РЕШЕНИЕ
№ 948
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Васлева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300500147 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Мъни плюс корп“ЕАД
против решение № 428/12.10.2023г. по гр.д.№ 633/2023г. на РС- гр.Асеновград, в частта, с
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за това да бъде признато за
установено по отношение на въззиваемия В. Т., че същият дължи сумата от 195,50 лева,
представляваща неизплатена цена на мобилно устройство по договор за продажба на
изплащане от 21.12.2019 г., която сума била заплатена от жалбоподателя в качеството му на
поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата 42,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 21.12.2020г.- 02.02.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.02.2023г.- датата на подаване на заявление по чл.410
от ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, оспорват се като погрешни и незаконосъобразни основните решаващи
изводи на РС, а именно, че предметът на договора за поръчителство не е определен, че от
доказателствата не се е установило, че договорът за продажба на изплащане е сключен след
извършен скоринг, че липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за продажба, а също така че ответникът не е бил уведомен
относно намерението на поръчителя да изпълни задължението. Изложени са подробни
доводи против тези изводи на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и уважаване на исковете.
От въззиваемия В. Я. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, изложени са подробни доводи за
това, като е цитирана и съдебна практика на ВКС.
От въззиваемата страна „Фонд за гарантиране на задължения на физически
лица“ЕООД не е подаден отговор на въззивната жалба.
1
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 633/2023г. на РС- гр.Асеновград е образувано по искова
молба от Мъни плюс корп“ЕАД против В. Я. Т., с която са предявени обективно съединени
искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.143, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че
между „А1 България”ЕАД и В. Я. Т. е сключен договор за продажба на изплащане от
21.12.2019г., по силата на който длъжникът закупил мобилно устройство Handset А1 Alpha
Turquoise +PH case, със сериен № 357878101896486, срещу продажна цена, платима
разсрочено, съгласно погасителен план. Цената не била платена изцяло, като останала
дължима сума в размер от 195,50 лева. Тя станала предсрочно изсикуема поради неплащане
на две поредни вноски. На 07.11.2014г. между „Мъни плюс корп“ЕАД / към онзи момент с
фирма „Състейнъбъл бизнес солюшънс“/, в качеството му на поръчител, и „А1
България”ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължил да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България”ЕАД договори за
продажба на изплащане. В изпълнение на задължението си “Мъни плюс корп”ЕАД
заплатило на „А1България”ЕАД горепосочената сума от 195,50 лева. На 28.07.2022г. между
„Мъни плюс корп“ЕАД и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД
бил сключен Договор за встъпване в дълг за заплащане задълженията на длъжниците
физически лица, произтичащи от Договор за поръчителство сключен на 07.11.2014г.,
включително и на длъжника В. Т.- № 475 в приложение №1 към договора, в срок от един
месец от подписване на договора. Нито В. Т., нито “Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД, не били възстановили платената от поръчителя сума. Поради това
те дължали същата, ведно с обезщетение за забава в размер от 42,03 лева за периода от
21.12.2020г.- датата, на която била заплатена сумата, до 02.02.2023г. За събиране на тези
вземания била издадена заповед за изпълнение, против която ответникът подал възражение.
С подадения от В. Т. отговор на исковата молба той е оспорил предявения иск, с
твърдението, че ищецът не го бил уведомил за извършеното плащане, така както се
изисквало в чл.143, ал.2 от ЗЗД. Освен това процесният договор за продажба на изплащане
не бил сключен въз основа на получено одобрение от ищеца в рамките на извършен скоринг
по договора за поръчителство. Поради това не били налице предпоставките за възникване на
отговорността на поръчителя, което изключвало и правото на регрес. В договора за
поръчителство не се съдържало конкретно определено трето лице- длъжник на кредитора.
Оспорва твърденията за извършено плащане на сумата от 195,50 лева от ищеца в полза на
„А1 България“ ЕАД. Твърди се, че В. Т. не попада в категорията потребители, посочени в
договора за поръчителство от 07.11.2014г..
От “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е подаден
отговор на исковата молба.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от сключения на 21.12.2019г.
между страните договор за продажба на мобилно устройство Handset А1 Alpha Turquoise
+PH case, с фабричен номер 357878101896486. Заплащането на цената на устройството е
договорено разсрочено, както следва: 19,32 лева при сключване на договора, а остатъкът от
195,50 лева на 23 месечни вноски. Не се твърди, а и не се установява купувачът В. Т. да е
платил частта от цената по погасителния план. Ето защо, следва да се приеме, че
действително претендираната с исковата молба сума не е платена.
По делото на Районен съд- гр.Асеновград е прието и заверено копие от сключения на
07.11.2014г. договор между „Мобилтел“ЕАД / с настояща фирма „А 1 България“/ и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД / с настоящата фирма „Мъни плюс корп“/. Раздел
първи от договора „Определения“ е определено съдържанието на понятието „поръчитество“
в смисъла на постигнатите между страните договорки. Записано е следното:
„Поръчителство“ означава залегналото в този Договор споразумение между МОБИЛТЕЛ и
СБС по смисъла на чл.138- 148 от ЗЗД, по силата на което СБС се задължава да обезпечи
задължението на абоната / за който е извършен скоринг/ за плащане на цената на крайно
устройство по договор за продажба на изплащане, намалена с първоначалната вноска“.
2
Съгласно даденото в раздел първи определение, „Скоринг“ или „Кредитен скоринг“-
означава статистически анализ, който се извършва от СБС по този договор с цел: определяне
на кредитоспособността на даден потребител чрез изготвяне на кредитна оценка / кредитен
профил/; определяне на кредитен лимит и одобряване или отхвърляне на потребителя,
посочен в заявка за кредитна оценка, за сключване на договор за продажба на изплащане с
МОБИЛТЕЛ“. Предметът на договора е определен по следния начин: „МОБИЛТЕЛ възлага,
а СБС приема и се задължава срещу възнаграждение и при условията и сроковете на този
договор да извършва следните дейности: извършване на кредитен скоринг на потребител с
цел сключване на договор за продажба на изплащане, в зависимост от изготвената кредитна
оценка и определения кредитен лимит; галрантиране чрез поръчителство на вземанията на
МОБИЛТЕЛ от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на
скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит“.
Сключването от „А 1 България“ЕАД, след датата на договора за поръчителство, на
договор за продажба на изплащане не предполага задължително, че на потребителя по
договора е извършен скоринг от поръчителя. Извършването на скоринг определя договора за
продажба на изплащане измежду тези, вземанията по които са обезпечени с даденото от
жалбоподателя поръчителство. Обезпечаването на договите за продажба на изплащане с
поръчителство и то именно с поръчителството на „Мъни плюс корп“ЕАД не е задължително
условие за сключването им. Това е видно от т.V.15 от договора от 21.12.2019г., в която е
записано, че „в случай, че задълженията на купувача са обезпечени с поръчителство от трета
страна…“. Използваната формулировка „в случай“ недвусмислено навежда на извода, че
обезпечението с поръчителство не е задължително. Освен това не е посочен конкретен
поръчител, а „трета страна“.
Съгласно чл.138, ал.2, изр.4 от ЗЗД, поръчителството може да се поеме и за бъдещо, и
за условно задължение. Както се сочи и в мотивите към Определение № 456 от 22.05.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1009/2019 г., IV г. о., ГК, „Фактът, че договорът за поръчителство е
подписан преди договора за кредит, не влияе върху действителността на първия, с оглед
разпоредбата на чл. 138, ал. 2 изр. 2 ЗЗД, позволяваща обезпечаването на бъдещо
задължение“. Не е налице законово ограничение за поръчителстване за съвкупност от
задължения. Така например в мотивите към Решение № 135 от 21.09.2017 г. по т. д. №
565/2016 г., І т. о. на ВКС се приема, че „Договорът за портфейлна гаранция, с който се
обезпечават вземания на банка по кредити, които банката ще отпуска на трети лица, по своя
характер е договор за поръчителство, тъй като гарантът се задължава спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение“. В горепосоченото
определение № 456 от 22.05.2019 г. е цитирано Решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 63/2009 г., II т. о., ТК, в което е прието, „че при липсата на данни относно
индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост главния дълг, параметри,
то сключеният договор за поръчителство, с който ищците са поели задължение да отговарят
за същия вместо длъжника е с невъзможен предмет - по арг. от чл. 139 ЗЗД“. Също така в
мотивите към Определение № 50357 от 05.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1833/2022 г., II т. о.,
ТК се приема, че „договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на
главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг,
който поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между
последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговия размер“.
В конкретния случай основните индивидуализиращи белези на договорите, за
задълженията по които е поел да поръчителства жалбоподателят, са, че те имат за предмет
продажба на изплащане на крайни устройства / мобилен телефон, смартфон, таблет и др./, и
следва да бъдат сключени след извършена кредитна оценка на купувача от поръчителя,
определяне от последния на кредитен лимит, съответстващ на размера на паричния дълг, и
дадено изрично одобрение от поръчителя за сключване на договора. Първият
индивидуализиращ елемент е налице- с въззиваемия В. Т. е сключен договор за продажба на
изплащане на мобилен телефон. За останалите обаче не са налице доказателства, а както
беше посочено по- горе в договора за продажба на изплащане дори не е упоменато
3
вземанията на продавача да са обезпечени с поръчителство. Липсват каквито и да било
преки доказателства за извършен скоринг на В. Т., за определен от жалбоподателя кредитен
лимит и за дадено от него съгласие за сключване на договора от 21.12.2019г. при посочената
в него цена. Единствено в приемо- предавателния протокол от 05.07.2020г., подписан от
представители на „А 1 България“ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, е записано, че
на поръчителя се предава списък с абонати по договори за продажба на изплащане,
сключени „въз основа на скоринг и одобрение от СБС“. Това изявление на страните по
протокола обаче не се подкрепя от никое друго доказателство по делото. Ето защо, не е
налице основание да се приеме, че договорът за продажба на изплащане, сключен с
въззиваемия, попада в предмета на договора за поръчителство от 07.11.2014г.. Съответно-
дори и жалбоподателят да е платил задължението на въззиваемия по договора за продажба
на изплащане от 21.12.2019г.- обстоятелство, което не се установява категорично от
преводното нареждане от 21.12.2020г. за сумата от 247082,47 лева, в което като основание за
плащането е посочено само „по споразумение“, то наведеното с исковата молба основание за
това плащане остава недоказано, поради което първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е отхвърлил предявените от жалбоподателя искове.
Съобразно с решението по делото, в полза на пълномощника на въззиваемия, адв.Д.
М., ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в минималния
размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 428/12.10.2023г. по гр.д.№ 633/2023г. на РС-
гр.Асеновград, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя „Мъни плюс
корп“ЕАД искове за това да бъде признато за установено по отношение на въззиваемия В. Т.,
че същият дължи сумата от 195,50 лева, представляваща неизплатена цена на мобилно
устройство по договор за продажба на изплащане от 21.12.2019 г., която сума била заплатена
от жалбоподателя в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014
г., както и сумата 42,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода 21.12.2020г.-
02.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2023г.- датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „Мъни плюс корп“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на адвокат Д. В. М., с адрес: гр.*****, сумата от 400 лева-
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4