Определение по дело №343/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано след като с Определение № 1304/07.02.2023г., постановено по адм. дело № 11856/2022г., състав на ВАС е приел, че компетентен да разгледа жалбата на „Паркстрой - Златни пясъци“ ООД – гр. Варна, ЕИК ********, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по искане рег. № АУ049899ВН/26.05.2022г. за одобряване на окончателен инвестиционен проект за обект „Генерален план за организация на движението на територията на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна, фаза РП“ е Административен съд гр. Варна и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд гр. Варна.

Депозирана е жалба вх. № 11598/27.07.2022г. на „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД – гр. Варна, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Приморски“, к.к. „Златни пясъци“, административна сграда Рила, представлявано от В Ч , срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по искане рег. № АУ049899ВН/26.05.2022г. за одобряване на окончателен инвестиционен проект за обект „Генерален план за организация на движението на територията на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна, фаза Работен проект /РП/“.

С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на отказа на Кмета на Община Варна по депозирано от дружеството искане. Направено е искане за отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна. С жалбата се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт М.  Д , в молба с.д. №14736/04.10.2022г. изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. В хода по същество процесуалния представител изразява становище, че процедурата по издаване на общ административен акт е със сложен фактически състав и се развива на няколко етапа и не може да определи с точност конкретен срок за издаването му, като в този случай хипотеза на мълчалив отказ не е предвидена. В писмена защита с.д. №5184/04.04.2023г. допълва твърденията си изложени до момента и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени представените по делото писмени доказателства, становищата на страните и приложимата нормативна уредба, предвид предмета на оспорване, посочен от жалбоподателя, намира жалбата за процесуално недопустима, поради следните съображения:

Производството е образувано по жалба от „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД – гр. Варна, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по искане рег. № АУ049899ВН/26.05.2022 г. за одобряване на окончателен инвестиционен проект за обект „Генерален план за организация на движението на територията на к.к. Златни пясъци, гр. Варна, фаза РП“.

Административното производство е образувано по искане за издаване на акт по чл. 15 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата (отм., в сила до 05.11.2023 г.).

Искането е подадено от дружеството в качеството му на собственик на пътната инфраструктура на к.к. „Златни пясъци“ – стопанин на пътя по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 17.01.2001 г.

Като стопанин на пътя, дружеството има задълженията по чл. 3, ал. 1 от Закона за движението по пътищата да поддържа пътната инфраструктура изправна, с необходимата маркировка и сигнализация, да организира движението по нея така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДвП за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Наредбата по чл. 3, ал. 3 от Закона за движението по пътищата към момента на разглеждане на искането е Наредба № 1 от 17.01.2001 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата стопанинът на пътя възлага проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането  в съответствие с проекта. За тази цел той трябва да разработи генерален план за организация на движението, чийто окончателен проект трябва да включва в съответствие с чл. 12, ал. 1 и ал.2 схемни проектни решения за транспортно райониране на населеното място, организация на транзитното движение, режими за движение на определени видове пътни превозни средства, режими за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, режими за движение на пешеходци и велосипедисти, посочност и предимство на движение, режими за престой, паркиране и изпреварване, скоростни режими за движение и други, както и обобщена схема на основните пътни знаци, необходими за реализирането на описаните схеми. В Наредбата е предвидено определените с генералния план инженерно-технически мероприятия да са предмет на отделно възлагане и проектиране.

Както е прието в Определение №1304/07.02.2023г. по адм. дело №11856/2022г. на петчленен състав на ВАС, от цитираните правни норми следва, че заповедта за одобряване на окончателен проект на генерален план за организация на движението, респективно отказът за одобряване на такъв проект, не съдържа общи правила за поведение, адресирани до неопределен и неограничен брой субекти. Тя не е издадена за прилагане, а в изпълнение на законоустановено задължение на стопанина на пътя. Тя има еднократно действие, доколкото с нея се одобрява проект за организация на движението, който подлежи на прилагане по реда на чл. 3, ал. 2 от ЗДвП. Правата и задълженията на участниците в движението не възникват пряко и непосредствено от одобряването на плана. Те произтичат от предвидените и приведените в действие въз основа на плана пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за сигнализиране и обзавеждане на пътя, които съгласно чл. 13 от ЗДвП съдържат задължителни предписания и указания към участниците в движението.

Следователно актът по чл. 15 от Наредба № 1 от 17.01.2001г., а именно заповедта за одобряване на окончателен проект на генерален план за организация на движението и респективно отказът за одобряване на такъв проект, няма характеристиките на нормативен акт.

Настоящият съдебен състав е запознат с различните становища от съдебната практика, относно характера на административните актове от вида на процесния. Същевременно съгласно чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В съответствие с чл. 224 от АПК и съобразно конкретните указания, дадени в отменителното решение при първата касация, настоящата инстанция приема, че актът по чл. 15 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата (отм., в сила до 05.11.2023 г.) е общ административен акт, издаден в изпълнение на нормативни актове (ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му), насочен е към неопределен брой адресати, но е с ограничено във времето действие и не съдържа абстрактни правила за поведение.

Следователно в случая не е налице твърдяното от жалбоподателя задължение на органа за издаване на индивидуален административен акт, с поисканото в заявлението съдържание. Вярно е, че производството по издаване на индивидуален административен акт може да започне при различни хипотези, една от които е подадено заявление от гражданин, съобразно посоченото в нормата на чл. 24, ал. 1 от АПК. В конкретната хипотеза обаче, категорията на този административен акт не може да се вмести в хипотезите на дефинирани от законодателя индивидуални административни актове. Най-онагледяващият разграничителен критерий между двата вида административни актове е именно кръга на засегнатите субекти, т. е. техният адресат. За разлика от индивидуалните административни актове, които засягат правата и законните интереси на отделни граждани и организации, общите административни актове, какъвто е и акта по чл. 15 от Наредба № 1 от 17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата (отм., в сила до 05.11.2023г.), са издавани по съвсем различен ред. По отношение на общите актове, с които се засягат интересите на множество лица, законодателят не е предвидил възможността да бъде постановен т. нар. "мълчалив отказ". Последният е институт приложим единствено във връзка с издаването на индивидуални административни актове. Този извод следва от систематичното място на нормата на чл. 58 от АПК, съдържаща легално определение на понятието "мълчалив отказ", която норма е в логическа и систематична връзка с разпоредбата на чл. 57 от АПК "Срокове за издаване на индивидуалния административен акт".

Разпоредбите относими при издаване на общите административни актове са включени в раздел ІІ "Общи административни актове” - чл. 65 и сл. от АПК, а за издаването им законодателят е предвидил съвсем различен ред и условия.

Като допълнение към мотивите на Определение №1304/07.02.2023г. по адм. дело №11856/2022г. на петчленен състав на ВАС може да се добави и компетентността на органа, който следва да издаде акта от вида на процесния. Конституцията на Република България определя органите, които имат правомощие да издават нормативни актове, а Закона за нормативните актове (ЗНА) детайлизира тази материя. Съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.2 от ЗНА и чл.76, ал.1 и ал.2 от АПК компетентността за издаване на нормативен административен акт е законово определена, като те се издават от изрично овластени от Конституцията или от закон органи. Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля. Съгласно чл.7 на ЗНА нормативни административни актове са правилник, инструкция или наредба, издадени от изрично овластени органи в кръга на техните правомощия. Всеки общински съвет съгласно чл.8 от ЗНА може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Налага се извод, че не само съдържанието на акта е определящо за неговия характер, а и компетентността на органа, който го е издал.

Кметът на община съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е орган на изпълнителната власт и като такъв ръководи цялата изпълнителна дейност на общината. ЗМСМА не предоставя не кмета на община правомощия за издаване на нормативни административни актове. Съгласно действащото законодателство следва да се направи извод, че органите на местното самоуправление и местната администрация действат единствено и само в рамките на закона, като в компетентността на Общинския съвет е да издава нормативни административни актове, а не в компетентността на кмета на общината.

В този смисъл, административният орган в лицето на кмета на Община Варна няма правомощия да издава поискания от жалбоподателя административен акт, поради което не би могло да е налице мълчалив отказ, при положение, че нормативната уредба не предвижда възможността да се постановява мълчалив отказ за издаване на общ административен акт.

В подкрепа на горното е и факта, че към момента е налице нова Наредба №РД-02-20/24.10.2022г. за организиране на движението по пътищата отворени за обществено ползване, обнародвана в ДВ бр.88/04.11.2022г., в сила от 06.11.2023г., която в чл. 9, ал. 2 предвижда, че окончателният проект на генерален план за организация на движението се одобрява от общинския съвет на съответната община по предложение на кмета, придружен от протокола на ЕСУТ за приемане на окончателния проект.

С оглед гореизложеното, жалбата се явява недопустима и поради липса на правен интерес, обусловен от липсата на годен за оспорване административен акт, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

Независимо от изхода на спора, съдът преценява като неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, направено едва в писмената защита. Същото е преклудирано, тъй като е след приключване на съдебното дирене по делото, а приключването на съдебните прения е фазата, до която страните изчерпват всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението си (т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС).

Водим от горното, както и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.03.2023 г. за даване ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 11598/27.07.2022г. на „Паркстрой-Златни пясъци“ ООД – гр. Варна с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Приморски“, к.к. „Златни пясъци“, административна сграда Рила, представлявано от В Ч , срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по искане рег. № АУ049899ВН/26.05.2022г. за одобряване на окончателен инвестиционен проект за обект „Генерален план за организация на движението на територията на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна, фаза Работен проект“.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 343/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалбата от страните в производството пред Върховен административен съд на Република България в 7 – дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: