№ 361 / 1.6.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
01.06.2018 година, г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV–ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 24.04.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Димитър Ц. и с участието на прокурора......................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1613 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание предвидени в чл.26 ал.1 предложение трето ЗЗД, чл.26 ал.2 предложение второ ЗЗД, чл.26 ал.2 предложение първо ЗЗД, в условията на евентуалност искове по чл. 27 предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.31 ал.1 ЗЗД и иска, по чл.108 от ЗС, иск по чл.537 ал.2 ГПК.
Ищците, З.Б.Ц.,xxx и К. xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Д.С.,xxx, твърдят, че са наследници - дъщеря и син на покойната наследодателка – тяхна майка, Ц. Х. М., починала на 22.01.2007 година в г. София.
Приживе, с Договор за покупко - продажба на държавен жилищен имот, сключен на 01.07.1980 година, Ц. Х. М. е придобила собствеността върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „. м. 9. в. Б. е. а. 1. /по нот. акт етаж II, намираш се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186, с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3. 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, описан в договора за покупко-продажба като А. № 1. от 59.47 кв. м, находящ се на II етаж от вход „Б" на жилищен блок „Ком", ул. .”Г. Димитров” № 89, състоящ се от кухня, спалня, дневна, баня - WC и антре, както и избено помещение № 39.
С нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година Ц. Х. М. е прехвърлила собствеността върху описания по - горе недвижим имот на В. Б.Ц., техен брат, както е отразено в нотариалния акт за сумата от 7 000 лева, която сума се твърди е получена от продавачката.
На дата 18.01.2014 година В. Б.Ц. починал.
Негов единствен наследник е ответникът В.В.Б., който по силата на наследствено правоприемство придобил собствеността върху процесния недвижим имот.
В последствие, с нотариален акт за покупко - продажба № 63, том VI, peг. № 8836, дело № 588 от 18.09.2015 година, В.Б. е прехвърлил собствеността върху спорния имот на Н.К.Г..
Относими към предмета на делото са и следните факти: С Експертно решение на ТЕЛК г. Лом, № 0119 от 03.05.1978 година е констатирано, че майка им Ц. Х. М. страда от шизофрения - пристъпно прогредиентно протичане с предимно емоционално волева промяна на личността. С това експертно решение е прието, че майка им страда от това душевно заболяване, което е довело още през 1978 година/ до емоционално - волева промяна на личността, която промяна я прави негодна да упражнява професионален труд. Определена й е втора група инвалидност. На страница втора на това решение е посочено, че датата на първоначално инвалидизиране и то именно поради наличието на това психическо заболяване е 16.12.1959 година.
В последствие, с Експертно решение на ТЕЛК г. Враца, № 0813 от 28.11.2000 година е констатирано подобно на предходното, че майка им Ц. М. страда от шизофрения. Експертите са установили, че заболяването е задълбочено през годините с параноидна форма, пристъпно - прогредиентно протичане, параноиден синдром и възрастова патоморфоза. И в това експертно решение на ТЕЛК е посочено, че М. е инвалидизирана с това заболяване на 16.12.1959 година.
Това са фактическите обстоятелства, които намират за относими към предмета на делото.
На основание тези факти, считат, че биха могли да бъдат изведени следните правни изводи:
Дълбокото им убеждение е и твърдят, че при сключване на нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила собствеността върху описания по - горе недвижим имот на В. Б.Ц., последният, знаейки за това какво е психическото състояние на тяхната майка, съзнавайки напълно ясно, че тя не е в състояние да съзнава извършваното и да ръководи постъпките си, е злоупотребил с особеното психическо състояние на продавача, като по този начин е нарушил добрите нрави. Това обстоятелство съдебната практика безпротиворечиво е приела като основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД
На второ място, твърдят, че тяхната майка не е присъствала на сключване на договора за покупко - продажба, не е полагала подпис под нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, което на практика представлява основание за прогласяване на нищожност, поради липса на съгласие чл. 26 ал.2, предложение второ от ЗЗД, което твърдение ще докажат, посредством извършването на съдебно - графологическа експертиза. Това твърдение е базирано на обстоятелството, че отразения върху нотариалният акт подпис на Ц. Х. М., според тях само наподобява нейният подпис, но видимо се различава съществено от него.
Дори последното твърдение да се окаже неправилно /все пак те не са присъствали на сключване на договора/, фактите пораждат за тях основание да претендират и нищожност, поради липса на съгласие при сключване на договор за покупко - продажба, материализиран в посочения нотариален акт, тъй като продавача - Ц. М., поради душевното заболяване, от което е страдала през по-голяма част от своя живот и което, както се установява от представяните експертни решения на специализиран психиатричен ТЕЛК, се е задълбочавало през годините, не е разбирала смисъла и значението на подписания от нея нотариален акт. Същата не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, от една страна поради характера на самото психическо заболяване, от друга, поради специфичния вид на прилаганите за лечение на това заболяване медикаменти и последиците, неминуемо възникващи от употребата им. В тази връзка твърдят, че сключвайки договора за покупко – продажба, М. е действала при липса и съгласие от нейна страна, което е основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал.2, предложение второ от ЗЗД, тъй като тя -продавача, не е разбирала смисъла и значението на подписания от нея нотариален акт.
На следващо място, считат, че договора за покупко - продажба, с който М. е отчуждила недвижимия си имот е нищожен и поради липса на предмет, доколкото липсват доказателства за реалното заплащане на уговорената цена - чл. 26, ал.2, предл. първо ЗЗД. В нотариалният акт е отразено, че В. Б. е заплатил в брой на М. сумата от 7 000 лева. Стойността на това отразяване, с оглед отново на специфичното психическо състояние, в което се е намирала М., не може да бъде безусловно възприемано. Техните данни са, че продажбата е от типа „фиктивна", тъй като майка им не е получавала нито лев за прехвърления от нея недвижим имот.
Извън горните твърдения за нищожност на договора, фактите пораждат за тях основание да претендират, при условията на евентуална алтернативност следното:
Да претендират унищожаемост, от гледна точка на това, че продавача Ц. Х. М. е била недееспособна при сключване на договора, което е основанието за търсене обявяване на такава форма на недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Дори да бъде установено, посредством съдебно-психиатрична експертиза, че М. е била частично дееспособно, тя всъщност не е могла да ръководи постъпките си, защото е страдала от шизофрения. Това заключение поражда основание да претендират унищожаемост при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Правният интерес да предявят в условията на обективно евентуално съединяване искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 27, ал.1, предл. първо ЗЗД и чл. 31, ал.1 ЗЗД, е породен от обстоятелството, че те, като наследници на „продавача" Ц. Х. М. биха участвали при наследяване на евентуално оставен от нея като част от наследствената маса а., находящ се в г. Монтана на б. „Трети март", който е отчужден и по този начин техните изконни интереси са накърнени.
По отношение давностният срок за предявяване на алтернативните претенции за унищожаемост, същия за спазен, тъй като научили за сключената сделка през 2016 година.
Предявяват горните искове при условията на "неизключвана алтернативност", т.е. искането им е съдът да разгледа всеки от предявените искове по същество, и да уважи тези от тях, които намира за основателни.
Като обективно съединени с горните претенции предявяват срещу ответника Н.К.Г. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Необходимостта от предявяване породена от обстоятелството, че именно той е пасивно легитимиран и по отношение именно на него следва да бъде насочена подобна претенция. Г. се намира във владение на процесния имот. Те считат, че са собственици по наследство, всеки от тях на по 1 / 4 ид.ч. от имота и имат основание да търсят ревандикация при наличието на неоснователно владение от страна на К.. Неоснователността на владението ще бъде установена след прогласяване нищожността на договора за покупко -продажба, посредством който В.Б. е придобил имота еднолично. Липсата на права у В.Б., по отношение на наследствените техни идеални части от имота ще гарантира основателността на претенцията срещу втория ответник. Активната им легитимация за водене на иск по чл. 108 от ЗС предполагат не се нуждае от подробна аналитична подкрепа - те са наследници на М., бивш собственик на процесния имот, намират се извън имота и желаят връщането му.
Тълкувателната практика на Върховен касационен съд приема, че дори и да не предявят иск по чл. 537, ал.2 ГПК, отмяната на нотариалния акт, в който е материализирана обявената за нищожна сделка, следва да бъде отменен. Въпреки това те предявяват и такъв иск, с който ще поискат именно отмяната на акта, с който се засягат техните права.
Молят съда да постанови решение, с което:
I. ДА СЕ ПРОГЛАСИ на основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко - продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети м. № 9. в. Б. ет. 1, а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради сключване на договора при нарушение на добрите нрави;
II. ДА СЕ ПРОГЛАСИ на основание чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко - продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 91. в. Б. ет. I. а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради сключване на договора при липса на съгласие, свързано с неучастие на продавачката лично или чрез пълномощник/ при подписване на договора и неподписване на нотариалния акт от нея.
III. ДА СЕ ПРОГЛАСИ на основание чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко - продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. I. а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради сключване на договора при липса на
съгласие, свързано с това, че продавачката Ц. Х. М., поради психичното заболяване - шизофрения, не е разбирала смисъла и значението на подписания от нея нотариален акт.
IV. ДА СЕ ПРОГЛАСИ на основание чл. 26, ал.2, предл. първо от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко - продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. I, а. 1. по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради сключване на договора при липса на предмет, доколкото липсва реално заплащане на уговорената цена.
V. ДА СЕ ОБЯВИ на основание чл. 27, предложение първо от ЗЗД УНИЩОЖАЕМОСТТА на Договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко - продажба № 12. том IV. peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. I, а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12.74 кв.м. и 3. 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради обстоятелството, че продавача Ц. Х. М. е била недееспособна при сключването му.
VI. ДА СЕ ОБЯВИ на
основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД
УНИЩОЖАЕМОСТТА на Договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт
за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х.
М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети
март" № 9. в. Б. ет. I, а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в
сггада № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с
площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 %
идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради
обстоятелството, че продавачката Ц. Х. М. не е могла да ръководи постъпките си
при сключването му.
VII. На основание чл. 108 от Закона за собствеността да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците В.В.Б. и Н.К.Г., че всеки от тях ищците е собственик на по 1/4 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. I, а. 1. /по нот. акт етаж И/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 39,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, както и да бъде осъден ответника Н.К.Г. да им отстъпи собствеността и предаде владението на всеки от тях - ищците върху ¼ идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. I, а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м.. ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата.
На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да се ОТМЕНИ изцяло Нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се ОТМЕНИ Нотариален акт за покупко - продажба № 63, том VI, peг. № 8836, дело № 588 от 18.09.2015 година, в частта, с която В.В.Б. е прехвърлил собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. 1, а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата над собствената /придобита по наследство/ от В.В.Б. към датата на продажбата 1/4 идеална част, като им се присъдят и направените деловодни разноски /държавни такси, адвокатско възнаграждение, депозити за експертизи и свидетели и др./.
Ответникът В.В.Б.,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.Б.,xxx, в срока за отговор взема становище по исковете.
Становището му е, че исковата молба е нередовна, част от предявените искове са недопустими, а другите са изцяло неоснователни.
Направено е искане за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба, материализиран в НА за покупко-продажба № 12, том ІV, рег.№ 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. 1, а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, на някое от следните основания: поради сключване на договора при нарушение на добрите нрави; при липса на съгласие, свързано с неучастие на продавачката /лично или чрез пълномощник/ при подписването на договора и неподписване на нотариалния акт от нея; при липса на съгласие, тъй като Ц. Х. поради психичното заболяване – шизофрения, не е разбирала смисъла и значението на подписания от нея нотариален акт; поради липса на предмет, доколкото липсва реално плащане.
Поискано е да се обяви унищожаемостта на цитирания договор за копупко-продажба, материализиран в посочения НА от 30.05.2002 година, на основание чл.27 предложение първо ЗЗД – Ц. М. е била недееспособна при сключването му и на основание чл.31 ал.1 ЗЗД, поради обстоятелството, че продавачката М. не е могла да ръководи постъпките си по сключването му.
На трето място, е поискано да се признае за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на В.В.Б. и Н.К.Г., че всеки от ищците е собственик на по 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. с административен адрес на имота: г. Монтана. Б. „Трети март" № 91. в. Б. ет. 1. ап. 1., по Нотариален акт ет. 2/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186, с площ от 59.47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12.74 кв.м. и 3.016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, както и да се осъди ответника Н.К.Г. да им отстъпи собствеността и предаде владението върху общо 1/2 от имота.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отменят:
Изцяло Нотариален акт за покупко-продажба № 12, том ІV, рег.№ 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година;
Нотариален акт за покупко-продажба № 63, том VI, per. № 8836, дело № 588 от 18.09. 2015 г., в частта, с която В.В.Б. е прехвърлил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48489.1 1.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. 1, ап. 1. /по нот. акт. ет. 2/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186, с площ от 59.47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12.74 кв.м. и 3.016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата над собствената /придобита по наследство/ от В.В.Б. към датата на продажбата 1/4 идеална част.
Относно исковете за унищожаемостта на цитирания договор за копупко-продажба, материализиран в посочения НА от 30.05.2002 година, на основание чл.27 предложение първо ЗЗД – Ц. М. е била недееспособна при сключването му и на основание чл.31 ал.1 ЗЗД, поддържа, че и двата иска са предявени след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок.
Съгласно чл.32 ал.2 от ЗЗД правото да се иска унищожение на даден договор се погасява с тригодишна давност. Срокът да предявяване на двата иска е започнал да тече от деня на сключването на договора, а именно: 30.05.2002 година. Предвид, което правото на се иска унищожаване на договора е погасено на 30.05.2005 година, преди смъртта на прехвърлителката.
Освен това, съгласно чл.31 ал.2 от ЗЗД З.Б.Ц. и К.Б.Ц. не са надлежно легитимирани да предявят тези два иска.
Това е така, защото правото да се иска унищожаване на договора е погасено още приживе на Ц. Х. Митова и не е могло да бъде наследено от нейните наследници – ищци по настоящето дело.
Поддържа, че и двата иска с правно основание чл.537 ал.2 ГПК са недопустими, тъй като и двата договора, чиято отмяна се иска са обективирани договори за покупко-продажба. Недопустимо е по реда на чл.537 ал.2 ГПК да се иска отмяна на нотариални актове, които материализират сделки и в този смисъл е и ТР от 29.11.2012 година на ВКС по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСКГ, поради което производството следва да се прекрати.
Счита, че съединяването на искове за унищожаемост с иск по чл.108 ЗС е недопустимо, тъй като съединяването на конститутивни искове /за унищожаване на договор/ с иск за собственост, когато една от страните по иска за собственост не участва в производството по конститутивните искове. В случая ответникът Н.К.Г. не е посочен като страна по конститутивните искове, а се сочи като страна само по иска за собственост. По горните причини производството по иска по чл.108 от ЗС следва да се прекрати или да се отдели от производството по конститутивните искове.
Относно исковете за нищожност на договор за покупко-продажба, материализиран в НА № 12, том ІV, рег.№ 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, поддържат, че сключената сделка е изцяло действителна и не страда от визираните в исковата молба пороци.
Поддържат, че В. Б.Ц. е знаел, че неговата праводателка страда от психично заболяване, но това не води до порока накърняване на добрите нрави; че Ц. Х. М. е искала да продаде своя имот на В. Б.Ц. и е заявила воля да извърши разпоредителната сделка, като се е явила лично пред нотариуса, за да подпише нотариалния акт, който факт е удостоверен от нотариуса в съдържанието на нотариалния акт и не е налице сключване ва договор при липса на съгласие, свързано с неучастието на продавачката /лично или чрез пълномощник/ при подписване на договора и неподписване на нотариалния акт от нея.
Договорът за покупко-продажба не е нищожен и на основание чл.26 ал.2 предложение второ ЗЗД – поради сключване на договора при липса на съгласие, свързано с това, че продавачката Ц. М., поради психичното заболяване – шизофрения, не е разбирала смисъла и значението на подписания от нея нотариален акт. Несъзнаваната липса на съгласие не е основание за нищожност на договора, а евентуално за неговата унищожаемост, в какъвто смисъл е и предявения от ищците иск по чл.31 ал.1 ЗЗД.
Твърди, че посочената в договора цена е заплатена реално.
От друга страна, поддържа, че реалното плащане на цената не е условие за действителност на сделката и евентуално неплащането на същата не води до липса на предмет на договора, респективно на неговата нищожност, по предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 предложение първо ЗЗД.
Поддържа, че към датата на сключване на договора Ц. М. не е била недееспособна и не е била поставена под запрещение; към датата на сделката е била дееспособна и е могла да разбира и ръководи действията си; до датата на нейната смърт никой не е искал поставянето и под запрещение.
Относно иска по чл.108 от ЗС:
Поддържа, че З.Б.Ц. и К.Б.Ц. не са собственици на претендираните от тях идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.11.186.2.1 и претенциите им са изцяло неоснователни.
Оспорва, че ищците са придобили правото на собственост върху имота по наследство от тяхната майка Ц. М., и че същата е била негов собственик към датата на своята смърт.
Неоснователен е и довода, че Н.К. владее и ползва процесния имот без правно основание. Поддържа, че Н.К. е законен собственик на спорния имот от 18.09.2015 година и от тогава го владее непрекъснато на основание договор за покупко-продажба, материализиран в НА № 63, том VІ, рег.№ 8836, дело № 588 от 18.09.2015 година на нотариус Валерия Тодорова. Сделката е породила вещно-прехвърлително действие, тъй като той, като праводател на Н.К. е придобил имота по наследство от своя баща В. Б.Ц.. Той пък от своя страна го е придобил на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 12, том ІV, рег.№ 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи възраженията му и приеме, че с този договор, поради неговата нищожност В. Б.Ц. не е придобил правото на собственост върху имота, поддържа, че го е придобил по давност, при условията на чл.79 ал.1 от ЗС, с владение, продължило непрекъснато повече от 10 години.
Евентуално поддържа, че той, като наследник на В. Б.Ц. е присъединил своето владение към владението на своя наследодател и е придобил имота по давност, при условията на чл.79 ал.1 от ЗС, с владение, продължило непрекъснато повече от 10 години, респективно, че имотът е придобит при същите условия по давност от Н.К., който като негов правоприемник е присъединил неговото и на баща му владение към своето.
В представена писмена защита сочи, че съдът следва да се произнесе по предявените искове при условията на евентуалност по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията, предвидени в чл.26 ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 199 от 12.07.2016 година на ВКС по гр.д.№ 583/2016 г., ІV г.о.
Ответникът, Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.И.Б.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по предявения спрямо него иск. С него е направено искане да се признае за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на В.В.Б. и Н.К.Г., че всеки от ищците е собственик на по 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. Монтана. Б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. 1, ап. 1., по Нотариален акт етаж 2/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59.47 кв.м, ведно с прилежащите му мазе от 12.74 кв.м. и 3.016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, както и да осъди ответника Н.К.Г. да им отстъпи собствеността и предаде владението върху общо 1/2 от имота.
Поискано е също така, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени Нотариален акт за покупко-продажба № 63, том VI, per. № 8836, дело № 588 от 18.09. 2015 г., в частта, с която В.В.Б. е прехвърлил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48489.1 1.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. Монтана. Б. „Трети март" №9. в. Б. ет. 1, ап. 1., /по нот. акт. ет. 2/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186, с площ от 59.47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12.74 кв.м. и 3.016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата над собствената /придобита по наследство/ от В.В.Б. към датата на продажбата 1/4 идеална част.
Посочените искове са съединени с предявени против В.В.Б. искове за нищожност и унищожаемост на договор, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба № 12, том IV, per. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 г., по която сделка Н.Г. не е участвал.
Посочени са и формите на съединяване.
Становището му по исковата молба е, че е нередовна, единият от предявените искове е недопустим, а другият е изцяло неоснователен.
Моли да се прекрати производството по недопустимият иск, а другият да се отхвърли като неоснователен.
В зависимост от изхода на делото претендира да му присъдят съответни деловодни разноски.
Доводите са следните:
Алтернативното съединяване на исковете е налице, тогава когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове като му е безразлично на кое от предявените основания претенцията му ще бъде уважена.
В този смисъл е и практиката на съдилищата, като е посочено и Решение № 392/18.01.2012 г. на ВКС по дело № 1487/2010 г., IV г.о.
В случая, въпреки че ищците са предявили исковете при условията на алтернативност, искат от съда да се произнесе по всеки един от исковете, което по същество представлява кумулативно обективно съединяване.
Не съществува и понятие „евентуална алтернативност".
Относно недопустимостта:
А/. Относно искът с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК:
Поддържа, че искът с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустим.
С този иск се претендира отмяна на нотариален акт. в които е обективиран договор за покупко-продажба.
Недопустимо е по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК да се иска отмяна на нотариални актове, които материализират сделки. В този смисъл е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение от 29.11.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2012 г„ ОСГК.
Предвид, което производството по този иск следва да се прекрати.
Б/Относно съединяването на исковете за унищожаемост с иска по чл.108 от ЗС:
Недопустимо е да се съединяват конститутивни искове за унищожаване на договор/ с иск за собственост, когато една от страните по иска за собственост не участва в производството по конститутивните искове. /цитира Решение № 106 от 7.07.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 142/2015 г. I г.о./.
В случая ответникът Н.К.Г. не е посочен като страна по конститутивните искове, а се сочи като страна само по иска за собственост -видно от стр.5, пети абзац.
По горните причини производството по иска по чл.108 от ЗС следва да се прекрати или да се отдели от производството по конститутивните искове.
Относно неоснователността:
Относно иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
1.Поддържа, че към датата на предявяване на иска З.Б.Ц. и К.Б.Ц. не са собственици на претендираните от тях идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48489.11.186.2.1 и претенциите им са изцяло неоснователни.
Оспорва, че ищците са придобили правото на собственост върху имота по наследство от тяхната майка Ц. Х. Митова и, че същата е била негов собственик към датата на своята смърт.
2. Неоснователен е доводът на ищците, че Н.К.Г. владее и ползва процесния имот без правно основание.
Поддържа, че от 18.09.2015 г. Н.К.Г. е законен собственик на спорния имот и от тогава го владее на основание договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт № 63, том VI, per. № 8836, дело № 588 от 18.09. 2015 г. на нотариус Валерия Тодорова.
Въпросният нотариален акт е представен от ищците към приложените към исковата молба писмени доказателства.
Твърди, че сделката е породила вещно-прехвърлително действие, тъй като праводателят на Н.К.Г. - другият ответник В.В.Б. е придобил имота по наследство от своя баща В. Б.Ц..
В. Б.Ц. пък е придобил собствеността върху процесния имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 12, том IV, per. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 г.. който също е представен от ищците с исковата молба.
З.При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи възраженията му и приеме, че с този договор В. Б.Ц. не е придобил правото на собственост върху имота, поддържа в качеството си на правоприемник, че В. Б.Ц. е придобил имота по давност при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС с владение продължило непрекъснато повече от 10 години.
Поддържа също така, че В.В.Б. като наследник на В. Б.Ц. е придобил по наследство по закон правата на своя баща, придобити по давностно владение, респективно е присъединил към своето владение владението на своя наследодател и сам е придобил имота по давност при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС с владение продължило непрекъснато повече от 10 години.
3.Същото възражение за придобиване по давностно владение прави и за Н.Г. - че имотът е придобит при същите условия по давност от Н.К.Г., който като правоприемник на В.В.Б. е присъединил неговото и на баща му владение към своето.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допуснати са и назначени следните експертизи:
- съдебно-графологична, изпълнена от вещото лице З.З., приета от съда и не оспорена от страните;
- еднолична съдебно-психиатрична експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Н.Д., приета от съда, оспорена от процесуалния представител на ответника;
- разширена съдебно-психиатрична експертиза, изпълнена от вещите лица д-р В.В. и д-р П.В., приета от съда и оспорена от процесуалния представител на ответника;
- разширена повторна комисийна посмъртна съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза, изпълнена от вещите лица д-р Л. Тамбуев и доц.д-р П.Л., приета от съда и не оспорена от страните.
С определение от 22.12.2016 година е ОТДЕЛЕН предявеният от З.Б.Ц. и К.Б.Ц. иск срещу ответника Н.К.Г., с правно основание чл.108 от Закона за собствеността в друго производство.
На 24.04.2018 година, в проведеното последно съдебно заседание по делото е прекратено производството по отношение на предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 предложение второ ЗЗД, поради сключването на договора при липса на съгласие, свързано с неучастие на продавачката/лично или чрез пълномощник/ при подписването на договора и неподписване на нотариалният акт от нея. Прекратяването на производството по отношение на този иск е поради отказ от него, направено от процесуалния представител на ищците.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
По делото няма спор относно следното:
З.Б.Ц.,xxx и К. xxx, ищци в процеса са наследници - дъщеря и син на покойната наследодателка – тяхна майка, Ц. Х. М., починала на 22.01.2007 година в г. София, съгласно данните от Удостоверение за наследни;и № РС16 – УГ01-2708 от 20.05.2016 година на район Средец, Община Столична, обл.София. От същото удостоверение е видно, че Ц. Х. М. е била размведена и след своята смърт за свои наследници е оставила освен ищците, то и още една дъщеря – Таня Б.Ц. и син В. Б.Ц., починал на 18.0.12014 г.;
С Договор за покупко - продажба на държавен жилищен имот, сключен на 01.07.1980 година, Ц. Х. М. е придобила собствеността върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „. м. 9. в. Б. е. а. 1. /по нот. акт етаж II, намираш се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186, с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3. 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, описан в договора за покупко-продажба като А. № 1. от 59.47 кв. м, находящ се на II етаж от вход „Б" на жилищен блок „Ком", ул. .”Г. Димитров” № 89, състоящ се от кухня, спалня, дневна, баня - WC и антре, както и избено помещение № 39;
С нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година Ц. Х. М. е прехвърлила собствеността върху описания по - горе недвижим имот на В. Б.Ц., един от синовете и, както е отразено в нотариалния акт за сумата от 7 000 лева, която сума се твърди е получена от продавачката.
Наследник на В. Б.Ц. е В.В.Б., който по силата на наследствено правоприемство придобил собствеността върху процесния недвижим имот след настъпилата му смърт на 18.01.2014 г.;
С нотариален акт за покупко - продажба № 63, том VI, peг. № 8836, дело № 588 от 18.09.2015 година, В.Б. е прехвърлил собствеността върху спорния имот на Н.К.Г.;
Установено е по делото, че Ц. Х. М. е страдала от Параноидна шизофрения. В медицинската документация от 1978 година е описана емоционално-волева промяна на личността, поради което е призната трайна нетрудоспособност. През 2000 година е потвърдена личностната промяна, като е описан и параноиден синдром и възрастова патоморфоза.
Спорен е въпросът, основателни ли са предявените в комулативно съединение искове за нищожност на договора за покупко -продажба, реализирана на 30.05.2002 година, както и предявените такива в условията на евентуалност.
ВКС се е произнесъл и относно следното: 1.Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, но съдът приеме с оглед на основанията на всеки един от исковете, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. 2. Предявяването на искове за прогласяване на нищожност на една правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността за страните по сделката. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката.
Нищожността като най-тежък порок на сделките може да бъде прогласена без срок във времето, като всяко заинтересовано лице може да се позове на нея, когато сделката засяга негови права и законни интереси.
Ищците, които твърдят, че е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, и сочат пороци при неговото сключване, имат правото да поискат прогласяване нищожността на договора, както и да поискат от съда установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията им с ответника. Недействителността на договорите е уредена в отделни текстове на ЗЗД - от чл. 26 до чл. 35. Нищожните договори, според чл. 26 ЗЗД са тези които противоречат на закона или го заобикалят; договори които накърняват добрите нрави включително договори върху неоткрити наследства; договори които имат невъзможен предмет; договори при които липсва съгласие; предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Такива договори не пораждат желаното правно действие от самото им сключване и не могат да се санират. Всяко лице може да се позове на нищожността на сделка която има изброените по-горе пороци.
Относно иска, с правно основание чл.26 ал.1 предложение трето ЗЗД.
В теорията и съдебната практика трайно е наложено разбирането, че злоупотребата с право представлява, ако не нещо друго, то винаги накърняване на добрите нрави, обуславящо нищожността на конкретния договор по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика: „добрите нрави" са правила и принципи, които са всеобщо приложими. Нарушаването им е приравнено и има последиците на нарушаване на закона /чл.9 от ЗЗД/. Принципите на добросъвестно водене на делата, на справедливостта при договаряне на условията на сделките, на недопускане на несправедливо облагодетелстване, са водещи и в гражданските отношения. Затова отчитайки спецификата на тези отношения следва да се съобразяват и т.н.общоприети правила, определени като „добри нрави". Добрите нрави следва да бъдат определени като онези морални обичаи, етични категории, критерии за справедливост, честност и почтеност в гражданския и търговски обмен, установени исторически и неспазването на които във всички случаи разкрива явна недобросъвестност и намерение за увреждане на отсрещната страна. Добрите нрави са безспорен източник на правото - Решение № 4 от 12.04.2016 г. на КС по к. д. № 10/2015г. Макар и субсидиарно тяхното приложение и спазване е винаги приложимо. Именно поради това законодателят в голяма част от нормативните актове препраща към правилата на морала, а неспазването им води след себе си нищожност на сключваните договори.
Ищците твърдят, че при сключването на сделката на 30.05.2002 година, с която процесният имот е продаден на В. Б.Ц., последният, като е знаел какво е психическото състояние на майка си, съзнавайки напълно наясно, че тя не е в състояние да съзнава извършеното и да ръководи постъпките си е злоупотребил с особеното психично състояние на продавача, като по този начин е нарушил добрите нрави.
От събраните в хода на производството писмени доказателства и констатациите на вещите лица по съдебно-психиатричните експертизи, включително и в оспорените такива, лекарите, специалисти в тази област са категорични, че Ц. М. е страдала от Параноидна шизофрения.
Параноидната шизофрения е заболяване, което се характеризира с качествена промяна на психичната дейност, с нарушение на единството на психичните процеси и несъответствието им на обкръжаващата среда, с неадекватност на поведението на болния. Наблюдават се разстройства на мисловния процес, възприятно-представнята дейност, емоционални и волеви разстройства, които в острия стадий на шизофренията определят поведениято на болния.
Психичната болест при М. е с неясно начало и давност от преди 1959 година. Същата е родена на xxx година, а е починала на 22.01.2007 година на 83 годишна възраст. В медицинската документация от 1978 година е описана емоционално-волева промяна на личността, поради което и е призната трайна нетрудоспособност. През 2000 година е потвърдена личностната промяна, като е описан и параноиден синдром и възрастова патоформа.
Болестта при М. е с голяма давност и пристъпно-проградиентен ход довел до промяна на личността в шизофренен стил. Вещите лица д-р Т. и доц.д-р Л. изразяват мнение, че вероятно в съществена степен са били увредени годностите за правилна оценка на събитията и ситуациите. Това им дава основание да приемат, че М. е била с трайни качествено промени във воля, емоции, мислене и интелект, които са нарушавали основните и психични годности към 30.05.2002 година, когато е сключен договора за покупко-продажба на имота. Те го приравняват към „продължително разстройство на съзнанието”. В обясненията на вещите лица по изслушаните съдебно-психиятрични експертизи се сочи, че показанията на разпитаниве в качеството на свидетели лица не носят съществена информаця, поради тяпната психиатрична некомпетентност и поради неточното датиране, налице са сериозни различия във впечатленията на разпитаните свидетели. Действително свидетелите Димитър Трифонов и Траянка Ценова сочат, че М. се е грижела за домакинството, не личало да има неадекватно поведение, водела нормални разговори, помагала на близките си, не личали никакви проблеми със здравето, макар и да вземала някакви лекарства. Има и друга преценка за състоянието на М. в показанията дадени от свидетелката надка Живкова. Тя сочи, че след 2000 година М. била постоянно неадекватна, не била добре, не можело да се говори с нея. Впечатленията на свидетелите Ефросина Ценова и Офелия Исаева, че М. изпадала в страшни депресии, многократно била на лечение, но не винаги била такава, имала месечни кризи, пиела лекарства без прекъсване, била на приливи и отливи, в повечето случаи била разстроена. Самите вещи лица в анализите и преценките си са единодушни, че при тези несигурни описания на състоянието и боледуването на М. като най-съществен аргумент остават официалните диагностични оценки на ТЕЛК. Диагнозата Шизофрения, престъпно-проградиентно протичане, предимно емоционално-волева промяна на личността не може да се оспорва.
Освен това, към конкретния момент на сделката самият нотариус, пред който е изповядана същата се е убедил в самоличността и дееспособността на участниците в нея. Предвид отсъствието на психиатрична компетентност у нотариуса и обичайната формална реакция на текста, такава констатация трудно би могла да бъде съобразена като диагностичен или друг клинично-оценъчен аргумент. В тази връзка съдът прави извод, че е трудно за лице, което няма необходимите медицински познания и психиатрична компетентност да може да разпознае и прецени наличието на психично заболяване, в състоянието, в което се е намирала М.. Към момента на сделката тя вероятно не е разбирала своиството и значението на постъпките и действията си и че е извършила продажба на собствения си имот. В хода на процеса не се установи с категоричност, че синът и В. Ц. е злоупотребил по някакъв начин с психичното и състояние, като е знаел за евентуалната и недееспособност, т.е. да е накърнил добрите нрави и да е злоупотребил с доверието на своята майка, като се е възползвал от това, за да придобие имота единствено за себе си и дакърни правата на своите сестри и брат.
От друга страна в непротиворечивата практика на ВКС относно нарушаването на добрите нрави, се приема, че сделката е нищожна на това основание при наличие на нееквивалентност на пректациите с оглед удовлетворяване на значим материален интерес за сключилите договора страни, като най-често тази нееквивалентност се свежда до нулева престация за една от страните. В случая това не е така, тъй като у договорена цена от 7 000.00 лв., което не обуславя нееквивалентност на насрещните престации, а от своя страна това не представлява нарушение на добрите нрави.
Това разбиране обуславя извода за неоснователността на претенцията и в тази връзка, искът следва да бъде отхвърлен.
Относно искането за обявяване нищожността по чл.26 ал.2 предложение първо ЗЗД – поради липса на предмет, доколкото липсва реално плащане на цената.
Под „невъзможен предмет” чл.26 ал.2 ЗЗД има предвид вещи и действия, които са извън гражданския оборот.
По смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в действуващия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането, като следва да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като самостоятелна е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено.
Реалното плащане на цената не е условие за действителност на сделката и неплащането и не води до липса на предмет на договора. Неплащането на уговорена цена по сделката представлява неизпълнение на договорни задължения и е основание единствено за разваляне на договора, т.е. относима е към неговото изпълнение, а не към валидността на самия договор.
Това от своя страна обуславя извода да неоснователност и на този иск.
Относно иска, с правно основание чл.26 ал.2 предложение 2 ЗЗД поради липса на съгласие, свързано с това, че М. не е разбирала смисъла и значението на подписания от нея нотариален акт.
Съдът намира, че и този иск е неоснователен.
Това, че М. не е разбирала смисъла и значението на подписания от нея нотариален акт не е условие за обявяване нищожност на сделката.
За да е налице нищожност на сделката поради липса на съгласие сладва М. съзнателно да не е искала да се обвърже със сключения договор. Съгласно утвърдената съдебна практика, съгласно чл.26 ал.2 предложение второ ЗЗД, договорът при липса на съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всички случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. За това нещо е необходимо М. да е съзнавала смисъла и значението на постъпките си. Това, че се твърди, че М. не е разбирала смисъла и значението на подписания от нея акт и поради тази причина договорът не може да е сключен при липса на съгласие. Лицата, които не разбират смисъла и значението на постъпките си, не съзнават своите действия и поради това не могат да изразяват съзнателна воля, те не могат да изразят и съзнателно съгласие без намерение за обвързване. В тази връзка договорът не е нищожен, а бил бил унищожаем на основание чл.31 ЗЗД.
Съгласно предявените в условията на евентуалност искове за унищожаемост, с правно основание чл.27 ЗЗД и чл.31 ал.1 ЗЗД.
Унищожаемите договори пораждат правно действие, но действието им може да бъде отменено по искане на определено лице.
Основанията за унищожаемост са посочени изчерпателно в закона. Това са договори сключени от недееспособни лица или от техен представител без представителна власт; договори сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Според чл. 31 ЗЗД, унищожаем е и договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или да ръководи действията си. В исковата молба са изложени твърдения, че поради здравословното си състояние при подписване на договора за покупко-продажба през 2002 година продавачката Ц. М. не е съзнавала свойството и значението на извършеното. Поради заболяването си не е могла да осъзнае факта, че извършва продажбата на имота си, а и записаната в акта сума не била изплатена. С оглед на посочените факти, предявеният иск е за унищожаване на правната сделка, а не за прогласяване на нейната нищожност. Чл. 32 ЗЗД изрично посочва, че иск за унищожение на договор може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е страната по договора, но не и трето на сделката лице.
Унищожаемостта на сделката, съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД може да бъде прогласена в срок във времето, като правото да се иска унищожението се погасява с тригодишна давност, като е посочен и давностния срок.
Разпоредбата на чл. 32 ЗЗД изрично посочва, че иск за унищожение на договор може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е страната по договора, но не и трето на сделката лице. Унищожаване на договор, сключен при условията на чл. 27 или чл. 31 ЗЗД, приживе може да се иска само от лицето, което го е сключило. След неговата смърт унищожаване по чл. 31 ЗЗД може да се иска, ако приживе е било поискано лицето да бъде поставено под запрещение, или когато доказателството за недееспособността произтича от самия договор.
Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това състояние е било т., че да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й - тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. Затова - при преценката си - съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/, съобразно изискванията на чл. 235 и сл. от ГПК, без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Последните /особено ако са противоречиви/ - не могат да бъдат определящи. Тяхната тежест /преценена съобразно правилата на чл. 195 и сл. от ГПК/ - е колкото тази на всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване на съдебния акт - те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които имат значение за решаване на спора. Когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностният срок по чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 31, ал. 1 ЗЗД тече от сключване на сделката. Процесната сделка е сключена на 30.05.2002 година, която е датата, от която е започнал да тече срокът за предявяването и на двата иска. В тази връзка, правото да се иска унищожаване на договора е погасено на 30.05.2005 година. Този срок е изтекъл преди да настъпи смъртта на М. на 22.01.2007 г. От друга страна, обстоятелството, че ищците сочат, че са узнали за процесната сделка едва през 2016 година е ирелевантно на спора, тъй като е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Не без значение е и факта, че по делото са представени Удостоверения от отдел „Местни приходи” към Община Монтана за декларирани данни по чл.14 от ЗМДТ, от които е видно, че същите не са декларирали процесния имот като свой наследствен слад настъпилата смърт на М.. Това пък от своя страна обуславя извода, че към датата на смъртта на наследодателката ищците са знаели за сключената от нея сделка и че по отношение на процесния имот те не притежават никакви права по наследствено правоприемство.
Иск за унищожаемостта на договор е предвиден за защита на интересите на лицата, чиято воля е засегната от определен дефект. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с три годишна давност. Началото на погасителната давност е изискуемостта или друг факт, определен в закона, до настъпването на които давностния срок не тече. В закона е определен един общ факт - деня на сключване на договора и няколко специални - в зависимост от основанието за унищожението. Регламентираната специална давност касае следните лица: 1. лице, което не е навършило пълнолетие и за него правото да иска унищожение започва да тече от деня на навършване на пълнолетието, 2. поставеният под запрещение, който придобива правото да иска унищожение от деня на вдигане на запрещението, 3. лицата, които са сключили сделката при грешка и измама и те имат право да се иска унищожението й от датата на откриване на грешката или измамата, както и 4. лицата, които са сключили сделка при заплашване, за които давността се брои от деня, в който то е престанало. За лицата, които са сключили сделката при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД /т. е. без да могат да разбират и да ръководят действията си, но не са поставени под запрещение/ законодателят не е определил специална давност. В теорията и практиката се приема, че тъй като те са дееспособни, за тях е приложима общата давност - от сключване на сделката /вж. решение № 487 от 9.01.2012 г. по гр. д. № 1764/10 г. на IV г. о. и решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 392/12 г. на IV г. о., постановени по чл. 290 от ГПК/. Теорията акцентира на обстоятелството, че "интересите на формално дееспособните лица, при които невъзможността за разбиране или ръководене на действията е трайно състояние, могат сериозно да пострадат от несвоевременното им поставяне под запрещение" /вж. " и настоящият случай е ясна илюстрация на тази възможност.
С оглед съществуващата правна уредба и установената съдебна практика, съдът намира следното: Дори и в случая, когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностният срок по чл. 32, ал. 2, във вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД тече от сключване на сделката. В случая справедливият резултат не може да бъде постигнат без създаване на нарочна законодателна уредба, уреждаща настоящата хипотеза. За разлика от законодателя, който следва да намери начина, по който да защити интересите на лицата, които поради заболяване са неспособни сами да се защитят, съдът може само да прилага вече създадените правни норми, с което гарантира правната сигурност. В случая е установено, че Михава е лице, което макар към момента на извършване на сделката да е била формално дееспособнна, поради психичното си заболяване - не е могла да разбира значението и правните последици от действията си и да ръководи постъпките си, не е била в състояние да се грижи за себе си, за своите лични и имуществени интереси и да изразява правно валидна воля. Само че, да се иска унищожаване на сделката, това е следвало да стане от самата Ц. М. и то в три годишен срок от датата на сключването и - 30.05.2002 г. Т. искане не е направено от самата нея, това право е погасено преди тя да почине. Ищците нямат право да предявят такъв иск. Същите обаче - предвид направеното възражение за давност и изтеклият 12 годишен срок след сключване на сделката, не могат да бъдат уважени, защото са погасени по давност.
При това разбиране, съдът намира, че следва да отхвърли и двата иска за унищожаване на процесната сделка.
При този изход на делото, в тежест на ищците са и направените в хода на производството разноски от ответника, съобразно приложен списък, според изискването на чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и К.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, срещу В.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx искове, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както следва:
- ДА СЕ ПРОГЛАСИ на основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко - продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети м. № 9. в. Б. ет. 1, а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради сключване на договора при нарушение на добрите нрави;
- ДА СЕ ПРОГЛАСИ на основание чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко - продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. I. а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради сключване на договора при липса на съгласие, свързано с това, че продавачката Ц. Х. М., поради психичното заболяване - шизофрения, не е разбирала смисъла и значението на подписания от нея нотариален акт.
- ДА СЕ ПРОГЛАСИ на основание чл. 26, ал.2, предл. първо от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко - продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. I, а. 1. по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради сключване на договора при липса на предмет, доколкото липсва реално заплащане на уговорената цена.
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и К.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, срещу В.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx искове, в условията на евентуалност, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както следва:
- ДА СЕ ОБЯВИ на основание чл. 27, предложение първо от ЗЗД УНИЩОЖАЕМОСТТА на Договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко - продажба № 12. том IV. peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х. М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети март" № 9. в. Б. ет. I, а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12.74 кв.м. и 3. 016 % идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради обстоятелството, че продавача Ц. Х. М. е била недееспособна при сключването му, като погасен по давност.
- ДА СЕ ОБЯВИ на
основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД
УНИЩОЖАЕМОСТТА на Договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт
за покупко - продажба № 12, том IV, peг. № 7520, дело № 325 от 30.05.2002 година, с който Ц. Х.
М. е прехвърлила на В. Б.Ц. собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 48489.11.186.2.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на г. Монтана с административен адрес на имота: г. М. б. „Трети
март" № 9. в. Б. ет. I, а. 1. /по нот. акт етаж II/, намиращ се в
сггада № 2, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.11.186 с
площ от 59,47 кв.м., ведно с прилежащите му мазе от 12,74 кв.м. и 3, 016 %
идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради
обстоятелството, че продавачката Ц. Х. М. не е могла да ръководи постъпките си
при сключването му, като погасен по давност.
ОСЪЖДА З.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и К.Б.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 2 613.76 лв., за направените от него в хода на производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: