Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2543 Година
2021, 20.12.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 24.11.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при
участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2793 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.С.Г. *** чрез
адв.Б., против Решение №1303 от 13.08. 2021г., постановено по АНД №3615/2021г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII н.с., с
което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №20-0435-000156/ 19.06.2020г., издадено от Началник Второ РУ към ОД на МВР - Пловдив, с което на Г. са
наложени на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ и
чл.183 ал.1 т.1 предл.2 ЗДвП административни наказания глоба в размер на 200
лева за нарушение на чл.98 ал.2, т.4 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100 ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата се навеждат касационни основания за
постановяване на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния
закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Иска се
отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендират се сторените разноски за
двете съдебни инстанции. Подробни съображения са изложени в депозирана по
делото допълнителна молба.
Ответникът по касационната жалба – Второ РУ при ОД
на МВР – Пловдив, представляван от своя началник, в молба-становище оспорва
същата, като излага съображения, че решението на ПРС е правилно и
законосъобразно, поради което се иска да бъде оставено в сила. Прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Пловдивският
административен съд – Двадесет и първи състав, преценявайки допустимостта на
касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените
касационни основания, както и след служебна проверка по чл.218 ал.2 АПК приема
за установено следното.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните мотиви.
Настоящият състав
установи, че с оспореното НП №20-0435-000156/19.06. 2020г., издадено от Началник Второ РУ към ОД на МВР - Пловдив, Г. бил
санкциониран с глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.98 ал.2, т.4 ЗДвП
и с глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, на
основание чл.178д и чл.183 ал.1, т.1 предл.2 ЗДвП, за това, че на 29.05.2020г.
около 13,45 часа в град Пловдив, бул.“Руски“№15 като водач на лек автомобил
„Нисан Алмера“ с рег.№***, собственост на Н.С.П., паркира на място, определено
за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, както и не представя
контролен талон към СУМПС.
За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че от една
страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване
от страна на Г. на вменените му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложените му
наказания съответстват на осъществените от него противоправни дейности, както и
че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган. Изложени са мотиви по отношение размера на
наложените санкции и липсата на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН.
Като е стигнал до тези правни изводи, Районният съд
е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, в т.ч. съдът е посочил кои свидетелски
показания кредитира с доверие и кои с известна критичност, с оглед установени
индиции за заинтиресованост. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на
материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено
и оспореното наказателно постановление против Г., което е изцяло съобразено с
изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.
Доводите, наведени в касационната жалба, са
идентични с тези, наведени и пред Районния съд, който в мотивите на решението
си ги е обсъдил подробно.
За пълнота е необходимо да се посочи, че с
разпоредбата на чл.178д ЗДвП е въздигнато в състав на административно нарушение
паркирането от лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. А с
нормата на чл.98 ал.2, т.4 ЗДвП, изрично са забранени престоят и паркирането
на места, определени за хора с трайни увреждания. При тази правна уредба, дори
и да се приеме тезата на касатора, че не е паркирал, а е престоял на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, това
деяние също е сред забранените от закона.
Неоснователно е и следващото му възражение,
доколкото от събраните в хода на съдебното производство доказателства се
установява, че Г. е спрял на място, обозначено със знак Д-21 като място за
паркиране на лица с трайни увреждания, върху което място е положена и пътна
маркировка с изобразен международен символ за хора с трайни увреждания. Т.е.,
дори и да не е видял обърнатия и/или избледнял знак Д-21, каквито са
твърденията му, няма данни да е бил възпрепятстван да види положената пътна
маркировка с изобразен международен символ за хора с трайни увреждания на
мястото, на което е спрял, пък било то и само за престой, който престой, както
вече се посочи и по-горе, също е сред забранените.
По отношение на следващото извършено от касатора
нарушение, не са изложени конкретни възражения. Независимо от гореизложеното,
Районният съд е изложил подробни мотиви и по отношение на него. Обсъдено е и
определянето на наказанията, като е отчетено, че същите са във фиксираните
размери – 200 лева за нарушението по чл.98 ал.2, т.4 във връзка с чл.178д ЗДвП
и 10 лева за нарушението по чл.100 ал.1, т.1 във връзка с чл.183 ал.1 т.1
предл.2 ЗДвП. В тази връзка първостепенният съд е дал аргументиран и обоснован
извод на база наличните доказателства при правилно отчитане на тяхното значение
и стойност.
По отношение на наведените твърдения за приложение
на разпоредбата на чл.28 ЗАНН е необходимо да се посочи, че за да се достигне
до извод за маловажност, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да
отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни
не са налични. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват
смекчаващи отговорността обстоятелства и които да характеризират деянията като
такива с по-ниска степен на обществена опасност от други деяния от този вид. От
една страна нарушенията са формални и за извършването им не е необходимо
настъпване на вредоносен резултат. От друга, безспорно са засегнати важни
обществени отношения, касаещи безопасното движение на ППС, народното здраве,
правата и свободите на други граждани. Иначе казано, в случая законодателно
установеният превес на обществените отношения спрямо личните не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.
В настоящия случай касационната инстанция намира,
че Районният съд не е нарушил закона при неговото приложение, също и не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хипотезите на чл.348
ал.3 НПК.
С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2
предл. първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1303 от 13.08.2021г.,
постановено по АНД №3615/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII н.с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.