Решение по дело №13354/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.12.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на девети юли, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                 Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева, гр. д. 13 354/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ да заплати следните суми:

1. на С.С.А. - 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.10.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З. (КЗ),  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат А.М. – 1 430,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС – 1 200,00 лева държавна такса и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. С.А. е с адрес *** 5. ЗАД „ОЗК-З.“ е с адрес в гр. ********

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищците

 

[4] С.А. е заявила в искова молба от 04.12.2020 г., че на 11.10.2018 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Г.И.. От това ПТП С.А. е получила: 1. счупване на латералния кондил на левия голям пищял; 2. счупване на левия малък пищял.

 

[5] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Г.И. е била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК-З.“ (ОЗК). От уврежданията С.А. е претърпяла болки, страдания и неудобства. На 04.10.2019 г. С.А. е поискала от ОЗК да ú заплати обезщетение за неимуществени вреди от описаните увреждания. ОЗК не го е направила. Затова С.А. моли съда да осъди ОЗК да ú заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 11.10.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3; молбата, л. 139; определението на съда, л. 148-гръб).

 

2.            На ответника

 

[6] ОЗК е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Г.И. не е причинил ПТП;

2. уврежданията на ищцата не са от процесното ПТП;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. на 09.10.2020 г. ОЗК е заплатил на ищцата 7 000,00 лева обезщетение;

5. ищцата е допринесла за:

- настъпването на ПТП, защото внезапно е навлязла на пътното платно и не се е съобразила с разстоянието до приближаващия автомобил и скоростта му на движение;

- за продължителността на лечението си, защото не е спазвала медицинските предписания. Затова ОЗК моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 37-39).

 

3. По допълнителната искова молба на ищцата

 

[7] С.А. е оспорила писмения отговор. Тя е заявила, че: ПТП е настъпило по начина, описан от нея; тя не е допринесла за настъпването на ПТП; ОЗК не ú е заплащал обезщетение, а дори да ú е платил, тя не го е приела като пълно плащане на обезщетение за претърпените вреди (допълнителната искова молба, л. 45-50)

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Не се спори, че С.А. е била родена на *** г. Тя е работила като чистачка. С.А. е била общителна, много добра домакиня, грижила се е за децата си, раздавала се е за близките си (показанията на свидетелите К.и К., л. 130-131).

 

[9] На 11.10.2018 г. около 08:20 часа С.А. е отивала на работа, като е преминала покрай магазин „Лидл“ и се е насочила към пешеходната пътека на ул. „Крум Стоянов“ в гр. София към ж. п. гара „Захарна фабрика“.

 

[10] Тя е спряла преди да навлезе в пешеходната пътека и два автомобила, които са се движили в най-дясната лента на ул. „Крум Стоянов“ в посока към ул. „Щросмайер“, са спрели да я пропуснат. След това тя е започнала да пресича пътното платно по пешеходната пътека. Когато С.А. е била в средата на втората лента отдясно наляво в посока от моста на „Захарна фабрика“ към ул. „Щросмайер“, тя е била ударена от автомобил „Ауди“, управляван от Г.И..

 

[11] Ударът е бил предотвратим за Г.И., ако той е предприел спиране, веднага след като е могъл да забележи С.А.. Ударът е бил предотвратим и за С. И., ако веднага след като е могла да забележи автомобила „Ауди“, не е навлязла в неговата лента за движение (споразумението по наказателното дело, л. 8-9; заключението на комплексната експертиза, л. 102-121; показанията на вещото лице доц. Х., л. 128; записа от видеорегистратора, л. 36 от досъдебното производство; показанията на свидетелите К. и И., л. 126-127).

 

[12] Вследствие на удара С.А. е получила:

- закрито счупване на външната издатина на големия пищял на лявата подбедрица;

- счупване на малкия пищял на лявата подбедрица;

- увреда на външната странична връзка на лявата коленна става (споразумението по наказателното дело, л. 8-9; заключението на комплексната експертиза, л. 105). Не се спори, че към този момента ГО на Г.И. е била застрахована при ответника ОЗК.

 

[13] След случилото се С.А. е постъпила в болница „Пирогов“. Там на С.А. е била поставена локална анестезия, след което счупените кости са били наместени и е била извършена имобилизация на крака чрез поставяне на гипс, защото е била бременна. Тя е останала в болницата до 15.10.2018 г., когато е била изписана. С.А. е била в отпуск поради временна неработоспособност до 13.01.2019 г. (епикризата, л. 33; болничните листа, л. 79-80 от досъдебното производство). Възстановяването е продължило около шест месеца (заключението по комплексната експертиза, л. 101).

 

[14] С.А. е изпитвала болки вечер, сънувала е и кошмари. Докато се е възстановявала, за децата ѝ се е грижила нейната свекърва. Тя изпитва болки при промяна на времето, станала е по-затворена и плашлива (показанията на свидетелите К. и К., л. 130-131).

 

[15] Увреждането на С.А. е по-леко от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 11950-2020-8-ми с-в по в. гр. д. 107/2020 г.. То е съществено по-леко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 1082-2020-7-ми с-в по в. гр. д. 1037/2020 г. (показанията на вещото лице д-р С., л. 109-130).

 

[16] На 04.10.2019 г. С.А. е поискала от ОЗК да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди (претенцията, л. 7). ОЗК не е заплатил обезщетение (писмото от „ПИБ“ АД, л. 137. От него се установява, че към датата на превода от 7 000,00 лева, извършен от ОЗК, е била закрита сметката, по която е бил извършен преводът).

 

[17] С.А. не дължи държавна такса и разноски. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 138). ОЗК е заплатил: 2 712,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (л. 141-147); 300,00 лева за вещо лице (л. 61); 15,00 лева за съдебни удостоверения (л. 60 и л. 125). Съдът е изплатил 300,00 лева от бюджета на СГС възнаграждение за вещи лица (л. 123).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[18] С.А. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждания вследствие на ПТП.

 

1.              По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[19] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователна сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя  по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. С.А. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на С.А.;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ОЗК;

4. вследствие на уврежданията С.А. да е претърпяла неимуществени вреди;

5. ОЗК да не е изплатила на С.А. обезщетение за тези вреди. 

 

[21] Съдът установи, че:

1. на 11.10.2018 г. С.А. е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. от ПТП С.А. е претърпяла увреждания;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Г.И. (това се установява от споразумението по наказателното дело, което е задължително за настоящия съд в тази му част), чиято ГО е била застрахована при ответника ОЗК;

4. от уврежданията С.А. е претърпяла болки, страдания и неудобства;

5. ОЗК не е заплатил обезщетение на С.А..

 

[22] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Съдът следва да определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

 

[23] Моментът на определяне на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетенията за неимуществени вреди към датата на ПТП – 11.10.2018 г.

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[26] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;

- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм));

- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[28] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[1];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[2]

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[3] Увеличението на МРЗ от 01.01.2016 г. до 11.10.2018 г. е било 21,43 % (510,00-420,00/420,00х100,00).

[29] Съдът установи, че към датата на ПТП С.А. е била на 26 години. Тя е работила като чистачка. С.А. е била общителна, много добра домакиня, грижила е за децата си, раздавала се е за близките си.

 

[30] От ПТП С.А. е получила: закрито счупване на външната издатина на големия пищял на лявата подбедрица; счупване на малкия пищял на лявата подбедрица; увреда на външната странична връзка на лявата коленна става. След случилото се тя е постъпила в болница „Пирогов“. Там на С.А. е била поставена локална анестезия, след което счупените кости са били наместени и е била извършена имобилизация на крака чрез поставяне на гипс, защото е била бременна. Тя е останала в болницата до 15.10.2018, когато е била изписана. С.А. е била в отпуск поради временна неработоспособност до 13.01.2019 г.

 

[31] С.А. е изпитвала болки вечер, сънувала е и кошмари. Докато се е възстановявала, за децата ѝ се е грижила нейната свекърва. Тя изпитва болки при промяна на времето, станала е по-затворена и плашлива.

 

[32] Увреждането на С.А. е по-леко от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 11950-2020-8-ми с-в по в. гр. д. 107/2020 г. За него САС е определил обезщетение от 30 000,00 лева за увреждане от 17.03.2018 г.[4]. Увреждането на С.А. е съществено по-леко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 1082-2020-7-ми с-в по в. гр. д. 1037/2020 г. За него САС е определил обезщетение от 40 000,00 лева за увреждане от 2016 г.[5].

 

[33] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че уврежданията на С.А. са по-леки от тези по цитираните решения на САС. Съдът също така отчита обстоятелството, че към момента на ПТП С.А. е била бременна, състояние, което обуславя по-голяма емоционална ранимост и чувствителност, каквито при С.А. са били налице. Ето защо съдът приема, че 35 000,00 лева е справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от С.А.. Понеже е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда ОЗК да заплати на С.А. 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[34] ОЗК е възразил, че С.А. е допринесла за:

- настъпването на ПТП, защото внезапно е навлязла на пътното платно и не се е съобразила с разстоянието до приближаващия автомобил и скоростта му на движение;

- за продължителността на лечението си, защото не е спазвала медицинските предписания.

 

[35] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване, приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.).

 

[36] Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Винаги обаче, поведението на пострадалия трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен (т. 7 на ТР 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).

 

[37] Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП (т. 6, б. „а“ на ТР 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС). При пресичане на пътно платно пешеходците са длъжни да го направят по пешеходна пътека, като преди да навлязат на пътното платно, те трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Те също не следва да навлизат внезапно на пътното платно (чл. 114, т. 1 от ЗДвП).

 

[38] В случая С.А. е пресичала на пешеходна пътека. Тя се е съобразила с наближаващите автомобили и не е навлязла внезапно на пътното платно, защото, ако беше обратното, не биха могли да спрат двата автомобила, които са се движили в най-дясната лента, а те са били много по-близко до пешеходната пътека от автомобила „Ауди“ на Г.И..

 

[39] След като към момента на навлизането си на пътното платно С.А. се е съобразила с приближаващите автомобили и не е навлязла внезапно на него, нейното право на пресичане по пешеходната пътека е било абсолютно. Това означава, че не тя е следвало да се оглежда на всички посоки за приближаващи автомобили, за да продължи безопасно пресичането си по пешеходната пътека, а Г.И. е следвал да съобрази, че се приближава към пешеходна пътека.

 

[40] Още по-съществено, в случая освен, че Г.И. е приближавал към пешеходна пътека, означена с хоризонтална и вертикална маркировка, в близост до ж. п. гара и хипермаркет, вдясно от него е имало два автомобила, спрели един зад друг точно преди пешеходната пътека, за да изчакат преминаването на С.А.. Нещо повече, въпреки че Г.И. е имал възможност да спре веднага след като е забелязал, че С.А. е пресичала пътното платно, той не го е направил. Ето защо съдът приема, че С.А. не е допринесла за настъпването на ПТП и възражението на ОЗК е неоснователно.

 

[41] Съдът не установи чрез поведението си С.А. да е допринесла за продължителността на лечението си. Затова съдът приема за неоснователно и това възражение на ОЗК.

 

2.              По разноските

 

[42] С.А. търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Ето защо съдът осъжда ОЗК да заплати на адвокат А.М. 1 430,00 лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ОЗК да заплати по сметка на СГС 1 200,00 лева държавна такса (30 000,00х0,04) и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице.

Съдия: