РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 15.05.2015 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски
окръжен съд ,търговско отделение ,
в ОТКРИТО съдебно
заседание на двадесет и седми април
, през две хиляди и петнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При
секретаря Х.Д. и в присъствието на Прокурора ................., като разгледа
докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 183/ 2014 г. по
описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
С исковата молба от
Н.В.А. и от А.И.А. *** ,чрез пълномощника им адв.Л.П. са предявени срещу ЗК“Лев инс„ –
гр.София искове с правно осн. чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с
чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД ,както следва :
1.от А.А. за
обезщетение за причинени и неимуществени
вреди в резултат на ПТП в размер на 20 000 лв. ,ведно със законната
лихва върху тази сума , от датата на увреждането -30.08.2013г.
2. от Н.В.А. за сумата 110 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени и вследствие на ПТП неимуществени вреди ,ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от датата на увреждането -30.08.2013г.
3.от Н.В.А. за сумата
41 232 лв. – обезщетение за причинените и вследствие на същото ПТП имуществени
вреди от които сумата 40 000 лв.
представляваща разлика между полученото
обезщетение по болест и редовното и
трудово възнаграждение,което би получила за периода
от 30.08.2013г. до 30.07.2014г. / 335 дни по болест /; сумата 1200 лв. – заплащане на имплант по
фактура № 70000000704/ 02.09.2013г. и 32 лв. за помощни средства /патерици /.
Предявените от Н.А.
искове съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска са родово подсъдни на Плевенски окръжен съд, а по отношение на
предявения от А.А. иск съдът приема същия за разглеждане поради връзката на
исковите претенции на двете ищци с едно и също ПТП от което са пострадали и с
влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№ 718/ 2014г. на РС-Плевен .
В исковата
молба се твърди ,че с присъда по
н.о.х.д.№ 718/ 2014г. на РС-Плевен Г. И.
И. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.343 ,ал. 3
предл. 4 б.А,предл. Второ във вр. с ал. 1 б.Б ,предл. Второ във вр. с чл. 342 ,
ал.1 от НК и във вр. с чл. 5 , ал.1 т.1 от НК и чл. 20 ,ал.1 и 2 ,чл. 21 ал.2
от НК като на осн. чл. 78 А ,ал.1, от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лв. за това ,че на 30.08.2013г. в гр.Плевен при управление на лек
автомобил „БМВ“ 730Д с рег.№ СА ****КР нарушил правилата за движение,регламентирани
в чл. 5, ал.1 т.1 от Здв П ,чл. 20 , ал.1 и 2 от ЗДв П ,чл. 21 ал.2 и чл. 42
,ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на повече
от едно лице , а именно :
-на Н.В.А. –средна телесна повреда ,изразяваща се в счупване
на дясна бедрена кост ,което е довело до
трайно / поне за 4-6 месеца / затруднено движение на десния крак ; счупване на левия долен край на
големия пищял /глезена / ,което е довело до трайно / поне 2-3 месеца /
затруднено движение на левия крак и счупване на двете горни рамена / на двете
срамни кости от тазовия пръстен /,което
е довело до трайно / поне за 3-4 месеца / затруднено движение на снагата;
-на А.И.А. –средна телесна повреда ,изразяваща се в счупване
на дясна ключица ,довело до трайно / поне за два месеца / затруднение на
движението на дясната ръка.
Твърди се ,че по
време на деянието на Г. И. пострадалите са се намирали в в лек автомобил Рено
Клио с рег № ЕН **** ВК ,който е бил
управляван от А.Д.Д. ,като в автомобила са били заедно с други лица : В.Д.А. и И.С.П.
, и че в резултат на превишената скорост с която Г. И. управлявал л. а БМВ /
105 км./ч./ при разрешена в този участък 70 км./ ч. той изобщо не е могъл да спре и се е ударил в
движещия се пред него лек автомобил Рено Клио в който пътували пострадалите. В исковата молба подробно е
описана фактическата обстановка след ПТП. Твърди се също така ,че лекия
автомобил управляван от подсъдимия И. имал застраховка към момента на ПТП в
ЗК“Лев инс“АД поради което ищците предявяват посочените по –горе искове срещу
този ответник.
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ответното дружество – ЗК “Лев инс „ АД е подало писмен
отговор в който най-напред се развиват възражения за нередовности на исковата
молба от Н.В.А. що се касае до претенцията и за обезщетение за имуществени вреди ,като се сочи ,че нито от ИМ ,нито от
доказателствата представени с нея ставало ясно какво е БТВ на ищцата и как е
формирана сумата от 40 000 лв.
По същество е заявено оспорване на
предявените искове по основание и размер. Сочи се ,че дружеството не било уведомявано за
настъпилото застрахователно събитие съгласно чл. 224, ал.1 от КЗ и не било поканено да определи и изплати
застрахователно обезщетение по доброволен ред.
Прави се и възражение
за завишеност по размер на претенциите
за обезщетение на претърпените от двете ищци неимуществени вреди .
Оспорва се изрично
претенцията на Н.В. за имуществени вреди в частта и претендирана като разлика между полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност
и трудовото и възнаграждение ,като се сочи ,че не са представени никакви
доказателства от тази ищца нито за трудовия и договор ,нито за размера на
трудовото и възнаграждение.
Относно претенциите
за направени от същата ищца медицински разходи се оспорва връзката на представените с исковата молба
документи за лечение на травми с
конкретното ПТП.
Отделно от това се
прави и възражение за намаляване отговорността на застрахователното дружество
на осн. чл. 51 , ал.2 от ЗЗД – поради съпричиняване на вредоносния резултат от самите ищци
,които като пътници в МПС не са използвали обезопасителните колани към момента на настъпване на ПТП , като по
този начин са нарушили чл. 137а от ЗДвП . Счита се ,че това е основание за
намаляване на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.
Направени са в
писмения отговор доказателствени искания
.
Не е подадена допълнителна
искова молба от ищците в срока по чл.
372 от ГПК .
Следните
обстоятелства,които са от значение за делото съдът е приел ,че не
се нуждаят се от друго доказване ,тъй
като че има влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 718/ 2014г. на РС-Плевен
.Това са виновно извършеното от Г. И. И. противоправно деяние и причинените от него телесни повреди
на двете ищци. С посочената присъда Г. И.
И. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.343 ,ал. 3
предл. 4 б.А,предл. Второ във вр. с ал. 1 б.Б ,предл. Второ във вр. с чл. 342 ,
ал.1 от НК и във вр. с чл. 5 , ал.1 т.1 от НК и чл. 20 ,ал.1 и 2 ,чл. 21 ал.2
от НК като на осн. чл. 78 А ,ал.1, от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лв. за това ,че на 30.08.2013г. в гр.Плевен при управление на лек
автомобил „БМВ“ 730Д с рег.№ СА **** КР нарушил правилата за
движение,регламентирани в чл. 5, ал.1 т.1 от Здв П ,чл. 20 , ал.1 и 2 от ЗДв П
,чл. 21 ал.2 и чл. 42 ,ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице
, а именно :
-на Н.В.А. –средна телесна повреда ,изразяваща се в счупване
на дясна бедрена кост ,което е довело до
трайно / поне за 4-6 месеца / затруднено движение на десния крак ; счупване на левия долен край на
големия пищял /глезена / ,което е довело до трайно / поне 2-3 месеца /
затруднено движение на левия крак и счупване на двете горни рамена / на двете
срамни кости от тазовия пръстен /,което
е довело до трайно / поне за 3-4 месеца / затруднено движение на снагата;
-на А.И.А. –средна телесна повреда ,изразяваща се в счупване
на дясна ключица ,довело до трайно / поне за два месеца / затруднение на движението
на дясната ръка.Тези обстоятелства,касаещи извършването на деянието , неговата
противоправност и виновността на дееца , следва задължително да бъдат
съобразени от настоящия съд съгласно чл. 300 от ГПК
Върху ищеца е разпределена
доказателствената тежест да установи и докаже пред съда Обстоятелствата ,които
обосновават ангажирането отговорността
на застрахователя, а именно :
1.че има сключен валиден
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност „ със
ЗК“Лев инс „ “ АД като застраховател за процесното МПС „БМВ“ 730Д с рег.№ СА ****КР,която да е
действаща към момента на ПТП.
2. за вида ,
продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания от всяка една от двете ищци , вследствие на
причинените увреждания.
3. за размера на имуществените вреди,претърпени от ищцата Н.А..
Макар формално в
писмения отговор на ответника искът да е оспорен както по основание ,така и по
размер,то не са изложени никакви конкретни съображения , касаещи наличието или
липсата на валиден застрахователен договор и по точно неговото наличие не е изрично оспорено от
ответното дружество.Не е направено и оспорване на представеното от ищците с
исковата молба писмено доказателство – заверено копие от застрахователна полица
№ 221130001564749 за застраховка „Гражданска отговорност „ на
автомобилистите с която е застрахована отговорността на собственикът на МПС и
на всяко лице ,което ползва МПС на законно основание ,от което се установява
,че по отношение на процесното МПС - БМВ“ 730Д с рег.№ СА ****КР е сключен такъв застрахователен
договор на 12.06.2013г. действащ до 11.06.2014 г. ,т.е. този договор е действал към датата на ПТП - 30.08.2013г.В т.см.съдът приема ,че
е успешно изнесена доказателствената тежест върху ищеца за обстоятелството по
т.1- че има сключен валиден договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност „ със
ЗК“Лев инс „ “ АД като застраховател за процесното МПС „БМВ“ 730Д с рег.№ СА ****КР,която да е
действаща към момента на ПТП.
По другото обстоятелство
за което доказателствената тежест е възложена върху ищците - за
вида , продължителността и
интензитета на търпените болки и страдания от всяка една от двете ищци ,
вследствие на причинените увреждания,съдът съобрази вида на получените от всяка една от двете
ищци телесни повреди ,които са посочени в присъдата по н.о.х.д.№ 718/ 2014г. на РС-Плевен, както и
медицинските документи касаещи двете ищци
,както и показанията на
разпитаният по делото свидетел-А.Д. относно продължителността и интензивността
на изпитваните от двете ищци болки и страдания.От тези доказателства става ясно
,че на Н.В.А. са били причинени всъщност
три средни телесни повреди , изразяваща се в счупване на дясна бедрена
кост ,което е довело до трайно / поне за
4-6 месеца / затруднено движение на
десния крак ; в счупване на левия
долен край на големия пищял /глезена / ,което е довело до трайно / поне 2-3
месеца / затруднено движение на левия крак и отделно от това - счупване на двете горни
рамена на двете срамни кости от тазовия пръстен ,което е довело до трайно
/ поне за 3-4 месеца / затруднено движение на снагата.От писмените доказателства
по делото – епикриза/ на л. 19 от делото /
е видно,че поради полученото счупване на дясната бедрена кост се е
наложила спешна оперативна намеса –кръвно наместване и метално свързване на
костните фрагменти , като при това е бил поставен имплант за чието закупуване
са представени и писмени доказателства за стойност 1200 лв. /фактура от 02.09.2013г. на л. 22 от делото /.От епикризата на Н.В. е
видно ,че тя е постъпила за лечение в
клиниката по ортопедия и травматология на 30.08.2013г., оперативната намеса е
била извършена на 01.09.2013г. , а е била изписана на 12.09.2013г. ,т.е. имала
десетдневен болничен престой ,както
потвърждава в показанията си и свидетеля А.Д. след което и е бил
препоръчан режим на лечение , включващ гипсова имобилизация на ляв глезен за 40
дни ,режим на легло за 40 дни след което да започне вертикализация с помощни
средства. В т.см.са и показанията на
свидетеля Д. ,който сочи ,че Н.А. е била на легло в продължение на общо три месеца,едва след което е могла да прави
по една две стъпки вкъщи с чужда помощ , като при това постоянно е изпитвала силни
болки. Според свидетеля оплакванията от
болки и в двата крака продължават и понастоящем ,което той свърза както с
получените травматични увреждания, така и с характера на работата и която
изисквала да стои права през работния ден. От представеното експертно решение
на ТЕЛК от 30.07.2014г. е видно ,че на Н.В.А.
е призната 23 % трайно
намалена работоспособност със срок на
валидно до 09.03.2017 г. при водеща диагноза –счупване на бедрената кост ,т.е. въпросното счупване се намира в пряка причинна
връзка с трайно намалената
работоспособност на ищцата Н.А. ,довело е до трайни увреждания ,които се
отразяват върху способността и да полага труд .
От изложеното става
ясно ,че се касае за повече от едно телесни увреждания ,всяко от едно от които
е съпроводено със силни и продължителни болки ,страдания и значителни
неудобства в ежедневния бит ,които са налагали чужда помощ през продължителен период от време
и са изключвали възможността и да се
самообслужва за около три месеца ,след което затрудненията и
са продължили поради необходимостта от ползване на помощни средства за
придвижване. Поради по –големия
брой телесни увреждания и разнородния им характер , болките и страданията на Н.В.
са продължили по –дълго от обичайното при средна телесна повреда и това се
потвърждава и от обстоятелството,че ищцата е
ползвала общо 335 дни поради временна нетрудоспособност /болничните
листове са отразени в справката издадена от работодателя на Н.В. – „ Фешън груп „ ЕООД-
гр.Плевен / вложена на л. 26 от делото / .Като се има предвид посочения
по-голям брой / три / травматични увреждания всяко от които само по
себе си представлява средна телесна повреда и за които поотделно е налице
трайно затрудняване на движението за повече от два –три месеца до четири – шест
месеца,продължителността на болките и страданията от комплексен характер и
обстоятелството ,че се е стигнало до трайно намаляване на работоспособността на пострадалата вследствие на тези увреждания
,както и че последиците от тях продължават да се проявяват и досега / и към
момента на приключване на съдебното дирене / съдът намира ,че за справедливото
обезщетяване на тези неимуществени вреди на пострадалата Н.В.А. еквивалентна е сумата от общо 60 000лв. от които
30 000 лв. –обезщетение за най-тежкото увреждане –счупването на дясната
бедрена кост , свързано и с оперативна намеса и поставяне на имплант , а
останалите две увреждания –по 15 000 лв. за всяко едно от тях.
Във връзка с това,
обаче се налага да се обсъди и възражението
на ответника по иска за съпричиняване на вредите от самата пострадала Н.А.
поради непоставяне на предпазен колан при движение в автомобила. При разпределението
на доказателствената тежест в това отношение
съдът е посочил изрично на ищците, че е тяхна доказателствената тежест
да установят използването на предпазния колан , което е положителния факт
подлежащ на доказване в случая ,доколкото ответникът се брани с възражение за
съпричиняване,основано на отрицателния факт на непоставяне на такъв предпазен
колан и от двете ищци. От показанията
на свидетеля А. Д., обаче не може да се направи извод ,че Н.А. ,която е седяла на задната седалка на автомобила е била поставила предпазния колан.Свидетелят
установява категорично ,че самият той и возещата се на седалката до него А.А.
са били поставили предпазните колани ,но не е обърнал внимание дали и съпругата
му Н.А., която се е возила на задната седалка е поставила предпазен колан . В т.см. съдът съобрази и експертното заключение
от комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която според съда подкрепя извода, че
Н.А. не е използвала обезопасителния колан ,тъй като получените от нея травматични увреждания на дясна бедрена
кост и таза предполагат инерционно
преместване на тялото на пострадалата напред –надясно по време на ПТП ,което
предполага да не е бил поставен обезопасителния колан , а освен това по тялото
и не са установени повърхностни увреждания, които да отразяват елементи на самия обезопасителен колан. При
това следва да се има предвид ,че според
експертите ползването на обезопасителния
колан вероятно би предотвратило
счупването на таза и на дясната бедрена кост ,но по отношение на счупването на
левия голямопищялен глезен – механизма на неговото счупване е по-малко зависим
от използването на обезопасителен колан. И в т.сл. обаче експертизата
не изключва напълно зависимостта между
това счупване и ползването на обезопазителен колан , а само сочи че тази зависимост е по-малка. В т.см. по отношение на първите
две травми - счупването на таза и на дясната бедрена кост,съдът
приема ,че е налице съпричиняване от страна на Н.А. на този резултат на 50% /т.е . в равна степен със самото ПТП/ , доколкото експертите сочат ,че поставянето
на обезопасителния колан вероятно би
предотвратило тези две счупвания , а по
отношение на третото увреждане- счупването на левия голямопищялен глезен,това съпричиняване е
в значително по –малка степен - 20 % . Поради
това следва да бъдат съответно намалени посочените по –горе размери на
обезщетенията за трите травматични увреждания, както следва – сумата от
30 000 лв. определена за счупването на дясна бедрена кост следва да се
намали наполовина -т.е. на 15 000 лв. , сумата от 15 000 лв. за счупването на двете горни рамена на двете срамни кости от тазовия пръстен ,също така да се намали на 7500 лв., а сумата от 15000 лв.,която е
определена като обезщетение за болките и
страданията поради счупването на левия
голямопищялен глезен –да се намали със 3000 лв./ 20 % / или на 12 000 лв.
Поради това общият размер на обезщетението за
претърпените от Н.А. неимуществени вреди
остава 34 500 лв. За разликата до претендираните 110 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени и вследствие на ПТП неимуществени
вреди ,претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна поради
изложените по-горе съображения.Обезщетението се дължи ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от датата на увреждането -30.08.2013г.
Що се отнася до
претенцията за обезщетение за имуществени вреди за сумата 41 232 лв. – обезщетение за
причинените и вследствие на същото ПТП имуществени вреди от които сумата 40 000 лв. представляваща
разлика от полученото обезщетение по болест и редовното и трудово
възнаграждение за периода от
30.08.2013г. до 30.07.2014г. / 335 дни по болест /; сумата 1200 лв. – заплащане на имплант по
фактура № 70000000704/ 02.09.2013г. и 32 лв. за помощни средства /патерици /,
съдът намира за изцяло основателна претенцията, касаеща
заплатените от ищцата суми за закупуване на имплант и помощни средства/ общо
1232лв./ за които са представени писмени доказателства по делото ,които
освен това се подкрепят и от разпита на свидетеля А.Д. ,който потвърждава
закупуването им със средства ,които е получил назаем от майка си,която е
пенсионер и които средства трябва да и възстанови.
По отношение
другата част от претенцията, представляваща
разлика от полученото обезщетение по
болест и редовното и трудово възнаграждение за периода от 30.08.2013г. до 30.07.2014г.,съдът намира,че тя следва да бъде уважена
само до размер на 1222,99 лв.което е размера на чистата сума за получаване според
експертното заключение на в.л.Т.И. ,което не е оспорено от страните по делото.
За разликата до 40 000 лв. тази претенция следва да бъде отхвърлена като
недоказана и неоснователна.
За определяне
размера на обезщетението дължимо на другата ищца на А.И.А. съдът съобрази вида
на получените от тази ищца телесна
повреда ,която е посочена в присъдата по
н.о.х.д.№ 718/ 2014г. на РС-Плевен, както и медицинските документи,
касаещи А.А. ,както и показанията на разпитаният по делото
свидетел-А.Д. относно продължителността и интензивността на изпитваните от нея болки
и страдания.От тези доказателства става ясно ,че на А.А. е била причинена вследствие на процесното
ПТП средна телесна повреда ,изразяваща се в счупване на дясна
ключица,довело до трайно / поне за два месеца / затруднение на движението на
дясната ръка. Тази ищца е имала
по –кратък болничен престой / постъпила на 30.08.2013 г. и изписана на 02.09.2013г., видно от епикризата на л. 29 от
делото / , не се е наложила оперативна
намеса в този случай ,но все пак дясната и ръка е била обездвижена и по тази
причина е имала нужда от чужда помощ / помагал и нейния брат според показанията на свидетеля А.Д. /
,който освен това сочи ,че оплакванията на А.А. от болки в рамото на
пострадалата и ръка продължават и до днес ,което е проблем и за работата и , свързана
с гледане на болни хора в Италия. По делото ,обаче не са представени по отношение на А.А.
медицински документи за последващи усложнения или за друго продължаващо и към момента лечение на травмата на дясната ръка ,поради
което съдът приема ,че в този случай болките
и страданията, изпитани от тази
ищца са значително по –малки от тези на Н.А.
и се оценяват на сумата 10 000 лв.
По отношение на А.А.
по делото има доказателства за използването на обезопасителен колан при
пътуването и на предната дясна седалка / до шофьора /. В т.см. са показанията на свидетеля А.Д.
, а така също и експертното заключение ,което въз основа на медицинските данни
за уврежданията по тялото на А.А. /отразената при постъпването и в болница болезненост
в областта на дясното рамо и най-вече в областта на гребена на лявата хълбочна
кост –места на допир с елементи на обезопасителния колан, както и поради липсата на увреждания при нея
по долните крайници / , прави извод в
полза на възможността тази ищца да е използвала обезопасителния колан. Поради
това по отношение на тази ищца няма основание да се приеме в никаква степен
съпричиняване на вредоносния резултат и
обезщетението следва да се присъди в посочения пълен размер от 10 000 лв.
Поради този изход
на делото трябва ответното дружество да
заплати д.т. в полза на ПлОС върху уважените искове,както следва – за уважения
размер на иска от Н.А. - д.т. 1478,20 лв. , а върху уважения размер на
иска от А.А. - в размер на 400лв. Следва същото да заплати в полза на ищцата Н.А.
деловодни разноски, съразмерно с уважената
част на исковете и в размер
на 100,92лв, а на А.А. да заплати деловодни разноски в
размер на 166,50 лв. Н.А. следва на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на ответното дружество деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част на иска , а именно – 3828,83лв. юрисконсултско възнаграждение ,както и 189лв. –част от разноските ,направени от
ответника за комплексна експертиза. А.А. следва да заплати на ответното дружество съразмерно с
отхвърлената част от иска ,сумата 565лв.
- юрисконсултско възнаграждение ,както и
сумата 125 лв.,част от разноските,направени
от ответника за експертизата.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА осн. чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД ЗК“Лев инс„ – гр.София -1407,бул.“Черни връх „ № 51Д да заплати на Н.В.А. ,с ЕГН- **********,със съдебен адрес *** , офис **,адв.Л.П. сумата 34 500/ тридесет и четири хиляди и петстотин / лв.,представляваща обезщетението за претърпените от Н.А. неимуществени вреди вследствие на причинените и телесни повреди при ПТП на 30.08.2013г. за което според присъдата по н.о.х.д.№ 718/ 2014г. на РС-Плевен вина има водачът на лекия автомобил „БМВ“ 730Д с рег.№ СА ****КР-Г. И. ,който нарушил правилата за движение,регламентирани в чл. 5, ал.1 т.1 от Здв П ,чл. 20 , ал.1 и 2 от ЗДв П ,чл. 21 ал.2 и чл. 42 ,ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице , като сумата 34 500 лв. се дължи ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането-30.08.2013г. до окончателното и изплащане,като за разликата до претендираните 110 000/ сто и десет хиляди / лв., представляваща обезщетение за причинени и вследствие на ПТП неимуществени вреди,ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна .
ОСЪЖДА осн. чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД ЗК“Лев инс„ – гр.София -1407,бул.“Черни връх „ № 51Д да заплати на Н.В.А. ,с ЕГН- **********,със съдебен адрес *** , офис ** сумата 1222,99лв. –имуществени вреди , представляващи разлика между полученото обезщетение по болест и редовното и трудово възнаграждение ,което би получила за периода от 30.08.2013г. до 30.07.2014г. / 335 дни по болест /, както и сумата 1232 лв. за претърпени имуществени вреди / от които 1200 лв. за закупуване на имплант по фактура № 70000000704/ 02.09.2013г. и 32 лв. за помощни средства -патерици /, като за РАЗЛИКАТА ДО 41 232 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетяване на имуществени вреди , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА осн. чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД
ЗК“Лев инс„ – гр.София -1407,бул.“Черни връх „ № 51Д да заплати на А.И.А. ,с ЕГН- ********** ,със съдебен
адрес *** , офис ** сумата 10 000/ десет хиляди/ лв., представляваща обезщетението за претърпените от А. А. неимуществени вреди вследствие на причинената и телесна повреда при ПТП на 30.08.2013г. за което според
присъдата по н.о.х.д.№ 718/ 2014г. на РС-Плевен вина има водачът на лекия
автомобил „БМВ“ 730Д с рег.№ СА ****КР- Г. И. ,който нарушил правилата за движение,регламентирани
в чл. 5, ал.1 т.1 от Здв П ,чл. 20 , ал.1 и 2 от ЗДвП ,чл. 21 ал.2 и чл. 42
,ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице , като сумата 10 000 лв. се дължи ведно със законната лихва върху нея от датата на
увреждането-30.08.2013г. до окончателното и изплащане,като за разликата до претендираните 20 000/двадесет
хиляди / лв., представляваща
обезщетение за причинени и вследствие на ПТП неимуществени вреди,ОТХВЪРЛЯ
претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс„ – гр.София -1407,бул.“Черни
връх „ № 51Д да заплати
д.т. в полза на ПлОС върху уважените искове, както следва – върху уважения размер на иска от Н.А. - д.т. 1478,20 лв. , а върху уважения
размер на иска от А.А. – д.т. в размер
на 400лв.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс„
– гр.София -1407,бул.“Черни връх „ № 51Д да заплати на Н.В.А. ,с ЕГН- **********,със съдебен адрес *** ,
офис ** деловодни
разноски, съразмерно с уважената част
на исковете и в размер на
100,92лв,
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс„ – гр.София -1407,бул.“Черни връх „ № 51Д да заплати на А.И.А. деловодни разноски в размер на 166,50 лв.
ОСЪЖДА Н.В.А. ,с ЕГН- **********,*** , със съдебен адрес гр.Плевен , ул.“******* „** , офис **,
адв.Л.П. да заплати на ЗК“Лев инс„ –
гр.София -1407,бул.“Черни връх „ № 51Д сумата 3828,83лв. -юрисконсултско възнаграждение
,както и 189лв. –част от
разноските ,направени от ответника за комплексна експертиза,съразмерно с
отхвърлената част на иска .
ОСЪЖДА А.И.А. ,с
ЕГН- ********** *** , със съдебен адрес гр.Плевен , ул.“******* „** , офис **,адв.Л.П.
, да заплати на ЗК“Лев инс„ – гр.София
-1407,бул.“Черни връх „ № 51Д сумата 565лв. -
юрисконсултско възнаграждение ,както и сумата 125 лв.,част от разноските,направени
от ответника за експертизата,които са
съразмерни с отхвърлената част от иска на А.А..
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД :