№ 2877
гр. С., 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110148297 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу К. А. Д. и Г. А. Д., като
наследници на А. К. Д., ЕГН ********** и Е. Г. Г., ЕГН **********, с която са предявени
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните
суми, дължими при квоти ½ от всеки от тях: сумата от 1402,38 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 260081, находящ се в гр. С..............., за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 214,66 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г.,
сумата от 29,26 лв. - цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 5,37 лв. - обезщетение за забава върху цената за
услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 10.08.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с наследодателите на
ответниците като собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на наследодателите на ответниците топлинна
енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се
1
отнасят фактурите, като не са сторили това, купувачите са изпаднали в забава, поради което
дължат обезщетение за забава върху главницата в посочения размер. Поддържа, че съгласно
чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето
защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са подадени отговори от ответниците, с твърдения, че
задълженията са погасени изцяло чрез плащане, за което се представят съответни
доказателства, с оглед на което молят за отхвърляне на предявените искове поради плащане,
извършено преди подаване на исковата молба.
С писмени молби от 12.01.2024 г. и от 14.02.2024 г. ищецът признава, че е получил
плащане от длъжниците в общ размер на 1651,67 лв., и че с извършеното плащане са
погасени изцяло вземанията за главници и мораторни лихви. Поддържа искането си за
присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса - 117,27 лв. и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
(доставка) на топлинна енергия между него, в качеството му на продавач, и наследодателите
на ответниците, в качеството им на купувачи, въз основа на твърдяното право на
собственост; че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия до имота в
твърдяното количество и на претендираната стойност и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
По делото са безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във
фактическия състав на съдебно предявените вземания, а именно: че ответниците са
2
наследници на А. К. Д. и Е. Г. Г. и като такива собственици на процесния имот, находящ се
в гр. С..............., с абонатен № 260081, съответно потребители на топлинна енергия за
битови нужди, че през исковия период до имота е доставена топлинна енергия на посочената
в исковата молба стойност, че е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от „Б.“ ООД, за което в полза на ищеца се дължи възнаграждение в размер на
исковата сума, както и че ответниците са изпаднали в забава за заплащане на главниците
съгласно приложимите Общи условия за доставка на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на
клиенти за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., поради което в полза
на продавача са възникнали вземания за мораторна лихва в предявените размери и за
сочения от него период на забава.
От ответниците е заявено оспорване на вземанията единствено с правопогасяващо
възражение за плащане на дължимите суми. Видно от приетите като писмени доказателства
2 броя фискални бонове от 28.08.2023 г. (л. 59 и л. 61), на каса на ищцовото дружество е
била платена сумата в общ размер на 1651,67 лв. (1431,64 лв. - главница и 220,03 лв. –
мораторна лихва), като е посочено, че плащането е извършено в погасяване на задължения
по съдебно дело за адрес: гр. С., ж. к. „М. 4“, бл. 414. Платената сума покрива изцяло
търсените от ищеца суми по главните и акцесорните искове, като ищецът не оспорва така
извършеното плащане и факта, че с него са погасени в пълния им размер начислените за
исковия период задължения по партидата на процесния имот. Следва да се посочи, че с
платената сума не са заплатени законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба до датата на плащането и дължимата за разглеждане на исковете държавна
такса. Това е така обаче, тъй като към датата на подаване на исковата молба и образуване на
настоящото съдебно производство – 30.08.2023 г. същите не са били дължими, такива не се
дължат и към момента, тъй като плащането е постъпило два дни преди подаване на исковата
молба, а именно на 28.08.2023 г., съответно ответниците не са били поставени в забава с
депозирането на исковата молба и не дължат лихви за забава, считано от предявяване на
исковете. Наведеното възражение за погасяване на съдебно предявените вземания чрез
плащане е основателно, поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне поради
извършеното плащане на дължимите суми.
По разноските:
Доколкото плащането е извършено преди подаването на исковата молба, то
ответниците не са дали повод за предявяване на исковете, съответно сторените от ищеца
разноски за държавна такса следва да останат в негова тежест. По аналогични съображения
на ищеца не се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От ответниците не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я........., срещу К. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Мургаш“ № 3, вх. Б, ет. 1, ап. 3 и Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: село П............, като
наследници на А. К. Д., ЕГН ********** и Е. Г. Г., ЕГН **********, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност – по ½ всеки от
ответниците от следните суми: сумата от 1402,38 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с абонатен № 260081, находящ се в гр. С..............., за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 214,66 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., сумата от 29,26
лв. - цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
5,37 лв. - обезщетение за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.05.2021 г. до 10.08.2023 г., като погасени чрез плащане.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Б.“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4