Решение по дело №4929/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 54
Дата: 7 януари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20215330204929
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330204929 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от АНТ. КР. М. от *** против
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4493497, с който на
жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. С жалбата
се моли ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде
отменен, като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява адв.Я. Б. от АК-Пловдив, който поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което ел. фиш е правилно и
законосъобразно издаден и като такъв следва да бъде потвърден. Претндират
се разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.189,ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 13.02.2021 г. в 15:10 ч. в гр.Пловдив, бул. Асеновградско шосе до
номер 83 бензиностанция Лукойл посока гр.Асеновград с АТСС ARH CAM
S1 № 11743са било заснето движение на МПС л.а. Тойота Ярис рег.№ ***
1
със скорост 90 км/ч след приспаднат толеранс на измерената скорост от
минус 3 км/ч. За така установеното превишение на скоростта с 40 км/ч на
водача на МПС бил издаден обжалваният ел. фиш.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателства – заверено копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 , заверено копие на протокол
от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г., заверено копие на протокол за
използване на АТСС рег.№ 1030р-4631/15.02.2021 г., снимков материал на
разположението на уреда, справка за собственост на МПС, както и
веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП – клип №
4493497.
Обжалваният ел. фиш съдържа предвидените в разпоредбата на
чл.189,ал.4 от ЗДвП реквизити : териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й
заплащане.
АТСС, с което е установено нарушението е от одобрен тип, като
доказателство за това е приложеното към административнонаказателната
преписка и прието по делото писмено доказателство – заверено копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, според
което срокът на валидност на АТСС е до 07.09.2027 г.
АТСС е преминало и предвидената първоначална метрологична
проверка, което се установява от приложеният и приет по делото протокол от
проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г./заверено копие/ .
За използване на АТСС е съставен протокол, съдържащ данни за
мястото на контрол, начало и край на работа с АТСС, рег.№ на служебния
автомобил, в който е позиционирано АТСС, брой свалени изображения,
имената на служителя, поставил началото и края на работния процес на
АТСС, имената на служителя, проверил въведените в протокола данни. Видно
от съдържащите се в протокола данни мястото на контрол съвпада с мястото,
на което е заснето движение на МПС,датата и часа на движение на МПС
съвпадат с датата и попадат в часовия диапазон на работа на АТСС.
Движението на МПС с посочената скорост се доказва от приложения
към преписката видеоклип, съдържащ данни за рег.№ на заснетия автомобил,
географски координати на мястото, на което е установено нарушението.
АТСС, така и и видеоклипът представляват годни доказателствени
източници за установяване на фактическата очстановка. Следва да се
отбележи, че видеоклипът представлява годно доказателствено средство за
изясняване на фактическата обстановка. В съставения протокол е посочено,
че е разположен и настроен в съответствие с нормативните предписания.
Липсват данни, които да опровергават извода, че АТСС е използвано
2
неправомерно. Използваното АТСС ARH CAM S1 № 11743 представлява
стационарно преносим уред за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера, който безспорно доказва кой от двата заснети автомобила е карал
с посочената за превишена скорост. Принципът на работа на системата е
основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на
излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като
измерванията се документират от две конструктивно идентични камери,
оборудвани с обективи, с различни фокусни разстояния и след всички
измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно
измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС, което обуславя
абсолютна сигурност на измерването. По тези съображения неоснователни са
оплакванията, поддържани в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя, че снимковият материал не може да бъде
ценен като годно доказателствено средство.
Материалният закон е приложен правилно. Жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на въведеното законово ограничение на
скоростта в населено място – 50 км/ч. По делото от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя се представи публикация на медии,
опорестяващи поставянето на пътен знак на посоченото в ел. фиш място,
разрешаващ по-висока скорост на движение - 70 км/ ч. Предвид оспорената от
страна на жалбоподателя фактическа обстановка служебно беше изискана
информация от Община Пловдив за проверка на това обстоятелство. Съгласно
постъпилата по делото информация към датата, на която е установено
нарушението 13.02.2021 г. на посоченото в ел. фиш място е имало пътен знак
В26 /70 км/ч/, който е бил закрит, за да не се вижда от водачите, като едва на
23.02.2021 г. закритите знаци са били видими за водачите на МПС. Всъщност
такава информация се съдържа и в информацията, представена от страна на
проц. представител на жалбоподателя, според която към датата на
публикацията пътните знаци са били покрити до пълното приемане на обекта
от ОД на МВР Пловдив. Информацията, постъпила от Община Пловдив, не
може да бъде опровергана и от приложената към статията снимка, на която е
изобразен пътен знак В26 /70 км/ч/. Тази снимка е доказателство за това, че
такъв знак е бил единствено поставен, монтиран, като действието му е било
отложено след одобрение на обекта, който не е бил въведен в експлоатация.
По тези съобажения съдът приема, че описаната в ел. фиш фактическа
обстановка е обективно и правилно установена.Водачът е осъществил
нарушение за скорост, при въведено ограничение на скоростта в населено
място до 50 км/ч.
Правилно на жалбоподателя е била ангажирана и предвидената в
чл.188, ал.1 от ЗДвП административнонаказателна отговорност. Съгласно
приложената по делото справка за собственост управляваният автомобил с
който е установено нарушението е собственост на юридическо лице, но
жалбоопдателят е посочен изрично от собственика на МПС още при
първоначалната му регистрация като ползвател. Доказателства, опровергащи
управлението на МПС от друго лице, различно от жалбоподателя, не се
представиха в хода на съдебното следствие, поради което съдът приема, че
3
авторството на нарушението е правилно определено.
За така установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП жалбоподателят
е санкциониран на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, обуславящ ангажиране на
административнонаказателна отговорност при повторност, каквато не се
твърди с оглед словесното описание на нарушението. Въззивният съд може в
случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за
квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се
установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да
преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя
съответстващото му по-ниско наказание. Несъответствието на наложеното
наказание с установеното нарушение и липсата на въведени факти, че се касае
за нарушение, извършено повторно, дават основание на съда да
преквалифицира основанието, въз основа на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да измени
ел. фиш като приложи закон за по-леко наказание и определи „глоба“ в по-
нисък размер. Тези правомощията на въззивния съд, предвидени в чл.337 от
НПК, са приложими и в производството по обжалване на наказателните
постановления пред районния съд с оглед препращащото действие на
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН. Следва основанието, заради което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лв. да бъде
преквалифицирано съобразно приложимата норма – в случая чл.182,ал.1 т.4
от ЗДвП и глобата бъде определена на 400 лв.
С оглед изхода на делото и при направено искане от всяка от страните
по делото следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски по
съразмерност.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно
чл. 7, ал.2 т.1 при материален интерес до 1000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лв. Претендираният размер от страна на
пълномощника на жалбоподателя е 400 лв. В писменото становище по повод
подадената жалба от страна на въззиваемата страна е направено възражение
за прекомерност на така претендираното възнаграждение. Като взе предвид
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че
така претендираният размер на адвокатско възнаграждение се явява завишен.
Възражението от страна на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение е
основателно, съобразено с действителната правна и фактическа сложност на
делото. При тези констатации и при своевременно направено
възражение съобразно възможността, разписана в нормата на чл.78, ал.
5 ГПК, вр. чл.144 АПК, съдът намира, че следва да присъди по-малък размер
на разноските в тази част. Съобразно уважената част от претенцията на
жалбоподателя следва да се заплати адв. възнаграждение в минимален размер
4
съответно на уважената част от претенцията, а именно 150 лв.
С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер и да присъди в
полза на ответната страна съответстващата част юрисконсултско
възнаграждение 40 лв.
Ето защо съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4493497, с
който на АНТ. КР. М. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182 ал.4 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800 лв. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма
от чл.182, ал.4 от Закона за движение по пътищата в чл. 182, ал.1 т.4 от
Закона за движение по пътищата и НАМАЛЯ наложената глоба от 800 лв. на
400 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на АНТ. КР. М. от ***, ЕГН
********** сумата от 150 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА АНТ. КР. М. от ***, ЕГН ********** да заплати на ОД на
МВР Пловдив сумата от 40 лв. представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5