№ 3267
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Х.К.
при участието на секретаря Ц. И.а
като разгледа докладваното от Х.К. Гражданско дело № 20223110102004 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от А. Й. Б. с
ЕГН **********, адрес: град *** срещу Р. Б. К. с ЕГН ********** , адрес:
град *** с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка
с чл. 535 ТЗ за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащането на сумата от 3000 лева, дължима по запис на
заповед, издадена на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда 29.11.2021г. до
окончателното изплащане, за която сума е налице издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 17165/2021 г. по описа на
Районен съд - град Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че в негова полза е издадена Запис
на заповед с издател Р. Б. К. за сумата от 3000 лева с падеж 18.05.2021 г.
Записът на заповед е издаден на 05.05.2021 г. като не е извършено плащането
на падежната дата, поради което образувано заповедно производство като
срещу издадената заповед е депозирано в срок възражение по реда на чл. 414
ГПК. В срок е предявен и иск по реда на чл. 422 ГПК.
В депозираното становище във връзка с отговора на исковата молба
заявява, че оспорва записът на заповед да обезпечава изпълнението на
договор за изработка на обзавеждане на кухня като заявява, че е налице устна
уговорка за изработка на обзавеждане на дрешник, сключена през месец
септември 2020 г. Съгласно тази уговорка е определена стойността на
дължимото възнаграждение в размер на 6150 лева, като плащането е
извършено на две вноски - сумата от 2150 лв. е била заплатена в брой в
началото на месец юли 2020г. За тази сума е издаден разходен документ,
наименуван Запис на заповед, представляваща разписка за получената сума.
Ищецът сочи, че изпълнителят е изработил само част от договореното
обзавеждане за кухня и баня.
1
Оспорва записът на заповед да обезпечава гаранция за изпълнение на
договора. В условията на евентуалност, ако се приеме, че обезпечава
изпълнението на поръчката, то изпълнителят е поел задължение за плащане
към възложителя в размер на 3000 лева, който размер обезпечава вземането
му, съответстващо на платеното от него, но неизработено и недоставено от
изпълнителя обзавеждане за кухня.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез
упълномощения процесуален представител. Заявява, че между него и ищецът
е налице сключен договор за поръчка за изработване на обзавеждане за кухня
на 05.05.2021 г. включващ пет долни шкафа, колонен шкаф, бар плот към
долен ред и три горни шкафа. Договорът е сключен в устна форма като
дължимото възнаграждение за закупуване на материали и изработката на
модулите е 4750 лева. Падежът на задължението за изработване на
обзавеждането за спалня е 18.05.2021 г. В договореното възнаграждение не е
включен монтажа на мебелите. Като гаранция за изпълнение е издадена запис
на заповед с падеж 18.05.2021 г. за сумата от 3000 лева. Последната
обезпечава изпълнението на договора за изработка на обзавеждане за кухня,
включващо пет долни шкафа, колонен шкаф, бар плот към долен ред и три
горни шкафа. Твърди, че е изправна страна по договора като е заплатена само
част от дължимото възнаграждение в размер на 3000 лева на 05.05.2021 г.
Поетото задължение за заплащане на сумата от 3000 лева със записа на
заповед е погасено с изпълнението на договора за изработка, следователно не
се дължи поради отпадане на гаранционната функция на записа на заповед.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск о т Р. Б. К. с ЕГН
**********, адрес: град *** срещу А. Й. Б. с ЕГН **********, адрес: град
*** с искане да се осъди А. Й. Б. с ЕГН ********** да заплати на Р. Б. К. с
ЕГН ********** сумата от 1750 лева, представляваща неплатен остатък от
уговорено възнаграждение по договор за изработка на мебели за кухня от
05.05.2021 г., както и незаплатено възнаграждение по договор от 01.05.2021г.,
за изработка на мебели за баня в размер на 1400 лв., за изработването на шкаф
за баня и етажерка, на основани чл. 266, ал.1 ЗЗД
В условията на евентуалност е предявена насрещна искова претенция
от страна на Р. Б. К., ЕГН **********, адрес: град *** срещу А. Й. Б., ЕГН
**********, адрес: град *** с искане да се осъди А. Й. Б., ЕГН ********** да
заплати на Р. Б. К., ЕГН ********** сумата от 1750 лева, дължима за
изработването на обзавеждане за кухня, както и възнаграждение за изработка
на мебели за баня в размер на 1400 лв., за изработването на шкаф за баня и
етажерка, без възлагане от страна на А. Й. Б., ЕГН **********, но приети и
ползвани от последния, на основание 61 ЗЗД
В насрещната искова молба ответникът по делото твърди, че между
него и ищецът е налице сключен договор за поръчка за изработване на
обзавеждане на кухня на 05.05.2021 г. включващ пет долни шкафа, колонен
шкаф, бар плот към долен ред и три горни шкафа. Договорът е бил сключен в
устна форма като дължимото възнаграждение за закупуване на материали и
изработката на модулите е 4750 лева. Падежът на задължението за
изработване на обзавеждане за спалня е 18.05.2021 г. В договореното
възнаграждение не е бил включен монтажа на мебелите.
Ответникът твърди, че е изправна страна по договора като от страна на
ищеца е заплатено само част от дължимото възнаграждение в размер на 3000
2
лева. Претендира заплащане на оставащото договорено възнаграждение в
размер на 1750 лева, както и възнаграждение за изработка на обзавеждане на
баня в размер на 1400 лв., за изработени и монтирани шкаф за баня и
етажерка.
В насрещната искова молба, предявена в условията на евентуалност,
се излагат следните фактически твърдения:
В случай, че не се установи сключване на договор за изработка, но се
установи изработването на пет долни шкафа, колонен шкаф, бар плот към
долен ред и три горни шкафа, както и изработването на шкаф за баня и
етажерка, то ответникът намира, че същите действия представляват водене на
чужда работа без пълномощие. Заявява, че е положил грижата на добър
стопанин и е направил разходи за материали и е вложил собствен труд на
обща стойност от 3150 лева. Работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес. Изработеното обзавеждане е прието и се
намира в имота на ответника като се ползва от него и семейството му
съобразно обичайното му предназначение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на насрещните искови
претенции.
Заявява, че исковите претенции са допустими, но неоснователни. Устна
уговорка за изработка на обзавеждане на кухня е сключен през месец
септември 2020 г. Съгласно тази уговорка е определена стойността на
дължимото възнаграждение в размер на 4750 лева като е поел задължение да
закупи материали и изработи обзавеждане за спалня след плащане стойността
на поръчката със срок на изпълнение до края на месец април 2021 г.
Твърди, че е заплатил сумата от 2150 лева в началото на месец октомври
2020 г., а втората вноска в размер на 4000 лв. е заплатена в броой на
07.12.2020г., за получаването на която сума А. Б. издал разходен документ,
наименуван Запис на заповед, с грешно посочена дата на издаване -
07.08.2015г.
Посочва, че ищецът не е изпълнил поетото от него задължение за
изработване на обзавеждането в пълен размер, като е доставил и изработил
само част от договореното обзавеждане през месец април 2021 г., а останалата
част - 6 бр. вратички МДФ с лак и механизми към горните редове шкафове, 7
бр. рафтове ПДЧ, 4 бр. чекмеджета с механизми Legrabox, 1 бр. витрина от
МДФ с 2 бр, рамки от алуминий и тонирано стъкло, 6 бр. цокъл, 4 бр,
завършващи бленди от МДФ и боя, 2 бр. вради от МДФ и боя към долен ред
шкафове и 1 бр. ниша от ДМФ и лак, са останали неизработени. Оспорва
записа на заповед да обезпечава гаранция за изпълнение на договора. Моли за
отхвърляне на насрещните искови претенции.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните
поддържат заявените становища по спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Приобщено е ч. гр. д. № 17165/2021г. по описа на ВРС, от което е видно,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на
установителния иск, като срещу заповедта е постъпило възражение от
3
ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
От приложения Запис на заповед се установява, че на 05.05.2021г. Р. К.
се е задължил безусловно да плати на А. Б. сумата от 3000 лева. Записът на
заповед е с падеж 18.05.2021г..
Представен е договор за доставка и монтаж от 13.12.2021г., сключен
между А. Б. и А.М. ООД. От Б. е възложено извършване на довършителни
работи, посочени в Приложение 1, в обект ап.9 на ул. ***, на обща стойност
7092 лева с ДДС. Стойността относима за кухнята е в размер на 4532 лева и
включва изработка, доставка и монтаж на: Рафтове ПДЧ - 10 бр.; Гърбове
фазер - 10 бр.; Врати МДФ боя - 4 бр.; Цокъл МДФ боя - 6 бр.; Врати фурнир
- 6 бр.; Витрина от дъбов фурнир и алуминиев профил с ЛЕД лента - 1 бр.;
Ниша фурнир и камък - 1 бр.; Панти с успокоители - 18 бр. Механизъм
Авентос НК — 1 бр.; Механизъм Леграбокс - 2 бр..
От А.М. ООД е издадена фактура с получател А. И. Б., ведно с фискален
бон от 11.04.2022г., на стойност 7092 лева с ДДС.
С Протокол от 08.04.2022г. мебелите са доставени и монтирани от А.М.
ООД в обекта на ищеца.
Представен е Запис на заповед, с който Р. К. се е задължил безусловно
да плати на А. Б. сумата от 4000 лева. Записът на заповед е с падеж
30.04.2021г.. Като дата на издаване е посочено 07.08.2015г., съвпадаща с
датата на издаване на лична карта № ********* на Р. К..
По делото са ангажирани специални знания чрез проведената СТЕ. От
заключението на вещото лице се установява, че в кухнята на апартамент № 9,
находящ се на адрес: гр. ***, са изработени и монтирани 5 долни шкафа,
колонен шкаф и 3 горни шкафа: долни шкафове: врата за нишата, където е
поставена съдомиялна машина, с размери Ш/В/60/89 см., изработена от ПДЧ
плоскост, с врата от ПДЧ; шкаф под мивката, с размери /Ш/Д/В/60/60/89 см.,
изработен от ПДЧ плоскости, с врата от ПДЧ; шкаф за фурната с размери
Ш/Д/В 64/60/89 см., корпусът е изработен от ПДЧ плоскости; шкаф за
бутилки с размери Ш/Д/В20/60/89 см., изработен от ПДЧ плоскости, с врата
от ПДЧ; шкаф от вътрешната страна на барплота, с размери Ш/Д/В 160/60/89
см., корпусът е изработен от ПДЧ плоскости. По проект този шкаф е трябвало
да бъде с 4 чекмеджета - 2 горни и 2 долни. От ответника са монтирани двете
долни чекмеджета, чиито чела са изработени от ПДЧ. Горните 2 чекмеджета
са изработени и монтирани от фирма А.М.; шкаф за бутилки от вътрешната
страна на барплота Ш/Д/В17/60/89 см., изработен от ПДЧ плоскости, с врата
от ПДЧ; шкаф от външната страна на барплота /с отваряне към хола/, с
размери Ш/Д/В 60/55/89 см., корпусът е изработен от ПДЧ плоскости, без
врата. Вратата е поставена допълнително от фирма А.М.. Колонен шкаф: В
кухнята на апартамента е монтиран колонен шкаф с размери: /Ш/Д/В
60/60/245 см.. Шкафът се състои от 3 отделения, в най-долното от тях се
намира фризер, в средното - хладилник, а най-горното е шкаф за съхранение
на продукти. Корпусът е изработен от ПДЧ плоскости, от същия материал са
изработени и вратите. Барплот: Над всички кухненски шкафове от долния ред
е монтиран плот, изработен от гранит. Плотът се състои от 3 части. Първата
част е между колонния шкаф и фурната, с размери 120/59 см. Втората част е
над фурната и Шкаф № 4, с размери 88/58 см. Третата част е над Шкафове №
5, № 6 и № 7, с размери 235/62 см. Плотът не е доставен и монтиран от
ответника, а от трето лице. Горни шкафове: Вдясно от колонния шкаф има 2
4
шкафа - горен и долен. Горният шкаф е с размери Ш/Д/В 122/60/50 см.,
изработен е от ПДЧ плоскости, с врати от ПДЧ. Долният шкаф е с размери
Ш/Д/В 122/30/50 см.. Корпусът е изработен от ПДЧ плоскости, без врати.
Вратите са изработени от МДФ-плоскости и са доставени и монтирани
допълнително от фирма А.М.. Шкаф над фурната с размери Ш/Д/В 116/30/94
см.. Корпусът е изработен от ПДЧ плоскости, без врати. Вратите са
изработени от МДФ-плоскости и са доставени и монтирани от А.М.. Всички
рафтове на горните шкафове са доставени от фирма А.М.. В банята на
жилището, под мивката, е монтиран корпус на шкаф с размери Ш/Д/В
76/55/50 см. В този корпус по проект следва да се монтират 2 броя
чекмеджета. Към датата на огледа от вътрешната страна на шкафа са
монтирани водачи за чекмеджета, но самите чекмеджета не са налични.
Вдясно от мивката е монтиран бойлер. По проект този бойлер е трябвало да
бъде закрит с декоративна врата с размери Ш/В 63/126 см. Между мивката и
бойлера се оформя малка ниша, в която по проект е трябвало да бъде
вместена етажерка с размери Ш/Д/В 20/17/126, в която да се монтират
няколко малки рафта. Към датата на огледа пред бойлера и нишата
пространството е открито. Към датата на огледа в банята е монтиран само
корпус на шкаф под мивката, без чекмеджета. Етажерка не е налична. При
огледа не са констатирани признаци за некачествена изработка на
монтираното в кухнята и банята оборудване. Общата средна пазарна
стойност, включваща труд и материали, за изработване на мебелите, за които
е констатирано, че са изработени от ответника, е в размер на 2428.00 лева.
В полза на ответника е разпитан св. Б. К. /син на ответника/, за
установяване сключването на договор за изработка на кухня и баня, и за
изпълнението на същия.
Свидетелят К. излага, че познава А. Б., тъй като помага на баща си и
двамата са монтирали мебели в апартамента му на ул. ***. Баща му бил
ангажиран от Б. за изработването и монтирането на цялостно обзавеждане в
апартамента - коридор, врати, две спални, дрешник, кухня, килерно
помещение и баня. Сочи, че двамата се договорили през м. 05.2021г.
Договореното, изработено и монтирано обзавеждане на кухнята било
следното. П-образна кухня, като се влезе от лявата страна има колонен шкаф,
който е до тавана, в който да се вгради хладилник и фризер, и над тях има
вратичка. След това до шкафа с хладилника има долен ред шкафове, вградена
миялня, мивка, в която има боклукомелачка. До тях има фурна, вградена с
чекмедже отдолу. До фурната има шкаф за бутилки и на другата дълга страна
има барплот. Основата е правена от тях, плотът е от камък и е монтиран от
външна фирма. От долната страна има четири чекмеджета, има и горен ред
шкафове над мивката, два реда горни шкафове, от които единият е по-плитък.
Над фурната има два шкафа, в единия е вграден аспиратор. Коминът е
облечен с плоскости. В банята има шкаф за мивка и видимите части на този
шкаф са от дъб масив, а вътрешните части са от ПВЦ. От дъб масив са
вратичките, страницата и плота. Има шкаф, който скрива бойлера, той е от
МДФ-фурнирован и до тази вратичка, която скрива бойлера има етажерка,
която също е от МДФ. В кухнята, на по-голямата част от мебелите, цветът е
мръсно бял, а другата част е фурнирован МДФ и цветът е дървесен. Гърбът на
кухнята също бил от камък, изработен от външна фирма. Всичко договорено
било изработено от баща му, но не знае за какъв период, тъй като работата
зависела и външна фирма, която трябвало да монтира камъка. Извършвали
монтаж до м. ноември, когато А. Б. спрял да ги допуска до апартамента.
5
Монтирали всичко с изключение на три вратички в кухнята, които трябвало
да се свалят, за да бъдат боядисани и впоследствие не успели да ги монтират,
тъй като А. Б. спрял да ги допуска до апартамента. Вратичките се намирали в
цеха на баща му. Знае от баща си, че А. Б. е платил част от кухнята, а за
мебелите в банята не е плащал нищо. Когато посетили апартамента за
последно, всичко било монтирано. Не знае баща му да е издавал запис на
заповед на Б..
За установяване датата на сключване на договор за изработка,
договорения срок за изпълнение, заплащане на договореното възнаграждение
и липсата на изпълнение на договора от страна на изработващия, в полза на
ищеца е разпитан свидетелят М.В..
Св. познава Р. К. и А. Б.. С А. Б. са приятели от над 25 год., а Р. К. е
виждал два пъти. От А. Б. знае, че договорните отношения между тях
възникнали м. септември 2020г. През м. октомври 2020г. А. Б. помолил
свидетеля за заем от 4000 лв., тъй като трябвало да плати на Р. аванс за
изработване обзавеждане на апартамент, за кухня, спалня, дрешник, килер и
т.н. Апартаментът се намирал на ул. ***.. Месец октомври 2020г. бил с А. Б.
когато Р. дошъл с бяло пикапче пред тях, паркирал и А. му дал аванс две
хиляди и нещо. Цялото обзавеждане струвало девет хиляди и нещо, като знае
от А., че е платено. Обзавеждането трябвало да стане след шест месеца,
считано от м. октомври. Към м.март - април 2021г. трябвало всичко да е
готово. Към него момент е ходил в апартамента, били поставени отделни
шкафове, без вратички и кухнята не била завършена. Знае, че е имало някакво
доплащане през м. декември. Към края на годината А. трябвало да прави
доплащане, но свидетелят не е сигурен за сумата. Не знае дали е платил
остатъка от договорената цена, не е присъствал на доплащане. Присъствал е
само на първото даване на сумата. От ищеца знае, че с Р. са приятели и се
познават от доста години, правил му е обзавеждане за друг апартамент. В
края на 2021г., А. сключил договор с друга фирма, която тази година м. април
или м. май му довършила кухнята. В средата на м. юли 2021г., свидетелят и
А. взели камъка за кухнята от фирма, която се намирала под Аспарухов мост
в гр. *** и го доставили до апартамента. Към него момент, в кухнята имало
само шкафове без вратички, само корпус.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на така предявения иск е чл. 422 ГПК вр. чл. 535
ТЗ. Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на
чл.415 вр. чл.414 ГПК и е процесуално допустим.
В конкретния случай ответникът – длъжник по процесния запис на
заповед, не оспорва издаването на ценната книга. Следва да се отбележи, че
приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича вземането си,
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден.
Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието
„запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което
трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята
правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в
законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание.
Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите,
посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. В
ал.2 е посочено, че запис на заповед, в който не е посочен падеж, се смята
6
платим на предявяване. Процесният документ е наименован „запис на
заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел
безусловно задължение да плати сумата 3000 лева на посоченото в документа
лице, посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане.
Падежът на задължението е указан – 18.05.2021г.. По несъмнен начин са
индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.
Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и
задължителните указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. №
1/2004г., ОСТК констатира, че приложеният по делото запис на заповед
отговаря на формалните изисквания за действителност. От същия се
установява, че между страните е възникнало валидно менителнично
правоотношение, с което ответникът се е задължил безусловно да плати на
ищеца сумата 3000 лева. Сумата по записа на заповед е следвало да се плати
до датата на падежа, като след тази дата вземането на поемателя по записа на
заповед подлежи на изпълнение без да е необходимо предявяването на записа
на заповед на издателя /длъжника/ за плащане /т. 3 от цит. ТР на ВКС/.
При твърдение за съществуване на каузална сделка, възраженията за
недействителността й и за погасяване на вземането по каузалната сделка
следва да се докажат от длъжника – ответник по иска по чл. 422 ГПК.
Твърдения досежно редовността на записа на заповед – неистинността и
пороците на волята, също подлежат на установяване от длъжника – ответник,
след което кредиторът – ищец би могъл да доказва съществуването на
вземането си по каузално правоотношение с длъжника – ответник /в този
смисъл е и ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС/.
С оглед наличието на действителен запис на заповед, ответникът е
длъжен да докаже връзката на записа на заповед с наведената от него кауза и
да установи правопогасяващите отговорността му факти по каузалното
правоотношение. Ищецът е длъжен да доказва наличието на каузални
отношения само, ако процесният запис на заповед е недействителен, тъй като
тогава като кредитор би имал интерес да установи, че недействителния
менителничен ефект се е конвертирал в друга действителна сделка.
По твърденията за каузално правоотношение:
Ответникът твърди, че записът на заповед обезпечава задължение по
договор за изработка на кухня и обзавеждане на баня, т.е. служи като
гаранция за изпълнение на възложеното в съответствие с договореното.
Записът на заповед е издаден в обезпечение на „доброто изпълнение„ т.е. при
действащ договор, в обезщетяване вреди от неточно – в количествено,
качествено или времево отношение – изпълнение.
От страна на ищеца не е въведено друго, различно, каузално
правоотношение.
Между страните не е спорно, че са сключили неформален договор за
изработка, по силата на който ищецът е възложил на ответника изработването
на кухня и обзавеждане за баня за апартамент, находящ се в гр. ***, ул. ***.
Договореното възнаграждение за изработка на кухнята възлизало на 4750
лева, а за банята 1400 лева.
Спорно е ответникът изработил ли е поръчаното съгласно договорените
параметри, както и дали ищецът е заплатил възнаграждението, вкл. датата на
сключване на договора и срокът му за изпълнение.
Съдът преценява, въз основа на събраните в хода на производството
7
доказателства, че твърдяното правоотношение по договора за изработка
действително се установява. Установява се и връзката между менителничния
ефект и това правоотношение.
Ищецът и ответникът са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, обективирано в коментирания Договор за изработка.
В случая, предвид приетата за доказана връзка на процесния запис на
заповед с правоотношението по сключения между страните договор за
изработка, в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение на
задълженията си по договора.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са ангажирани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. К. и М.В.. Изложеното от
двамата съдържа противоречие относно договорките на страните по
отношение на периода на възлагане на обзавеждането на кухнята и банята,
вкл. срок за завършването. Така свидетелят К. сочи, че уговорката е била
направена през месец май 2021г., като извършвали монтаж до м. ноември
2021г.. Не знае за уговорен срок за изпълнение, тъй като монтажът зависел и
от външна фирма досежно плота и гърба на кухнята. Свидетелят Василев
сочи, че уговорката е направена през месец септември 2020г., с краен срок за
изпълнение - шест месеца - до месец март-април 2021г. Следва да се отчете,
че и двамата свидетели нямат непосредствени впечатления от конкретните
уговорки между страните, но предвид, че свидетелят М.В. е присъствал лично
на предаване на сума /две хиляди и нещо/ през месец октомври 2020г. от
ищеца към ответника, по повод на сключения договор, то следва се приеме,
че договорното правоотношение е възникнало най-късно именно в този
момент. Съдът не кредитира показанията на този свидетел по отношение на
предаването на сумата от 9000 лева, която е била във връзка с цялостното
обзавеждане на апартамента, в това число и като плащане на дължимата цена
и за обзавеждането на кухнята и банята, тъй като възприятията му досежно
тези факти не са лично и непосредствено възприети. Съдът не кредитира и
показанията на Б. К., че тази цена не е платена предвид, че соченото от него е
по данни на самия ответник, а и наличието на близка родствена връзка на
свидетеля с ответника, който е негов баща, следва да се преценява от съда по
реда на чл.172 ГПК, като се има предвид възможната заинтересованост на
изнесеното от него.
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят
обещава безусловно да плати на поемателя или на негова заповед определена
сума пари /чл.535, т.2 ТЗ/. Основанието за задължаване не е елемент от
фактическия състав на абстрактните сделки и поради това причината за
обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, които
формират съдържанието на записа на заповед. Изискванията на чл.535 ТЗ към
формата и съдържанието на записа на заповед изключват възможността той
да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му
каузални правоотношения между издателя и поемателя. Редовният от външна
страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на разписка по чл.77,
ал.1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума,
тъй като по дефиниция от чл.535, т.2 ТЗ той материализира само
безусловното обещание на издателя за плащане, не и негово удостоверително
изявление, че е получил пари от поемателя. Доказването на каузално
правоотношение или на предаване на парични средства посредством записа
на заповед е мислимо и възможно единствено в хипотезата, когато освен
8
реквизитите по чл.535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други вписвания,
отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и/или
до извършена помежду им размяна на пари. От гледна точка на формалната
редовност на записа на заповед тези вписвания следва да се считат за
неписани, но от процесуална гледна точка те могат да придадат на записа на
заповед значението на пряко писмено доказателство за паралелно каузално
правоотношение между страните по абстрактната сделка, от което зависи
възникването и съществуването на менителнично вземане.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав се присъединява към
формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС в
решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на І т. о. и решение №
21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на І т. о., с която е даден отрицателен
отговор на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос - дали
при липса на други доказателства за сключен договор за заем, обезпечен със
запис на заповед, записът на заповед може да послужи като доказателство за
сключването на договора и за предаване в заем на отразената в текста му
парична сума от поемателя /заемодател/ на издателя /заемател/. Относима и в
настоящата хипотеза, доколкото от поемателя се твърди, че е предал сумата /
възнаграждението по договора за изработка/ на издателя. В цитираните
решения е изразено категорично становище, че редовният запис на заповед не
изпълнява функциите на разписка за предаване на парични средства. При
доказана в процеса връзка между записа на заповед и договор за изработка,
сключването на договора, в т. ч. и предаването на дължимото
възнаграждение, следва да се извърши с други доказателства, извън самия
запис на заповед.
В конкретния казус, ответникът признава, че ищецът му е предал сумата
3000 лева, като в тази връзка е издал процесния запис на заповед, като
гаранция за добро изпълнение. По делото се установява факта на плащането
на сумата 3000 лева, но не и на цялата дължима цена по договора за изработка
на обзавеждане на кухня и баня.
По отношение на договорения срок на изпълнение съдът приема, че
срокът за изпълнение е посочения падеж в ценната книга, което се доближава
до показанията на свидетеля М.В., че този срок е бил договорен до месец
април 2021г.
Записът на заповед установява изискуемост на вземането към датата на
падежа, посочен в ценната книга. Ако ефектът обезпечава каузално
правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземане по
записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по
каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент. (така Р №
249/02.02.2015 г., по т.д. 4224/2013 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК и коментираните в него Р № 108/22.07.2014 г., по т.д. 2418/2013 г. на
ВКС, към което препраща и Р № 171/11.11.2014 г., по т.д. № 2913/2013 г. на
ВКС). След като това е така, то към датата на настъпване на падежа на
задължението по ценната книга е настъпил падежа и на задължението по
договора за изработка и не съществуват пречки вземането по ефекта да бъде
реализирано.
Ищецът признава факта на частично изпълнение на договора, като
твърди, че голяма част от него не била доставена и монтирана, което би
причината да ангажира А.М. ООД да довърши поръчката. При огледа на
вещото лице по проведената по делото СТЕ е установено следното налично
9
обзавеждане в банята: под мивката, е монтиран корпус на шкаф с размери
Ш/Д/В 76/55/50 см. В този корпус по проект е следвало да се монтират 2 броя
чекмеджета. Към датата на огледа от вътрешната страна на шкафа са
монтирани водачи за чекмеджета, но самите чекмеджета не са налични.
Вдясно от мивката е монтиран бойлер. По проект този бойлер е трябвало да
бъде закрит с декоративна врата с размери Ш/В 63/126 см. Между мивката и
бойлера се оформя малка ниша, в която по проект е трябвало да бъде
вместена етажерка с размери Ш/Д/В 20/17/126, в която да се монтират
няколко малки рафта. Към датата на огледа пред бойлера и нишата
пространството е открито. Към датата на огледа в банята е монтиран само
корпус на шкаф под мивката, без чекмеджета. Етажерка не е налична. В
кухнята част от обзавеждането е изработено и монтирано от А.М. ООД.
Общата средна пазарна стойност, включваща труд и материали, за
изработване на мебелите, за които е констатирано, че са изработени от
ответника, е в размер на 2428.00 лева.
Противоречиви са показанията на свидетели и относно изработеното.
Свидетелят Б. К. сочи, че всичко уговорено от страните е било изпълнено,
като не са монтирани само три вратички в кухнята, тъй като ищецът не
осигурявал достъп до жилището. Свидетелят М.В. излага, че работата в
кухнята била частично извършена. Доказателствената сила на представените
от ищеца документи, установяващи правоотношение с А.М. ООД по повод
довършване на кухнята и банята, не е оборена, поради което съдът приема, че
част от мебелите, предмет на договора за изработка между страните, са
изработени и доставени от трето лице. При липса на други доказателства
съдът приема, че ответникът е изпълнил частично задължението си, като е
изработил, доставил и монтирал обзавеждането, констатирано от вещото
лице, като при разглеждането на възникналите правоотношения между
страните това частично изпълнение следва да се отчете. В тази връзка
дължимото следствие неизпълнението на останалата част от обзавеждането е
необходимо да се редуцира с размера на стойността на изпълнената част,
която вещото лице е оценило в размер на 2428.00 лева за труд и материали.
Или сумата, която се следва на ищеца за неизпълнената част от договореното
е в размер на 572 лева, до която сума предявеният иск е основателен и следва
да се уважи.
По делото не са събраха доказателства за изпълнение задълженията на
К. по договора, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника, като издател на записа на заповед, обезпечаващ изпълнението на
тези задължения.
Поради което и предявеният иск срещу ответника като основателен ще
следва да бъде уважен за сумата на 572 лева, а за разликата над тази сума до
предявения размер от 3000 лева подлежи на отхвърляне.
Законната лихва се дължи от предявяване на претенцията в съда –
29.11.2021г. по арг. чл.422 ГПК до пълното изплащане на вземането по
главницата.
По насрещните искове:
В условията на евентуалност са предявени искове от ответника с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД и чл. 61 ЗЗД.
Съдът счита, че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, на основание сключен Договор за изработка, с предмет –
10
изработване, доставка и монтаж на обзавеждане за кухня и баня в апартамент
№ 9, находящ се на адрес: гр. ***.
Относно изправността на страните по договора: Съобразно
разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа, а съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, същият
следва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Както се изложи, претенцията се основава на твърдения за изпълнение
на възложетната работа в количествено, качествено и срочно отношение,
съответно за неизправност на ответника, поради неизпълнение на
задължението за заплащане на възнаграждението.
Ответникът по насрещния иск навежда твърдение, че сумата от 4000
лева, представляваща част от дължимото възнаграждение по договора за
изработка на кухня и баня, е предоставил реално и в брой на ответника, който
е издал разписка, обективирана в записа на заповед от 07.08.2015г. /погрешно
посочена дата/.
Съдът намира, че ответникът не успя да докаже своето твърдение за
плащане на сумата 4000 лева по договора за изработка:
Издателят на записа на заповед не спори, че го е подписал, но съгласно
трайно установената съдебна практика, записът на заповед сам по себе си не
доказва предаване на сумата по него.
Съгласно решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на ВКС, І т.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, нередовният или недействителен запис
на заповед има характер на разписка, доказваща изпълнение, само в
определени хипотези в зависимост от порока на ценната книга. Когато в
записа на заповед не е посочено основание и е поето безусловно обещание за
плащане, но не съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ и е недействителен, то в
документа е материализирано единствено изявление за плащане. Липсва
основание на поетото задължение, както и признание, че паричната сума е
получена. В този случай записът на заповед е индиция за водени преговори,
ако е въведено твърдение, че между издателя и поемателя са установени
договорни отношения. Доказването на основанието за поетото обещание за
плащане или за предоставяне на сумата на издателя, следва да се осъществи с
други доказателствени средства, извън представения документ, който няма
характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД.
За доказване на погасяването на поето парично задължение длъжникът
може да поиска от кредитора разписка – чл.77, ал.1 ЗЗД. От друга страна, ако
за вземането е издаден особен документ от длъжника, той може да поиска
връщането му по силата на чл.77, ал.2 ЗЗД. В решение № 88/07.06.10.г. по т.д.
№ 765/09г. ІІ т.о. е прието, че нормите на чл. 109 във връзка с чл. 77, ал. 2 ЗЗД
не намират субсидиарно приложение към записа на заповед. Предаването на
ценната книга на длъжника, без да е извършено отбелязване на плащането по
нея, не доказва погасяването на дълга.
По делото не са ангажирани други доказателствени средства освен
писмения документ, а разпитаният свидетел не съобщава релевентни за спора
факти.
Доводите на Б., че е нелогично изпълнителят по договора за изработка
да издаде записа на заповед, без да е получил възнаграждението, също не
води до извод за плащане. Нелогично е и предаването на парични средства
без изискване на разписка за тяхното получаване. Разписката съгласно чл.77,
11
ал.1 ЗЗД, би удостоверила изпълнението на поетото задължение за предаване
на сумата 4000 лв. Ответникът не твърди да се е снабдил и да разполага с
такава разписка, а отсъствието на разписка поставя под съмнение предаването
на сумата 4000 лева.
Съобразно изложените мотиви по главния иск в съответствие със
събраните в полза на А. Б. гласни и писмени доказателства, вкл.
заключението на вещото лице относно обемът на изпълнението, съдът счете
предявения насрещен иск за заплащане на остатъка от дължимото
възнаграждение за неоснователен.
Разпитаният в полза на Б. свидетел не е заинтересован от изхода на
делото, какъвто съдът приема, че е разпитаният в полза на К. свидетел.
С оглед липсата на установеното приемане на работата, за поръчващия
не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за приетата
работа - чл.266, ал.1 ЗЗД в пълен размер.
Изпълнените дейности са на стойност 2428.00 лева, като се установи, че
Б. е изплатил възнаграждение в размер на 3000 лева.
По същите мотиви е неоснователен и искът по чл. 61 ЗЗД.
В заключение насрещните искове са неоснователни, тъй като се
установи, че възложителят е заплатил 3000 лева, а стойността на
изработеното възлиза на 2428 лева.
По разноските:
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т.
12), съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Предвид изхода от спора,
последните се явяват дължими от ответника като размерът им е 75.31 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, на
ищеца се дължат разноските направени за настоящата инстанция, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Съразмерно на
уважената част от иска, същите възлизат на 97.24 лева. Доколкото
минималния размер на адв. възнаграждение, изчислен по Наредба № 1/2004
г., възлиза на 440 лв., то заплатеното в размер на 450 лв., не се явява
прекомерно и релевираното в този смисъл възражение от ответника се
преценява като неоснователно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски в размер на 485.60 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът по насрещните искове следва да
заплати на ответника направените разноски в размер на 450 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца А. Й. Б. с
ЕГН **********, адрес: град *** и ответника Р. Б. К. с ЕГН **********,
адрес: град ***, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 572 лева, дължима по запис
на заповед, издадена на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 29.11.2021г. до
12
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 17165/2021 г. по описа на Районен съд - град
Варна, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл.
535 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 572 лева до предявения
размер от 3000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Б. К. с ЕГН **********, адрес: град *** ДА ЗАПЛАТИ на
А. Й. Б. с ЕГН **********, адрес: град *** сумата от 75.31 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.17165/2021г. на ВРС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Б. К. с ЕГН **********, адрес: град *** ДА ЗАПЛАТИ на
А. Й. Б. с ЕГН **********, адрес: град *** сумата от 97.24 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под
формата на заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат при настоящото разглеждане на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Й. Б., ЕГН **********, адрес: град *** ДА ЗАПЛАТИ на
Р. Б. К., ЕГН **********, адрес: град *** сумата от 485.60 лева,
представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски под
формата на заплатени депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Р. Б. К. с ЕГН **********,
адрес: град *** срещу А. Й. Б. с ЕГН **********, адрес: град *** за
осъждане на А. Й. Б. с ЕГН ********** да заплати на Р. Б. К. с ЕГН
********** сумата от 1750 лева, представляваща неплатен остатък от
уговорено възнаграждение по договор за изработка на мебели за кухня от
05.05.2021 г., както и незаплатено възнаграждение по договор от 01.05.2021г.,
за изработка на мебели за баня в размер на 1400 лв., за изработването на шкаф
за баня и етажерка, на основани чл. 266, ал.1 ЗЗД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност насрещен иск
от Р. Б. К., ЕГН ********** , адрес: град *** срещу А. Й. Б., ЕГН
**********, адрес: град *** за осъждане на А. Й. Б., ЕГН ********** да
заплати на Р. Б. К., ЕГН ********** сумата от 1750 лева, дължима за
изработването на обзавеждане за кухня, както и възнаграждение за изработка
на мебели за баня в размер на 1400 лв., за изработването на шкаф за баня и
етажерка, без възлагане от страна на А. Й. Б., ЕГН **********, но приети и
ползвани от последния, на основание 61 ЗЗД, като неосноветелен.
ОСЪЖДА Р. Б. К., ЕГН **********, адрес: град *** ДА ЗАПЛАТИ на
А. Й. Б., ЕГН **********, адрес: град *** сумата от 450 лева,
представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски под
формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
13
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14