РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20232100500102 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение №45 от 24.11.2022 г. по гр.д. №88/2022 г. по описа на РС-Малко Търново,
са отхвърлени предявените от К. В. В., ЕГН **********, гр. Бургас, чрез пълномощника адв.
Петя Димитрова Владикова от БАК, против ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЬРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО МАЛКО ТЪРНОВО“ при „Югоизточно държавно предприятие“
ДП - гр. Сливен, Министерство на земеделието, храните и горите, Булстат: 2016176540099,
представлявано от Калин Михайлов Николов - директор, със седалище и адрес на
управление: гр. Малко Търново, ул. „Никола Вапцаров“, №8, искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на заповед №РД 13-06/03.05.2022 г. на директора
на ТП „ДГС Малко Търново, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
за присъждане на обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ за времето
през което е останал без работа поради уволнението в размер на 10 139, 40 лв. /десет хиляди
сто тридесет и девет лева и 40 ст./ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и да бъдат
присъдени на ищеца и направените по делото разноски, като съдът ги е приел за
неоснователни и недоказани.
Подадена е въззивна жалба с вх.№1403 от 21.12.2022 г. от К. В. В., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Петя Димитрова Владикова от БАК, против Решение №45 от
24.11.2022 г. по гр.д. №88/2022 г. по описа на РС-Малко Търново.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Жалбоподателят счита, че уволнението му е извършено без да са налице
предпоставките, разписани в разпоредбата на соченото в заповедта основание по чл.328,
1
ал.2 от КТ. В жалбата се правят разяснения относно правната същност на основанието за
уволнение по чл.328, ал.2 от КТ, както и за предпоставките, необходими за да е налице
фактически състав, обуславящ приложението на тази прекратителна за трудовото
правоотношение норма. В тази връзка цитира и се позовава на практика на ВКС.
Изтъква се, че в представения договор за управление №РД -14-9/31.03.2022 г., сключен
на основание чл.173, ал.3 от Закона за горите между „Югоизточно държавно предприятие“
ДП – гр. Сливен и инж. Калин Михайлов Николов, не се съдържа бизнес-програма и задачи.
От съдържанието на договора било видно, че в него липсвали каквито и да било конкретни
икономически цели и/или технико-икономически показатели, за изпълнението на които да е
възложено на директора да разработи конкретен бизнес план, бил той за целия 5-годишен
период или за всяка отделна финансова година. По делото не били представени
доказателства новоназначеният директор да е имал изобщо разработен бизнес – план за
постигане на конкретни цели и задачи при управление на стопанството, нито към момента
на сключване на договора, нито към момента на уволнение на ищеца. Такъв бизнес – план
не представлявал и представения „Годишен план за ползване на дървесина през 2022 г. на
ТП ДГС „Малко Търново“, като същият е изготвен и подписан от предходния директор на
поделението.
Наведени са доводи, че новоназначеният директор на ТП „ДГС Малко Търново“ не е
работил реално с ищеца и няма никакви впечатления относно неговите качества и ниво на
изпълнение на възложените трудови задължения на ищеца, тъй като още отпреди директора
да встъпи в длъжност В. бил започнал ползването на продължителен отпуск поради
временна неработоспособност, а уволнението било извършено непосредствено в деня и
считано от момента, в който се е завърнал на работното си място след отпуск.
Подчертава се, че уволнението на В. е незаконосъобразно, тъй като хипотезата на
чл.328, ал.2 от КТ допуска възможността на това основание да бъдат уволнени само
служители от ръководството на предприятието. В същото време длъжността на ищеца не
попадала в обхвата на понятието „ръководство на предприятието“ по смисъла на пар.1, т.3
от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което уволнението, извършено на това
основание, се явявало незаконно.
Сочи, че видно от представения трудов договор и от заповедта за уволнение,
изпълняваната от В. длъжност не била ръководна, а е класифицирана с код по НКПД
31433001, като попада в клас 3 на НКПД „Техници и приложни специалисти“, група 314
„Природонаучни техници и сродни на тях специалисти“, подгрупа 3143 – Техници в
горското стопанство. В тази връзка се позовава на Методологичните бележки по клас 3
„Техници и приложни специалисти“, като прави съпоставка с Методологичните бележки по
клас 1 от НКПД.
От длъжностната характеристика на ищеца се установявало, че трудовите му
задължения действително били чисто технически и изпълнителски, а не ръководни. Не му
били възложени функции по управление, планиране и ръководство на трудовия процес в
процесното ТП. Касаело се по – скоро за отговорности по техническото изпълнение на вече
планирани в поверения му участък мероприятия. В подкрепа на това било и предвиденото в
чл.12, т.12 от сключения договор за управление, задължение на директора на ТП да
съгласува предварително с директора на ЮИДП само назначаването и освобождаването на
заместник – директора и главния счетоводител, които длъжности безспорно били
ръководни.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да
бъде отменено, като съдът постанови ново, с което да признае уволнението на ищеца за
незаконно и да отмени като незаконосъобразна заповед № РД 13-06/03.05.2022 г. на
директора на ТП „Държавно горско стопанство Малко Търново“, да възстанови ищеца на
длъжността, която е заемал преди уволнението, както и да му бъде заплатено обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 10 139, 40 лв., за оставането му без работа поради
2
незаконното уволнение през 6-месечния период след датата на уволнението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ТП
„Държавно горско стопанство Малко Търново“, представлявано от директора инж. Калин
Николов.
Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, като моли да бъде оставен в
сила обжалвания съдебния акт.
Сочи, че със заповед №РД49-107/13.04.2011 г. на Министъра на земеделието и храните
е създадено „Югоизточно държавно предприятие“ със статут на държавно предприятие по
смисъла на чл.62 от ТЗ. Съгласно т.7 от цитираната заповед, директорите на ТП сключват
договори за управление с директора на предприятието. Уредбата била развита и в
Правилника за организацията и дейността на „Югоизточно държавно предприятие“.
Твърдението, че в договора за управление липсвали каквито и да било конкретни
икономически цели или технико – икономически показатели не отговаряло на истината. В
тази връзка твърди, че в чл.1 от договора за управление е записано, че директорът на ТП
Малко Търново приема да ръководи и представлява ТП Малко Търново в съответствие с
действащото законодателство.
Позовава се на разпоредбата на чл.29, ал.1 от Правилника, съгласно който функциите
на директора на предприятието са да организира, ръководи и контролира цялата дейност на
поделението, представлява поделението пред съдилища, местни органи и трети лица,
сключва договори, като едно от правомощията му е да изготвя годишен финансов план,
годишен доклад за дейността на предприятието и представя годишен финансов отчет.
Несъмнено функцията на Директора на ТП „ДГС Малко Търново“ е да планира и реализира
стопанската/търговската/бизнес дейността на териториалната структура на предприятието,
която му е възложена да управлява.
Оспорва твърдението, че „Годишния план за ползване на дървесина“ не може да се
характеризира като бизнес план, защото се съставя и приема всяка година. Сочи, че това
дали един план е бизнес или не се определя от същността му, а не от продължителността му.
Всяко държавно горско стопанство осъществява своята основна дейност по стопанисване на
държавни горски територии въз основа на одобрен от съответното държавно предприятие
„Годишен план за ползване на дървесина“, като всеки директор на ТП на ДГС имал за цел да
постигне заложените в плана стопански резултати без значение нов ли е плана или не.
Посочва, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане на
дейности в горски територии - държавна и общинска собственост и за ползването на
дървесина и недървесни продукти – „Ползването на дървесина се осъществява: чрез добив и
продажба на добита дървесина.“, а съгласно чл. 6, ал. 5 от същата наредба „Държавните
предприятия и техните ТП могат да провеждат процедури за ползване на дървесина при
наличие на утвърден и публикуван годишен план за съответното ДП и ТП. Това означавало
планиране на добива на дървесината с материален и съответно финансов разчет, планиране
на публични процедури за добив, сключване на търговски договори с изпълнители,
планиране и контрол по изпълнението на договорите, планиране на реализация на добитата
дървесина, планиране на търгове, сключване и контрол на търговски договори за продажба
и експедиране на дървесината. Сочи, че годишния план за ползване на дървесина е резултат
на внимателно бизнес планиране от страна на директора и целта му е да доведе до
навременни и положителни финансови резултати. Не на последно място своевременното
изпълнение на годишния план за ползване на дървесина води до финансови добавки за
работниците в териториалното поделение на всяко тримесечие. Реализацията на Годишния
план за ползване на дървесина е комплексна работа от организация и контрол, осъществяван
от ръководния състав на ТП „ДГС Малко Търново“.
3
От това се заключава в отговора на подадената въззивна жалба, че съществуването на
бизнес – план е факт, като той е разписан като императивни норми в Правилника за
организация на ЮИДП и в Наредба за условията и реда за възлагане на дейности в горски
територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни
продукти.
В заключение се посочва, че по делото били събрани всички писмени и гласни
доказателства в подкрепа на законосъобразното прилагане на чл.328, ал.2 от КТ, като за
директора са били налице всички материалноправни предпоставки да издаде заповед на
основание чл.328, ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от К. В. В., като
неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират се
разноски. Не се правят доказателствени искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. В. В. с ЕГН **********,
адрес за връчване на книжа и съобщения по делото: гр. Бургас, ул."Шейново"116-118, ет.2,
чрез пълномощника адв. Петя Димитрова Владикова – БАК, против Териториално
поделение „Държавно горско стопанство – Малко Търново“ при „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП - гр. Сливен, Министерство на земеделието, храните и горите, Булстат:
2016176540099, представлявано от Калин Михайлов Николов - директор, със седалище и
адрес на управление: гр. Малко Търново, ул. „Никола Вапцаров“, № 8 с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда, с която се иска да се признае за незаконно и да бъде отменено
уволнението на К. В. В., извършено на основание чл. 328, ал.2 от КТ със Заповед № РД 13-
06/03.05.2022г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство Малко Търново“; да бъде
възстановен К. В. В. на заеманата преди уволнението длъжност “Началник ГСУ” в ТП
„Държавно горско стопанство Малко Търново“ при „Югоизточно държавно предприятие“
ДП - гр. Сливен, Министерство на земеделието, храните и горите; да бъде осъден ответника
ТП „Държавно горско стопанство Малко Търново“ при „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП - гр. Сливен да заплати на К. В. В. обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в
размер на 10 139,40 лв. /десет хиляди сто тридесет и девет лева и 40 ст./ за шестмесечния
период от датата на уволнението - от 03.05.2022г. до 03.12.2022г., през който ищецът е
останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2022г. е била връчена Заповед № РД 13 -
06/03.05.2022г. на директора на ТП „ДГС Малко Търново“, с която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал.2 от Кодекса на труда,
считано от 03.05.2022 г. Излага подробни доводи и съображения, че извършеното уволнение
е незаконно, тъй като правото на работодателя да прекрати правоотношението на ищеца на
посоченото основание не е съществувало, както и не е било надлежно упражнено. Наведени
са доводи за липса на предпоставките за това, разписани в разпоредбата на посоченото в
заповедта основание по чл. 328, ал.2 от КТ.
Ответникът ТП „Държавно горско стопанство Малко Търново“ при „Югоизточно
държавно предприятие“ ДП - гр. Сливен оспорва предявените искове, като моли съда да ги
отхвърли.
По делото са представени следните доказателства:
По силата на Трудов договор №02/12.01.2015 г. /л. 8/ ищецът е назначен на длъжност
„Началник ГСУ“ на пълно работно време/8 часа/ в ответното предприятие с основно
месечно възнаграждение 830 лева.
С Допълнително споразумение от 01.10.2020 г. /л. 9/ е увеличен размера на основното
месечно трудово възнаграждение на 1310 лева при пълно работно време /8 часа/.
4
Представено е по делото и удостоверение за брутния доход на лицето за месеците януари –
април 2022 г., както и фиш за работна заплата.
По делото е представена регистрационна карта на К. В. В. за регистрация в Агенция по
заетостта, дирекция „Бюро по труда“ с дата на регистрация 04.05.2022 г.
Представена по делото е длъжностна характеристика за длъжността „Началник ГСУ“
/л. 21/, получена на 12.01.2015 г. от К. В. В..
Ответното предприятие представя договор за управление № РД-14-9/31.03.2022 г.,
сключен между „Югоизточно държавно предприятие“ ДП и инж. Калин Михайлов Николов,
по силата на който предприятието възлага, а директорът на ТП /Калин Николов/ приема да
ръководи и представлява „Държавно горско стопанство Малко Търново“ в съответствие с
действащото законодателство, решенията на Министъра на земеделието и храните, УС и на
Директора на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр. Сливен в рамките на
предоставените му, съгласно действащата нормативна уредба правомощия. Договорът е
сключен за срок от 5 години, считано от 01.04.2022 г. В чл.12, ал.1 от договора са
определени правата и задълженията на директора на ТП, който организира, ръководи и
контролира цялостната дейност на предприятието; стопанисва имуществото на поделението
с грижата на добър стопанин, при спазване на изискванията на действащото
законодателство и решенията на управителния органи на държавното предприятие; отчита
дейността си пред директора на централното управление; представляваща поделението пред
съдилищата, пред местните органи и трети лица в кръга на правомощията си съгласно ЗГ и
договора за управление; сключва договори, свързани с дейността на поделението в рамките
на предоставените му от закона и от директора на предприятието правомощия; сключва и
прекратява трудовите договори с работниците и служителите на съответното поделение;
прави предложение до директора на предприятието за закупуване, разпореждане или
ликвидация на дълготрайни активи, стопанисвани от поделението; изготвя и представя в
централното управление на предприятието годишния финансов план на поделението,
длъжностното разписание на поделението, годишен доклад за дейността на поделението;
утвърждава поименно щатно разписание в поделението; изготвя и представя годишния
финансов отчет на поделението; и др. изрично разписани в договора правомощия.
По делото е представено писмо с изх.№ СГ– 03-225 от 04.11.2021 г., с което
Югоизточно държавно предприятие, гр. Сливен изпраща до директора на ТП „ДГС Малко
Търново“ одобрен опис на насаждения за ползване на дървесина през 2022 г., както и
одобрен годишен план за ползване на дървесина през 2022 г. в горските територии –
държавна собственост. Към писмото са приложени и представени по делото цитираните по –
горе годишни планове за ползване на дървесина на територията на ТП ДГС Малко Търново.
С Заповед № РД-13-06/03.05.2022 г. /л. 7/ е прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ
трудовото правоотношение на К. В. В. с ЕГН **********, считано от 03.05.2022 г. Посочено
е, че е налице основание за издаване на заповедта на трудовия договор по чл.328, ал.2 от КТ.
На лицето са определени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестие и такова по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Заповедта е връчена на служителя на 03.05.2022 г.
По делото е разпитан св. Никола Кибаров. Същият посочва, че с ищеца са работили
заедно от периода 1993-1999 г. От 2015 до 2021 г. работили заедно в ТП ДГС Малко
Търново. Свидетелят е заемал длъжността заместник – директор. Посочва, че има изготвен
годишен горскостопански план за десетгодишен период от 2018 г. до 2028 г., като в него
било заложено всяка година колко трябва да се изсича. Посочва, че годишният план се
правил в края на предходната година. Твърди, че ищецът не е работил нито един ден с новия
директор и не се е запознавал с него. Посочва, че ищецът е заемал длъжността „началник
ГСУ“, като на него били подчинени помощник-лесничеите и горските надзиратели.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна,
5
намира от правна страна следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивните жалби.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 районният съд е приел, че извършеното
уволнение е законосъобразно, като са били налице предпоставките по чл.328, ал.2 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Това е и основния спорен въпрос във
въззивното производство.
Предпоставки за приложението на прекратителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ са:
работодателят да е предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ; да е сключен договор за
управление на предприятието; уволненият служител да е от „ръководството на
предприятието“ и уволнението да е извършено в срок не покъсно от 9 месеца след датата на
започване изпълнението на договора за управление. Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2
КТ е да се даде възможност на ръководителя, комуто е възложено постигане на определени
показатели по ефективното управление на конкретно предприятие, изпълняващо стопанска
задача, да си подбере екип.
Държавните предприятия за управление на горските територии, съгласно чл. 163 ЗГ са
юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, които
осъществяват дейността си в определения им със закона район. В чл. 164 ЗГ е посочено, че
предприятията са с двустепенна структура - централно управление и териториални
поделения. Законодателно е предвидено с лицето, изпълняващо длъжността „директор“ на
държавното предприятие да се сключва договор за управление /чл. 171 ЗГ/, който следва да
отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Директорът се задължава срещу
възнаграждение да осъществява в уговорения срок, освен специфичните с оглед предмета на
дейност на юридическото лице работи, още и определен стопански резултат, посочен в
договора за управление /или в друг документ/, като възнаграждението му е обвързано с
постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в цялото предприятие
/чл. 175, ал. 2 ЗГ/, в т. ч. той носи и имуществена отговорност при неизпълнение на
управленската програма. Директорът на държавното предприятие от своя страна сключва
договори за управление с директорите на териториалните поделения /чл. 172, ал. 1, т. 4 ЗГ/.
Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения
на държавните предприятия и съгласно чл. 174 ЗГ те сключват от свое име, за своя сметка и
на своя отговорност търговски и други договори; водят самостоятелно счетоводство и
представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно
Закона за счетоводството; имат собствени банкови сметки и свой печат; работодатели са по
смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ; от свое име и за своя сметка участват в съдебни и арбитражни
дела. Правомощията на директора на ТП са изрично разписани в чл.175, ал.3 от ЗГ.
В практиката на ВКС е обобщено, че няма пречка, когато отделен закон изрично
съдържа уредба /както това е предвидено в Закона за горите/ да бъде сключен договор за
управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ на държавно или общинско предприятие, на
което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат
стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на определена обществена
потребност. /Така Решение № 15 от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о., ГК,
Определение № 313 от 27.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 261/2012 г., IV г. о., ГК и
Определение № 600 от 09.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7162/2013 г., I г. о./. В този
смисъл предвид, изложените основни положения относно статута и характеристиките на
работодателя на ищеца, както и тълкуването на законовата уредба, настоящият състав
намира, че са налице първата и втората предпоставка, необходими за приложението на
чл.328, ал.2 от КТ. Безспорно работодателят е предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
6
КТ, както и представеният договор за управление №РД-14-9/31.03.2022 г. е изискуемият по
чл.328, ал.2 от КТ.
Спори се за това дали представеният по делото годишен план за ползване на дървесина
през 2022 г. има характеристиките на бизнес – план. Настоящият състав се придържа към
съдебната практика, съгласно която не следва за да е налице предпоставката по чл.328, ал.2
от КТ започнатото изпълнение по сключения нов договор за управление да се свързва
винаги с изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план. Такова
допълнително условие за фактическия състав по чл. 328, ал. 2 КТ от закона не произтича. У
словието не може да се изведе и по тълкувателен път, включително за тези работодатели,
които са нормативно задължени да осъществяват своята дейност по бизнес програма,
утвърдена по надлежен ред и с необходимо съдържание (т. напр. чл. 57 и чл. 58 от
Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, а преди – чл. 27 и чл. 28 от
Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с
държавно участие в капитала (отм. с ДВ бр. 40/05.05.2020 г.)), но и за онези работодатели,
които с договора за управление са възложили изготвяне и/или изпълнение на конкретна
бизнес програма или бизнес план. Достатъчно е да е сключен нов договор, с който
собственикът на предприятието или негов представител срещу уговорено възнаграждение е
възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице (управител,
изпълнителен директор на дружеството и т.н.) срещу възнаграждение и лицето да е
започнало изпълнението по договора. /Така Решение № 4 от 7.04.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2285/2021 г., IV г. о./. От изложеното следва, че възраженията в тази насока направени от
жалбоподателя са неоснователни.
Дори и да се приеме, че следва да е налице бизнес – план или задача, то отново
възраженията в тази насока са неоснователни. Както е прието в Решение № 481 от
13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 168/2011 г., IV г. о. при сключване на нов договор за
управление, независимо дали той е с ново лице или с такова, което е имало предходен
договор за управление, е без значение дали бизнеспрограмата или задачата е нова, сходна
или идентична с предходна такава. Действително, в сключения договор за управление с
новия директор няма изричен текст, според който директорът поема задължение да
осъществява някаква бизнес програма, респективно да постигне някакви конкретни
финансови или други параметри. Но следва да се приеме, че при липсата на друга уговорка,
новият директор е ангажиран с постигането наикономическите показатели по приетия и
действащ финансов план на държавното предприятие, като е без правно значение по чие
предложение е приет финансовия план и дали той се съдържа в самия договор или в други
документи. От съдържанието на договора е видно, че размерът на месечното
възнаграждение на директора, който е изпълнител по договора за управление, се определя
не като трудово възнаграждение, а при условията и по ред, определени с наредба на
министъра на земеделието, храните и горите – Наредба № 22/14.12.2012 г., съгласно която
средствата за работна заплата се определят в зависимост от финансовия резултат и от
изпълнението на дейностите в цялото предприятие, а в чл. 16 от договора е предвидено и
внасяне на определена сума от ръководителя при сключване на договора за управление, като
гаранция за качествено изпълнение. Директорът, който е изпълнител по договора е поел
задължение да изготвя и представя на ЦУ годишен финансов план на поделението, като в
договора е предвидена възможност за едностранно и без предизвестие прекратяване на
същия от възложителя при действие или бездействие от страна на изпълнителя, довели до
виновно неизпълнение на финансовите резултати на териториалното поделение или при
неизпълнение на утвърдения финансов план за дейността на същото – чл. 21, ал. 1, т. 4 и т. 5
от договора. Същевременно финансовият резултат и изпълнението на възложените дейности
формират средствата за работна заплата в конкретното териториалното поделение – арг. чл.
175, ал. 3 от ЗГ. В случая е видно, че е налице финансов план на предприятието,
съобразявайки представените писмени доказателства по делото, за изпълнението на който е
7
обвързан включително и новоназначения директор на териториалното поделение ДГС – гр.
Малко Търново.
Другият спорен въпрос е този дали ищецът е от „ръководството на предприятието“ по
смисъла на чл.328, ал.2 от КТ. Съгласно § 1, т. 3 ДР КТ част от „ръководството на
предприятието“ са ръководителят и неговите заместници, както „и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес“. Практиката на ВКС приема, че под втората
част на легалното определение следва да се разбират и лицата, които упражняват функции
по организиране и планиране на трудовия процес, по разпределение на задачи между
подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко
свързани с ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина. Чл. 328, ал.
2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко подчинен на ръководителя на
предприятието или е на негово подчинение посредством други служители в управленската
структура. Във всички случаи съдът следва да анализира съвкупно задълженията на
уволнения - по длъжностната характеристика и другите събрани доказателства, които са
релевантни за отношенията между уволненото лице и подчинените му служители, а не
между него и ръководителите му. Преценката за посочените обстоятелства е винаги
конкретна.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„Началник ГСУ“, лицето организира, ръководи, контролира и координира всички дейности
в повереният му от горското стопанство участък, по възпроизводството на горите и земите
от държавния горски фонд, стопанисването, опазването и охраната на горския фонд,
ползването на дървесни и на недървесни и др. горски продукти от горите и земите от горски
територии държавна собственост, опазване и стопанисване на дивеча. Лицето следва да
контролира и отговаря за дейността на подчинените му служители, като контролира и
координира работата на помощник – лесничеите и горските надзиратели в ГСУ. В тази
връзка съдът съобрази и показанията на разпитания по делото свидетел, който заявява, че на
ищеца били подчинени помощник – лесничеите и горските надзиратели. При анализ на
длъжностната характеристика може да се направи и извод, че лицето може да взема
самостоятелни решения при изпълнение на горскостопанските мероприятия, за които
отговаря. От всичко изложено може да се направи извод, че лицето е част от „ръководството
на предприятието“ по симсъла на § 1, т. 3 ДР КТ, поради което съдът намира за
неоснователни възражения в тази насока.
В случая по делото не се спори относно това дали е спазен предвидения в
разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ 9-месечен срок, като от доказателствата по делото се
установява, че уволнението е извършено в рамките на законовия срок.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че в случая са налице
предпоставките по чл. 328, ал. 2 КТ и уволнението на ищеца е законно извършено, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като
такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Предвид неоснователността на
иска за признаване на уволнението за незаконно, неоснователни се явяват и обусловените от
него обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ.
По тези съображения, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, на въззивника разноски не му се следват, предвид
неоснователността на въззивната жалба, поради което такива не следва да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, но липса от
същата искане и доказателства в този смисъл.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №45 от 24.11.2022 г. по гр.д. №88/2022 г. по описа на РС-
Малко Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9