№ 425
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110205038 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Б. А. М. против Наказателно
постановление № 23-4332—003098/06.03.2023г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца.
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, което
намира за неправилно и незаконосъобразно, Излага доводи, че описаната в него фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност и същият не е спрял веднага, тъй
като е щял да създаде опасност на движението. Впоследствие е спрял при първа възможност,
а служебният автомобил не го е гонил, а е дошъл на място след няколко минути. Твърди, че
подадения му сигнал бил неясен. Намира, че описанието на нарушението и в АУАН и в НП
е неясно, тъй като посочената норма вменява на водачите на МПС две различни задължения.
Посочва, че не е налице субективната страна на нарушението. Моли за съдебен акт в тази
насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. Д.. Последният поддържа депозираната
жалба и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Намира, че с оглед
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка е оборена и нарушението не е доказано.
Въззиваемата страна, редовно призована , не се явява, не се представлява, не взема
1
становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.02.2023г., около 12:41 часа жалбоподателя М. управлявал л.а марка „БМВ“, модел
730Д, с рег. № ххххх, като се движел по бул. Ломско шосе, с посока на движение от
Околовръстен път към бул. Бели Дунав. Същият бил придружаван в автомобила от св. Д. П..
По същото време, до номер 261 на бул. Ломско шосе св. К.С. и М. Т. – на длъжност
мл.автоконтрольори при ОПП- СДВР изпълнявали служебните си задължения по контрол на
пътното движение.
На М. бил подаден сигнал със стоп палка, образец на МВР да предприеме спиране за
извършване на проверка. Същият възприел късно подадения му сигнал, като установил, че
не може да спре веднага, без да създаде опасност на движението. Съобразно пътната
обстановка М. спрял на около 150-200 метра, като останал на място, за да изчака идването
на полицейските служители, които възприел, че се движат към него с включени светлинни
сигнали.
Св. Стефанов преценил, че с поведението си жалбоподателя Б. М. е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, за което съставил против него АУАН серия GA
864171/11.02.2023г., който бил връчен на нарушителя на същата дата.
Жалбоподателят възразил върху бланката на АУАН
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН подал писмено възражение по съставения му АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 23-4332—003098/06.03.2023г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля М. К. Т., свидетеля Д. П., както и останалите писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит
на свидетеля съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически
положения. Показанията му са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да
бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното
обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства,
които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът
основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон
с депозираните от К. свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая,
2
като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност
доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
Независимо от родствената връзка между св. П. и жалбоподателя съдът не намери
основание да се усъмни в неговата безпристрастност. Показанията му са ясни, логични и не
на последно място се подкрепят от показанията на св. К. по отношение на твърдението, че
след възприемане на сигнала на контролните органи М. е преценил, че не може да спре
веднага безопасно.
По делото не е налице противоречив доказателствен материал, като единственото
противоречие между свидетелските показания е по отношение на наличието на безопасно
място за спиране и разстоянието на което М. е спрял, които обстоятелства почиват изцяло на
субективната преценка на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
3
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон :
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП задължава водачите на моторни превозни средства при
подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнят неговите указания. Съгласно чл. 170, ал. 3 ЗДвП при спиране на пътно превозно
средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол
подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да
бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може
да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Цитираната
разпоредба е възпроизведена в чл. 207 от Правилника за прилагане на ЗДвП, която в изр.
трето допълва, че сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - С. !"
Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. За да е осъществен състава на това нарушение с привръзката
към чл. 103 ЗДвП е необходимо да се установи – първо, че е подаден своевременен ясен
сигнал от контролните органи, което означава сигналът да бъде подаден така, че водачът
недвусмислено да разбере, че е във връзка с отправено към него разпореждане за спиране,
второ, следва да бъде подаден конкретен сигнал – някой от предвидените в чл. 170, ал. 3
ЗДвП, трето, след възприемането му от водача на моторно превозно средство, същият да не
е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място.
В конкретния случай на първо място не се установи подаденият сигнал да е бил ясен и
своевременен, така че да може да се възприеме от водача и същия да предприеме действия
по спиране. На следващо място не се установи какво поведение е следвало да има М. – да
спре в най- дясната част на пътното платно за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място.
Категорично и от приобщената по делото схема за организацията на движението се
установи, че в участъка, при „нормален софийски трафик“, по данни на св. К. и зимни пътни
условия, съобразявайки, че се касае за 11.02.2023г. е невъзможно М. да спре веднага най-
вдясно на пътното платно. Това обстоятелство се извежда и от обстоятелството, че се касае
за пътно платно, с две еднопосочни ленти за движение. В процесния участък не е обособен
банкет или уширение, на което М. да отбие и да спре за проверка. На самостоятелно
основание категорично се установява, че М. е спрял на първото възможно място, респ. не е
целял да осуети проверката и да не изпълни указанията на органите на МВР. Съдът намира
4
за категорични доказано твърдението на жалбоподателя, че полицейският автомобил не е
бил непосредствено след него, за да се приеме, че поводът за спирането му е подаденият
звуков и светлинен сигнал, а не собственото му желание да го направи. Това е така, тъй като
и св. П. и св. К. посочват, че контролните органи са се намирали извън служебния си
автомобил, когато един от тях е подал сигнал със стоп-палка. В този момент автомобилът на
М. е бил в движение и е продължил движението, както и движещите се зад него
автомобили. Предвид необходимото време за привеждане в движение на служебния
автомобил на полицейските служители твърдението, че те са се намирали през няколко
автомобила се явява напълно основателно и доказано.
По изложените аргументи съдът намира, че вмененото на М. нарушение не е доказано от
обективна страна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332—003098/06.03.2023г. на Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от
ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100,00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 2 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5