Решение по дело №1046/2013 на Районен съд - Лом

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Лом, 3 юни 2021 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

     Ломският районен съд, гражданска колегия , трети състав, в открито заседание на 29 декември две хиляди и двадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б о р я н а   А л е к с а н д р о в а

 

   При секретаря – Б.К., след като изслуша докладваното от съдията А.  гр. дело № 1046/13 г. по описа на ЛРС ,за да се произнесе, взе предвид следното:

          Ищците в исковата си молба, твърдят , че като наследници на И.П.С.-б.ж. на гр.Лом, поч. на 04.01.1960г. притежават като съсобственици с равни права от сл.недвижим имот, находящ се в гр.Лом, обл.Монтана:

С Протокол за делба от 27.12.1945г., по ч.гр.д.1507/45г. по описа на Ломския околийски съдия, респ. писмо до председателя на ГНС Лом от 18.06.1954г. от техник Цв.Г., Протокол 2/10.02.1967г. на комисията по параграф 85 от ППЗПИНМ, сметка 2122 от 22.10.1964г. на ТПК „Дунав“ гр.Лом, Разписен лист към плана на гр.Лом от 1956г. и др., като наследодателя на ищците по протокол за делба е получил :

-         Дял І , т.3 от имот-къща на ул.“Славянска“, построена върху 108 кв.м./два дюкяна/, къща до Читалище „Постоянство“ / сега ул.“Н.Б.“/- 40 кв.м./паянтова/, заедно с къща /шопрон, работилница/-около 50 кв.м. и дворно място – 336 кв.м./по делбата/, а по измерване на място – 687,45 кв.м./ в последствие е уточнено от техника Цв.Г. от техническата служба Лом – 687,45 кв.м./, или състоящо се по Дял І – от два самостоятелно урегулирани парцели:

-         Парцел ІІІ – 3 с лице Читалище „постоянство“ с площ от 417,35 кв.м., с шопрон-работилница и долепена до нея още една стая от 12,90 кв.м.

Парцел XIV-3 с лице на ул. „Славянска“ с площ 270,10 м², застроен със следните сгради: полумасивен шопрон на 48 м“ и друга паянтова сграда, състояща се от два дюкяна на 72,20 м² и две стаи с коридор на 48,60 м или общо 120,80 м².

При съседи по делбения протокол по ч.гр.д. № 1507/45 г. на Ломския околийски съдия на цялото място от ул. „Славянска“ на изток до ул. „Читалище Постоянство“; Търговска банка, наследниците на П.Н.П., ул. „Читалище Постоянство и ул. „Славянска“ и което цяло място от 687,45 м² (за двата парцела парцела ) по плана на гр. Лом от 1956 г. е прераснало в имот 2122 от кв. 202 (както и в УПИ 2122 от кв. 66 - скица изх. № 398/21.06.2006 г.), по плана на гр. Лом от 1967 г. е кв. 75, а по действащия регулационен план от 1991 г. - кв. 230.

          Навеждат се твърдения, че впоследствие:

1.     Сградата - двата дюкяна на 108 м на ул. „Славянска“ № 7 през 1949 г. са отчуждени от Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС заедно и с една втора идеална част от дворното място - парцел XIV-3, цялото 270,10 м , или отчуждени са 135,05 м'

2.     Отчуждени 200 м видно от приложения протокол № 2/10.02.1967 г. на комисията по §85 от ППЗПИНМ за блоково строителство, представляващи част също от техния имот 2122 към ул. „Н.Б.“ за блок „Дружба“ гр. Лом № 2 ( в предишен план парцел Ш-З).

Или отчуждените части били всичко 335,05 м .

Твърдят, че оставало свободно неотчуждено място от техния наследствен УПИ (имот) 2122 -352,40 м².

Поясняват също така, че съгласно Сметка 2122 от 22.10.1964 г., представена от ТПК „Дунав“ гр. Лом  били отчуждени от процесния техен имот 2122 - 144 м , паянтово жилище, работилница и четири круши, подпечатана официално от ТПК „Дунав“. И понеже сметката била издадена от ТПК „Дунав“, очевидно се касаело за блока, жилищния, към ул. „Славянска“ № 7, където ТПК „Дунав“ в нарушение на плана от 1967 г. (в който план изрично е посочено и предвидено построяване на жилищен блок) незаконно е изградила комбинат за битови услуги без строително разрешение - видно от писмо № 4428/30.02.2004 г. на областен управител на област Монтана до П.И.С., че няма открито (издадено) строително разрешение за строеж на недвижим имот на ТПК „Дунав“ гр. Лом (т.е. изграден е бил  незаконно комбинат вместо жилищен блок, както е по плана).

Твърди се, че били получили сумата на отчуждението на тези 144 м² през 1965 г. Но по силата на втория реституционен закон - ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. от 1992 г. били внесли - П.И.С., сумата 1500 лв., с което възстановили изплатеното им обезщетение на основание и чл. 6, ал. 1 от посочения реституционен закон, като се счита, че с възстановяването на сумата се отменява отчуждението и имота ни е реституиран от 14.07.1992 г. В тази посока е и решение по адм.д. № 50/2000 г. на МОС гр. Монтана, в което се третира, че имало свободна площ неотчуждена от процесния имот 2122.

Навеждат се твърдения, че с оглед изложеното по-горе се установявало, че ищците са собственици на останалата неотчуждена част от техния имот пл. № 2122 с квадратура на тази неотчуждена част от 352,40 м², представляваща частта на техния имот 2122 при посочени граници по Скица изх. № 398/21.06.2006 г. на общинска техническа служба — Лом и с данните по регулационния план от 1956 г. и във връзка със Скица № 750/11.09.1994 г. на общински народен съвет отпд. „АБ“ на Община Лом със същите данни от регулационния план от 1956 г. и Скица № 101/19.02.2003 г. от регулационния план от 1991 г. за гр. Лом, и на основата на която извадка от плана за 1991 г. първият от ищците е нанесъл в Схема 1 (комбинирана) и конкретизирал конкретните граници и по букви на тази наша неотчуждена част от имота ни 2122 от 352,40 м², както следва:

на запад: ул. „Славянска“, комбинат за битови услуги; на север: Търговска банка, 2 МЖ, им. 1577; на изток: 5 МсбЖ, им. 1576 и път - изход (вход) към ул. „Н.Б.“; и на юг: наследници на П.Н.П. (С.П.), и заключваща се между буквите: А, Б, В, Г, Д, Е, И, 3, Й, К, Л, М - Схема 1 (комбинирана).

В допълнение твърдят, че неотчуждената част от имота им пл. №2122 се намира в кв. 202 по плана от 1956 г. съгласно скица изх. №750/12.09.1994 г., а по плана от 1967 г. е в кв. 75. Навеждат твърдения, че ставало дума за тази част от 352,40 м² дворно място с масивно жилище на около 50 м² при съседи посочените по-горе, съгласно и Схема 1 (Комбинирана), в която на основата на извадка - скица - от дворищнорегулационния план от 1991 г. първият ищец е посочил и отразил тази неотчуждена част от дворното ни място от 352,40 м с означени букви за улеснение.

II.   Твърди се, че с приемането на новия дворищнорегулационен план - сега действащ - от 1991 г. е допусната грешка и непълнота в кадастралната основа, като не е посочен и не е нанесен този техен наследствен от баща им И.П.С. имот пл. № 2122.

В тази насока е и практиката на ВКС: Решение № 401/2010 г. от 17.05.2010 г. на ВКС I г.о.

Поради което и подали молба до изпълнителния директор на АГКК гр. Монтана - вх. № 94-2979/23.05.2013 г. за нанасяне на посочената по-горе тяхна неотчуждена част от 352,40 м²  от имота им пл. № 2122, но последния ИД (изпълнителен директор) на АГКК Монтана изпратил молбата им  на ИД на АГКК - София с преценка, че били отчуждени по ЗОЕГПНС от целият имот 343,725 м² (равна на 1/2/ от целият, некореспондиращо с решението на съда, че отчужденият по ЗОЕГПНС имот до отчуждаването 1948 г. наследодателят им е бил собственик на парцел Ш-З от 417,35 м² и на парцел XIV-3 в кв. 68 с площ от 270,10 м². И понеже отчуждението засягало двата дюкяна от 108 м² и мястото - парцел XIV-3 - от 270,10 м², очевидно, че отчуждената част е 1/2 от 270,10 м е равна на 135,05 м , които представляват западната част на  имота им, към ул. „Славянска“ (която е парцел XIV-3 на ул. „Славянска“ с дворно място 270,10 м²), и на изток към ул. „Читалище Постоянство“ („Н.Б.“) с къщи и прочие представляваща парцел Ш-З от 417,35 м² . Твърди се също така, че ИД на АГКК - София  възприемайки неправилните преценки на АГКК - служба Монтана, неправилно бил стигнал до заключението, че целият им имот бил „отчужден и платен“, неправилно е приел също, че са отчуждени 1/2 от целия имот към ул. „Славянска“ - двата дюкяна - парцел XIV-3, с 1/2 от цялото място, като е прието, че е 343,725 м вместо да приеме 1/2 от 270,10 м - колкото е парцел XIV-3 и което е равно на 135,05 м ., както и че имотът им бил регистриран на името на Община Лом с два акта за общинска собственост, което се виждало и от издадената заповед №61/2013 г. на Община Лом.

Твърди се ,че предвид гореизложеното се установява наличие на спор за собственост, пораждащо правния им интерес от иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР.

В крайна сметка смятат, че са нищожни  актуванията на Община Лом за общинска собственост на останалата неотчуждена площ с площ от 352,40 м², подробно описана по-горе.

МОЛЯТ СЪДА  да признае по отношение на ответника - Община Лом, че към един минал момент - одобряване на кадастралната карта и кадастралния план за гр. Лом (съответно и одобряването на дворищнорегулационен план от 1991 г. и след това) ищците са собственици на частта от наследствения ни имот пл. №2122, т.е. частта представляваща останалата неотчуждена част от него с площ 352,40 м², заедно и с масивната жилищна сграда, и че тази  част от 352,40 м², независимо от възникналия „спор за материално право“ с ответника Община Лом , т.е. е тяхна свободна и неотчуждена част от имота им - 2122 с площ от 352,40 м² , се заключва в конкретно посочените по-горе граници по Скица изх. №398/21.06.2006 г. на общинска техническа служба Лом и с данните по регулационния план от 1956 г. и във връзка със скица №750/11.09.1994 т. на общински народен съвет отд. „АБ“ на Община Лом със същите данни от регулационния план от 1956 г. и Скица №101/19.02.2003 г. от регулационния план от 1991 г. за гр. Лом и на основата на която извадка от плана за 1991 г. първият от нас е нанесъл в Схема 1 (комбинирана) и конкретизирал конкретните граници и по букви на тази наша неотчуждена част от имота ни 2122 от 352,40 м , както следва: на запад: ул. „Славянска“, комбинат за битови услуги; на север: Търговска банка, 2МЖ, им. 1577; на изток: 5МсбЖ, им. 1576 и път - изход (вход) към ул. „Н.Б.“; и на юг: наследници на П.Н.П. (С.П.), и заключваща се между буквите: А, Б, В, Г. Д. Е. И, 3, Й, К, Л, М - Схема 1 /комбинирана).

   С допълнителна, уточняваща молба се пояснава, че останалата, неотчуждена част от УПИ 2122 по плана на гр.Лом от 1956г. и 1967г. с площ от 352,40 кв.м. попада в очертанията на ПИ с идентификатор 44238.505.1576.

    Ответната страна-Община Лом в законно установения срок по чл.131 ГПК представя отговор на ИМ. Считат, че иска е недопустим и неоснователен. Съображенията им са следните: Твърдят, че съгласно пар.11 т.1З от ЗКИР „заинтересовани лица” са собствениците и носителите на други вещни права- В конкретния случай като доказателства по делото не били представени официални документи от които да е видно ,че ищците са собственици на недвижим имот или части от него. Твърдят също, че ищците са подали искане до АГКК за отразяване на имот в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Лом , а отговора на АГКК - изх.№ 94- 383 06.06.2013г. пък ставало ясно ,че целия имот на И.П.С.,с наследници Б.И.С. и П.И.С. е ОТЧУЖДЕН и ИЗПЛАТЕН поради което не можело да бъде нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Лом. Навеждат и твърдения, че това обстоятелство се потвърждавало и с Решение по адм.дело № 50/2000г. на Окръжен съд . Смятат, че тъй като Решението по адм.дело № 50 /2000г. е влязло в законна сила и се ползва със силата на присъдено нещо,то втори път този въпрос не може да се решава от съда.

  Считат, че иска  е неоснователен , излагайки следните мотиви:

Искът с правно основание чл.53,ал.2 от ЗКИР е иск за установяване право на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план върху спорната площ,за която се твърди ,че е неправилно заснета.

Твърди се ,че ищците на са собственици на имота за който претендират и представя доказателства за това.

Навеждат твърдения, че имот кадастрален № 2122 по регулационния план на гр.Лом от 1956г.,бивша собственост на И.П.С.,е отчуждаван на няколко етапа през годините,а именно:

До 1948 г. И.П.С. е бил собственик на следните имоти:

-         парцел Ш-З от 417,35кв.м. в кв.68-а по плана но гр.Лом за 1954г.

       -парцел XIV-3 от 270 кв.м. в кв.68-а по действащия план на гр.Лом за 1954г.

 Твърди се, че двата имота са с площ 687,45 кв.м., а това било видно от писмото на строителния техник Ц. Г. от 18.У1.1954г. до Председателя на ГНС-Лом .Според справката/ писмото/ „двете парцели представляват ЕДИН ОБЩ ДВОР с две лица - ул.”Славянска” и ул.”Читалище Постоянство”/.

Навеждат и твърдения, че през 1948 г. по реда на ЗОЕГПС са отчуждени два дюкяна,застроени върху 108.00 кв.м. ведно с 1/2 ЕДНА ВТОРА/ идеална част от дворовото място . При положение,че цялото дворово място е 687,45кв.м. то отчужденото място е 343,725 кв.м. и е ОСТАНАЛО дворово място от 343,725 кв.м. /това е видно от АДС № 100 от 23.01.1950г./

Твърди се, че през 1963г. по реда на ЗПИНМ с Протокол 47/10.02.1963 год. са ОТЧУЖДЕНИ 144 кв.м. от имот № 2122 собственост на наследници на И.П.С. и следователно е останало за наследниците дворово място от 200 кв.м./ двеста квадратни метра/.

През 1967 г.по реда на ЗПИНМ с Протокол № 2/ 10.02.196г. са ОТЧУЖДЕНИ 200 кв.м / двеста квадратни метра/.

След това отчуждение наследниците на И.П.С. НЯМАТ СОБСТВЕНОСТ върху недвижим имот.

Навеждат твърдения и че „през 1948 г. по реда на ЗОЕГДНС е отчужден 1/2 идеална част от ЦЯЛОТО ДВОРОВО МЯСТО т.е. от 687,45 кв.м.  а не от парцел XIV-3 от 270 кв.м. както твърдят ищците.В подкрепа на това прилагат АДС № 100/ 23.01.1950 г. в който са ПОСОЧЕНИ КАТО ГРАНИЦИ НА ОТЧУЖДАВАНИЯ ИМОТ,същите граници които са упомената в представения от ищците ПРОТОКОЛ за ДЕЛБА от 27.12.1945г. /Горното се било подкрепяло и от изготвената от арх.Екатерина Трендафилова вещо лице, експертиза по адм.дело № 50/2000г. на МОС,цитирана в Решението от 08.10.2009г./стр. 2 от Решението/.С Решението си от 08.10.2009 год. е признато правото на

обезщетение на наследниците на И.П.С. чрез компесаторни записи за одържавения с решение от 25.07.1948 год. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС недвижим имот ПРЕДСТАВЛЯВАЩ два дюкяна в гр.Лом ведно с % идеалната част от дворното място на същата улица.

Навеждат твърдения и,че тъй като имот № 2122/ по плана на Лом от 1956г/ е ОТЧУЖДЕН ИЗЦЯЛО ,то за това в последващите регулационни планове и съответно в кадастралната карта и кадастралните регистри на града той фактически не съществува и не е бил нанасян..

 Твърди се,че за една част от имота — отчужден на два пъти по ЗПНМ  ищците са обезщетени с определени суми и за частта от имота отчужден по ЗОЕГПНС те са обезщетени съгласно Решение по адм.дело № 50/2000 г. по описа на Монтански окръжен съд.

Твърдят също така, че по отношение на твърденията на ищците за сградата на ТПК”Вектор”ЛРСъд се е произнесъл с решение по гр.дело № 539/03г.по иск за собственост,където със силата на присъдено нещо въпросът също бил решен.

Молят съда да прекрати делото тъй като предявения иск бил НЕДОПУСТИМ тъй като реално липсва предмет / собственост на имот/. А пък този въпрос бил решен с влязло в сила Решение по адм.дело № 50 /2000 год. на МОСъд.,гр.дело № 539/03г. на ЛРСъд , адм.дело № 220/201 Зг. на адм.съд Монтана и висящ процес по адм.дело № 11613/2014 на ВАС.

Доказателствата са писмени. Изпълнена е и приета съдебно техническа експертиза, както и други такива :  тройна и петорна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение и съобразявайки правилото на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявената искова претенция е допустима поради следните съображения:

Когато е предявен иск по чл.53,ал.2 ЗКИР/отм., сега чл.54 ЗКИР/, следва да се установи дали  е налице непълнота или грешка в кадастралния план, който служи като основа на регулационен и застроителен план. Този иск винаги предполага наличност на два съседни имота, които към момента на заснемане на кадастралната основа на действащия подробен устройствен план са били собственост на различни лица. Активната материалноправна легитимация по този установителен иск предполага ищецът да е бил собственик на имота или да е правоприемник на собственика на този имот към същият момент. Във всички случай, ищецът следва да основана иска си на обстоятелства, от които извежда своето/на праводателя си право на собственост към момента на заснемане на кадастралното основа . Правилното формулиране на петитума на ИМ по чл.53,ал.2 ЗКИР включва не само установяване непълнота или грешка в кадастралната основа, но и искане за установяване на съществуването на спорното имуществено прави в полза на ищеца/респ.праводателя му към момента на одобряване на действащия подробен устройствен план.

В настоящият случай петитума на ИМ е формулиран, като става ясно ,че се касае за останалата неотчуждена част от УПИ /имот/ 2122 по плана на гр.Лом от 1956г. и 1967г. с площ от 352,40 кв.м.с идентификатор 44238.505.1576.

Допустимостта на иска по  чл. 53/отм./ сега чл.54, ал. 2 ЗКИР не е обусловена от предварителното провеждане на административната процедура по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта. С иска по  чл. 54, ал. 2 ЗКИР се цели да бъде установен по безспорен начин пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.

По основателността на предявения иск.

По делото е установено, че ищците са наследници на И.П.С., починал на 04.04.1960 г., съгласно удостоверение за наследници изх. № 169/23.01.2020 г. на Община Монтана.

Наследодателят на икщците е бил собственик на имот кадастр.№ 2122, кв.66 по РП на гр.лом от 1956г., който имот е отчуждаван на етапи

Видно от доказателствата по делото е, че ищците са водили административни дела в АС Монтана и в МОС.

Установява се, от Протокол за делба от 27.12.1945г. по ч.гр.д.150781945г. на Ломски Околийски съд/ и от заключението на вл.л. по адм.д.50/2000г. МОС Монтана, че И.П.С. собственик на полумасивна къща, застроена върху 108 кв.м., както и паянтнота къща , застроена върху 40 кв.м., с незастроено дворово място с 336 кв.м.

От писмо на техника Ц. Г. е уточнено, че собствеността на И.С. към 18.06.1954г. е : два дворищни парцела: №ІІІ-3 и ХІV-3 в кв.68 по плана на гр.Лом, представляващи един двор с две лица/ на ул.“Славянска“ и на ул.“Читалище Постоянство“:

-           парцел ІІІ-3 е с лице към ул.“Читалище Постоянство“ и е с площ от 417,35 кв.м., със застроени там: паянтова жилищна едноетажна сграда с площ 46 кв.м., друга паянтова сграда – столарска работилница с долепена една стая към нея – 22.9кв.м. с обща площ.

-           Парцел ХІV-3 е с лице към ул.“Славянска“ и е с площ от 270,10 кв.м./ като в него има застроени сгради: полумасивен шопрон с площ 48 кв.м., др.паянтова сграда от два дюкяна-обща площ – 72,20кв.м. и две стаи и коридор от 48,60 кв.м., всичко общо 120,80 кв.м.

Общата площ на двата парцела е 687,45 кв.м.

Впоследствие, през 1948г. двата дюкяна с площ 108 кв.м. на откъм ул.“Славянска“ през 1949г. са били отчуждени по ЗОЕГПНС, заедно с ½ ид.ч. от дворното място-парцел ХІV-3.

През 1963г. са отчуждени по реда на ЗПИНМ още 144 кв.м.

През 1967г. отчуждени още 200 кв.м. от процесния имот, по реда на ЗПИНМ.

За прецизност следва да се отбележи, че за гореописаните отчуждения, ищците са били обезщетявани/ като за частта от имота, отчужден по ЗОЕГПТС, съгл. Решение по адм.д.№5082000г. МОС. Ирелевантно към спора е твърдението на ищците, че било отпаднало основанието на отчуждителното действие по отношение на имот № 2122,тъй като същите впоследствие били възстановили/ незнайно защо на ТПК“Вектор“/ полученото обезщетение – 1500 лв.

От заключенията на няколкото СТЕ в т.ч. петорна такава,  изпълнена от вещи лица, дадена пред настоящия състав , чиито заключения съдът приема като дадени обективно, компетентно и безпристрастно,  се установява  , че площта от имота, за която наследниците на И.С. не са обезщетени е 204,40 кв.м., и тази площ понастоящем попада в имот с идентификатор 44238.505.1576. / Както и , че в регулационните планове не били отразени отчуждаванията на процесния имот/.

Съгласно заключението на петорната експертиза, и съгласно  действащата нормативната база да се образува урегулиран ПИ   с такава площ в съществуващия имот с идентификатор 44238.505.1576 е невъзможно, поради установената законова забрана за това.

При така установената по делото фактическа обстановка предявеният от ищците иск се явява неоснователен.

С Тълкувателно решение № 8/2014Г. от 23 февруари 2016 год. се прие, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов  чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по  чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  иск с правно основание чл.53,ал.2 /ОТМ./ , нов чл. 54, ал. 2 от ЗККИР срещу ОБЩИНА ЛОМ за установяване, че към един минал момент - одобряване на кадастралната карта и кадастралния план за гр. Лом (съответно и одобряването на дворищно

регулационен план от 1991 г. и след това) ищците/ като наследници на И.С./ са собственици на частта от наследствения им имот с идентификатор  44238.505.1576 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П.И.С. с ЕГН **********, Т.Б.Р. с ЕГН ********** и К.Б.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 1200,00лева/хиляда и двеста лева/ направени разноски за адвокатско възнаграждение.

- На Районен съд Лом сумата от 3112,40лв./ три хиляди сто и дванадесет лв. и четиридесет ст./, за петорна СТЕ, изплатена от авансовите суми на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :