№ 134
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. И.
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20223110102394 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени кумулативно съединени главни и
акцесорни искови претенции от Х. Н. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. *****,
общ. Дългопол, обл. Варна, ул. „*****" № 5, съдебен адрес: гр. Варна, ул. ***** № 18,
ет.1, офис 1, чрез процесуални представители адв. Г.И. и адв.Ат.Друмев срещу Р. С. Р.,
ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „*****" № 7 и Д. Н.
В., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Ветрино, обл. Варна, ул. *****" № 3 с
пр.осн. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане съдът да постанови решение с което
ОСЪДИ ответниците да му заплатят солидарно сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания вследствие на нанесените
му на 07.10.2018г. средни телесни повреди, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда — 24.02.2022г. до
окончателното плащане на сумата и сумата 8584.02 /осем хиляди петстотин осемдесет
и четири лева и две стотинки/ - представляваща лихва за забава върху главницата
25 000 лв. за периода от датата на увреждането - 07.10.2018г. до датата на подаване на
исковата молба в съда -24.02.2022г., както и разноските за производството за
адвокатско възнаграждение.
Твърденията от които ищецът черпи права са, че на 07.10.2018 г. около 00.30
часа Х. М. заедно с приятелката си ***** Юлиянова отишли в бар/дискотека
„Пулсанте", находящ се в с. *****, обл. Варна. Там двамата се настанили на маса при
свой познат ***** Мустафов. Малко след това ответникът Р. Р. отишъл при ищеца и
1
без да казва какво и да е, го хванал за врата с едната ръка, стиснал го здраво и с другата
ръка започнал да му нанася удари с юмруци по главата и лицето. Към тях се
присъединил и ответникът В., който хванал М. през кръста и заедно с Р. започнали да
го дърпат към изхода на заведението. Като стигнали до вратата на дискотеката Х. успял
да се отскубне от двамата си нападатели и побягнал навън към центъра на селото.
Двамата ответници тръгнали след него, след тях тръгнала и приятелката на Х., *****
Юлиянова. Р. и Д. настигнали ищеца пред магазин „КООП", в с. *****, обл. Варна
повалили го на земята и започнали да го ритат по цялото тяло, включително и по
главата. Х. не можел да направи нищо друго освен да се свие и да предпазва главата си
с ръце. Остра болка пронизвала цялото му тяло и глава при всеки нов удар. Един от
ритниците попаднал върху лявото му око, при което ищецът извил от болка. В това
време ***** Юлиянова виждайки какво се случва, набрала 112 и подала сигнал това
време ***** Юлиянова виждайки какво се случва, набрала 112 и подала сигнал за
нанесения побой над приятелят й Х. М.. Чувайки разговора й по телефона ответниците
престанали с ударите и избягали. На мястото на инцидента дошъл и ***** Мустафов,
който помогнал на ***** да вдигне Х. от земята и да го качи в лекият автомобил на
*****. Цялото лице на Х. било в кръв, носът му бил видимо изкривен, ищецът
изпитвал адски болки. ***** откарал Х. и приятелка му до дома й, къде дошъл екип на
спешна помощ, който откарал пострадалия в МБАЛ „Св. Анна -Варна" АД.
В спешното отделение след направен обстоен преглед, рентген и изследвания,
констатирали нанесените телесни увреждания на ищеца Х. М., а именно: счупване на
ладиевидната кост на дясната гривнена става, счупване на носните кости, околоочен
хематом в ляво, кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка, разкъсано-
контузна 2 рана, кръвонасядане, травматичен оток и ожулване по горната устна,
кръвонасядане и травматичен оток в челната област в главата, кръвонасядания по
гръдния кош, ожулване по лявото коляно. Счупването на ладиевидната кост наложило
поставянето на гипсова имобилизационна превръзка на дясната ръка на ищеца,
започваща от горната трета на предмишницата и достигаща до основата на пръстите на
дланта. Счупването на ладиевидната кост на дясната гривнена става е обусловило
трайно затруднение в движението на десният горен крайник на ищеца за период от
около 2.5 - 3.5месеца» и това при благоприятно развитие на оздравителния процес. От
своя страна счупването на носните кости е довело до изкривяване на носната преграда
на ищеца и образуване на костен шип в лявата ноздра, което затруднява носното
дишане, и може да бъде коригирано само и единствено по оперативен път. В този
смисъл така описаното телесно увреждане е обусловило поС.но разстройство на
здравето на Х. М. неопасно за живота. Нанесеният побой оставил траен отпечатък в
съзнанието на Х. М., затова защото освен причинените му телесни увреждания, същият
е преживял и силен емоционален стрес, който продължава и до днес. Оздравителния
процес все още не е завършен затова, защото за да бъде коригирано изкривяването на
2
носната преграда на ищеца е необходимо оперативно лечение. При провеждане на
такова лечение ищецът отново би търпял болки и страдания, дискомфорт, както и
психически и емоционален стрес. Отделно от това за период от около три месеца и
половина Х. не е можел да си служи с пострадалата ръка, поради и което е избягвал да
натоварва същата до нейното пълно възстановяване. Това му е причинило силно
неудобство както в личен, така и в професионален план. На следващо място
преживеният стрес довел до кошмари, отказ да излиза с приятели вечер, силно
ограничил социалния му живот.
Във връзка с извършеното от Р. Р. и Д. В. престъпление е било образувано ДП №
1070/2018г. по описа на РУ на МВР гр. Провадия, заведено и под № 1101/2018г. по
описа на Районна Прокуратура - Варна, ТО Провадия. Обвинителният акт е бил внесен
във Районен съд - Провадия, по който е било образувано НОХД № 207/2021г. по описа
на IV състав, приключило с одобрено от наказателният съд споразумение, влязло в
законна сила на 06.10.2021г. Съгласно одобреното от съда споразумение подсъдимите
Р. Р. и Д. В. са се признали за виновни в това, че на 07.10.2018г. в с. *****, общ.
Ветрино, обл. Варна в съучастие са причинили на Х. Н. М. средни телесни повреди,
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, вр. 20 ал. 2 от НК. Като на Р. Р. е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което, на
осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На Д. В. е
наложено наказание „пробация" със съответните пробационни мерки. Споразумението
е подписано доброволно от двамата подсъдими и е одобрено от наказателния съд,
същото е влязло в законна сила на 06.10.2021г.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Ищецът има право да
претендира от ответниците 3 да му заплатят обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от описаните по-
горе телесни увреждания. За обезщетяване на понесените от ищеца болки и страдания -
претърпени неимуществени вреди, получени от причинените му средни и леки телесни
повреди от настъпилото събитие /описано по-горе в обстоятелствената част на
исковата молба/, ищецът претендира да бъде обезщетен със сумата от 25 000лв
/двадесет и пет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 07.10.2018г.
Размера на претендираното обезщетение е съобразено с утвърдените критерии в
съдебната практика при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по
чл.52 от ЗЗД, като тежест на причинените увреждания на здравето, периода на
оздравяване, влиянието и промяната в начина му на живот и други подобни, както и с
практиката на ВКС.
До настоящия момент на Х. М. не е изплатено обезщетение за претърпените от
3
него неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в следствие на
непозволено увреждане, извършено от двамата ответници, поради което за ищецът е
налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока по член 131 ГПК ответниците са представили отговори на исковата
молба. Считат, че предявения иск е допустим, но необосновано прекомерно завишен
по размер.
Отв.Д. В. не оспорва, че на 07.10.2018 г. в гр.***** двамата ответници в
съучастие са причинили средна телесна повреда на ищеца Х. Н. М. и че същия е
получил телесните увреждания, описани в протокола на споразумението на по НОХД
№ 207/2021 г. на РС Провадия. Същите са описани в исковата молба.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че се касае за
средни, а не за тежки телесни увреждания и предявения иск не отговаря на
нараняванията. На ищеца са причинени счупване на ладиеведната кост на дясната
гривнена става, обуславящо трайно затруднение на движението на десния горен
крайник,за период от около 2.5 до 3.5 месеца, счупени носни кости, което е довело до
изкривяване на носната преграда и образуване на костен шип в лявата ноздра, довело
до затрудняване на дишането, обуславящо поС.но разстройство неопасно за живота.
Заявява, че пострадалият Х. Мехмет е влязъл на 07.10.2018 г. около 00.00 ч. в
заведението в с. ***** в пияно съС.ие и самият той с аресивното си поведение е
провокирал скандал като е псувал и е посягал да удря осъдените лица, което е доказано
по наказателното дело. Доказано е още, че след като е излязъл от заведението е хунал
да бяга и е паднал, като си е ударил лицето в бордюра, в следтвие на което по всяка
вероятност е получил счупването на носните кости.
Предвид получената телесна повреда на десния горен крайник, считат, че
справедливото обещетение следва да бъде 3000/три хиляди/лв., а за телесната повреда
на носните кости справедливото обезщетение е 5000/пет хиляди/лв., като същото се
дължи солидарно от двамата ответници.
Отн.Р. Р. счита, че е налице в голяма степен съпричиняване от страна на
пострадалия, което обосновава приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД. Заявява, че причината
за конфликта между него и ищеца е, че двамата работят съвместно в строителството и
Р. е разбрал, че М. е отказал да предаде на Р. дължимото му възнаграждение, което е
получил от техен клиент. Двамата се видели в заведението в с.*****. Ищецът се е
държал грубо към него след употребено голямо количество алкохол и е започнал да го
обижда и да го нарани физически. Доказано е, че същият, след излизане от заведението
е хукнал да бяга и поради употребеното голямо количество алкохол е паднал и по този
начин си ударил лицето от което се увеличава вероятността за самонараняване по
лицевата част и счупване на носните кости. Ищецът е допринесъл за настъпването на
вредите със своето аморално и противоправно поведение. Оспорва съС.ието на ищеца
4
след инцидента. Предвид получената телесна повреда на десния горен крайник, счита,
че справедливото обещетение следва да бъде 3000/три хиляди/лв., а за телесната
повреда на носните кости справедливото обезщетение също е в размер на 3000/три
хиляди/лв., като същото се дължи солидарно от двамата ответници.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
молбата и моли исковете да бъдат уважени.
Ответниците чрез процесуални представители поддържат отговора и оспорват
исковите претенции.
Предлагат спогодба като му заплатят сумата в размер на 6000 лева, но ищецът
не е приел същата.
Съдът като взе предвид становищата на страните след преценка на събраните в
производството доказателства въз основа на закона и по свое убеждение приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно установено от представените с молбата писмени
доказателства и от изисканото НОХД № 207/2021 г. на РС Провадия, че с влязло в сила
на 06.10.2021 г. споразумение ответниците се признават за виновни в това, че на
07.10.2018 г. в с.*****, общ.Ветрино, област Варна, в съучастие като съизвършители са
причинили на Х. Н. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
ладиевидната кост на дясна гривнена става, обуславяща трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за период от около 2.5-3.5 месеца и счупване на
носните кости, довело до изкривяване на носната преграда и образуване на костен шип
в лявата ноздра, довело до затрудняване на дишането, обуславящо поС.но
разстройство, неопасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК. За деянията на подсъдимия Р. С. Р. му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено с изпитателен срок от три години. За деянията на подсъдимия Д. Н. В. му е
наложено наказание пробация с налагане на пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1, т.2,
т.4 и т.5 от НК.
От медицинско удостоверение №1016 от 08.10.2018 г., издадено от МБАЛ
„Св.Анна – Варна” АД се установява, че ищецът е освидетелстван и по негови данни на
07.10.2018 г. към 02.00-03.00 ч. в с.***** са му нанесени удари с юмруци и ритници от
непознат мъж, който го е съборил на земята. Видно от лист за преглед на пациент в
Спешно отделение амб.№ 7140/07.10.2018 г. основна диагноза: контузия на главата,
счупване на носните кости, данни за счупване на ладиевидната кост на дясната китка.
Поставен е гипс за 60 дни. Заключението е, че получените увреждания счупване на
носни кости, околоочен хематом в ляво, кръвоизлив под кръвонасядане, травматичен
оток и ожулване по горната устна, кръвонасядане и травматичен оток в челната област
на главата, кръвонасядания по гръдния кош, ожулване по лявото коляно са в резултат
5
на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните
време и начин. Счупването на ладиевидната кост на дясната гривнена става е
обусловило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период от
около 2.5-3.5 месеца при благооприятно протичане на оздравителния процес. В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Заключението е дадено след преглед на
ищеца и въз основа на медицинските документи от Спешно отделение при МБАЛ
„Св.Анна – Варна” АД, гр.Варна, приложени на листи 13-27 от делото.
От заключението на СМЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че от медицинските документи по делото и
проведения контролен преглед на ищеца, същия е получил от описания инцидент на
06/07.10.2018 г. е получил съчетана травма със следните травматични увреждания:
кръвонасядане и травматичен оток в челната област на главата, кръвонасядане на
клепачите на ляво око, кръвоизлив под конюнктивата на лява очна ябълка, счупване на
носните кости, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане, травматичен оток и ожулване
по горната устна, кръвонасядания по гръдния кош, счупване на ладиевидната кост на
гривнена става на дясна ръка, ожулване на коляното на ляв крак. Счупването на
ладиевидната кост на дясна ръка е довело до трайно затруднение на движението на
ръката за период от 3-4 месеца. Останалите травматични увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението на счупването е
било чрез обездвижване на ръката прилагане на обезболяващи. Довело е до
невъзможност за изпълнение на хватателната функция на ръката за период от 3-4
месеца. Няма медицински документи за забавяне на възстановителния процес. По
време на възстановяването е възможно ищецът да е изпитвал определени болки,
обичайни за този вид травми.
Предвид оспорване на заключението, по искане на ищеца е допусната
повторната СМЕ с участието на лекар със специалност УНГ, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно. Вещите лица дават заключение, че на
15.10.2018 г. при преглед при специалист УНГ е установено видимо, че носната
преграда е изкривена. Хипертрофия на конхи – затруднено носно дишане в лявата
ноздра. От преглед при специалист УНГ на 08.11.2022 г. е установено затруднено
носно дишане в лявата ноздра, силно изкривена носна преграда. Счупването на
носните кости се е усложнило с изкривяване на носната преграда, довело до
затрудняване на носното дишане, което може да бъде коригирано единствено по
оперативен път и в този смисъл обуславя поС.но разстройство на здравето, неопасно за
живота. Останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
По искане на страните са разпитани две групи свидетели.
6
Свидетелят Юлиянов разказва, че през есента на 2018 г. свако му и кака му се
прибрали късно вечерта. Свако му бил пребит като лявото му око било подуто и
затворено, дясната ръка счупена, подута и синя в областта на китката. Повикали екип
на „Спешна помощ“. Пристигнала линейка и го откарала в болницата, където на
следващия ден бил опериран носът му. Дясната ръка била гипсирана. Останал 2-3 дни
в дома на свидетеля защото изпитвал страх да излиза да не бъде нападнат отново. След
това с приятелката му се преместили на квартира във Варна. Докато се възстановявал
около половин година ищецът лежал, нямал сили, не можел да се храни, ръката била в
гипс, не виждал добре с едното око, имал затруднения да диша през носа. Една година
не бил на работа защото не можел да вдига тежести заради китката.
Свидетелката Юлиянова е във фактическо съжителство с ищеца. Разказва за
инцидента, че побоя над Х. бил в дискотеката в с.***** и отвън. Двамата били заедно в
дискотеката от където три или четири лица го изкарали и го били. Когато го ударили
той паднал. Лечението било трудно и продължило около половин година. Все още има
болки в китката когато е студено или работи по-тежка работа. Ищецът не работел
половин година и били затруднени финансово. Сега има проблеми с носа, не може да
диша и поС.но ползва спрей за нос. Сега носът му е крив и трябва да се оперира, но
нямат възможности. Били поставени пластини на носа на Х. и той не можел да диша.
Не можел да се храни защото устната му била пукната. Бил не легло, не можел да се
къпе сам. След инцидента приятелят й станал много неспокоен, не искал да ходят на
разходка защото се страхувал, че ще бъде нападнат.
Св.Зекеря и св.Фаиков разказват, че непосредствено преди инцидента в
дискотеката станало спречкване между Х. и Р. като започнали да се дърпат за якетата.
Имало много хора и не разбрали добре какво се е случило. Х. бил употребил алкохол.
Жена му взела бутилка и искала да удари Р.. Причината за кавгата били пари, които Х.
дължал на Р.. Х. казал, че няма да му ги връща и го напсувал. Излязъл навън сам, а след
него излезли жена му и ответниците. На следващия ден казали, че Х. паднал и се
ударил. Сега посещава заведението сутрин за кафе.
От представено доказателство от ищеца – справка за актуално съС.ие на
действащи трудови договори се установява, че към датата на инцидента, същият е
работел по трудово правоотношение в „Еско мениджмънт сървиз“ ЕООД.
Не е спорно между страните, а и е установено от доказателствата по делото, че
ищецът Х. М. има качеството на пострадало лице от престъплението за което
ответниците са признати за виновни с влязло в сила споразумение, имащо действие на
влязла в сила присъда, както и са установени телесните повреди, причинени от
деянието.
Предявените искове са допустими, тъй като същите не били са разгледани в
наказателното производство.
7
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Фактическият състав на деликта включва
кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние -
действие или бездействие; причинени вреди - имуществени или неимуществени; вина
на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на
вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно
която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното.
При така очертания предмет на доказване в тежест на ищеца е да установи
обективните елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест на ответника е да
обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд по отношение на това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца е задължителна
за гражданският съд, който разглежда последиците от деянието на основание
разпоредбата на чл.300 ГПК. От същата е установено, че двамата ответници са
извършили в съучастие като съизвършители престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от
НК и че от същото на ищеца са причинени неимуществени вреди, вината на
причинителя и наличието на причинна връзка между увреждащото деяние и
настъпването на имуществените вреди.
От събраните в производството доказателства се установява, че за ищеца са
настъпили описаните неимуществени вреди вследствие на деянието на ответниците.
Съдът намира, че описаната в акта на съда средна телесна повреда е получена
вследствие на действията на двамата ответници, за което е ангажирана наказателната им
отговорност.
От събраните в хода на производството доказателства съдът намира, че с оглед
тежестта на доказване, която носи в производството по предявените искови претенции,
ищецът е установил по пътя на главно и пълно доказване исковата си претенция за
получени от него неимуществени вреди, настъпили пряко от престъплението, което е
извършено от ответниците. Изложеното води до извод, че предявения иск за
неимуществени вреди е основателен.
При определяне размера обезщетението за неимуществените вреди на основание
чл. 52 от ЗЗД - по справедливост, съдът взе предвид следните обстоятелства:
От инцидента на 07.10.2018 г. на ищеца Х. М. са причинени телесни
увреждания, които са установени от медицинските документи и от двете заключения на
СМЕ, ценени от съда като обосновани и компетентно дадени, а именно: кръвонасядане
и травматичен оток в челната област на главата, кръвонасядане на клепачите на ляво
око, кръвоизлив под конюнктивата на лява очна ябълка, счупване на носните кости,
8
разкъсно-контузна рана, кръвонасядане, травматичен оток и ожулване по горната устна,
кръвонасядания по гръдния кош, счупване на ладиевидната кост на гривнена става на
дясна ръка, ожулване на коляното на ляв крак. Оздравителния период на счупената
ладиевидна кост на дясната ръка е около 3-4 месеца, а оздравителния процес от
травмата на носа не е преминал, тъй като изкривените носни кости могат да се
коригират единствено чрез оперативно лечение. Вследствие на травмата и към момента
ищецът има затруднение с дишането. Общо оздравителния и възстановителен период за
ръката и за носа е продължил около половин година, през което време ищецът е търпял
болки, психически и емоционални страдания с различна интензивност. Причинени са
психически, емоционални страдания и неудобства на пострадалия, представляващи
пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на двамата ответници,
за което е ангажирана наказателната им отговорност. Засегнати са здравето и телесната
неприкосновеност, достойнството и сигурността на ищеца.
Съдът приема, че на ищеца се дължи общо обезщетение за неимуществени
вреди, получени пряко от престъплението, което е извършено от двамата ответници,
представляващи негативни психически преживявания от болки, страдания и
емоционален стрес, продължили около 6 месеца след инцидента в размер на 10 000.00
лева от които 3000.00 лева за счупената ладиевидна кост на дясната ръка, 4500.00 лв. за
счупените носни кости и общо 2500.00 лева за травматичните увреждания,
представляващи кръвонасядания на клепачите на ляво око, кръвоизлив под
конюнктивата на лява очна ябълка, оток в челната област на главата, травматичен оток
и ожулване по горната устна, кръвонасядания по гръдния кош /по 500 лева за всяко/.
Предявения иск е основателен до размера на 10 000.00 лева, а за горницата
следва да се отхвърли.
По възражението на ответника:
С влязлата в сила присъда в случая определение на наказателния съд по
НОХД № 207/21 г. на ПРС с което е одобрено споразумение за решаване на делото в
съдебното производство и с което ответниците са признати за виновни при условията
на чл.20, ал.2 НК /в съучастие/ по повдигнатото им обвинение не е установено
съпричиняване от страна на ищеца, поради което и възражението на ответниците в
тази връзка е неоснователно. Такова поведени ена ищеца не се установи по безспорен
начин и от доказателствата по делото, доколкото двете групи свидетели дават
противоречиви показания в тази връзка.
По акцесорния иск:
Основателността на главния иск води до основателност на акцесорния иск за
обезщетение за забава на осн. чл. 86 във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД, което се дължи от
деня на увреждането – 07.10.2018 г. до погасяване на задължението.
За периода от деня на увреждането 07.10.2018 г до подаване на исковата
9
молба на 24.02.2022 г., лихвата за забава върху главница 10 000 лева, изчислена чрез
online calculator.bg е 3436.12 лева. Молбата следва да се уважи за този размер, като за
горницата до заявената искова претенция 8584.02 лева подлежи на отхвърляне.
По въпроса за разноските:
За уважената част на иска ответниците следва да заплатят на ищеца
разноски.
Към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие от
страните по делото – 11.02.2022 г. /за ищеца/ и 19.04.2022 г. /за ответниците/ е била
действаща Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ в редакцията й изм. и доп. ДВ, бр. 68 от
31.07.2020 г. и съгласно чл.7, ал.2 за процесуално представителство, защита и
съдействие при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение е
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК възнаграждението се дължи за един
адвокат. От договора за правна помощ, приложен на лист 7 от делото се установява, че
адв.Друмев от ВАК е осъществил процесуално представителство на ищеца по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, поради което дължимото възнаграждение следва да се присъди в полза на
адвоката, на осн.чл.38, ал.2 ЗА и ТР № 6/2012 г. В съответствие с Наредба № 1/2004 г.
съдът определя дължимото от ответниците възнаграждение на адвокат ***** ЕГН
**********, личен номер в АК-Варна **********, служебен адрес гр.Варна, ул.*****
№ 18, ет.1, офис 1 за уважената част на двата иска в размер на 933.08 лева.
За отхвърлената част на иска ищецът следва да заплати разноски на всеки
ответник, на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на осн.чл.78, ал.5 ГПК. Изчисленото по чл.7, ал.2 от
Наредбата възнаграждение на всеки ответник в минимален размер е 1134.45 лева.
Отв.Р. е представил договор за процесуално представителство с адвокат Рахнев за
1550.00 лева, а отв.В. е представил договор за процесуално представителство на адв.Н.
за 2000 лева. С оглед възражението на ищеца, съдът определя дължимото от ищеца на
всеки ответник възнаграждение в размер на 1134.45 лева, на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.5
ГПК.
В случая не се прилага разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 г., тъй
като делото е приключило с две съдебни заседания.
Дължими държавни такси:
На осн.чл.78, ал.6 и чл.77 ГПК ответниците следва да заплатят дължимата
държавна такса за уважените суми в размер на 537.44 лева и 700.00 лева за заплатено
от бюджета възнаграждение на вещи лица.
10
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Белослав, обл. Варна,
ул. „*****" № 7 и Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Ветрино, обл.
Варна, ул. *****" № 3 да заплатят солидарно на Х. Н. М., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: с. *****, общ. Дългопол, обл. Варна, ул. „*****" № 5, съдебен адрес: гр. Варна,
ул. ***** № 18, ет.1, офис 1 сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените му на 07.10.2018 г. в с.*****,
обл.Варна средни телесни повреди, представляващи счупена ладиевидна кост на
дясната ръка, счупени носни кости, кръвонасядания на клепачите на ляво око,
кръвоизлив под конюнктивата на лява очна ябълка, оток в челната област на главата,
травматичен оток и ожулване по горната устна, кръвонасядания по гръдния кош,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
— 24.02.2022 г. до окончателното плащане на сумата; сумата 3436.12 /три хиляди
четиристотин тридесет и шест лева и 12 ст./ лева, представляваща обезщетение за
забава върху главница 10 000 лева от датата на увреждането - 07.10.2018 г. до
подаване на исковата молба - 24.02.2022 г., на осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 10 000 лева главница до предявения иск с цена
25 000 лева и за горницата над 3436.12 лева обезщетение за забава върху главница 25
000 лева от датата на увреждането - 07.10.2018г. до подаване на исковата молба -
24.02.2022 г. до предявения иск с цена 8584.02 лева.
ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Белослав, обл. Варна,
ул. „*****" № 7 и Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Ветрино, обл.
Варна, ул. *****" № 3 да заплатят на адвокат ***** ЕГН **********, личен номер в
АК-Варна **********, служебен адрес гр.Варна, ул.***** № 18, ет.1, офис 1
възнаграждение за уважената част на иска в размер на 933.08 лева, на осн.чл.38, ал.2,
вр.ал.1 ЗА, вр.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Н. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. *****, общ. Дългопол,
обл. Варна, ул. „*****" № 5 да заплати на Р. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *****,
общ. Белослав, обл. Варна, ул. „*****" № 7 разноски за отхвърлената част на иска за
11
възнаграждение на адвокат в размер на 1134.45 лева, на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Н. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. *****, общ. Дългопол,
обл. Варна, ул. „*****" № 5 да заплати на Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: с. *****,
общ. Ветрино, обл. Варна, ул. *****" № 3 разноски за отхвърлената част на иска за
възнаграждение на адвокат в размер на 1134.45 лева, на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Белослав, обл. Варна,
ул. „*****" № 7 и Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Ветрино, обл.
Варна, ул. *****" № 3 да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС Варна сумата 1237.44 лева, на осн. чл.78, ал.6 и чл.77 ГПК и
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12