
хипотезата на чл. 96. ал. I и ал. 2 от ЗДБРБ.
Освен изложеното,счита,че за да бъде сумата несеквестируема на
основание чл. 96. ал. I от ЗДБРБ е необходимо длъжникът кумулативно да
отговаря и на другите посочени по-горе условия. В конкретния случаи сумата
е предоставена на търговско дружество с правно организационна форма
еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Дружеството е
регистрирано като стопански субект, т.е. с цел печалба. Същото не
представлява нефинансово предприятие, а е търговец по Търговския закон.
Същото юридическо лице е земеделски производител, съгласно даденото
определение в § I от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП. конто гласи:
.."Земеделски производители" са физически н юридически лица, които
произвеждат непреработена и /или преработена растителна и /или животинска
20
продукция. ".Счита ПЧСИ,че от посоченото става ясно. че дружеството-
длъжник е земеделски производител, различен от нефинансово предприятие п
като такъв не попада в специалната уредба за несеквестируемост по чл. 96. ал.
I и ал. 2 от ЗДБРБ. Още повече има неяснота по отношение на термина
нефинансово предприятие, тъй като няма легална дефиниция за него по
настоящата правна уредба. Счита, че търговците не попадат в обхвата на
понятието ..нефинансово предприятие".
Относно твърдението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 393.
ал. 2 от ГПК е относима към наложения обезпечителен запор, ПЧСИ приема
за неоснователна, тъй като посочената норма се отнася до не допускане на
принудително изпълнение, но за .....държавата, държавни учреждения,
общините и лечебните заведения..." на осн. чл. 393, ал. I от ГПК. към които
дружеството-длъжник не принадлежи.
Счита,че следва да се посочи, че института на несеквестируемостта
представлява законова забрана друг. освен длъжника, да получи съответната
вещ или вземане. Законовите забрани се въвеждат от законодателя с
императивни правни норми. Същите не могат да бъдат тълкувани
разширително, тъй като те ограничават права - правата на кредитора. В този
смисъл е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 96. ал.
I от ЗДБРБ и чл. 444. т. 8 от ГПК. тъй като с това ще се стигне до
ограничаване правната сфера на кредитора, чийто интерес би следвало да се
защитава в по-голяма степен от интереса на длъжника.
ПЧСИ приема,че постъпилата жалба от ипотекарният длъжник
„ЛАКТА АГРО" ЕООД. ЕИК: *** се явява недопустима, тъй като наложените
обезпечителнн мерки не представляват действия по принудителното
изпълнение и като такива не подлежат на обжалване по реда на чл. 435 от
ГПК. Също така,ПЧСИ приема,че единствената възможност за обжалване по
това производство е предоставена на трети лица. когато обезпечителната
мярка е засегнала тяхно имущество съгл. чл. 401 изр. последно във връзка с
чл. 435. ал. 4 от ГПК.
Изхождайки от гореизложеното счита,че жалбата е неоснователна, тъй
като с оглед на гореизложеното жалбоподателят не може да се възползва от
института на несеквестируемостта съгласно разпоредбата на чл. 444. т. 8 от
21
ГПК. тъй като разпоредбата въвежда несеквестируемостта само за имущество,
собственост на физическо лице. а също така сумите постъпили по банковата
сметка на длъжника от ДФ ..Земеделие" не са субсидии от държавния бюджет
и същите представляват финансиране от Европейския съюз и като такива не
попадат в хипотезата на чл. 96. ал. I и ал. 2 от ЗДБРБ.
Настоящата инстанция,като взе предвид съображенията в процесната
жалба,възраженията на взискателя,мотивите на ПЧСИ и събраните по делото
доказателства ,приема същата за процесуално допустима-арг.чл.435,ал.2,т.2
от ГПК,като подадена в законно установения срок и разгледана по същество
като основателна.
Относно допустимостта на процесната жалба,настоящата инстанция
съобрази,че на стр.47 от изпълнителното дело/ИД/ е приложено искане от
31.03.2021г., от адвокат Й.П.,като процесуален представител на
жалбоподателя за връчване на съобщение за наложена обезпечителна
мярка,отказ на ЧСИ да вдигне наложения запор постановен по повод искане
за вдигане на същия от 18.03.2021г.На л.52 е приложено потвърждение от
страна на адв.П. от същата дата ,в което е посочено,че са получени
посочените документи. Процесната жалба е входирана при ЧСИ на
01.04.2021г. /л.53/, т.е. спазен е предвидения в разпоредбата на чл.436, ал.1 от
ГПК срок.
Колкото до възражението на взискателя,че в конкретния казус не се
касае за изпълнително ,а за обезпечително производство,респективно,че
процесната жалба е процесуално недопустима,настоящата инстанция счита
също за неоснователна,тъй като в настоящия казус се обжалва отказа на ЧСИ
да вдигне запор върху имущество,което длъжника смята за
несеквестируемо,каквато процесуална възможност законодателя е предвидил
в разпоредбата на чл.435,ал.2,т.2 от ГПК.
Съгласно ТР №2/26.06.2015г.на ВКС по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на
ВКС,несеквестируемостта не може да бъде определена, без банката да
съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за
труд или пенсия, както и техният размер и без съдебният изпълнител да
осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца на възнаграждението за
труд), който да подаде необходимата информация за определяне на
22
несеквестируемата част или без касиерът на работодателя (платецът на
възнаграждението за труд) да поеме ангажимент да изплаща в брой на
длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по
банков път само секвестируемата част от него.
Т.е.ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация
от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не
може да зачете несеквестируемостта .Задължението на съдебния изпълнител
да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за
произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено
лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква
задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за
източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на
възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане
на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да
върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.В
конкретния казус такова искане е направено на 18.03.2021г./л.42 ИД/.С
резолюция от същата дата ЧСИ е вписал,че вдига запора по отношение на
суми от ДФЗ,но с постановление от 22.03.2021г.е отказал да бъде вдигнат
запора,поради обезпечителния характер на същия.В тази връзка
неоснователни са възраженията на взискателя и мотивите на ПЧСИ,че не е
знаел,че по процесната сметка постъпват несеквестируеми суми.
Настоящата инстанция приема за необходимо да посочи,че съгласно
чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се
удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на
длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се
прилагат служебно. Най-общо, несеквестируемото имущество може да бъде
групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и несеквестируеми
вземания. Предмет на настоящия казус са несеквестируемите вземания и
вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение, т.е. тези за
които е налице е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от
непрехвърлимостта на вземането или от изрични законови
разпоредби.Поначало,не се допуска напълно или частично принудително
изпълнение за задълженията на длъжници - физически лица, например върху
23
вземанията за социални плащания - чл. 114а КСО, вземанията по
застрахователен договор - чл. 381 КЗ. Относно длъжници-юридически лица
чл. 614, ал. 5 и ал. 7 ТЗ предвижда, че в масата на несъстоятелността не се
включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 З.,
сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 ЗУО. В групата на
несеквестируемите вземания по силата на законова забрана са тези, визирани
от разпоредбата на чл. 446 ГПК. Съгласно чл. 444, т. 8 ГПК несеквестируеми
са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на
принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху
средства с публичен характер-съгласно чл. 520, ал. 1 и 2 ГПК не се допуска
изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите
бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния
бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и
договори на общините.
Спорно в конкретния казус,с оглед възраженията на взискателя и
мотивите на ПЧСИ, е дали на същия режим се подчиняват вземанията на
земеделските производители към ДФ "Земеделие", представляващи субсидия
по програмите на ЕС за развитие на селските райони.
Съгласно чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ №814/2000,
/ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, земеделски стопанин е такъв
по смисъла на чл. 4 Регламент /ЕС/ № 1307/2013, а именно: физическо или
юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо
какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно
националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на
Договорите, определен в чл. 52 от Д. във връзка с членове 349 и 355 от ДФЕС,
и което осъществява селскостопанска дейност. Според § 1, т. 1 ДР на ЗПЗП
земеделските производители са физически и юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция. Следователно техният предмет на дейност не представлява
финансова дейност и те не са финансови предприятия.
24
Както поначало се възразява от страна на взискателя и ПЧСИ приема в
изложените мотиви,сметките за средствата от ЕС обаче не се включват в
държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети съгласно
чл. 141 ЗПФ и в бюджетите на бюджетните организации- съгласно чл. 6 ЗПФ.
Бюджетните организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез
сметки за тях, които са финансово-правна форма за получаването,
разпределянето и разходването им и свързаното национално съфинансиране
съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗПФ. С чл. 81, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗПФ са
определени сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2017
г. Министерски съвет утвърждава годишни разчети, съгласно приложение №
9. Промени в разчетите по сметката за средствата от Европейския съюз на
Държавен фонд "Земеделие" се извършват от Министерския съвет по
предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с
министъра на финансите, след изтичане на третото тримесечие на бюджетната
година, при влошаване на бюджетното й салдо. Министърът на финансите
може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети
на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и на
Държавен фонд "Земеделие" при запазване на тяхното бюджетно салдо. С чл.
11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд "Земеделие" - юридическо лице на
бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна
агенция и опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските
фондове. Според чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели
или органи на държавите членки, отговарящи за управлението и контрола на
разходите по чл. 4 § 1 /разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по
ЕЗФРСР/. Държавите членки акредитират като такива отдели или органи,
които разполагат с административна организация и система за вътрешен
контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и
редовни и че са надлежно отчетени. Съгласно чл. 17а ЗПЗП тези средства са
публични. Съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства
предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от
органа, който ги предоставя.
В прембюлната част на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението
25
и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000,
/ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, е посочено че: /27/ помощта
от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я
използват ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да
извършват плащания към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза
за подпомагане, които са включени в интегрираната система в пълен размер,
при съобразяване с намаляванията, предвидени в регламента и в рамките на
предписаните срокове; /59/ бенефициерите следва да разберат точно своите
задължения във връзка с правилата за кръстосано съответствие; /68/ всяка
мярка по общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на
мониторинг и оценка, /75/ публикуването на имената на бенефициерите на
Фондовете е средство за засилване на публичния контрол върху използването
им. В чл. 11 от Регламента е прието, че плащанията на бенефициерите по
предвиденото в него финансиране се извършват в пълен размер; в чл. 40 - че
когато в правото на Съюза са посочени срокове за плащане, всяко плащане
извършено от разплащателната агенция към бенефициер преди най-ранната и
след най-късната възможна дата за плащане прави такива плащания
недопустими за финансиране от Съюза; чл. 47 предвижда, че извън
проверките извършвани от държавите-членки и всеки вид проверка,
организирана по чл. 322 ДФЕС и въз основа на Регламент /Евратом, ЕО/ №
2185/96 на Съвета, Комисията може да организира проверки на място в
държавите-членки; чл. 54 - че за всяко неправомерно плащане, възникнало в
резултат на нередност или небрежност държавите-членки изискват
възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и
където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция на
контролен доклад; чл. 56 -че когато нередности или небрежност са открити
при програмите за развитие на селските райони, държавите-членки извършват
финансови корекции, като изцяло или частично отменят финансиране от
Съюза; чл. 58.2,3 - че държавите членки създават ефективни системи за
управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството,
уреждащо схемите за подпомагане на Съюза; чл. 63 - че ако се установи, че
даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите
или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, тя
не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и се налагат
26
административни санкции; чл. 111 - че държавите-членки гарантират
ежегодно публикуване ех post на бенефициерите на Фондовете.
Съгласно чл. 288 ДФЕС /предишен чл. 249, ал. 2 Д./ Регламентът е акт
с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко
във всички държави-членки.
От изложеното следва изводът, че правото на финансова помощ от ЕС
за земеделските стопани, включително това по мярка "Схема за единно
плащане на площ" /СЕПП/, финансирана от Европейския фонд за гарантиране
на земеделието,каквото заявление е налично и по отношение на
жалбоподателя,/л.64 ИД/, като нефинансово предприятие, не се предоставя
целево от държавния бюджет, а от ЕС. Независимо от това, то се подчинява
на същия режим. Аргументите за това са следните: правото на финансова
помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския
производител, когато са изпълнени определени изисквания, има
предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за
съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС
се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер,
в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е
земеделският стопанин, а ДФ "Земеделие", както беше казано по-горе, е
акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по
положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на
публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те
са обект на специален режим и са несеквестируеми./в.ж.Р143/25.10.2017г.на
ВКС по гр.д.№4666/2016г.,трето гр.отд.,ГК,докладчик съдия Диана Хитова/.
Съгласно т. 13 от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка,
когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми
вземания или вземания по които не се допуска принудително изпълнение.
Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми
вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение
постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху
наличността по такава сметка е недопустимо, над общия размер на другите
секвестируеми постъпления.
27
При посочените съображения,настоящата инстанция прие процесната
жалба за основателна,поради което и следва да бъде отменено
постановлението на ЧСИ от 22.03.2021г.,с което е отказал да бъде вдигнат
обезпечителен запор с изх.№5667/10.03.2021г.по изпълнително дело
№202008790401224,наложен от Окръжен съд-Кюстендил,поради
обезпечителен характер,по отношение на получен превод на сума в размер на
4.392.52/четири хиляди, триста и деветдесет и два лева, и петдесет и две
стотинки/ в Инвестбанк АД от Държавен фонд Земеделие/СПП 2020 ***,
като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437,ал.4 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА постановлението на ЧСИ Велислав Петров,с рег№879,с
район на действие Окръжен съд-Ловеч от 22.03.2021г.,с което е отказал да
бъде вдигнат обезпечителен запор с изх.№5667/10.03.2021г.по изпълнително
дело №202008790401224,наложен от Окръжен съд-Кюстендил,поради
обезпечителен характер, по отношение на получен превод на сума в размер на
4.392.52/четири хиляди триста и деветдесет и два лева и петдесет и две
стотинки/ в Инвестбанк АД от Държавен фонд Земеделие/СПП 2020 ***,като
незаконосъобразно .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28