П Р И С Ъ Д А
№ 26.11.2009 г. гр. БУРГАС
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд наказателна
колегия
На дванадесет и шести ноември 2009
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Съдебни заседатели: 1. В.Х.
2. Г.Д.
Секретар: Теменуга Т.
Прокурор: Г. П.
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
наказателно ОХ дело № 3167 по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. ВЛАДИМИРОВ У. – роден на *** г. в гр. Бургас, живущ ***,
понастоящем в затвора в гр. Бургас, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че
На 27.02.2009 г. в гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, в близост до подлеза до
спортна зала „Младост”, в условията на опасен рецидив противозаконно происвоил
чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия”, модел „N 70”, с IMEI
359567011766735 на
стойност 186 лева, ведно със СИМ карта на „М-тел” на стойност 6 лева, всичко
вещи на обща стойност 192 лева, които владеел, собственост на В.А.Ч. – ЕГН **********, поради което и на основание чл. 206, ал.3, предл.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.36 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което наказание да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „строг” режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС в
затвор и затворническо общежитие от закрит тип
на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. Владимиров У., със
снета по-горе самоличност, да ЗАПЛАТИ в
полза на държавата по сметка на Районния съд гр. Бургас, направените по делото
разноски в размер на 40 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред БОС в 15 дневен срок от днес.
СЪДИЯ : СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ :
1. 2.
МОТИВИ към присъда № 1662/26.11.2009 г. по Н.О.Х.Д. № 3167/ 2009 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна прокуратура
е внесла обвинителен акт по обвинението на Р. Владимиров У., ЕГН – **********, за това, че на 27.02.2009
г. в гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, в близост до подлеза до спортна зала
„Младост”, в условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужди движими
вещи – 1брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел „N 70”, с IMEI 359567011766735 на стойност 186.00
лева, ведно със СИМ карта на „М-тел” на стойност 6.00 лева, всичко вещи на обща
стойност 192.00 лева, които владеел, собственост на В.А.Ч., ЕГН – ********** –
престъпление по чл. 206, ал.3, предл.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното престъпление.
Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да
постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му бъде наложено
наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 2 години и 6 месеца , което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „строг” режим в затвор и затворническо общежитие от закрит тип.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия пледира, че наказание от 2 години „лишаване
от свобода” би било достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК.
Подсъдимият
признава посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В
последната си дума моли съда да му определи възможно най-ниското по размер
наказание, тъй като съжалява за извършеното.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно :
Подсъдимият Р.
Владимиров У. е роден на *** г. в гр. Бургас, живущ ***, понастоящем в затвора в гр. Бургас, българин, български гражданин, неженен,
с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На 27.02.2009 г. В.А.Ч.
работи в офиса на „Л енд Л Консулт” ООД, находящ се в партерния етаж на бл.136
в ж.к.”Изгрев”, близо до Химическия техникум. Около 13.00 часа той излиза от
офиса, за да си купи нещо за обяд и пресича подлеза до спортна зала „Младост”.
Веднага след като излиза от подлеза откъм ж.к.”Славейков”, към него се
приближава подсъдимият У. и непознато момиче ( неустановено в хода на разследването
). Подсъдимият помолва Ч. да му услужи с мобилния си телефон и му обяснява, че
спешно се налага да проведе важен разговор. Свидетелят решава да му помогне и
му дава телефона си марка „Нокия”, модел „N 70”, ведно с намиращата се в него СИМ карта на „М-Тел”. Подсъдимият
провежда разговор, като по телефона се представя с името „Роско”. През това
време момичето си тръгва. След края на разговора подсъдимият казва на свидетеля
Ч. да изчака малко, тъй като трябва да му се обадят по същия телефон. Докато
чакат обаждането подсъдимият споделя, че е наркоман и се е обадил на дилър, за
да си поръча хероин. Когато научава, че У. употребява хероин, св. В.Ч. започва да
се притеснява да не възникнат проблеми. В това време по телефона се позвънява и
подсъдимият провежда очаквания разговор, в хода на който обяснява на лицето, с
което говори, че няма пари и няма какво да остави в залог. В този момент, вече
решен да присвои мобилния телефон на свидетеля, както говори, подсъдимият
започва да се отдалечава от Ч., който го последва но подсъдимият започва да
върви все по-бързо като продължава да говори по телефона. Тръгва в посока към
подлеза и изведнъж се затичва силно. Ч. го последва, но не може да го догони и
до бл.53 в ж.к.”Изгрев” го изгубва от поглед и повече не го вижда. След като
успява да избяга от св.Ч., подсъдимият продава телефона на непознат за него
таксиметров шофьор за сумата от 40 лева.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза
стойността на присвоения мобилен телефон, ведно със СИМ карта в него е 192 лева
– 186 лева е стойността на телефона и 6 лева стойността на СИМ-картата.
Подсъдимият е осъждан
многократно. С протоколно определение от 10.10.2006 г. по НЧД № 2281/2006 г. по
описа на БРС, влязло в сила на 26.10.2006 г., съдът определя и налага едно общо
наказание по НОХД № 1771/2003 г. по описа на БРС, НОХД № 86/2003 г. по описа на
НРС, НОХД № 1663/2003 г. по описа на БРС, НОХД № 2316/2003 г. по описа на БРС,
НОХД № 1462/2002 г. по описа на Военен съд – Пловдив и по НОХД № 269/2004 г. по
описа на БРС, а именно 9 месеца „лишаване от свобода”. Със същия акт на
подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по
НОХД № 2804/2005 г. по описа на БРС, НОХД № 1372/2005 г. по описа на БРС, НОХД
№ 2990/2005 г. по описа на БРС, НОХД № 924/2005 г. по описа на БРС, НОХД
1256/2005 г. по описа на БРС, НОХД № 1487/2004 г. по описа на БРС, НОХД
2059/2004 г. по описа на БРС, НОХД № 1890/2004 г. по описа на БРС, НОХД №
1823/2004 г. по описа на БРС, НОХД № 61/2005 г. по описа на Районен съд –
Несебър, НОХД № 2071/2004 г. по описа на БРС, НОХД № 3486/2004 г. по описа на
БРС, НОХД № 1693/2004 г. по описа на БРС, НОХД № 437/2006 г. по описа на БРС и
НОХД № 2066/2005 г. по описа на БРС в размер на най-тежкото от тях, а именно 3
години „лишаване от свобода”, като на основание чл.24 от НК определеното общо
наказание „лишаване от свобода” е увеличено с една година – общо 4 години
„лишаване от свобода”.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетеля Ч.,
гаранционна карта – л.7 от досъдебното производство, протокол за разпознаване
на лица – л.10-13 от досъдебното производство, видно от който свидетелят Ч. е
разпознал подсъдимия У., заключението на назначената съдебно-оценъчна
експертиза, справка за съдимост на подсъдимия, както и справка от БРП за
изтърпените от подсъдимия наказания „лишаване от свобода”.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият Р.
Владимиров У. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по
чл.206, ал.3, предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК.
От обективна страна
той е присвоил, т.е. извършил е акт на юридическо разпореждане ( продал на
трето лице ) в свой интерес с чужда движима вещ – мобилен телефон марка
„Нокия”, модел „N 70”, която се е намирала в негова
фактическа власт на правно основание – договор за заем за послужване, който е
сключен между него и свидетеля Ч.. С договора е уточнено, че подсъдимият ще
проведе телефонен разговор, след което ще върне апарата на неговия собственик,
т.е. уточнено е дължимото поведение от страна на подсъдимия, което той не
изпълнява.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее
на правно основание и че му е позволено да върши само определени действия с
нея. Освен това той е предвиждал, че в резултат на разпореждането вещта ще
премине в полза на трето лице, като съзнава че това излиза извън предоставените
му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството. Във волево
отношение деецът е имал за цел да се разпореди противозаконно с предмета на
престъплението в свой интерес.
Деянието е
извършено от У. при условията на опасен рецидив както по буква „А”, така и по
буква „Б” на чл.29, ал.1 от НК. Този извод е верен поради следното :
Подсъдимият е
извършил престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК. За такова престъпление е осъждането на У. по НОХД №
1372/2005 г. по описа на БРС, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода” ефективно за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 23.09.2005
г., поради което към момента на осъществяване на деянието не е изтекъл срокът
от 5 години от изтърпяване на наказанието, визиран в чл.30, ал.1 от НК.
На следващо място
деянието по настоящото дело е осъществено, след като подсъдимият е осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Съгласно
Постановление № 2 от
27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983
г. и постановление № 7 от 26.VII.1987 г. опасният
рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК има предвид две или повече
осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията,
макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно
осъждане. В този
смисъл са налице две осъждания по отношение на У. с определение от 10.10.2006
г. по НЧД № 2281/2006 г. по описа на БРС, влязло в сила на 26.10.2006 г., тъй
като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са определени общи
най-тежки наказания по две групи присъди, а именно – по първа група „лишаване
от свобода” за срок от 9 месеца, а по втората група – 3 години „лишаване от
свобода”, като на основание чл.24 от НК определеното общо наказание е увеличено
с една година – общо 4 години „лишаване от свобода”. Петгодишният срок от
изтърпяване на наказанията, визиран в чл.30, ал.1, от НК не е изтекъл към
момента на осъществяване на деянието.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението
чл.206, ал.3, предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до десет години, лишаване от
права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на подсъдимия.
Нормата на чл.373,
ал.2 от НПК обаче задължава съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на
обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е
одобрил с определение. Настоящият случай е именно такъв, поради което при определяне
на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че за престъплението, по което
е повдигнато обвинението, не са предвидени алтернативни наказания, поради което
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Тъй като е
установен специален минимум на наказанието „лишаване от свобода”, то приложима
се явява разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, т.е. надлежното наказание е
„лишаване от свобода”. От друга страна, съгласно чл. 39, ал.1 от НК,
минималната продължителност на наказанието “лишаване от свобода” е 3 месеца,
т.е. на подсъдимия У. следва да се определи и наложи наказание “лишаване от
свобода” в границите от 3 месеца до 3 години. При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид, от една страна, че подсъдимият е склонен да
засяга обществените отношения, свързани със собствеността, механизма на
извършване на деянието – подсъдимият се е възползвал от благоразположението и
доверието на свидетеля Ч. спрямо него. От друга страна, съдът съобрази невисоката
стойност на отнетите вещи, решението на подсъдимия да направи самопризнание, и
намери, че следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес
на отегчаващите вината обстоятелства. Наказание “лишаване от свобода” за срок
от 2 години е от естество да осъществи в пълнота генералната и специалната
превенция – да отдели за срока на присъдата подсъдимия от средата му, играеща
негативна роля спрямо него, и същевременно за същия срок да го лиши от
възможността да върши други престъпления, като му даде възможност да преосмисли
и коригира поведението си. Срокът на принудителното му изолиране в местата за
лишени от свобода според настоящия съдебен състав е справедлив, съответства на
обществената опасност на дееца и няма да създаде убеждение у него, че му е занижена
наказателната отговорност.
Наказанието следва
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от „закрит” тип на основание чл.60,
ал.1 от същия закон, тъй като подсъдимият вече е бил осъждан на наказание
„лишаване от свобода”, изтърпявал е такова и рецидивист по смисъла на пар.3,
т.2 от ДР на ЗИНЗС.
Съдът намира, че за
постигане целите на индивидуалната превенция не следва да се налага на
подсъдимия кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл.37, ал.1,
т.6 и т.7 от НК. Касае се за млад човек – 25 годишен и извършеното присвоително
престъпление не е с предмет материални ценности, поверени му в качеството на
страна по трудово правоотношение, за да се приеме, че той не може да изпълнява
трудови функции, свързани с поверяване на имущество. Между впрочем, трудно
мислима е хипотеза, при която естеството на работата изключва предоставяне от
страна на работодателя на определени вещи за изпълнение на трудовите
задължения.
На следващо място
подсъдимият след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” следва да
получи шанс със собствени усилия да осигурява нужните му материални средства
като си намери подходяща работа, за което наложените наказания биха били
пречка. Ето защо на основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи наказанията
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.
Съдът намери, че не
следва да се налага и наказание конфискация до една втора от имуществото на
виновния, предвидено в чл.206, ал.3 от НК, доколкото това наказание не
съответства на тежестта на извършеното престъпление.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият У. следва да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд направените разноски по делото в размер на 40 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия Стоян Мутафчиев )
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.