№ 598
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
в присъствието на прокурора Д. Ж. К.
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100115312 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът КР. М. М. твърди, че е бил привлечен в качеството на обвиняем на
4.10.2014г. по ДП № ЗМ 2423/14г. на 9 РУ СДВР за извършено престъпление против
собствеността. Срещу него бил внесен обвинителен акт, образувано било съдебно следствие.
С присъда от 5.04.2018г. по НОХД № 24022/14г. на СРС ищецът бил признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда била потвърдена от СГС с решение
от 16.06.2021г. Ищецът посочва, че воденото срещу него наказателно производство
продължило от 4.10.2014г. , когато бил привлечен за обвиняем, до 16.06.2021г., когато той
бил окончателно признат за невиновен, или 6 години и 8 месеца. Ищецът намира, че този
срок надхвърля границите за разумен срок за разглеждане на делото. Посочва, че
многократно се е явявал в полицията и в съда до приключване на наказателното
производство. На следващо място посочва, че наказателното производство е провокирало
негативна промяна у него- отдръпнал се от приятелите си, ограничил контактите си, станал
затворен и избухлив. Заради негативната промяна в характера му посочва, че се е разделил с
приятелката си. Делото предизвикало постоянен страх, че може да бъде осъден и лишен от
свобода за предвидения за престъплението срок от 1 до 10г. По време на наказателното
производство близките и роднините му започнали да странят от него, считали го за крадец и
престъпник. Посочва също, че е бил задържан под стража за срок от 72ч. за периода
4.10.2014г. – 6.10.2014г. Впоследствие му е била определена мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 1000лв., която той търпял от 6.10.2014г. до 5.04.2018г. Предявява
срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в
размер на 30 000лв. Претендира и законната лихва върху главницата от 16.06.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и разноските по делото.
Ответникът П. на Р България оспорва иска по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърденията изложени в исковата молба, като посочва, че липсват доказателства за
воденото срещу ищеца наказателно производство, за наложена мярка за неотклонение, за
интензивността на процесуално следствените действия, за прекомерната продължителност
1
на наказателното производство. Оспорва твърдението на ищеца за търпени вреди, както и
причинно следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение. Сочи, че
тези твърдения не са подкрепени с доказателства. Оспорва твърдяната продължителност и
интензивност на наказателното производство. Посочва, че липсват доказателства за
търпените от ищеца вреди. Намира претенцията за неимуществени вреди за недоказана и
моли съда да я отхвърли. Отделно посочва, че претендирания размер вреди е прекомерен и
не съответства на практиката на ЕСПЧ и на националните съдилища, както и на
икономическите условия в страната. Посочва, че ищецът е бил вече обект на наказателна
репресия във връзка с друго водено срещу него наказателно дело, и търпените по
паралелното дело вреди, по което ищецът е признат за виновен, не могат да се разграничат
от настоящото. Счита, че във връзка с претенцията за вреди от продължително наказателно
производство, ищецът първо следва да изчерпи реда по чл.2б от ЗОДОВ. Оспорва
претенцията за лихва за забава, вкл. досежно началната дата.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:
От приложеното НОХД № 24022/2014г. на СРС се установява, че на 04.12.2014г. по
ДП ЗМ № 2423/14г. на 9 РУ-СДВР, пр.пр.№ 45677/14г. на СРП ищецът е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК /опит за квалифицирана кражба в съучастие с друго
лице/. В същия ден , с постановление на прокурор при СРП, ищецът е задържан под стража
за срок от 72 часа. С определение от 07.10.2014г. по НЧД № 18525/14г. на СРС съдът е взел
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв. Определението е влязло в
сила на 17.10.2014г. Гаранцията е внесена на 10.10.2014г. На досъдебното производство
ищецът е разпитван два пъти - на 4.10.2014г. и на 4.12.2014г., не е дал обяснения.
На 30.12.2014г. СРП е внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда. Ищецът е
обвинен в това, че на 04. 10.2014г. около 02,50ч. в гр.Банкя, в съучастие с Д.Я., чрез
използване на техническо средство и МПС е направил опит да отнеме чужда движима вещ –
телефонен кабел, многожилен, с обща дължина 7,5м. на стойност 52лв/м., на обща стойност
390лв. , собственост на БТК ЕАД от владението на Р.Д. – упълномощен представител на
БТК ЕАД, без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои, като деянието е
останало недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл.195 ал.1 т.4
пр.1 и пр.2, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК.
По образуваното НОХД № 24022/2014г. на СРС са проведени 10 съдебни заседания
в периода 11.03.2015г. – 05.04.2018г., на които ищецът се е явявал лично. С присъда от
05.04.2018г. съдът е признал ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение и е отменил
взетата мярка за неотклонение.
По протест, оправдателната присъда е била обект на въззивна проверка по ВНОХД
№ 622/20г на СГС. По делото са проведени 7 съдебни заседания в периода 9.06.2020г. –
20.05.2021г., на които ищецът се е явявал лично. С решение от 16.06.2021г. на СГС
оправдателната присъда е потвърдена. Решението, като окончателно, е влязло в сила на
същата дата.
Към момента на повдигнатото обвинение ищецът не е бил осъждан. В хода на
воденото срещу ищеца НОХД № 24022/2014г. на СРС, той е осъден с влязла в сила на
9.12.2016г. присъда по НОХД № 16578/14г. на СРС, потвърдена с решение по ВНОХД №
3422/16г. на СГС, с която е признат за виновен за опит за кражба на телефонен кабел чрез
използване на техническо средство и МПС, извършен на 23.08.2014г. За това деяние ищецът
е бил задържан за срок от 24ч. на 23.08.2014г. Наложено му е наказание лишаване от
свобода за срок от 1 г., чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3г.
Във връзка с установяване на твърдените неимуществени вреди съдът допусна
събиране на гласни доказателства.
Св.Том З. установява, че знае за воденото срещу ищеца наказателното производство
от преди 7 г. за кражба на кабел. Споделя, че миналата година ищецът му казал, че делото
било приключило и бил оправдан. Според свидетеля по време на делото ищецът се
2
променил, станал затворен, изнервен, бил притеснен, страхувал се да не влезе в затвора, тъй
като предвиденото наказание било 10г. лишаване от свобода ефективно. Приятелите се
отдръпнали от ищеца, тъй като го смятали за престъпник. Приятелката му също прекъснала
връзката си с него. Ищецът не работел, и заради делото не можел да напусне страната,
въпреки че имал предложение да работи във Великобритания. Свидетелят не знае срещу
ищеца да са водени други наказателни дела.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съединен с акцесорен иск
по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в
извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
На обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена
последица от воденото наказателно производство.
При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя
процесуален субституент П. на Р България. Тази отговорност се извежда от възложените на
П. в Конституцията правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху
разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане на
обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на
обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда.
В съдебната практика няма спор, че началото на производството се определя от
датата на първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа
твърдение за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на
обвиняемия. Крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване на
предприетите срещу него правни действия.
Във връзка с възражението на ответника, че ищецът не може да търси в това
производство вреди от продължителността на наказателното производство , а следва да
премине през административния ред в глава „трета а“ от ЗСВ, следва да се посочи, че
сезирането на съда е допустимо. Сезирането на съда с иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ не е
обусловено от абсолютните процесуални предпоставки по чл.8 ал.2 от ЗОДОВ /така
Решение №42/1.07.2019г. по гр.д. № 1914 по описа за 2018 г., ВКС, ІІІг.о./. В цитираното
решение се посочва също, че съдът по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ определя обезщетението
за неимуществени вреди в глобален размер, като съобразява цялостното негативно
отражение на незаконното обвинение в неимуществената сфера на незаконно обвинения и
общовалидната значимост, които засегнатите неимуществени блага имат за всяко човешко
същество (чл. 52 ЗЗД).
По делото безспорно се установи, че наказателното производство срещу ищеца за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 от НК е започнало на 04.10.2014г. и приключило на
16.06.2021г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, която е поставила края на
наказателното производство срещу ищеца.
Наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило 6 г., 8м.
и 12 дни. Ищецът е бил задържан за 72ч. до изправянето му пред съда, който му е взел мярка
за неотклонение парична гаранция, която е средна по тежест мярка. Паричната гаранция е
била наложена за срок от 3г. и 6м. Повдигнато му е било обвинение за тежко умишлено
престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 1г. до 10г.
Предприетите срещу ищеца процесуални действия не са били интензивни с оглед на взетата
средна по тежест мярка за неотклонение и факта, че два пъти е бил разпитват от органите на
3
разследването. Наказателното производство спрямо ищеца е продължило извън разумния
срок, въпреки че делото не е било фактическа или правна сложност.
Към момента, когато е започнало наказателното производство ищецът е бил на 20г.,
няма данни с какво се е занимавал. Бил е неосъждан. Паралелно с настоящото наказателно
производство, срещу ищеца се е водило друго наказателно производство, отново за кражба
на кабел, което е приключило с осъдителна присъда.
Установи се от свидетелските показания, че воденото срещу ищеца наказателно
производство, предмет на настоящото дело, му се е отразило негативно – някои приятели се
отдръпнали, станал затворен и нервен. Бил притеснен от налагане на ефективно наказание
лишаване от свобода. Твърдението на ищеца, че заради наказателното производство загубил
интимната си приятелка, с която бил от 2011г., съдът не приема за доказано. Св.З.
потвърждава раздялата между тях, но не установява, че това е станало именно заради
воденото срещу ищеца наказателно производство /предмет на настоящото дело/.
Съгласно задължителната съдебна практика всяко лице, срещу когото е образувано
наказателно производство търпи вреди – емоционални, психически и имуществени, но
вредите, които са специфични и които са в повече от нормално претърпяното следва да
бъдат установени.
Съдът приема, че ищецът е търпял неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство. В този случай на ищеца следва да се определи обезщетение за
търпените вреди. Съгласно ППВС № 4/1968 г. на обезщетение подлежат всички вреди,
които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане. Обезщетението за неимуществени вреди съдът определя по
справедливост /чл.52 от ЗЗД/. В случая следва да се отчете и воденото срещу ищеца
паралелно друго наказателно производство със сходно обвинение, което е приключило
сравнително бързо.
Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането,
съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан (респ. - наказателното производство
е прекратено) по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за
неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение
чрез медиите и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените
критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение,
могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при
съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло
(така и Определение № 830 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2017 г., III г. о., ГК).
4
Освен изложените критерии, при определяне на дължимото справедливо
обезщетение съдът следва да съобрази икономическата конюнктура в страната и практиката
на съдилищата по подобен вид дела.
Съобразно изложените критерии, съдът съобрази, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление. Наказателното производство се е развило в
рамките на 6г. и 8м. и не е приключило в разумен срок с оглед фактическата и правна
сложност на делото и факта, че е разгледано на две съдебни инстанции. Продължило е
необосновано дълго, като се има предвид, че се касае за опит за кражба на вещ на стойност
390 лв. с един пострадал. Ищецът е бил подложен на ограничения, тъй като по време на
съдебното следствие в периода от 11.03. 2015г. до 20.05.2021г. е следвало почти ежемесечно
да се явява в съдебно заседание. В ареста на бул.“Г.М.Д.“ №42 е прекарал 72 часа. През
времетраене на незаконното наказателно производство ищецът е участвал в немного на
брой процесуално следствени действия – два разпита, личен обиск, съдебно заседание по
искането на прокурора по чл.64 ал.1 от НПК, привличане като обвиняем, 17 съдебни
заседания пред съда по време на разглеждане на делото пред СРС и СГС.
С оглед на незаконното му обвинение ищецът е търпял стрес и притеснение за
своята съдба и за бъдещето си.
Съдът съобрази също, че срещу ищеца се е водило и второ наказателно
производство по друго обвинение за друго подобно престъпление против собствеността.
Същото е започнало преди настоящото наказателно производство и е приключило на
9.12.2016г. В този смисъл съдът приема, че за определен период от време /2014 - 2016г./
ищецът е изживял общи негативни емоционални неудобства във връзка с водените две
наказателни производства.
Досежно икономическата конюнктура в страната следва да се посочи, че
минималната работна заплата в страната в периода 2014 - 2021г. е била 340лв. през 2014г. ,
като по време на наказателното производство, водено незаконно срещу ищеца, до 2021г. е
нараснала на 650лв.
Преценявайки изложеното и съобразявайки насоките, дадени в ППВС №4/68г. и
критериите на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че сумата от 5 000лв. е справедлив еквивалент за
търпените от ищеца неимуществени вреди. До размера на първоначално предявения размер
от 30 000лв. иска за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Ищецът претендира законната лихва за забава върху присъдената сумата от
приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда на
16.06.2021г. до окончателното изплащане. Искането е основателно и съобразено със
задължителните постановки на ТР№3 / 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., ОСГК , ВКС, т.4.
По разноските:
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Възстановяват се
действително сторените разноски.
Ищецът претендира на процесуалния му представител да се заплати възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗАдв, тъй като защитникът му е осъществил процесуално
представителство и защита безплатно. Ответникът възразява по това искане, като посочва,
че съобразно представения договор за правна защита и съдействие, защитата на ищеца не е
безплатна, а е уговорено възнаграждение равно на половината от окончателно присъдената
по настоящото дело сума.
Възражението на ответника да не се присъжда адвокатско възнаграждение в полза
на ищцовата страна е основателно. Липсват доказателства процесуалният представител на
ищеца да осъществява правна помощ и защита безплатно. В полза на ищеца следва да
присъдят разходите за държавна такса за предявения иск в размер на 10лв.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р България да заплати на КР. М. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“**** на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., ведно със законната лихва
от 16.06.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение и
неоснователно водено наказателно производство по НОХД № 24022/2014г. на Софийски
районен съд, както и сумата 10лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
за разликата между уважения размер от 5 000лв. и предявения размер от 30 000лв., ведно с
лихвата за забава, както и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6