Р Е Ш
Е Н И Е № 275
гр.Кюстендил, 18.11.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Й. Георгиев, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 29 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Й.С.Й. ***, чрез пълномощника си адв. И.Ю. от САК, е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение в размер на 30 000,00лв. за претърпени неимуществени вреди от нечовешко отношение на администрацията в ЗООТ – с. Самораново и в затвора – гр.Бобов дол, застрашаващо здравето и сигурността на ищеца, довело до притеснение, унижение и депресия, вследствие на неправомерни действия и бездействия на администрацията в затвора – гр.Бобов дол и в ЗООТ – с. Самораново, а именно: неоснователни действия и бездействия на администрацията в ЗООТ – с. Самораново, във връзка със задължението по чл. 79, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка в периода 14-15.05. 2016г.; 20-21.05.2016г.; 22-23.05.2016г. и 29-30.06.2016г.; неоснователни действия и бездействия на администрацията в ЗООТ – с. Самораново, във връзка със задължението по чл.82 от ЗИНЗС за осигуряване на годишна почивка за 2017г., вкл. с възможност същата да се ползва извън затворническото общежитие; неправомерни действия на администрацията на затвора – гр. Бобов дол за възлагане на работа на ищеца, несъобразена със здравословното му състояние в периода 23 - 25.04.2015г. Периодът на вредите /обезщетението/ е съответно от 14.05.2016г. до 14.01.2019г., когато е подадена исковата молба във връзка за първото нарушение; от 01.01.2017г. до 14.01.2019г., когато е подадена исковата молба във връзка с второто нарушение и от 23.04.2015г. до 14.01.2019г., когато е подадена исковата молба във връзка с третото нарушение. Предметът на делото, размерът и периодът на обезщетението са съобразени с определение № 52/21.01.2019г. на съда за разделяне на исковете /вж. искове под №№ 1.4, 1.5 и 1.7 от определението и с молби на ищеца от 14.02.2019г. и от 12.03.2019г./.
В хода на съдебните прения и в представени писмени бележки, ищецът чрез пълномощника си, прави искане за уважаване на предявения иск в пълен размер, като го счита за доказан, включително размера на неимуществените вреди. Счита се, че са лишени от законово основание действията и бездействията на администрацията във връзка със задълженията им да обезпечат условия за почивка на ищеца, както и на съобразена със здравословното му състояние работа. Приема се, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Ответникът Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител
юк Г., изразява становище за оспорване
на иска по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или
бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, респ. при ЗООТ – с.
Самораново, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени
вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. В представено писмено становище сочи, че по-краткотрайната
междудневна почивка на процесните дати се дължи на възникнали инцидентно
непредвидени обстоятелства, но ищецът е бил компенсиран с намалено работно
време през следващите дни; че годишната почивка не е ползвана от ищеца, поради
това, че не е подал надлежна молба пред
началника на затвора с оглед уточняване на периода на почивката; че по делото
липсват доказателства за възлагане на работа на ищеца, несъобразена със
здравословното му състояние. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е частично доказан по основанието си, но е завишен по размер. Счита, че са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във връзка с първото нарушение, респ. че не са установени елементите от състава на отговорността за другите две нарушения.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът Й.С.Й. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр.Бобов дол в периода 02.05.2012г. - 27.05.2015., след което е преместен да изтърпява наказанието в Затворническо общежитие от открит тип – с. Самораново към Затвора – Бобов дол въз основа на решение по Протокол № 3 от 27.05.2015г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС. Ищецът е освободен условно предсрочно от затвора на 11.05.2017г. въз основа на определение № 255/03.05.2017г. на Окръжен съд – Кюстендил по НЧД № 192/2017г. на осн. чл.70 от НК.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, ответникът е представил писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
Със заповед № 27/12.02.2013г. на началника на затвора – Бобов дол, ищецът е назначен като пазач на вътрешния портал в затвора – длъжност от домакинския щат, от която длъжност е уволнен със заповед № 53/28.05.2015г. поради преместването му в ЗООТ – с. Самораново. Със заповед № 65/11.06.2015г. на началника на Затвора – Бобов дол, на осн. чл.77 вр. с чл.172 от ЗИНЗС, ищецът е назначен на работа в обслужващата дейност като пазач на КПП-1 в ЗО –Самораново, при необходимост, считано от 11.06.2015г., при заплащане съгласно домакинския щат. Със заповед № 59/09.10.2015г. на началника на Затвора – Бобов дол, на осн. чл.77 вр. с чл.172 от ЗИНЗС, Й.С.Й. е назначен в дърводелския цех – ЗО „Самораново“ като отговорник за внесен и изнесен дървен материал, считано от 09.10.2015г. с изпитателен срок 3 месеца и заплащане съгласно заработеното. Със заповед № 14/11.02.2016г. на началника на затвора, ищецът е назначен на работа като пазач на КПП-1 при необходимост, считано от 12.02.2016г. с изпитателен срок от 3 месеца. Със заповед № 94/19.09.2016г. на началника на затвора, Й. е назначен като пазач на обект „Паничище“ при необходимост.
Със заповед № ЧР-05-1/05.01.2012г. на министъра на правосъдието е утвърден списък на длъжностите на лишените от свобода от обслужващата и комунално-битова дейност в затворите за 2016г., а списъкът на посочените длъжности в затвора - гр. Бобов дол и в ЗООТ – Самораново е утвърден от началника на затвора. Видно от същия, длъжностите портиер /пазач/ вътрешен портал в затвора – Бобов дол и портиер /пазач/ на бивши войскови райони на МО в ЗООТ – Самораново са длъжности от обслужващата и комунално-битова дейност.
По делото е приложена от ответника длъжностна характеристика на длъжността „портиер /пазач/ на КПП-1 и КПП-2 в ЗО-Самораново“, утвърдена от началника на затвора, в която са установени длъжностните задължения за длъжността, както и Сведение за работните дни на ищеца, от което е видно, че за м. април 2015г. същият има 16 работни дни; за м. май 2016г. – 21 работни дни и за м. юни 2016г. – 20 работни дни.
Ответникът, чрез пълномощника си юк Г., е представил копие от амбулаторна книга за медицинските прегледи, водена в МЦ в затвора – Бобов дол, в която е налице отбелязване на преглед на ищеца Й.Й. на датата 23.04.2015г. , както и текст, цитирам: „бл.2“, който сочи на издадена медицинска бележка за 2 дни болничен, т.е. без полагане на труд /вж. копието на л. 43 от делото и обясненията на юк Г. в с.з. на 10.05.2019г./.
Ответникът е приложил страници от Книга за влезли и излезли лишени от свобода на КПП-1 в ЗООТ – с. Самораново /л.55-л.62, л.75-л. 85,вкл./, за процесния период, от данните в която е видно следното: на 14.05.2016г., ищецът е влязъл в 06,00ч. и е излизал няколко пъти, последно в 08,20ч., както и че е работил ІІ-ра смяна от 16,00ч. до 24,00ч., а на следващия ден 15.05.2016г. е бил на работа първа смяна от 06,00ч. ; на 20.05.2016г. ищецът е работил ІІ-ра смяна от 16,30ч. до 24,00ч., а на следващия ден 21.05.2016г. е започнал работа І-ва смяна от 06,30ч. ; на 22.05.2016г. – ищецът е започнал работа в 08,20ч. до 12,55ч., след което е продължил работа във ІІ-ра смяна от 16,00ч. до 21,30ч., а на следващия ден 23.05.2016г. е постъпил на работа І-ва смяна в 06,00ч.; на 29.06.2016г., ищецът е постъпил на работа в 18,20ч. до 24,00ч., а на следващия ден 30.06.2016г. – е започнал работа в 07,50ч. до 11,35ч.
Във връзка с правото на годишна почивка на ищеца, по делото са представени: заповед № 297/08.05.2015г. на началника на затвора- Бобов дол, с която на осн. чл.82, ал.1 от ЗИНЗС е разрешено ползване на годишна почивка в размер на 14 работни дни на Й.С.Й., считано от 12.05.2015г. до 29.05.2015г., включително, както и Списък на лишените от свобода, придобили право на годишна почивка по чл.82 от ЗИНЗС към 01.02.2017г., изготвен от инспектор ТРЗ в затвора – Бобов дол и утвърден от началника на затвора, в който под №25 фигурира името на ищеца. Приложена е справка на инспектор ТРЗ от 22.05.2019г., в която се сочи, че за 2017г. няма депозирано искане от л.св. Й. във връзка с правото му на годишна почивка, като същият е освободен от ЗООТ на 11.05.2017г.
Съдът, по искане на страните е събрал и гласни доказателствени средства. В показанията си разпитаният свидетел Тони Х. сочи, че ищецът се е оплаквал от системен тормоз, изразяващ се в лишаването му от необходимата почивка между работните дни и от ползването на годишна почивка; че същият е бил изтормозен и не се чувствал добре.
От показанията на свид. Г.С. на длъжност „началник Сектор ЗООТ“-Самораново, се установява, че полагането на труд на определените работни вестта се извършва съобразно утвърден месечен график при спазване на норматива относно междудневната почивка; че изключения се допуснат при отсъствие на работници поради внезапно възникнали непредвидени обстоятелства, когато е намалявана продължителността на междудневанта почивка; че вида и тежестта на възлаганата работа се определят в зависимост от здравословното състояние на лишените от свобода; че за ползване на годишна почивка, всеки лишен от свобода, придобил това право, подава молба до началника на затвора, който разрешава или отказва ползването й.
От показанията на свид. К. на длъжност инспектор ТРЗ, е видно, че в периода, когато ищецът е изтърпявал наказанието в затвора – Бобов дол, е работел като пазач на вътрешен портал, която длъжност не е свързана с тежък физически труд, а друга работа не му е възлагана; че за бъде разрешено ползване на годишната почивка със заповед на началника на затвора, придобилият това правото лишен от свобода, е следвало да подаде молба в два екземпляра – единият остава в досието на лицето, а другият – се регистрира в служба ТРЗ; че за 2017г. в архива на службата не се съхранява и няма регистрирана молба на Й. за ползване на годишна почивка.
Горната фактическа обстановка се доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, приема следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, което е изтърпяло наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, респ. на ЗООТ –с. Самораново към Затвора – Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, които се предполагат до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца. За останалите два - съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
Изложеното, преценено съобразно заявените от ищеца фактически основания на предявения иск и събраните доказателства, сочи на следните изводи:
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, във връзка със задължението по чл. 79, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка в периода 14-15.05. 2016г.; 20-21.05.2016г.; 22-23.05.2016г. и 29-30.06.2016г.; от неоснователни действия и бездействия на администрацията в ЗООТ – с. Самораново, във връзка със задължението по чл.82 от ЗИНЗС за осигуряване на годишна почивка за 2017г., както и от неправомерни действия на администрацията на затвора – гр. Бобов дол за възлагане на работа на ищеца, несъобразена със здравословното му състояние в периода 23 - 25.04.2015г., с оглед на които се обосновава нестъпването на неимуществени вреди, респ. искането за обезщетяване.
Ищецът доказа нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС – неблагоприятно третиране надхвърлящо неизбежното ниво на страдание във връзка с правото му на междудневна почивка, установено в чл.79, ал.4 от ЗИНЗС, на което съответства задължението на администрацията за осигуряване на същата. Съобразно цитираната разпоредба и чл.79, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода, които работят, имат право на непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа. В случая от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че със заповед № 14/11.02.2016г. на началника на затвора, ищецът е назначен на работа като пазач на КПП-1, считано от 12.02.2016г. От друга страна, видно от данните в Книга за влезли и излезли лишени от свобода на КПП-1 в ЗООТ – с. Самораново /л.55-л.62, л.75-л. 85,вкл./, на същия не е осигурена междудневна почивка с регламентираната продължителност от минимум 12 часа, а именно: в периода 14-15 май 2016г. , Й. е бил на работа първия ден ІІ-ра смяна до 24,00ч. и на следващия ден - първа смяна от 06,00ч., т.е. ползвал е почивка с продължителност от 6 часа; в периода 20-21 май 2016г., ищецът е работил първия ден ІІ-ра смяна до 24,00ч. и на следващия ден е постъпил І-ва смяна от 06,30ч., т.е. ползвал е почивка около 6-7 часа ; в периода 22-23 май 2016г. ищецът е работил в първия ден ІІ-ра смяна от 16,00ч. до 21,30ч. и на следващия ден е постъпил на работа І-ва смяна в 06,00ч., т.е. ползвал е почивка около 8-9 часа; в периода 29-30 юни 2016г., ищецът е работил първия ден до 24,00ч. и на следващия ден - е започнал работа в 07,50ч., т.е ползвал е почивка около 8 часа. Горното сочи на неизпълнение от администрацията при ответника на задължението за осигуряване на междудневна почивка с нормативно установената продължителност по отношение на ищеца като лишен от свобода, който упражнява трудова дейност. Защитната теза на ГДИН, че нарушението е инцидентно и се дължи на внезапно възникнали непредвидени обстоятелства, както и че е компенсирано с намалено работно време през следващите дни, освен, че е недоказано, но и не е основание за освобождаване от отговорност за вреди. Касае се за действия и бездействия на ответника във връзка визираното задължение по чл.79, ал.4 от ЗИНЗС, с което е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Обратни на горните са констатациите на съда по отношение на другите релевирани нарушения. Ищецът не доказа поведение на администрацията на ответника, несъответстващо на нормата на чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, във връзка със задължението по чл.82 от ЗИНЗС за осигуряване на годишна почивка за 2017г. Съгласно чл.82, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, които през последните 10 месеца са работили най-малко 8 месеца, имат право на годишна почивка в размер на 14 работни дни. По-подробна регламентация на реда и условията за разрешаване и упражняване на правото на годишна почивка съдържа разпоредбата на чл.64 от ППЗИНЗС. Освен идентични на визираните в закона предпоставки относно продължителността на трудовата дейност, необходима за придобиване на правото на годишна почивка, в чл.64, ал.3 от Правилника е предвидено, че почивката се разрешава от началника на затвора в рамките на календарната година, но не по-късно от 4 месеца след като е придобито правото. Анализът на нормативите правила и на относимите към същите доказателства, сочи на изводи за липса на извършено нарушение от администрацията на ответника, доколкото визираният краен срок за разрешаване на почивката не е изтекъл към датата, когато ищецът е бил освободен от затвора на 11.05.2017г., т.е. органът е разполагал с време да изпълни задължението си законосъобразно, но не го е сторил поради предсрочното условно освобождаване на Й.. Видно от Списък на лишените от свобода, придобили право на годишна почивка по чл.82 от ЗИНЗС към 01.02.2017г., изготвен от инспектор ТРЗ в затвора – Бобов дол и утвърден от началника на затвора, под №25 фигурира името на ищеца. С оглед на посочените данни, крайният срок за разрешаване на почивката е 01.06.2017г. и не е бил изтекъл към датата на освобождаване на ищеца от ЗООТ. Не се доказа неоснователно бездействие на орган от затворническата администрация, нарушаващо забраната по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод са данните в гласните доказателствени средства, приети по делото, относно установената процедура в затвора – Бобов дол във връзка с разрешаването на годишната почивка. Видно от показанията на свидетелите С. и К., които в тази част са идентични, за бъде разрешено ползване на годишната почивка със заповед на началника на затвора, придобилият това правото лишен от свобода, е следвало да подаде молба в два екземпляра – единият от които остава в досието на лицето, а другият – се регистрира в служба ТРЗ. Свид. К. сочи, че за 2017г. в архива на службата не се съхранява и няма регистрирана молба на Й. за ползване на годишна почивка. Доводи, че е необходимо подаване на молба от лишените от свобода за разрешаване на почивката, се извеждат по арг. от чл. 64, ал.8 от ППЗИНЗС с оглед възможността същите да откажат да ползват това свое право. От съвкупният анализ на доказателствата в контекста на нормативните правила по чл.82, ал.1 от ЗИНЗС и чл.64, ал.3 от ППЗИНЗС, следват изводи за липса на неоснователно бездействие на ответната администрация във връзка със задължението за осигуряване на годишна почивка на ищеца за 2017година.
Съдът счита за недоказано и нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неправомерни действия на администрацията на затвора – гр. Бобов дол за възлагане на работа на ищеца, несъобразена със здравословното му състояние в периода 23 - 25.04.2015г. В исковата молба същият твърди, че в края на м. април 2015г. му е наредено от домакина в затвора – Бобов дол, да извършва тежка физическа работа, въпреки, че тогава е бил в „болничен отпуск“, разрешен от лекаря в медицинския център. Последното обстоятелство е установено по делото от представеното от ответника копие от амбулаторна книга за медицинските прегледи, водена в МЦ в затвора – Бобов дол, в която е налице отбелязване на преглед на ищеца Й.Й. на датата 23.04.2015г., както и текст, цитирам: „бл.2“, който сочи на издадена медицинска бележка за 2 дни болничен, т.е. без полагане на труд /вж. копието на л. 43 от делото и обясненията на юк Г. в с.з. на 10.05.2019г./. Недоказано е твърдението на ищеца, че през този период е бил принуден да полага труд, вкл. свързан със значителни физически натоварвания. Действително съгласно чл.164, ал.3 от ППЗИНЗС, се изисква при възлагане на работа на лишените от свобода, същата да бъде съобразена със здравословното им състояние, но в случая ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на релевираните доводи, а данните в приложеното по делото сведение на л. 42, за отработени 16 дни през м. април 2015г., при 20 работни дни за месеца, не могат да обосноват категорични изводи за извършвана трудова дейност през посочения период, съотв. за полаган труд, несъвместим със влошеното му здраве.
Крайният извод от изложеното е за наличие на незаконосъобразна дейност на затворническата администрация, съставляваща неблагоприятно третиране на ищеца, надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, само във връзка с правото му на междудневна почивка, установено в чл.79, ал.4 от ЗИНЗС. Следва доказано нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС във връзка с неизпълнение на задължението на ответника да осигури ползване на междудневна почивка от Й. през процесния период, т.е. на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
В случая по делото, с горните действия и бездействия администрацията не е изпълнила задълженията си за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установеното от доказателства лишаване на ищеца от почивка между работните дни с минималната продължителност от 12 часа, несъмнено предпоставя унизително отношение, както и чувства на притеснение и унижение, т.е. неимуществени вреди. Данни за причинените негативни емоции се съдържат в показанията на свид. Т. Х.. Вредите, както се посочи, се предполагат, т.е. не е необходимо доказването им, в който смисъл е разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Същите са в пряка причинно-следствена връзка от незаконните фактически действия и бездействия на ответника. Предвид изложеното, съдът намира за доказана и третата материалноправна предпоставка за отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Горното сочи на доказаност на предявения иск по основание в тази му част.
Във връзка с размера на
исковата претенция, съдът съобразява
правилото по чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на вредите въз основа
на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от
свобода, както и презумпцията за понесени неимуществени вреди от доказаното
нарушение. Предвид горното се определя размер на дължимото обезщетение от 200,00лв.
или по 50,00лв. за всеки от периодите по исковата молба. Сумата е съобразена с
вида и характера на вредите, изразяващи се в психическо страдание, както и с
принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с естеството на
причиненото страдание, продължителността на увреждането, вида на негативните
последици и характера и обема на вредите. За второто и третото релевирани от ищеца нарушения,
обезщетение не се дължи поради недоказаност на същите. Искът ще бъде уважен за посочената сума, която се присъжда ведно със
законната лихва, от подаване на исковата молба на 14.01.2019г. до окончателното
и изплащане. Исковата претенция за разликата до пълния размер от 30 000,00лв.,
следва да се отхвърли като неоснователна.
В полза на ищеца съдът присъжда деловодни разноски, които включват
платена държавна такса от 10,00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 9,50лв.,
определено съразмерно на уважената част от иска по правилото на чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата вр. с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. разноски общо 19,50лв., платими от ответника.
По арг. от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС,
юрисконсултско
възнаграждение не се присъжда в
това производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Й.С.Й. ***, ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200,00лв. за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника, във връзка със задължението по чл. 79, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка в периода 14-15.05. 2016г.; 20-21.05.2016г.; 22-23.05.2016г. и 29-30.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 14.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 30 000,00лв., предявеният иск се отхвърля.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Й.С.Й. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 19,50лв., от които държавна такса – 10,00лв. и адвокатско възнаграждение – 9,50лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: