Определение по дело №216/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение N26 от 30.06.2010г., постановено по Г.д.N 42/2010г., Ардинският районен съд е прекратил гражданския брак сключен между Е. М. Ч. и З. Й. Ч., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, по винана З. Й. Ч.,на основание чл.49, ал.1 от СК; предоставил еупражняването на родителските права над роденото от брака дете П. Е. Ч. на бащата Е. М. Ч.; определил ена майката З. Й. Ч. режим на лични отношения с детето П. Е. Ч., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от всеки календарен месец, за времето от 09. 00 до 19. 00 часа, както и един календарен месец през съответната година, който не съвпада с платен годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето става в дома на бащата; осъдил е З. Й. Ч. да заплащаежемесечна издръжка на детето П. Е. Ч. в размер на 80 лева, считано от датата на завеждането на иска / 08.04.2010г./, до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на друга причина за изменяването или прекратяването на плащането на издръжката; предоставил е ползването на семейното жилище нÓ Е. М. Ч.; и е осъдил З. Й. Ч. да заплати по сметка на съда окончателна държавна такса в размер на 25 лева и държавна такса върху определения размер на издръжката на детето, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т.7, от ГПК в размер на 115,20 лв.; както и е допусналответницата З. Й. Ч. след развода да носи предбрачното си фамилно име- Ю.

С Определение №166/24.08.2010г. съдът е допълнил решението като е осъдил З. Й. Ч. да заплати на Е. М. Ч. деловодни разноски в размер на 575лв., от които 25лв. първоначално внесена ДТ и 550лв. адвокатски хонорар.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката З. Й. Ч., която Ч. пълномощника си го атакува като неправилно в частите му, с които е предоставено упражняването на родителските права върху детето П. на бащата Е. М. Ч., и е определен режим на лични отношения на майката с детето, както и в частта, с която жалбодателката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80лв.

Моли решението да бъде отменено в атакуваните части, вместо което претендира съдът да постанови друго, с което да й предостави упражняването на родителските права, и да осъди Е. М. Ч. да заплаща ежемесечна издръжка на детето П. в размер на 100лв., считано от 30.03.2009г. /една година преди предявяване на исковата молба за развод/.

В съдебно заседание страните се явяват лично и с пълномощници. Въззивницата поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата я оспорва.

С протоколно определение от 29.10.2010г. съдът е оставил без уважение исканията на страните за представяне на нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени събраните доказателства, и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Предмет на настоящото производство е решението на първоинстанционния съд досежно предоставянето на родителските права и издръжката; в останалите му части същото е влязло в сила като неатакувано.

С оглед предмета на спорното право, въззивната инстанция съобрази следното:

От доказателствата по делото се установява, че страните по делото са бивши съпрузи. От брака си имат малолетно дете – П., което е родено на **.**.****г. Живеели в дома на родителите на Е. М. Ч. в с.Б., О.А., като въззиваемият работел в Германия от 2009-та година. Установява се безспорно също, че през м.март 2010г. въззивницата напуснала дома на своите свекър и свекърва, и заживяла заедно с Т. Ш. М., като детето П. останало да живее в дома на родителите на баща си Е. М. Ч. в с.Б., О.А.. През м.април 2010г. детето живяло известно време с майка си и нейния приятел Т., като на 31.05.2010г. Е. взел детето със себе си, под предлог, че ако З. се съгласи да се разведе с него, той ще й предостави родителските права. От тогава детето отново заживяло в дома на родителите му в с.Б..

По делото не са събрани безспорни доказателства, от които може да се направи извод по какви причини въззивницата не е взела детето със себе си, и то е останало при своите баба и дядо, и леля, съответно – майка, баща и сестра на въззиваемия.

Страните не спорят, че въззиваемият Е. М. Ч. работи в Германия от повече от една година, занимава се със строителна дейност, и реализира доходи.

Като взе предвид всички данни по делото, както и социалните доклади, приети като доказателства, въззивната инстанция намира, че следва да се отхвърлят предявените от Е. М. Ч. искове за предоставяне в негова полза на родителските права над роденото от брака малолетно дете П. Ч., и присъждане на ежемесечна издръжка. Това е така, тъй като по делото не са представени доказателства за виновно поведение от страна на майката на детето; за нейно поведение, което да представлява опасност за личността му, неговото здраве или интереси; или да е имала каквото и да е друго укоримо поведение, което да сочи на дезинтересираност към детето. Напротив, установява се, че въззивницата е взела детето при себе си, когато се е установила в дома на своя приятел, и се е грижела за него. Не без значение е и фактът, че тя не е попречила на въззиваемия да вземе детето при себе си на 31.05.2010г., от което може да се направи извод, че не е правила опити да го настройва против другия родител, или да ограничава осъществяването на лични отношения с него.

Съдът съобрази също полът на детето, неговата възраст и нуждите му от постоянен контакт и майчина грижа, и тъй като основният материалноправен въпрос, който следва да се разреши с настоящото решение е относно интересите на детето, то без всякакво съмнение следва да се направи извод, че родителските права следва да се предоставят на въззивницата З. Й. Ч., като с оглед признанията на въззивника относно неговите доходи, следва същият да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете П. в размер на 80лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение. В тази връзка, следва да се отбележи, че е неоснователно искането на въззивницата да се присъди издръжка за минало време, доколкото от данните по делото се установява, че детето се е намирало, и все още се намира при родителите на въззиваемия.

Ето защо, следва да се отмени атакуваното първоинстанционно решение в частта му, с която е предоставено упражняването на родителските права върху детето П. на бащата Е. М. Ч., и е определен режим на лични отношения на майката с детето, както и в частта, с която З. Й. Ч. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80лв., вместо което следва да се постанови друго, с което да се предостави упражняването на родителските права над роденото от брака дете П. Е. Ч., с ЕГН: * на неговата майка - З. Й. Ч., с ЕГН *; да се определи на бащата Е. М. Ч. режим на лични отношения с детето П. Е. Ч., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от всеки календарен месец, за времето от 09. 00 до 19. 00 часа, както и един календарен месец през съответната година, който не съвпада с платен годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става от дома на майката; както и да бъде осъден Е. М. Ч., с ЕГН *, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете П. Е. Ч., Ч. неговата майка и законна представителка З. Й. Ч., в размер на 80 лева, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на друга причина за изменяването или прекратяването на плащането на издръжката.

Тъй като страните не претендират деловодни разноски, същите следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение N26 от 30.06.2010г., постановено по Г.д.N 42/2010г., по описа на Ардинския районен съд, в частта му, с която е предоставено упражняването на родителските права над роденото от брака дете П. Е. Ч. на бащата Е. М. Ч.; определен ена майката З. Й. Ч. режим на лични отношения с детето П. Е. Ч., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от всеки календарен месец, за времето от 09. 00 до 19. 00 часа, както и един календарен месец през съответната година, който не съвпада с платен годишен отпуск на бащата, като вземането Þ връщането на детето става в дома на бащата; и З. Й. Ч. е осъдена да заплащаежемесечна издръжка на детето П. Е. Ч. в размер на 80 лева, считано от датата на завеждането на иска / 08.04.2010г./, до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на друга причина за изменяването или прекратяването на плащането на издръжката, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати ДТ в размер на 115,20лв., вместо което постановява:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над роденото от брака дете П. Е. Ч., с ЕГН *, на майката - З. Й. Ч., с ЕГН *;

ОПРЕДЕЛЯ на Е. М. Ч., с ЕГН *, режим на лични отношения с детето П. Е. Ч., с ЕГН *, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от всеки календарен месец, за времето от 09. 00 до 19. 00 часа, както и един календарен месец през съответната година, който не съвпада с платен годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става от дома на майката;

ОСЪЖДА Е. М. Ч., с ЕГН * да заплаща ежемесечна издръжка на своето дете П. Е. Ч., с ЕГН *, в размер на 80 лева, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпването на друга причина за изменяването или прекратяването на плащането на издръжката.

ОСЪЖДА Е. М. Ч., с ЕГН * да заплати по сметка на КОС ДТ върху определения размер на издръжката на детето, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7, от ГПК в размер на 115, 20 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.