Р
Е Ш Е Н И Е
№………./26.06.2016 г.
гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Капка Микова
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1187 по описа за 2016 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2, чл. 317 ал. 3 вр. чл. 1 ал.1 т.8 ТЗ).
Приети за
разглеждане са евентуално съединени искове, предявени от „ЕВРО КОМЕРС 2002”ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл. Варненчик
№281 ет.3, представлявано заедно от управители М. М.и Б. Б., чрез адв. Ал. Р.(ВАК)
сл. адрес ***, срещу „РОСВЕТ ББ”ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, жк Възраждане ул.
Иван Троянски №13 вх.Г ет.2 ап. 3, представлявано от управител С. А., чрез адв.
Зл. Ж.(ВАК), сл. адрес ***, както следва:
1. за установяване на несъществуване на
валидно прехвърлително джиро от 15.08.2011г. на поименни акции, удостоверени
във временно удостоверение № 1 на „ГАМА ТРАНС“ЕАД, извършено по повод
несъществуваща покупко-продажба, останала несключена поради липса на постигнато
съгласие за цената на джиросаните акции, на осн. чл. 317 ал. 3 вр. чл. 465 ТЗ;
2. евентуално (в случай че оспорената
продажба бъде установена), за присъждане на сумата от 565 270лв, претендирана
като цена по договора за продажба, неполучена при изпълнението на задължението
на продавача да джироса акциите от капитала на „ГАМА ТРАНС“ЕАД на купувача, на
осн. чл. 327 вр. чл. 326 ал.2 ТЗ.
Ищецът основава претенцията си на извършване на 15.08.2011г. на джиро в
полза на ответника, предназначено за прехвърли 56 527акции от капитала на „ГАМА
ТРАНС”ЕАД, удостоверени в джиросаното временно удостоверение №1, като поименни
налични акции №01 до №56 527 с номинал по 10 лева. Твърди, че джирото е
извършено по повод договорена с ответното дружество, чрез едноличния
собственик, покупка на акциите, но преди постигане на окончателно съгласие
относно точен размер на цената. Сочи, че обичайната пазарна цена на продадените
активи е измерима с придобивната стойност на същите акции по сделка от 01.10.2008г.,
но конкретна цена по тази сделка не била договорена и съответно не била и
получена от продавача. Като счита, че липсата на съгласие по съществен за
сделката елемент( представляващ престацията на купувача) осуетява валидността
на прехвърлителния договор, моли да бъде отречена и валидността на обусловената
от него абстрактна сделка. Евентуално, претендира за реално заплащане на
презумптивна цена на валидно продадена между търговци стока.
По същество пълномощникът на ищеца поддържа бланкетно исканията.
Предоставеният срок за писмена защита е пропуснат.
Ответното дружество, чрез
пълномощник оспорва претенциите с възражение за изтекла погасителна давност. По
същество оспорва бланкетно претенциите, като моли да бъдат отхвърлени в
цялост.
Претенция за определяне на разноски е предявил само ищецът, който е
представил и неоспорен списък по чл. 80 ГПК ( л. 47).
Предварителните въпроси,
допустимостта на предявените искове и реда за разглеждане на делото са били
разрешени в нарочно определение № 1173/18.04.17г (л.39), съобщено на страните. При това съдът подробно
е мотивирал извода са за неоснователност на възраженията на ответника относно
редовността на установителната претенция и интересът на ищеца от отричане на
валидност на абстрактна сделка, от която ответника(обвързан с проектирано
каузално отношение) черпи права, като се
е позовал и на задължителна съдебна практика (Решение № 222 от 16.01.2014г. по
т. д. № 708/2012 г., ІІ т.о. на ВКС и Решение №133/14.01.2016 по дело
№1834/2014 ІІ т.о. ВКС). Към настоящия момент не се сочат нови обстоятелства
които да налагат ревизиране на тези изводи.
В първо съдебно заседание(л.50), след пропускане
на защита на ответника, е утвърден устен доклад по първоначалния проект (л.41)
с окончателната правна квалификация на претенциите въз основа на останали
неоспорени фактически твърдения на ищеца.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въз основа на съвпадащите доводи на насрещните страни относно фактите по възникване
на правоотношението помежду им и кореспондиращите им неоспорени писмени доказателства (л.6,
7 и 9) и общоизвестни обстоятелства, вписани в ТР, съдът приема за безспорни следните обстоятелства:
Като приобретател (с джиро от 01.01.2008г по покупка от учредител) на
всички акции на „ГАМА ТРАНС“ЕАД, ищецът се легитимирал
като едноличен собственик на капитала на това дружество, считано от
07.01.2011г.
В това си качество, като следващ джирант, на 15.08.2011г, дружеството
посочило като свой правоприемник – джиратар ответника „Росвет ББ“ЕООД с
подписване на прехвърлително изявление на гърба на удостоверението, издадено
от „ГАМА ТРАНС“ЕАД като заместител на наличните акции от №01 до №56 527 с номинал по 10 лева.
На същата дата едноличният собственик на приобретателя Яню Ашлаков издал
решение, с което овластил управителя на дружеството да договори по своя
преценка цена в преговорите по закупуване на същите акции от ищеца и да оповести
придобиването на акционерните права чрез вписване в търговския регистър.
От приложените документи към заявление
20111007161452 по партидата на „ГАМА ТРАНС“ЕАД, ЕИК ********* е видно, че джиратарят е упражнил правата си по абстрактната
сделка и придобиването на акциите е било отразено в книгата на акционерите,
съответно и оповестено в ТР.
При справката по партидата на
ответното дружество с ЕИК ********* се установява, че към 2011г функциите на
едноличен собственик на капитала и на управител на дружеството са били
изпълнявани от едно и също лице ЯНЮ МИХОВ АШЛАКОВ, който е участвал лично в преговорния процес по
придобиването на акциите. По същото време ищцовото дружество е било управлявано
от едноличен собственик НЕДЕЛЧО АТАНАСОВ
НЕДЕЛЧЕВ и управител П.С.С..
По делото са събрани гласни доказателства, които съдът
кредитира изцяло като последователно изложени преки впечатления на свидетелка,
извършила абстрактната сделка. Управителката С. сочи, че узнала за текущите
преговори, водени от едноличния собственик Неделчев, чрез приносителя на
временното удостоверение – Веска Делуди, действаща от името на купувача Ашлаков(същото
лице се е легитимирало и пред съда като пълномощник на л. 27). Свидетелката
потвърждава, че временното удостоверение й е било предявено за джиросване в
оригинал на 15.08.11г, като данните за
ответното дружество като приобретател вече били нанесени върху бланковото
джиро, а след като потърсила инструкции от своя работодател, получила изрично
потвърждение за доброволното предаване на документа от Неделчев на Ашлаков по
повод договаряната помежду им продажба на акциите. Според конкретните
инструкции към този момент, едноличният собственик на продавача все още не бил
договорил окончателно продажната цена, като обмислял оферта около номинала, но
принципна уговорка за продажба била постигната поради което и наредил на
управителката да довърши веднага прехвърлянето с надлежно джиро. Такова било
разписано незабавно лично от свидетелката върху представения й документ, разпознат
от нея пред съда като идентичен с
копието на л. 7 от делото.
Не са ангажирани доказателства относно други отношения,
по повод на които да е извършено прехвърлянето на акциите.
При така установените
обстоятелства са налага извод за основателност на предявения установителен иск
по следните съображения:
За разлика от договорите, джирото е едностранна и
абстрактна сделка предназначена да прехвърли права по ценна книга и така да
легитимира джиратаря като кредитор по нея. За извършването на джирото е необходимо
и достатъчно само подписано писмено изявление на джиранта на гърба на
прехвърления легитимационен документ. В процесния случай предмет на прехвърляне
са акции, които преди окончателното им издаване като ценни книги са
удостоверени в заместващ ги документ по в чл. 185 ал. 2 вр. чл.
187 ал. 3 ТЗ. Съответно и полагането на подписа за прехвърлителя (титуляр на
правата според предходно валидно джиро) от законен представител (управителя на
дружеството) на гърба на оригиналния документ с посочване на приобретателя
изпълва в цялост изискванията за форма по чл. 468 ТЗ, приложим чрез
препращането на чл. 317 ал.3 ТЗ и към джирото на акции.
Сама по себе си обаче тази абстрактна сделка стои извън
фактическия състав на договора, представляващ основанието за разместването на
имуществените ценности между страните. В доктрината (О. Герджиков в „Коментар
на ТЗ“, книга ІІІ, т.1, 1998г, стр. 872-873 и Тр. Конов в „Особености при
дарението на ценни книги и вземания“, сп. „Соц. Право“, 1987г , бр. 2, стр.
53) се приема еднозначно, че прехвърлянето
на акции е резултат от договор, който обаче няма вещно-прехвърлителен ефект по
отношение на материализиращия(или заместващ го) акционерните права документ и
съответно според вида на акцията се налага допълнителнен реален елемент от
фактическия състав на договора (предаване на акцията на приносител) или
допълнителна сделка в изпълнение на постигнатото с договор съгласие ( джиро на
поименна акция). Съответно без сключването на договора (в коя да е от
разновидностите му според специфичната кауза – покупко-продажба, дарение,
даване вместо изпълнение, замяна) или друго основание (придобиване за чужда
сметка или отчетна сделка при косвено
представителство или др.), самото джиро би представлявало или авансово
изпълнение по планиран, но недовършен договор или неоснователно даване на
престация при начална липса на каквото и да основание. Това разбиране се
възприема и в съдебната практика (Решение № 222 от
16.01.2014г. по т. д. № 708/2012 г., ІІ т.о. на ВКС), според която като
допълнителна едностранна сделка, извън фактическия състав на договора за
продажба, джирото има отношение само към транслативния му ефект.
В случая наличното решение на едноличния собствени на купувача за съгласие
за придобиването на акции на цена, достигната при преговорите, несъмнено
установява признание за причината за полученото на същата дата владение върху
документа и легитимационното джиро. Доколкото в случая е налице пълно
съвпадение на джиранта и джиратаря и договарящите се за прехвърлянето продавач
и купувач, позоваването на абстрактен характер на джирото би противоречало на
принципите на добросъвестност. Съответно и само в отношенията между тези страни
са допустими всички лични възражения по стоящото извън джирото основание за
прехвърлянето. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика (Решение
№133/14.01.2016 по дело №1834/2014, ІІ т.о. ВКС).
В конкретния случай, ищецът се позовава на недовършен фактически състав на
договарянето на продажбата, поради непостигнато съгласие относно размера на
продажната цена. Ответникът принципно оспорва обвързаността си от покупка, като
с това свое поведение на практика потвърждава тезата за липса на постигнато
съгласие по каквато и да е сделка извън абстрактното джиро. Събраните
доказателства в съвкупност също сочат недовършеност на преговорния процес,
доколкото е несъмнено, че срещу бланкетното съгласие на купувача (да придобие
на каквато и да е цена, договорена с насрещната страна) продавачът е предал в
негово владение временно удостоверение, но все още не е бил направил своя конкретна
оферта за цената, нито е приел такава от представителя на купувача, която да е
можело да обвърже и двете страни. Съдът отчита допълнително и факта, че
продавачът е заявил в преговорен процес намерение да получи като насрещна
престация стойността на акциите по номинал, но към този момент според
оповестените в ТР по партидата на „ГАМА ТРАНС“ЕАД е видно спадане на
балансовите стойности на акциите поради натрупване на текущи загуби (от
стойност на собствения капитал на дружеството, надхвърляща номинала и достигаща
до 567 хил. лева в началото на 2011г,
към края на годината е отчетена само 435 хил. лева). Това обстоятелство прави
малко вероятно приемането от страна на купувача на оферта по номинал, което
предполага допълнителни преговори. Съдът намира за изцяло неприложимо
позоваването на договаряне при презумптивна цена, тъй като предмет на покупката
не е стока, която се търгува обичайно на свободен пазар, за да има общоизвестна
цена, определима по реда на чл. 326 ал.2 ТЗ. В случая на придобиване на
акционерно участие предмет на прехвърляне и съответно остойностяване не е само
носителя (акцията), но и редица неимуществени права, които определят специфика
на самата сделка. Не се касае за акции като финансов инструмент, придобити с инвестиционна
цел на регулиран пазар, а за придобиване на права на контрол върху дружеството,
активно упражнени от новия собственик, предприел на средващата година промяна в
съвета на директорите и смята на адреса на управление на дружеството.
Налага се извод, че джирото е изпълнено преди окончателното приключване на
преговорите, като до окончателен договор с постигане на съгласие по цената на
вече прехвърлените акции не се достигнало.
Въпреки това, джиратарят е упражнил правата си по абстрактната сделка, като
се е легитимирал пред акционерното дружество, а в последствие и пред трети лица
с вписване на придобитото еднолично притежание на капитала на дружеството в ТР.
Позоваването на недобросъвестно упражняване на правата по абстрактната
сделка е доказано, съответно отричането на валидността на прехвърлянето поради
липса на довършен фактически състав на основанието му (договор за
прокупко-продажба) е основателно.
Възражението на ответника за погасяване на претенция по давност може да
бъде разглеждано само по осъдителен иск, доколкото изтичането на фиксиран в
закон срок за упражняване на прана погасява само правото на принудително
изпълнение, но не и материалното право (чл. 118 ЗЗД). Допустимо е и погасяване
по давност на някои потестативни права, упражняване по съдебен ред. В процесния
случай обаче предмет на делото е отричане на действие на джиро поради лично
възражение на джиранта, основано на отричане на съществуване на договора,
изпълнен с джирото. За такова отричане (подобно на възражението за нищожност)
не е предвиден нито преклузивен, нито давностен срок.
Основателността на установителния
иск изключва процесуалното условие за разглеждане на евентуалния осъдителен
иск.
При този резултат от делото, основателна е и претенцията за определяне на разноските, понесени от
ищеца за водене на делото. В представения списък по чл. 80 ГПК са посочени
разходи, кореспондиращи на представени доказателства за извършени от ищеца
плащания по повод на водене на делото(държавна такса и изплатен в брой неоспорен
по размер хонорар за адвокатска защита), в общ размер 31 110,80лв, които следва
да се възложат на ответника по настоящото дело.
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на приобретател на поименни акции
от капитала на „ГАМА ТРАНС“ЕАД, ЕИК *********, че не съществува валидно прехвърлително действие на джиро от
15.08.2011г. на поименни налични акции №01 до №56 527 с номинал по 10
лева, удостоверени във временно удостоверение № 1, извършено по повод несъществуваща
покупко-продажба, останала несключена поради липса на постигнато съгласие за
цената на джиросаните акции, на осн. чл. 317 ал. 3 вр. чл. 465 ТЗ, по иск предявен от „ЕВРО КОМЕРС 2002”ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл. Варненчик
№281 ет.3, представлявано заедно от управители М. М.и Б. Б. срещу „РОСВЕТ ББ”ЕООД, ЕИК *********
гр.Варна, жк Възраждане ул. Иван Троянски №13 вх.Г ет.2 ап. 3, представлявано
от управител С. А..
ОСЪЖДА „РОСВЕТ
ББ”ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, жк Възраждане ул. Иван Троянски №13 вх.Г
ет.2 ап. 3, представлявано от управител С. А. да заплати на „ЕВРО КОМЕРС 2002”ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
бул. Вл. Варненчик №281 ет.3, представлявано заедно от управители М. М.и Б. Б. сумата от 31 110,80 лв (тридесет и
една хиляди сто и десет лева и осемдесет стотинки), представляваща направени
разноски по основателна претенция на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: