№ 15945
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110107033 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
В исковата молба, депозирана на 09.02.2023г. ищецът – М. И. Г., представлявана от
нейната майка и законен представител Е. Х. М., твърди, че ответникът И. Г. Г. бил осъден с
влязло в сила решение да заплаща издръжка в размер на 162.50лв. месечно. Сочи, че
обстоятелствата, при които издръжката била определена се изменили съществено - с оглед
изминалия период от време от предявяване на исковата молба, по която е постановено
решението, с което ответникът е осъден да заплаща издръжката – 2021г. , до настоящия
момент нуждите на ищците от издръжка нараснали значително, изменили се социално-
икономическите условия в страната в посока на увеличаване на цените на повечето стоки и
услуги от първа необходимост, същевременно значително се увеличили разходите по
отглеждането и образованието на детето. Ищецът била записана на танци, посещавала
детско заведение, което също било свързано с допълнителни разходи. В същото време
ответникът бил трудоспособен, здрав, извършвал търговска дейност, в която прилагал
техническите умения, които имал и реализирал значителни приходи. Освен това ответникът
работел, нямал други задължения към лица, имащи право на издръжка. По изложените
съображения ищцата претендира присъдената издръжка да бъде увеличена от 162.50лв. на
400лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда. В съдебно заседание
пледира за уважаване на исковата претенция. Претендира и разноски в настоящото
производство.
Ответникът И. Г. Г. пледира за уважаване на исковата претенция в размер до 200 лв.
Твърди, че към настоящия момент е безработен и изплащане на издръжка в размер над
минималния би го затруднило. В същото време твърди, че майката на детето, в качеството
си на полицай го изнудвала за допълнителни средства, въпреки, че самата тя получавала
високо възнаграждение и разполагала със значителни финансови средства.. Оспорва
нуждата от издръжка в претендирания размер, като заявява, че майката получава високо
трудово възнаграждение и би могла сама да издържа детето, докато заплащането от
1
ответника на исканата издръжка би затруднило собственото му съществуване.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Предявен е иск за изменени размера на дължима от ответника издръжка на своите
деца с правно основание чл. 150 СК. Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен
да осигурява издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите
им от храна, облекло, подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4
от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда
издръжка цели да покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и
обичайните жизнени потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите
пълнолетие съдът е обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от
минималната работна заплата, или към момента (780лв. г.) – 195 лева.
Страните не спорят, че ищецът М. И. Г. , родена на 27.06.2019г. е дете на ответника
И. Г. Г.. Родителските права се упражняват от майката – Е. Х. М., при която детето живее.
По делото се установява, че по силата на решение № 20071857 от 19.03.2021г., постановено
по гр. д. № 48242/2020г. по описа на СРС, 149 състав ответникът Г. е осъден да заплаща на
детето си месечна издръжка в размер на 162.50 лв.
Съдът намира за ноторно обстоятелството, че всяко дете, в това число и ищецът , се
нуждае от средства за издръжка – разходите, присъщи за децата на тяхната възраст (разходи
за храна, консумативи, дрехи, обувки, лекарства). За успешно провеждане на иска по чл.150
от СК и да бъде изменен размера на издръжка е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелства, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а
само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма
да се възвърне и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или на възможностите на дължащия издръжката.
Съдът счита, че в случая са налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните
съображения:
Безспорно от определяне на дължимата в момента от ответника издръжка в размер на
150 лв. са изминали почти три годни. През този период дето е пораснало, тръгнало е на
детско заведение, посещава занимания по танци. Нараснали са неговите нужди, свързани с
храна, обучение и социални контакти. Двете страни не спорят, че са се изменили трайно и
обществено-икономическите обстоятелства, при които е определена издръжката, заплащана
в момента от ответника. Същият заявява, че има желание да заплаща по-висока издръжка, но
не може да си позволи. Представя копие на разписки, от които е видно, че през някой
месеци доброволно е заплащал месечна издръжка в размер на 300 лв. на ищеца чрез
неговата майка.
Ответникът И. Г. се регистрирал като безработен на 17.07.2023г. По делото се
установи, че същият е работил до месец юни 2023г. и е осигуряван на минимално
възнаграждение. Впечатление прави и обстоятелството, че регистрирането на ответника
като безработен и напускането на трудовото му правоотношение е след получаване на
известие за делото и два дни преди депозиране на отговора на исковата молба, от което
обстоятелство следва, че ответникът сам се е поставил в положение да не е трудово
ангажиран. По делото не са представени доказателства, че същият страда от заболяване или
има друга причина, поради която не може да полага труд. В същото време ответникът е
представил копие от документи, че е стопанисвал търговски обект, от който е реализирал
доходи.
Съгласно приетия по делото социален доклад от ДСП Красно село се установява, че
детето М. Г. се отглежда от своята майка в къща в с. Мало Бучино. В отглеждането помага
бабата по майчина линия. Бащата стриктно изпълнявал режима на лични контакти и не
изявявал желание за срещи с детето извън определения. Къщата, която обитават детето и
майката е с добри хигиенно битови условия и отговаря на всички изисквания за отглеждане
2
на малолетното дете, обзаведена е според нуждите му. Детето освен детско заведение
посещавало и модерен балет. Било привързано и към двамата родители. Социалните
работници изразяват становище, че в най-добрия интерес на малолетното дете е да получава
чрез своята майка месечна издръжка, с която да бъдат гарантирани по най-добрия начин
всички негови потребности в семейна среда. По този начин бащата също ще поеме своята
отговорност с цел гарантиране физическото и социално благополучие на детето.
При така установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи:
От присъждането на издръжката на ищеца М. Г. до приключването на съдебното
дирене по делото е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на
размера на издръжката. През изминалия период от почти три години детето е пораснало, с
което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и
социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива), които не могат
да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер, още повече, че присъдената в
полза на ищеца издръжка към момента е под установения в закона минимален размер. През
изминалия период от около три години са се увеличили потребностите на ищците от
средства за съществуване и образование, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката
в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от
което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ
г.о. на ВС). Това именно дава основание на съда да приеме, че е настъпило изменение в
обстоятелствата, при които е била определена издръжката по смисъла на чл.150 от СК,
поради което и последната следва да бъде увеличена, с оглед нарасналите за тези около
тридесет и шест месеца обичайни, според възрастта, нужди на ищеца до размер на 500 лева
месечно. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого те
живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката
в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура, при съвместното живеене с децата и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата;
следователно ответникът дължи по-висок размер на паричната издръжка на ищците от
майката на последните. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че не
може да заплаща претендираната от дъщерите му издръжка, защото е безработен. По делото
безспорно се установи, че същият е в трудоспособна възраст, живее в собствено жилище
заедно с родителите си, които го подпомагат финансово, няма данни за алиментни
задължения към други лица, поради което не са налице обективни причини същият да не
може да реализира доходи, с които да издържа единственото си дете. Така мотивиран съдът
намира, че присъдената издръжка в полза на ищеца в размер на 162.50 лева, следва да бъде
увеличена до размер на 300 лева месечно, считано от 09.02.2023г. - датата на исковата молба
(съобразно искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по т. 21 от ППВС
5-70 г., като разликата до претендираните 400 лв. от ищеца М. И. Г. следва да се отхвърли
като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното
изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК. Ищците са претендирали възлагане на другата страна на
разноски по делото. С исковата молба е направено такова искане, което не е подкрепено с
писмени доказателства. По делото не са представени доказателства за сторени от ищеца
деловодни разноски, поради което искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника, като на
основание чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните
3
такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът И. Г. следва да заплати държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 198 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 20071857 от 19.03.2021г.,
постановено по гр. д. № 48242/2020г. по описа на СРС, 149 състав в полза на малолетната
М. И. Г., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител Е. Х. М.,
ЕГН ********** в размер на 162.50 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК,
като:
ОСЪЖДА ответника И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Свобода“ бл.
40 да заплаща на малолетното си дете М. И. Г., ЕГН **********, представлявана от своята
майка и законен представител Е. Х. М., ЕГН **********, двете с адрес с. Мало Бучино,
област София, месечна издръжка в размер на 300 лева /триста лева/, считано от 09.02.2023г.
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката,
платима по банкова сметка на майката, разкрита в „Алианц България“ АД с iban:
BG19BUIN95611000522575, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния предявен
размер от 400 лв. като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Свобода“ бл. 40 сумата
от 198 лева – държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца М. И. Г., ЕГН
**********, представлявана от своята майка и законен представител Е. Х. М., ЕГН
**********, двете с адрес с. Мало Бучино, област София, за осъждане на ответника за
заплащане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от 04.10.2023г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а частта, в която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи
на обжалване частна жалба през СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4